ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 322, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 322, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire летеше на височина от 10 км. над океана, на път към най- близката от петте бази на AFJ на тази планета, Orixon 50. На борда будуваха 50 души, а останалите 200 спяха. Алекс, Палма, Ким и Аш работеха по проекта за суперкомпютър и по неговия прототип. По този проект имаше още много да се прави. Алекс пийваше кафе, докато съставяше някои от програмите на прототипа, в този късен час. Неговите хора му помагаха, в една щастлива, творческа атмосфера, около масата в дъното на дежурната каюта. На пулта бяха Браун, Джейн, Шон и Никита. Алекс беше в стихията си, докато подреждаше редовете в програмата за прототипа. Той до голяма степен вече работеше по предназначение, но имаше да му се добавят още програми и модули. Палма тази вечер беше щастлива и се усмихваше ведро. Радостна беше и Ким, а Аш както винаги наблягаше на храната. Той беше отишъл да приготви по една топла пица за малката групичка. По това време Crossfire летеше на 10 км. височина, със скорост от 500 км/ч. Навън беше облачно със вятър около 50 км/ч. от запад. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Наоколо нямаше близки вражески обекти. Туристически кораб се намираше на 2 часа дистанция на север, а на три часа на юг летеше товарен кораб. В дежурната каюта беше топло и уютно, някаква романтика витаеше наоколо, а в тишината се чуваше ромоленето на двигателите на кораба. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и спря за да си почине, доволен от постигнатото, поредната му програма работеше нормално. Прототипът в момента търсеше автоматично, далечни радиовръзки. За направеното той щеше да докладва. Търсеха се контакти, независимо колко надалеко са от кораба. Имаше и специални програми, когато се попадаше на вражески радиостанции.
Наближаваше полунощ, а Алекс и тримата му помощници продължаваха работата си по прототипа. Полетът вървеше нормално, а около кораба нямаше близки вражески обекти. Щеше да се лети около 8ч. - 10 ч. до базата на AFJ. В полунощ щяха да станат от сън 50 души- следващата смяна дежурни. Алекс и тримата му помощници щяха да закъснеят тази нощ със лягането за сън. Те се черпеха с джин с тоник и салатка от осолени лимони, докато обмисляха следващите си задачи по прототипа и по дежурствата си. Бяха на практика свободни чак до 8 ч. на сутринта. Бяха в добро настроение и четиримата, още много млади и жизнени, с огромна жажда за живот. Браун, Джейн, Шон и Никита също опитаха от бутилката с джин, макар и дежурни. Предстоеше да се лети през цялата нощ, а тук беше топло и уютно, добра компания и чудесен микроклимат, витаеше наоколо романтика.
Около полунощ Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. На хоризонта изгряваше Зелената луна, а над облаците всичко беше окъпано в мека, зелена светлина. Полетът вървеше нормално, а Алекс и неговите хора си говореха край масата, докато умуваха по проблемите и задачите тук. По някое време в дежурната каюта се появи принцеса Lipo, любимката и на четиримата. Тя беше с екипажа на кораба от няколко месеца, след като реши да пътешествува с кораба Crossfire. Много млада и приветлива, родена на далечна междинна станция, тя помагаше в кухнята на кораба и радваше всички тук. Тя се поглези на Алекс, намигна му и седна да пийне джин с останалите тук. Алекс неволно се загледа в това невинно създание и неможа да си откъсне погледа от него, продължително време. Принцеса Lipo скоро не беше стъпвала тук, заета с много кухненска работа и приготвяне на менюто на кухнята.
*
На сутринта Алекс и Палма станаха от сън рано, разсъниха се на чешмата, стегнаха си униформите и седнаха на кафе и цигара, докато преглеждаха новините. Crossfire тъкмо беше кацнал в базата на AFJ. Двамата излязоха на терасата на каютата и погледнаха навън. Беше дъждовно и тихо със температури към +5' С. Из базата беше тихо и спокойно, а в далечината се намираше земната колония със 100,000 души население. Двамата вдишаха свеж въздух и запалиха по цигара. Денят започваше със сумрак и облаци, лек вятър. На терасата скоро се появиха Ким и Аш. Четворката отново беше на линия, в началото на деня.
Утрото напредваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли около кораба, за да огледат корпуса за нови повреди и дефекти. На единия вход на кораба се бяха събрали десетина колеги и пийваха джин на крака, обмисляйки деня и зареждането на кораба със гориво, вода, провизии и въздух. Из базата започваше деня. Току- що беше пристигнал кораб със отпускари от фронта и тук беше оживено и шумно, а от колонията бяха пристигнали близки за да ги посрещат. Алекс запали цигара, докато се оглеждаше наоколо. По корпуса на кораба имаше нови шест проблема, които роботите щяха да закърпят и ремонтират в следващите часове.
Наближаваше обедно време, когато Алекс и неговите помощници се разхождаха из парка на колонията. Беше студено и мъгливо, но това не беше попречило на земляни и други хора, да се разхождат тук. В парка имаше невероятна флора и фауна, диви животни се разхождаха на свобода, а някои от тях бяха зверове. Четиримата държаха в ръце все пак калашниците, за да не стане някоя беля, готови да стрелят. Намериха ресторант- кафенето на тази колония и влязоха вътре да хапнат и да поговорят с тукашните хора, повечето от тях- земляни по произход. Докато си избираха нещо от менюто, Аш се заговори със сервитьорката- хубава, млада дама, землянка. Тя обясни, че тук се живее сравнително добре, имало работа за всекиго, а икономиката на колонията била стабилна. Сервитьорката знаеше много неща, чути от посетители. Аш я покани на масата, за да поговорят, след като тя донесе избраните блюдата и питиета. Тук имаше към 50 души, но сервитьорките бяха две, а втората щеше да поработи, докато Аш разговаря с колежката й.
След като похапнаха и научиха много неща в ресторанта, четиримата тръгнаха да се връщат в кораба. Цените в ресторанта бяха приемливи, а сервитьорките се зарадваха на цветя и малки подаръчета, каквито командосите носеха по джобовете на униформите си. Из парка валеше дъжд в мъглата. Стиснали здраво автоматите в ръка, четиримата заобикаляха опасни зверове по пътя, а тукашните малко им се смееха. Зверовете вече били питомни и се прогонвали просто с говор…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 321, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 321, Valeri Kolev.

Следобедът напредваше, когато екипите от Crossfire търсещи из острова, намериха изкуствено дърво в джунглата. Всичко стана съвсем случайно. Един от колегите се беше подпрял на дървото и извднъж забеляза, че тази материя е различна, а не дървена. Това дърво беше със диаметър на стъблото около 2 м. както повечето дървета тук, но то беше изкуствено. Всички се замислиха, а Алекс изведнъж застина. От картината на един от дроновете ясно се виждаше хралупа в дървото, на височина от 10 м. Това беше вентилация на някакво подземие…
Следобеда беше към края си, когато претърсването се пренасочи под вода, където би трябвало да има шлюз- вход към подземието. Това беше сериозно съоръжение и ставаше ясно, че е дело на "хищниците".
*
Беше следобеда на другия ден. Претърсването на острова, под водата продължаваше със десетте джета на Crossfire, както и джетове на Съпротивата и на AFJ от базата. Търсеха шлюз- вход към подземията на острова, строени от "хищниците". Crossfire беше все още приземен на брега на острова. Тук търсещите екипи идваха да хапнат, да се стоплят и да си почиват, след смените си. Алекс и неговите помощници координираха действията в тези часове. Алекс се беше заредил със пълен чайник с билков чай и добро настроение. Нещата вървяха нормално, но до момента не беше открит входа към подземията. До Алекс бяха неговите помощници и приятели- Палма, Ким и Аш. Навън беше студено, но около +5' С. Около островната група имаше 6 кораба , много джетове и няколко совалки. Още никой незнаеше какво има в подземията, но това беше строено от "хищниците".
Следобеда напредваше, когато търсачите откриха търсения щлюз- вход към подземията. Тук бяха открити и следи от подводница, която е идвала тук. Входа на подземията имаше портал със кодова брава. Там отидоха четирима водолази, за да опитат да отворят портала. Нямаше да е лесно- трябваше да се разбие паролата за достъп до портала. С нелеката задача се заеха дежурните от корабите, а на мястото бяха изпратени специалисти от екипажите. В това време Алекс и екипа му опитваха да разгадаят кода за отварянето на шлюза. Със задачата се заеха и компютрите.
*
Във вечерта входа на подземията беше успешно отворен, а вътре изпратени десет робота. Алекс следеше картината от роботите. Подземието беше посещавано скоро, някъде около две седмици по- рано, от "хищниците", но охрана не се забелязваше тук. Роботите се справиха добре. От входния коридор се влизаше в огромен хангар- инкубатор за яйцата на "хищниците", от където се се излюпваха… Новината скоро стигна до всички екипажи, заети с претърсването. Командир Йон се свърза с Nissan, за да решават с адмирал Шао, какво ще се прави с яйцата на хищниците. След огледа беше ясно, че до две седмици, те ще се излюпят…
По- късно в инкубатора бяха оставени само 20 робота, които щяха да се приберат с джетове, след изпълнение на задачата, а тя беше- инкубатора да се унищожи.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк. Тази вечер Crossfire щеше да пътува към най- близката база на AFJ. Веднага след като роботите приключеха със инкубатора. Унищожаването на инкубатора за "хищници" ставаше по няколко начина едновременно. Роботите се справяха добре. Тук имаше хиляди яйца на "хищници", които бяха на около две седмици. Още толкова им трябваше за да се излюпят, но нямаше да стане това. Явно подземието беше ферма за "хищници"- инкубатор. Алекс беше в лошо настроение тази вечер. Бяха го налегнали мрачни мисли, а също и носталгия по миналото, носталгия по родната планета Земята. Той мълчаливо наблюдаваше местността около кораба. Навън имаше поставени постове около кораба, а дежурните работеха с повишено внимание. Това място не беше толкова приятно вече, щом разбраха за подземията. Алекс въздъхна тежко- миналото неможеше да се върне, а скоро нямаше да се върнат на Земята. Трябваше да стиска със зъби и да се оставя на мрачното настроение. Животът и службата тук на Crossfire не беше чак толкова тежък, дори някои хора смятаха, че добре си прекарват тук. Алекс кимна на Палма, да излязат из кораба на разходка и двамата тръгнаха. Из коридорите имаше хора. Екипажа все още не беше се възстановил от голямото претърсване на острова, където похабиха много сила и нерви. Хората имаха нужда да си почистят униформите и шлемовете, да се приведат в удобен вид и добре да поспят. За късмет тази история с острова скоро щеше да приключи. Тук щяха да останат сили на Съпротивата, за да дебнат подводницата на "хищниците", която щеше да се появи по някое време.
По- късно вечерта двайсетте робота се прибраха на Crossfire, минаха процедура по почистване и дезинфекциране, преди да се оттеглят на мястото си. Скоро корабът щеше да отлети към най- близката база на AFJ, които на тази планета бяха пет бази със колонии към тях. Алекс и Палма бяха излязли на терасата на каютата, за да подишат въздух, преди отлитането. Те запалиха по цигара и се загледаха към острова. Инкубаторът в подземията вече не съществуваше. Оставаше поуката от станалото. "Хищниците" се размножаваха дори на тази чужда за тях планета. Тепърва щяха да се издирват от Съпротивата, други техни инкубатори, за да се намали размножаването им.
*
Късно вечерта Crossfire отлетя по пътя си, оставяйки край групата острови, два кораба на Съпротивата. Другите кораби от базата на AFJ, бяха отлетяли вече, няколко часа по- рано. Алекс раздаде инструкциите си на своя екип и седнаха на масата с Палма, Ким и Аш на джин с тоник и салатка от осолени лимони. За деня четиримата нямаха повече дежурства, но щяха да поработят по проекта за суперкомпютъра на Алекс. Екипажът почиваше, а доста от хората спяха в тези часове, като будни бяха 50 души. Настроенията бяха добри, а полета вървеше нормално със набиране на височина. Щеше да се пътува пред цялата нощ, а и след това, докато се стигне до базата на AFJ. Алекс си беше възстановил настроението и добрата форма. Той отново драксаше по белите листи, умувайки над двайсетина теми, една след друга. Това беше обичайното му занимание всеки ден. Пилотите Манхатън и Хенсън бяха в добра форма, а на мостика беше и командир Йон.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 320, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 320, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire все още обикаляше над група острови в океана. Инструкциите от базата бяха да се стои в зоната. В тези часове вървеше сканирането на зоната, наблюдение и прослушване на радио- ефира. До момента нищо съществено не беше забелязано по островите. Корабът се намираше на 5 км. височина над островите, а по- ниско бяха пуснати дронове с камери. Алекс пушеше цигари с чая си и следеше картината от единия дрон, който минаваше ниско над джунглата. Бяха намалили и скоростта си до 300 км/ч. за по- добро претърсване на зоната.
Следобеда напредваше, когато се получи съобщение от адмирал Шао, който беше в орбита със кръстосвача Nissan. Той искаше островите да бъдат претърсени по суша и то основно. Командир Йон прие задачата и седна за да определи инструкциите към екипажа си. В умуването участваха също Алекс и помощниците му, от дежурната каюта.
В началото на вечерта Crossfire се приземи на едно широко място до брега на единия от островите. Навън излязоха 100 души със 200 робота, претърсването започваше. Наоколо летяха дронове, които помагаха в търсенето. Алекс и неговите помощници държаха радио- връзка с търсачите, от дежурната каюта. Трудностите бяха големи, снегът беше натрупал до 2 м. пелена. Командосите се движеха със специални "чехли за сняг". Дежурните в това време уговаряха тук да дойде помощ от Съпротивата, поне още два кораба с хора, за да се приключи по- бързо претърсването, а островите никак не бяха малки. Алекс запали цигара, дълбоко замислен. Освен дежурните и охраната на кораба, общо 50 души, на борда имаше 100 души, които спяха, останалите 100 души бяха навън със по два робота, за да претърсят основно острова, по суша. Това щеше да отнеме много време сигурно, затова командир Йон търсеше друго решение на задачата. Ако пристигнеха още кораби на Съпротивата, то нещата щяха да се решат по- лесно и бързо.
Вечерта напредваше, когато хората навън се събраха край голям огън, който запалиха и поискаха вечеря и чай. Островът беше голям, почти с радиус 100 км. Алекс се погрижи да им бъде доставена вечеря и чай, а за целта изпрати 10 души от екипа си със джетове. Кухнята на кораба си работеше нормално, естествено вечерята беше готова. В това време дежурните продължаваха да разговарят със Съпротивата, със базата си, както и с адмирал Шао, за да бъде изпратена помощ още няколко кораба. Хората навън, разделени в 10 екипа, се бяха събрали да хапнат и да се стоплят с чай. Вечерта се очертаваше тиха, с лек сняг и температури около +5' С. Някои от дежурните съставяха план за по- лесно претърсване на острова. Всъщност джетовете можеха да се движат по снега на въздушна възглавница. Crossfire разполагаше с 10 джета. Ако се преминеше на подобно решение, нямаше да се налага да се върви през цялата нощ. Командир Йон в тези часове се зае да обмисля дадените му предложения. Скоро десетте джета бяха включени в играта.
Късно вечерта претърсването продължаваше, макар и да не знаеха, какво всъщност търсят. Трябваше да се претърси основно острова- това беше задачата. Алекс отново беше заредил пълен чайник с билков чай, пушеше цигара и се топлеше, а до него дежуреха Палма, Ким и Аш, както също Браун и Никита. До този час, нищо особено не беше открито на този остров. Смяна на дежурните щеше да се направи чак в 4 ч., когато хората изпратени навън, щяха да се приберат за почивка. Това щеше да е една дълга и натоварена нощ за мнозина от екипажа на кораба.
Наближаваше полунощ, когато Алекс запали цигара и стана из каютата, за да се разтъпче и разкърши, схванат от седенето в креслото. Нощта скоро щеше да настъпи, а претърсването на острова продължаваше със десет джета, 100 души и 200 робота, които оглеждаха и проверяваха всичко забелязано наоколо. Търсеше се някакво присъствие, нещо изкуствено или някой, тук. Алекс се замисли над картата на острова. Нещо убягваше от вниманието на всички, а той не можеше да се сети за какво става дума. Тези острови по някакъв начин бяха забелязани, а заради това вървеше претърсване. Но- нещо се изплъзваше от вниманието на всички…
За втори път търсачите спряха, събраха се на едно място и запалиха огън. Беше дошло време за закуска и чай. Алекс вече беше изморен, станал още рано сутринта. Той отстъпи шефския пост на Аш и спря за почивка. До смяната на дежурните оставаха цели четири часа. На борда имаше 100 души които спяха от шест часа. От тях 50 се заемаха с дежурството от 4 ч. нататък, а другите 50 отиваха да сменят половината от търсачите. По това време пристигна и добра вест- три кораба на Съпротивата пътуваха към това място. До 2- 3 часа те щяха да пристигнат. От базата на AFJ изпращаха пък два кораба. Те щяха да пристигнат до 5 ч. сутринта. Алекс въздъхна. Все пак това претърсване не беше въпрос на живот и смърт. Можеше и без да се бърза, по- спокойно…
*
Беше следобеда на другия ден. Командир Йон беше дал почивка на всички екипи, търсещи навън. До момента нищо особено не беше открито на този остров. По другите острови от групата, претърсваха силите на Съпротивата, както и командоси от базата на AFJ. Алекс знаеше, че сигурно е нещо много важно, та да ги карат да претърсват основно. Той беше поспал добре и сега със нови сили продължаваше работата си със своите помощници, а до тях беше неизменния пълен чайник с горещ, билков чай, за да се топлят. Алекс запали цигара, раздаде инструкциите за екипа си от 30 души- дежурните на кораба, който все още се намираше приземен на острова. Алекс се замисли над своите задачи за размисъл. Екипите по претърсването се оправяха из кораба, преди търсенето да се възобнови.
Следобедът напредваше, когато търсенето из острова продължи. Алекс и хората му координираха претърсването на острова. Алекс се топлеше с чай и следеше как върви процеса. До момента по островите от групата не беше намерено и забелязано нищо определено.






(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 319, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 319, Valeri Kolev.

Някъде около полунощ, пет джета на Crossfire търсеха кацналия обект, на около 100 км. навътре в континента, който бяха забелязали от кораба. За претърсването дежурните бяха извикали още сили на Съпротивата, които бяха на път. Това беше място с диаметър около 100 км. и нямаше да е лесно да се намерят и хванат нарушителите. Смяташе се, че това е било малък кораб на "хищниците", подготвящ разузнаване и подривна дейност на свободния континент.
*
Беше следобеда на другия ден. Търсенето на съмнителен обект в зоната продължаваше. Тук бяха пристигнали 3 совалки на Съпротивата, за да помагат в претърсването на зоната за обекта, който бяха забелязали дежурните от Crossfire предишната вечер. Навън беше пълно с командоси, роботи, а наоколо прелитаха малки джетове, търсещи от въздуха. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха дежурни в тези часове и координираха претърсването. Алекс запали цигара, сложи пълен чайник с билков чай да се свари и замислен погледна през люка навън. Навън беше студено с тих мраз. Времето тук сякаш беше спряло.
По- късно в следобеда странния обект беше намерен от джет на Crossfire с четирима от екипажа на този кораб. Скоро се разбра, че тук има и малка уютна хижа, а малкия кораб е на местния жител- Крум, който се оказа симпатичен човек. Той живееше тук, далеко от цивилизацията с жена си и децата си- момче и момиче. Тревогата беше отменена, а при Крум отиде лично комадир Йон, за да го види и да поговори с него. Крум беше на около 40 г. сравнителна възраст, а жена му на 30 г. Този човек се прехранваше от лов и риболов, както и от продажбата на големи количества билки за аптеките. Той се оказа добродушен човек, а командир Йон на тръгване му подари телефон за връзка със Съпротивата и AFJ, както и местните телфонни централи. Крум беше трогнат от подаръка. Той от своя страна подари на командир Йон торбичка със семена на повече от 100 особено важни билки, със описание за какво служи всяка от тях. Това беше ценен подарък за AFJ. На тръгване се разделиха приятелски. Скоро зоната беше напусната от всички машини и хора, пристигнали за издирването. Crossfire продължи патрулния си полет.
*
Докато Crossfire набираше височина, Алекс и неговите помощници се топлеха с горещ чай и наблюдаваха полета. Той запали цигара с чая си и се изправи пред предния люк. Времето беше слънчево и тихо, но студено. Корабът скоро стигна до облаци и се гмурна в тях. Към края на следобеда Алекс и Палма излязоха из кораба за да огледат корпуса за дефекти, както и да проверят различните негови възли и системи. Алекс запали цигара, докато крачеха по коридорите. Той беше в относително добро настроение и форма, а Палма днес беше малко мълчелива.
Вечерта беше започнала, а двамата все още инспектираха кораба. Макар и сензорите да показваха изправност на всички системи, в правилника се искаше да се прави и визуална проверка. Така постепенно двамата се озоваха край столовата и влязоха там, да хапнат и пийнат. Тук имаше към 90 души. По това време корабът вече летеше по плана си над бреговете на континента. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Докато хапваха вкусното вечерно меню от кухнята на кораба, слушаха разговорите на колегите си тук. Те се въртяха около проблемите на кораба и екипажа, както и темата за войната. Виното със студена лимонада дойде добре на двамата, те се оживиха и развеселиха. По това време пристигнаха тук, Ким и Аш, които се присъединиха към Алекс и Палма, взеха от вечерното меню и се разположиха на тяхната маса, която беше непосредствено до един от люковете. Оттук можеше да се погледне навън.
Вечерта напредваше, когато четиримата се върнаха в дежурната каюта, за да подновят работата по задачите си. Седнаха по компютрите и се занимаха с обичайната си дейност. Алекс извади бели листчета и започна да умува по своите теми за размисъл. Неизменният, пълен чайник с билков чай, скоро беше готов и на линия, за да се топлят по време на работата си. В това време Crossfire летеше на височина 8 км. над бреговата ивица на континента, със скорост около 400 км/ч. Целта беше да се забелязват всякакви нарушители на границите на свободния континент, както и да се следи за подводници и други обекти на "хищниците". Алекс прослушваше и радио- ефира, за сигнали на "хищниците". За момента наоколо беше "чисто"- не се забелязваха никакви опасности или вражески обекти. На този континент AFJ имаше няколко бази и колонии, общо със 500,000 земни жители. Това беше свободен континент, държан и управляван от Съпротивата и AFJ.
Късно вечерта Crossfire продължаваше патрулирането. От базата на AFJ бяха поискали присъствие над зона с радиус 2,000 км. над група острови. Корабът се насочваше натам в късната доба. Навън беше ветровито и облачно, но корабът летеше над облаците, осветяван в мека светлина от Зелената луна на планетата Orixon 50. Алекс и неговите помощници бяха по компютрите, а до тях неизменния пълен чайник с билков чай, с който се подкрепяха и стопляха през цялото време. В очакване на полунощ, дежурните се прозяваха и поглеждаха часовниците си, с мисълта за топлата си койка. Алекс и неговите помощници щяха да останат и след полунощ по местата си, тъй като започваше нов полет. На борда на кораба в тези часове спяха 200 души, а остналите 50 бяха или дежурни, или охрана, или имаха някакви задачи из кораба. Алекс въздъхна и запали цигара. Групата острови над които щяха да проверяват обстановката щяха да бъдат достигнати след 2- 3 часа. Crossfire летеше тихо над океана.
Наближаваше полунощ, когато Палма се зае да приготви по една топла пица за будните в дежурната каюта, които в момента бяха 12 души. Алекс и Ким подкрепиха идеята, а Аш заяви официално, че остава на джин с тоник. По това време две смени дежурни, се разменяха на постовете, като се изчакваше да се разсънят новите и да поемат нещата с цялата отговорност за това. В очакване за дълга и спокойна нощ, будните в този момент се поздравяваха един друг.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 318, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 318, Valeri Kolev.

По- късно вечерта Crossfire продължаваше патрулния си полет над бреговете на континента, на 14 км. височина, поддържайки скорост от 400 км/ч. Екипажът беше в добро настроение, а в момента те имаха три свободни часа, време за развлечения. Около кораба нямаше опасни обекти, а навътре в континента прелитаха машини на AFJ, също и на Съпротивата. Алекс и Палма бяха на инспекция из кораба. Те проверяваха корпуса, двигателите, резервоарите с гориво, цистерните с вода и кислород, възлите на кораба от стратегическо значение, както и системите на кораба. Алекс запали цигара в един от коридорите и се спря до един люк, за да погледа навън. Валеше дъжд, страшно влажно и студено време. Някъде между облаците просветваше меката светлина на Зелената луна. Палма отново се замечта, щом погледна навън, а Алекс се замисли и така постояха пред люка близо половин час в мълчина, преди да продължат нататъка из кораба.
Късно вечерта Алекс и Палма, намериха Ким и Аш в столовата и седнаха при тях, за да хапнат от вечерното меню на кухнята. Разговорите тук се въртяха около темата за войната и ситуацията тук на Orixon 50. В момента тук бяха 150 души. Беше топло и уютно, а виното стопли сърцата на четиримата и повиши настроението им. За кратък момент те бяха забравили, че това е кораб изпратен на патрулен полет.
След вечерята Алекс запали цигара, преди да станат за да се прибират в дежурната каюта. Глътнаха набързо остатъка от виното, за да не се хвърля излишно и тръгнаха. По коридорите беше оживено и шумно. Мацките на кораба, които бяха около половината от екипажа, се бяха събрали на женско парти. Много от тях бяха солидно пийнали. Предимно тези, които скоро нямаха задачи и смени.
Наближаваше полунощ, когато Crossfire прихвана сигналите на близка база на Съпротивата. Взето беше решение, да се посети тази база. До там имаше обаче още път. Алекс и неговите помощници бяха дежурни в тези часове. Алекс отново беше сварил пълен чайник с билков чай и четиримата се топлеха с чай, докато работеха по компютрите. Обстановката наоколо беше нормална, а полета вървеше без съществени проблеми. По това време на борда бяха будни само 50 души, а останалите отиваха към задължителен сън. От външните камери на кораба се виждаха страхотни гледки към планетата, от тази височина. По това време Алекс се занима да прослушва радио- ефира, за да прихване сигнали на "хищниците". Това винаги беше било ценно за войната. Получаваше се по този начин безценна информация за тях, която се взимаше впредвид, при вземане на решения. Навън беше мразовито и ветровито, а в дежурната каюта- топло и уютно. Алекс ровеше из радиото, пийваше по чаша чай с цигара и драскаше по един бял лист, а това биваха графики, схеми, йероглифи и числа, нещата които му трябваха, за да умува над темите си за размисъл и настоящата мисия. По някое време Палма стана от мястото си, за да погледне през предния люк. Тя запали там цигара, дълбоко замислена. Гледката й харесваше и тя остана там половин час. На масата зад дежурните бяха седнали на чаша джин с тоник Браун, Джейн, Шон и Никита, които си говореха за войната, както и за тази планета и също за Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше в база на Съпротивата, край малък град със 60,000 души население. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата, а навън беше страшен мраз със силен вятър и скреж. Алекс беше в добро настроение, а Палма се усмихваше в този ден. Позамръзнаха скоро на терасата и се прибраха на топло в каютата, а стъклената стена беше затворена, за да не се охлажда каютата от там. По това време екипажът имаше три свободни часа. На борда бяха пристигнали четирима офицери от Съпротивата, за да разговарят с командир Йон, както и с екипажа на кораба.
*
В края на следобеда екипажът готвеше Crossfire за нов полет. Това беше същата мисия, по патрулирането по бреговете на континента, държан от Съпротивата. По- късно Crossfire излетя от базата и бавно започна да набира височина, в посока към близкия бряг. Алекс и неговите помощници бяха дежурни в тези часове. Пълен чайник с билков чай беше готов за да се топлят четиримата. Алекс запали цигара, а полета започваше нормално. Наблизо нямаше опасности, освен силните ветрове, но те не бяха проблем за машините на AFJ.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс сложи да се свари още един пълен чайник с билков чай, за да се стоплят дежурните. Той запали цигара, изправен пред предния люк и се загледа в далечината, където през облаците се виждаше звездното небе. Полетът вървеше по план, без сериозни проблеми, но навън беше кошмарно време със мраз и бури. Алекс постоя пред люка близо половин час, замислен дълбоко. А под кораба се виеше океанския бряг на континента.
Късно вечерта дежурните забелязаха нещо да се приземява на 100 км. навътре в континента, а до мястото кораба имаше два часа полет. Дежурните поискаха това да бъде проверено на място. Докато насочваха кораба натам и се спускаха на по- малки височини, Алекс запали цигара и вдигна най- близката смяна по тревога. Те трябваше пъргаво да се разсънят и да са в готовност за претърсване на мястото по суша. Докато наближаваха мястото, екипажа приготви джетове за претърсване на място.
Наближаваше полунощ, когато Crossfire се приземи на една поляна, на 20 км. от мястото, където бяха видели нещо да каца. Навън излязоха пет джета с по четирима души, за да огледат местността. Алекс запали цигара. Той водеше комуникациите с джетовете и даваше инструкции. Палма, Ким и Аш му помагаха. Водеше се сканиране на местността, а това беше началото на претърсването. Един екип от 20 души излезе около кораба за охрана. Това беше нощ, когато нямаше да се спи…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 317, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 317, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire продължаваше полета си над континента, където воюваха Съпротивата срещу "хищниците", а това беше планетата Orixon 50. Корабът беше отминал горещите точки от континента, където вървяха битки. Сега малко по- спокойно и безопасно, кораба описваше крива линия за да се насочи към базата на AFJ, където ги очакваха да пристигнат до сутринта. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха се разположили около масата в дежурната каюта, на по чаша джин с тоник и салатка от осолени лимони, направо от оранжерията на кораба. Това беше странна вечер, когато навън бушуваха бури, а в каютата беше топло и уютно. Те имаха почивка до полунощ, а сетне оставаха отново дежурни, за да бъдат нещата под контрол. Алекс запали цигара, докато пишеше по белия лист, сложни графики, схеми и йероглифи, зает с обичайните над двадесет теми за размисъл. Палма си беше пуснала музика в слушалките, а Аш се канеше да приготви някаква среднощна закуска за екипа.
Наближаваше полунощ, когато се подкрепиха с вкусна пица от майстора сега- Аш, а сетне четиримата излязоха из корабите на разходка, а и да огледат как са нещата и дали всичко е нормално и изправно. В коридорите беше около +5' С температура, те не се отопляваха, но все пак се поддържаше положението над нула градуса. Корабът изглеждаше здрав и работеха нормално неговите различни възли. Алекс запали цигара и се спря до един от люковете. В далечината облаците се разкъсваха и започваше да се вижда звездното небе и зелена луна, малко над хоризонта. Тази луна изглежда сега изгряваше. Палма се загледа към луната, дори увеличи мощността на оптиката си, за да я разгледа по- добре. Тя застина като омагьосана, неможейки да отклони погледа си от там.
-Боже каква зелена луна!- каза тя.- Трябва да отидем там! Струва ми се, че нещо ни чака там! Дори съм убедена в това!
-Какво би ни чакало там, Палма!- каза Ким.- Чакат ни в базата…
-Палма, среща ли имаш на Зелената луна?- каза Аш.
-Каква среща?!- каза Алекс.- Аз защо не знам за това!
-Вие не ми вярвате, но трябва да идем на Зелената луна!- нацупи се Палма.
-Ще видим, какво може да се направи по въпроса.- каза Алекс.
-На кого му е притрябвала Зелена луна!- каза Ким.
По- късно продължиха към мостика на Crossfire, където пилотите Манхатън и Хенсън водеха кораба в тези часове.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire беше пристигнал в базата на AFJ, на планетата Orixon 50, в зори. Сега Алекс беше станал от сън и се разсънваше с вода на чешмата, цигара и кафе. Навън беше ужасно време със силен вятър и обилен сняг. Скоро Алекс, Палма, Ким и Аш се явиха в дежурната каюта и погледнаха какво е положението. Сетне седнаха около масата и извадиха компютрите си, за да поработят. В този момент на борда на кораба бяха будни 100 души, а останалите почиваха и спяха. Постепенно четиримата се разсъниха, бодри, отпочинали и свежи. Алекс се запозна с новините и извади бели листи хартия, за да обмисля и умува по своите над двадесет теми за размисъл, денят започваше за четиримата.
Следобедът напредваше неусетно, а четиримата работеха по компютрите си, дежурни бяха Браун и Джейн. Алекс беше сварил пълен чайник със билков чай за да се топлят, докато решават задачите си. Денят вървеше нормално, а навън вилнееше снежна буря. Из базата кипеше дейност, да се подготвят бомбандировачи за полет, а от фронта пристигаха ранени със совалки и кораби. Crossfire щеше да тръгва на мисия след няколко часа. Скоро бяха събудени още 70 души, за да подготвят кораба за мисията. Командир Йон прие трима военни от базата, за разговори по положението тук на Orixon 50.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата, за да подишат чист и свеж въздух и да видят базата, преди отлитането, което наближаваше. Те вдигнаха стъклената стена на терасата и се загледаха около кораба, а Алекс запали цигара, извади плоска бутилка с джин и отпи глътка. Това беше невероятна зимна картинка, но някак си извънземна.
-Боже, каква зима има тук! - каза Палма.- Снегът синее… Чак се замечтах за у дома…
-Тук е нашето "у дома"!- каза Алекс.- Не се размеквайте! Мислете за Crossfire, като за вашия дом. Така трябва.
-Да, разбира се! Този кораб е нашия дом.- каза Палма.- Но, ще се върнем ли някога на Земята?!
-Няма да бъде скоро, Палма!- каза Аш.
-Знам.- каза Палма.- Трябваше ми някаква надежда поне…
*
В началото на вечерта Crossfire отлетя от тази база, на мисия. Трябваше да се лети по бреговете на континента, за да се търсят подводници и съмнителни обекти, опитващи да влязат на този континент. Алекс и неговите помощници в тези часове умуваха отново по задачите си, седнали на по чаша джин с тоник, около масата в дежурната каюта. Скоро корабът достигна 14 км. височина, където щеше да мине към хоризонтален полет със скорост от 400 км/ч. Обиколката около континента, по неговите брегове, щеше да отнеме доста време, но се очертаваха и няколко спирки по пътя.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше замислил седнал зад компютрите. Около кораба не се забелязваха опасни обекти. Навътре в континента летяха обекти на AFJ, както и на Съпротивата. Радиовръзките с базата, както и с Nissan бяха поносими, макар и със смущения. Командир Йон току- що беше дал три свободни часа за целия екипаж. Из кораба стана оживено и шумно. Хората бързаха да се оправят и разсънят, за да пийнат и хапнат с приятели и колеги. Тези часове бяха любимите на целия екипаж. Това беше времето за разпускане и разтоварване. Дежурните в това време бяха 50 души, а сред тази бройка също охраната на кораба и някои хора със сервизни задачи. Алекс запали цигара и сложи да се вари още един пълен чайник с билков чай. Очертаваше се една приятна и спокойна вечер, преди дългата и сънлива нощ. Настроенията бяха оптимистични.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 316, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 316, Valeri Kolev.

Вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш седяха пред компютрите и умуваха над различни проблеми и теми, единия от които беше инструкциите за екипажа в полунощ. Алекс запали цигара с кафе, докато пишеше със йероглифи и схеми върху листчета хартия пред себе си. Това бяха инструкциите само за екипажа на Crossfire- 250 души, а не за всички екипажи. Тази вечер Алекс се чувстваше някак си странно. Нещо предстоеше да се случва скоро, а той нямаше понятие, дали то ще бъде добро или лошо, но оптимизъма му говореше, че ще е нещо интересно.
*
В следобеда на другия ден Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад компютрите в дежурната каюта на Crossfire. Тук от сутринта бяха пристигнали четири кораба на Съпротивата, които щяха да охраняват междинната станция, а Nissan отлиташе скоро обратно към Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация.
Бордовия следобед напредваше, когато Nissan отлетя нататък по пътя си. Тук бяха корабите Crossfire и Ford, по местата си в корпуса на кръстосвача. Екипажите се готвеха за сън, като оставаха будни 100 души- за Nissan, и 50 души за Crossfire. Ford обикновено се поддържаше само от роботи, но от екипажа на Nissan бяха определени 100 души, които можеха да летят с него при необходимост от човешка намеса.
Алекс запали цигара с кафе и пренасочи вниманието си към проекта си за суперкомпютър. Неговите помощници, скоро се присъединиха. На листове хартия се чертаеха схеми, програми и йероглифи. Това беше прототипа на суперкомпютъра на Алекс, който трябваше да бъде част от имуществото на всеки землянин, където и да се намира из космоса, а след като Алекс бъдеше готов с проекта, заводи щяха да бълват серийно прототипа- съвсем безплатно за земляните, включително и доставката. Този проект на Алекс беше обречен на невероятен успех. Във Бъдещето, компютъра на Алекс беше помагал и спасявал от какви ли не беди, милони земляни… Самият Алекс, някъде там из Бъдещето беше възхваляван като герой на Земята. В настоящата 7014- та година на Земята, за Алекс знаеха само малцина, предимно екипажа на Crossfire и други хора от AFJ (Военен съюз на земляните и приятелски цивилизации).
*
Започваше бордовата вечер. Полетът на Nissan вървеше без съществени проблеми, а наоколо нямаше близки преминаващи обекти. Най- близкия кораб се намираше на 5 часа дистанция, като след няколко часа щеше да достигне най- близко- само на 3 часа. В тези часове Адмирал Шао даде пет свободни часа за екипажите. Оставаха на пост само дежурните. Из корабите стана оживено и шумно. Хората бързаха да се оправят със нещата си, за да видят приятели и колеги из кораба. Някои похапваха, а други пийваха по нещо.
*
В следобеда на другия ден Nissan наближаваше планетата Orixon 50. Полетът вървеше нормално. В зоната имаше около 130 обекта, които се наблюдаваха и проверяваха от дежурните. Алекс и Палма си бяха сварили пълен чайник с билков чай и се топлеха с него, седнали зад компютрите. Алекс запали цигара и погледна какво става из кораба. Бяха будни само 60 души, а останалите спяха и почиваха. Алекс и Палма преглеждаха данните за тази планета. Тук имаше бази на AFJ, както и земни колонии. Хищниците бяха превзели в последните месеци един от континентите, но се водеше война от Съпротивата и AFJ, за неговото освобождаване.
Следобедът напредваше, когато Crossfire се отдели от Nissan, за да се спусне към планетата. Алекс гледаше със смесени чувства това пристигане на Orixon 50. От контролната кула на Съпротивата съобщиха, че положението е нормално в ситуация на война. От едната база на AFJ, изпратиха план за спускане до тази база. Алекс се топлеше с чай, седнал с Палма зад компютрите. Той запали цигара и настръхна- навън беше ужасяващо време, силен вятър, сняг, мраз.
По някое време вечерта Crossfire летеше на височина от 10 км. към базата на AFJ, където ги очакваха. Обстановката беше сложна, но кораба летеше по план, който му беше изпратен от базата. Така можеше да се избегнат усложнения по пътя, от наземни ракетни установки на "хищниците", които можеха да стрелят по кораба. Според командир Йон, това било излишно, екипажа можел да се справи и сам. Той до последния момент не даваше съгласието си за плана на базата, но после размисли. Пилотите и дежурните бяха на линия и внимаваха, защото се прелиташе над военна зона. В тези часове Алекс пушеше цигара с чай в приемлива форма и настроение. Корабът летеше сред облаци и ветрове. Времето ставаше все по- сурово. Екипажът тази вечер нямаше отпуснати свободни часове, заради сложната обстановка в зоната, всички трябваше да внимават, дори когато спят. Алекс и Палма бяха седнали зад компютрите, а с тях бяха Ким и Аш. Екраните бяха обсипани с информация, а четиримата си отваряха очите на четири, за опасни обекти в зоната. Алекс прослучваше радио- ефира за приближаващи машини на "хищниците".
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и погледна навън. Това беше една сурова земя. Сурово беше и времето и не само то, в зоната се воюваше, дори в момента. Алекс се замисли отново за тази широкомащабна война срещу "хищниците" и "злите демони". Това не беше точно война на AFJ, нито на земляните, а на Съпротивата, но AFJ подкрепи цивилизациите, които се бореха за свобода и прогонване на нашествениците. Алекс запали цигара и сложи чайника с билков чай да се вари, с намерението да се постопли и да поумува по своите двайсетина теми за размисъл, с които се занимаваше, а сред тях беше темата- да си спомня предишни свои животи. Друга негова задача беше да довършва проекта и прототипа на суперкомпютъра. И всичко това през почивките си, когато е по- спокойно положението и няма много други задачи. Докато умуваше над своите избрани теми, до него се приближи Палма, сложи ръка на рамото му и тихо погледна навън. Щяха да летят през цялата нощ, докато достигнат базата.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 315, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 315, Valeri Kolev.

В ресторанта беше приятно и уютно. Наближаваше полунощ, когато излязоха от там, за да се прибират в кораба, а той щеше да нощува тук, докато бъде зареден със гориво и провизии за Nissan. Докато се прибираха към кораба, забелязаха, че тук се готвят за война. Отбранителните оръдия на станцията се зареждаха до горе със снаряди и ракети, а по доковете се трупаха въоръжени сили. Явно слуха, че ще има нападение от "хищниците", беше верен.
*
Алекс се събуди на сутринта, беше поспал няколко часа. Той се разсъни с вода на чешмата, после с кафе и цигара, стегна униформата си и погледна какво става наоколо. Зареждането с гориво и провизии за кръстосвача беше приключило. Във връзка със сигналите за предстоящо нападение над станцията от "хищниците", Nissan оставаше на позиция за неограничено време. Алекс беше натоварен да даде инструкции за екипажа на Crossfire. Той събуди хората си и седнаха да умуват. Докато драскаше схеми и йероглифи на белия лист, Алекс слушаше предложенията на Палма, Ким и Аш. Нямаше нищо неочаквано, нищо ново, кораба имаше готовност да се сблъска с "хищниците".
Утрото напредваше, когато Алекс и неговите помощници бяха готови с инструкциите за екипажа на Crossfire. Адмирал Шао ги одобри и те бяха пуснати за разглеждане по вътрешната мрежа от екипажа.
*
Късно вечерта Crossfire се намираше на мястото си в корпуса на кръстосвача Nissan, за да се разтоварят гориво и провизии. Адмирал Шао беше заповядал да се остане тук, до забелязването на някакви сили на "хищниците" наоколо. Слухът, чут в станцията, че скоро ще бъде нападната от "хищниците" изглеждаше правдоподобен. Земляните от AFJ, смятаха да се намесят активно, ако за станцията възникнеше битка. Нападането на междинна станция не се практикуваше от "хищниците", по принцип, но изглежда- само до сега. Станциите печелеха луди пари от оранжериите си и търговията с гориво, провизии, вода, въздух. Явно "хищниците" вече не бяха добре финансирани, откакто AFJ и Съпротивата успяваха да пленяват екземпляри от "злите демони"… Беше прекършен гръбнака на тази система, вече…
Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, седнали на масата, със отворени лаптопи и замислени над листовете хартия, където обмисляха как да опазят тази станция от нашествието на "хищниците". Скоро към тях се включиха също Ким и Аш. Разбира се, не беше ново, да се охраняват междинни станции, но имаше и нов елемент- не се знаеше с какви сили ще нападнат враговете. Това никак не беше за подценяване. Тревогата за междинните станции в системата Orixon вече се разпространяваше по всички кораби и радиопредаватели на AFJ и Съпротивата. Това беше нова опасност за системата Orixon, а тя не беше за подценяване…
*
Наближаваше полунощ. Алекс и неговите трима помощници проиграваха стратегиите си, за защита и охрана на междинната станция, чрез компютрите. Резултатите бяха добри. Екипажите на Nissan работеха на три смени, като будна оставаше само една от тях. Така се гарантираше свежа сила, когато има нужда от сили. Алекс остана доволен от работата на екипа си , тази вечер. Той запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. В далечината се намираше станцията. Дали тя щеше да бъде нападната скоро от враговете, не беше известно. Дежурните тук бяха с повишено внимание, а целия Nissan се криеше в сфера за невидимост. Спореше се, дали не е по- добре да се вижда, та враговете да не посмеят да нападнат. По въпроса щеше да се гласува съвсем скоро.
*
В следобеда на другия ден всичко си беше същото. Nissan оставаше невидим, както решиха при гласуването всички 750 командоси- астронавти, екипажите на кръстосвача. Не бяха забелязани да наближават, странни или опасни обекти. Около станцията имаше голямо движение. Тук пристигаха малки или по- големи машини от близо и далеко, а други си отиваха. Някои от тях бяха от много далеко. Алекс беше зает в тези часове, да проверява обектите около станцията, а там бяха изпратени хора със совалката Mazda, за да проверяват хората, със съдействието на военните, които охраняваха станцията.
Към края на следобеда Алекс си взе кафе и запали цигара. Той беше тъжен в тези часове. Тъгата по родната планета и неговите хора, оставени там, го тормозеше и му навяваше мрачни мисли. Далечни спомени изплуваха в мисълта му и го притесняваха. Той знаеше, че на Земята е тотално робство, че скоро няма да бъде там, но нещо у него се съпротивляваше и го караше да търси начин, за завръщане на родната планета. Това нямаше как да стане, дори ако му разрешаха. Crossfire сега беше неговия дом и нямаше смисъл да опитва да напусне кораба. Всъщност нямаше да му бъде по- лесно, дори ако напуснеше кораба и AFJ. Нямаше да му е по- лесно, дори да стигнеше обратно до Земята. Неговото място беше тук, та чак до старини… Алекс въздъхна тежко. Чашата с кафе отново беше празна. Той си взе още кафе, запали нова цигара и някаква вълна на успокоение премина през него. В дежурната сега имаше 16 души. Палма, Ким и Аш бяха до него, заети със задачи. Из кораба беше будна само едната смяна, а те бяха три.
Вечерта започваше, когато Алекс и Палма излязоха из корабите на разходка, и за да се видят с приятели и колеги. Из коридорите нямаше много хора, но техните ги чакаха в столовата. Замислени и двамата изминаха пътя до столовата, без да бързат. Вътре имаше 40 души, които пийваха и похапваха. Настаниха се на масата до Ким и Аш и си взеха от вечерното меню. Разговорите се въртяха около очакваното нападение на междинната станция от сили на "хищниците".






(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 314, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 314, Valeri Kolev.

Вечерта започваше, когато Алекс се натъжи. Спомени за приятели и гаджета на родната планета и мъката по Земята, превзеха мисълта му. Побиха го тръпки от студ, всъщност времето беше сурово навън. Той реши да си свари пълен чайник с билков чай, за да се натопли и да потъгува по миналото. Crossfire в тези часове пътуваше над териториите на Съпротивата, за да се прибере в някоя база. Имаше нужда от зареждане с гориво, вода и провизии. В тези часове 50 души от екипажа бяха будни, а останалите спяха. Алекс постепенно се оживи, запали цигара с чая си и седна отново зад пулта си. Комуникациите бяха нормални, а база за кацане имаше на няколко часа път. Палма, Ким и Аш, които бяха до него, се бяха разговорили по темата за войната. Аш беше включил тукашен телевизионен канал, за да чуят подробности за водената война. Из кораба беше тихо и спокойно, а навън свирепо време със силен вятър и дъжд. В дежурната каюта беше топло и уютно, а чаят позатопли Алекс и неговите приятели и им вдъхна кураж. Над териториите на Съпротивата, на континент № 5, нямаше кой знае какви опасности. Дежурните отдъхнаха от трупаното напрежение. Според някои тази нощ нямаше да има нощна мисия. Корабът щеше да нощува в близката база.
По- късно вечерта Алекс умуваше над своите теми за размисъл, които бяха около 20 на брой. Една от тези теми беше за неговите прераждания и предишните му животи. Шаманът Джи, който беше в екипажа на кораба, му помагаше със специални билки и шапчета, за да може той да си спомни свои предишни животи. Алекс беше напреднал много в това свое занимание. Помнеше дори животи, които беше прекарал на други планети, дори животи, когато беше живял включително и като диво животно, в случая- летящ дракон. Този спомен му беше любимия. Дракон над джунглата, на далечна планета. Свирепо и могъщо същество, което свободно обикаля планетата, на лов за животинки за храна. Кога и къде беше станало това нямаше как да се провери, но този спомен изплуваше ясно в съзнанието на Алекс. Разбира се имаше и много други спомени, както и от Земята, така и от далечни планети.
С напредването на вечерта Crossfire пристигна в база на Съпротивата, намираща се наблизо до град със 100,000 жители. Кацането беше нормално, малко твърдо, както го направиха пилота Манхатън и втори пилот Джейсън. Алекс и Палма излязоха на терасата. От някаква клапа свистеще пара, а двигателите бавно утихваха. Навън беше мразовито и валеше сняг. Сигурно беше от скоро. Тук корабът щеше да нощува, а през това време трябваше да бъде зареден с гориво, вода и провизии. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, изправени на терасата. Въздухът беше чист и свеж, но мразовит. В далечината се виждаха светлинките на града, а из базата подготвяха бомбандировач за нощен полет.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш умуваха над проекта за суперкомпютъра на Алекс. Прототипът вече беше в действие, доизграждан в движение. Това трябваше да бъде компютър за всеки един землянин, предоставен му безплатно, за да му помага и да го пази от беди, независимо къде се намира той. Амбициозната цел на Алекс и екипа му, се преследваше всеки ден малко по малко, но предстоеше още работа и умуване със месеци, дори години… Алекс поспря за да отдъхне, замислен над листчето хартия, където чертаеше схеми и йероглифи. Той запали цигара с кафе и погледна през близкия люк навън. Третата луна на планетата се показваше из зад облаците. Приятелите му бяха отворили бутилка джин с тоник и се канеха да почиват, но той оставаше над прототипа. Към суперкомпютъра трябваше да има робот, който да се занимава предимно с поддръжката му, както и техническа охрана. Роботът беше вече готов, но по програмите му имаше много умуване нататък. Алекс прекъсна работата си, за да се разходят с Палма из кораба. Екипажа имаше отпуснати три свободни часа, а в полунощ щеше да има инструкции, които скоро щяха да бъдат и готови за одобрение от командир Йон.
*
В следобеда на другия ден Crossfire се издигаше към орбитална височина, за да се прибере на кръстосвача Nissan. Алекс седеше зад пулта си на удобното кресло, пийваше чай и умуваше по своите избрани теми за размисъл над листчета хартия. До него беше и Палма, която му помагаше. Изплуването към орбита вървеше нормално, а около кораба нямаше близки опасни обекти. Бяха будни в тези часове само 60 души, а останалите предимно спяха и почиваха.
Следобедът напредваше неусетно. Алекс запали цигара с чая си и огледа дежурната каюта. Дежуреха Браун и Джейн. Ким и Аш приготвяха нещо вкусно за закуска, а Палма се усмихваше по видео- канала, на някого. По някое време Алекс направи още един чайник с билков чай и се занима със комуникациите на кораба. Все още нямаше радио- връзка с Nissan. Нямаха понятие даже къде се намира в този момент.
*
Започваше вечерта на другия ден, когато Nissan приближаваше до междинна станция. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад пулта в дежурната каюта на Crossfire. Скоро щяха да ги изпратят до станцията, когато наближаха още повече до нея.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из станцията, а кораба беше на док наблизо. Nissan чакаше в дрейф на един час по- нататък. С четиримата имаше и два бойни робота за охрана. Повече бдителност и сигурност никога н беше вредно. Алекс запали цигара, докато разглеждаха наоколо. Тук имаше много хуманоиди, макар и от различни видове. Четиримата искаха да огледат из станцията и да послушат разговорите тук. Така се намериха пред едно кафе- ресторант и влязоха вътре. Тук имаше около 80 души, въздуха беше значително по - добър, топло и ухаещо на вкусна храна. Настаниха се до стъклената стена с изглед към доковете и си поискаха по пържола с гарнитура и бутилка вино с лимонада. Не бързаха за никъде, защо пък да не разпуснат няколко часа. Алекс беше в добро настроение. Той хвърляше по ухо на разговорите наоколо, а из тях нямаше нищо неразбираемо, макар и с чужда логика. Логиката все пак си оставаше логика, макар и далечна. Аш записваше многоканално разговорите наоколо, за събиране на информация за архивите на AFJ. Всичко беше от полза и безценно за Агенцията. Така разбраха, че "хищниците" замислят да нападнат тази станция, скоро…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 313, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 313, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Алекс и Палма се занимаваха седнали зад пулта. Скоро щяха да се оттеглят в бокса си за да почиват. Алекс подреждаше мислите си в тези часове, попълваше дневника си и оправяше нещата в компютрите. Crossfire извършваше патрулен полет над бреговете на континент № 4, на височина 10 км., поддържайки скорост от 400 км/ч. Времето беше тихо, а планетата се огряваше с мека, светло синя светлина от Третата луна. Из кораба вече беше тихо. Бяха останали будни само 50 души, а останалите почиваха и спяха. "Хищници" бяха забелязани в малка совалка, някъде на 2,500 км. над океана. Дежурните прецениха, че няма да се занимават сега с тях. Совалката им се отдалечаваше към континент № 5, който на 60 % беше под техен контрол.
Алекс и Палма се усамотиха в бокса си. Тя се просна на койката си, за да послуша музика пред сън, а Алекс се захвана да подреди джаджите по раниците си, както и по униформите си, а сетне провери личните запаси в аварийния склад. От запасите можеше да зависи оцеляването им, ако бокса им катапултираше по някакви причини. Това беше самостоятелен възел, който можеше да се приземява или приводнява с парашути и еднократни ракетни дюзи, при авариен режим.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire се приземи край бойна станция- база на Съпротивата, поддържана от 2,000 души. Наблизо имаше и малък град със 50,000 жители. Тук земляните щяха да почиват няколко часа, а командир Йон тук имаше и лични познати, с които щеше да се срещне. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, веднага след кацането. Времето беше хладно и мъгливо тук. Бойната станция беше замаскирана около няколко хълма наоколо в гората. В далечината се виждаше и градчето. Запалиха по цигара, взеха си и кафе и останаха тук за да подишат свеж, планински въздух тук. Алекс беше в добро настроение и добра форма. Той огледа местността с бинокъла си и вниманието му беше привлечено от приземяваща се совалка на базата. Това бяха приятелите на командир Йон, с които той скоро щеше да има среща на борда на Crossfire.
-Хубаво е тук! - каза Палма.- Планина, гора…
-Ще се разходим тук, по- късно.- каза Алекс.
Постояха около час на терасата, а през това време на кораба пристигнаха четирима офицери, въпросните приятели на командир Йон. Алекс и другите се прибраха в каютата.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из града. Тук природата беше невероятна, срещаха се и диви животни, както и зверове. Четиримата намериха лесно тукашния ресторант- кафе и влязоха вътре да пийнат и хапнат. Тук имаше към 200 души, сред които повечето цивилни. Четиримата си взеха храна и питиета, беше вкусно, а чуваха какво вълнува хората тук. Алекс се загледа през прозпреца навън. Наблизо имаше гора- парк. Хубаво местенце. По някое време Алекс запали цигара и се замисли. Тукашните хора се отнесоха добре. Казаха им, че най- общо казано са приятели на Съпротивата. Това беше достатъчно на тукашните цивилни. Сред тях имаше различни видове, повечето- хуманоиди. По- късно, на тръгване от градския ресторант, Алекс поздрави тукашните за довиждане, а те отговориха.
*
В началото на вечерта Crossfire отлетя от базата на Съпротивата. Беше решено да продължи патрулен полет над континент № 5. Там се водеха военни действия, като в последните седмици, беше забелязано затишие. Докато набираха височина, Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе. На борда на кораба всичко течеше нормално, в тези часове бяха будни 100 души. Това бяха дежурните, охраната и други смени- хора имащи някакви задачи тук. Останалите бяха в задължителен сън. Комуникациите в тези часове бяха добри. Адмирал Шао говори от Nissan с дежурните и със командир Йон. Пристигнаха и новини, както от близо, така и от далеко. Алекс и Палма се заеха да ги преглеждат, за да могат да се дадат правилни инструкции в полунощ. По принцип имаше и лоши и добри новини. Това бяха новини събирани в последните дни от общирни зони, със присъствие на земляни и приятелски цивилизации, това бяха новините на Агенцията AFJ- (Военен съюз на земляните и приятелските им цивилизации.).
По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата. Навън валеше дъжд, а кораба летеше през облаци и мъгла. Започваше буря. Алекс и Палма заплиха по цигара с още по едно кафе и започнаха да умуват над листчета хартия, за инструкциите в полунощ, които щяха да бъдат предложени на командир Йон за одобрение.
*
В следобеда на другия ден Crossfire продължаваше патрулния си полет над континент № 5. Небето беше спокойно в този ден. "Хищниците" не провокираха Съпротивата и бяха утихнали, понесли значителни загуби напоследък. Полета на Crossfire вървеше нормално. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, докато следяха движението из зоната. Това беше опасна зона, над фронтовата линия. Съпротивата беше укрепила позициите си, а "хищниците" не остъпваха. На места имаше престрелки, но като цяло нямаше съществено движение. Crossfire летеше на 10 км. височина със скорост 300 км/ч. за да сканира добре фронтовата линия. Около кораба имаше 14 летящи машини, всичките на Съпротивата, тръгнали по различни задачи. Алекс се беше замислил дълбоко. Тук имаше нещо гнило, което му се изплъзваше от вниманието, но той държеше да разбере, какво е това. Зае се да гледа съсредоточено картинките от камерите и скенерите, но това беше такъв огромен обем информация, че щеше да му отнеме часове. Той извика Хенсън и Бронк и им възложи да предгледат материалите подробно и "под лупа". Нещо гнило имаше по фронтовата линия, на определени места и Алекс искаше да разгадае това. Може би щеше да успее, ако обема информация, преминаваща през него, не беше толкова огромен… Той въздъхна, взе още кафе и се изправи пред предния люк. Преминаваха през буря и дъжд. Времето ставаше все по- сурово, а долу на земята се простираше фронтовата линия, която се кривеше на зиг- заг, както беше постигната границата в последните седмици…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 312, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 312, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта на другия бордови ден. Crossfire и Ford бяха заели местата си в корпуса на кръстосвача Nissan. В тези часове Nissan пътуваше към Orixon 84, за да предаде в каторгата 400 заточени "хищника" и още десетки ранени от тях, които носеше в карцера си. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха зад пултовете. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Връщаха се отново на Orixon 84, със пленници. Бяха спряни успешно цели три кораба на "хищниците". Общо това бяха 1,200 екземпляра- "хищници". На трите кораба на Съпротивата, превзели два от корабите на "хищниците" бяха заточени 800 екземпляра, а 400 бяха в Nissan. Корабите пътуваха към Orixon 84, на половин час дистанция след Nissan. Тук бяха и трите арестувани вражески кораба, които щяха да бъдат изследвани на Orixon 84 и щяха да се използват от Съпротивата за специални цели.
Наближаваше полунощ, когато флотилията преминаваше покрай астероидното поле. Наоколо нямаше опасни обекти, но екипажите бяха с повишено внимание, на астероидите можеше да има скрити обекти. Това в момента не ги интересуваше. Задачата беше да закарат затворниците до каторгата на Orixon 84, без инциденти. В същото време адмирал Шао водеше разпити, заедно със съветниците си. Все повече тайни на "злите демони" и на "хищниците" биваха разкривани.
Малко преди полунощ Алекс и Палма запалиха по цигара на чаша джин на масата зад пултовете. Той все още не беше решил кога ще спи и колко, а Палма тази вечер беше щастлива. Тук бяха също Ким и Аш, които смятаха да поспят добре, само след броени минути. Полетът вървеше нормално, а екипажа беше в пълен състав на борда. Петимата ранени бяха в добро състояние, под непрекъснато наблюдение в лазарета. "Хищниците" бяха оковани в карцера, а в тези часове биваха разпитвани. Това бяха над 400 екзепляра, огромни, силни животни, но за съжаление- без достататъчно разсъдък. "Злите демони" така им бяха промили мозъците, че за пари можеха да стрелят до припадък, дори срещу свои.
*
Беше следобеда на другия ден. Флотилията все още пътуваше към Orixon 84. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха по пултовете. Докато следеше положението около корабите, Алекс запали цигара с кафе и погледна помощниците си. Този ден настроенията бяха песимистични. Лошото настроение се обясняваше със проблеми, възникнали на друго място със земляни. Новините от фронтовете можеше да не са добри. Алекс умуваше в тези часове по своите теми за размисъл. Полета вървеше нормално, а около малката флотилия тук нямаше вражески обекти.
В нчалото на вечерта корабите достигаха Orixon 84. Nissan щеше да бъде само до орбитална височина, от където затворниците се поемаха от Съпротивата. Адмирал Шао нареди Crossfire да слезе до планетата, като допълнителна охрана, ескорд, на корабите със затворници. Докато Crossfire се отдалечаваше от Nissan за да се спусне на планетата, Алекс и Палма излязоха из кораба. Ескортирането започваше скоро. Двамата се спряха до един люк и се загледаха към планетата под кораба. Ето, че много скоро след като тръгнаха от тук, отново се върнаха при Orixon 84. Алекс запали цигара и въздъхна. Вълна оптимизъм заля корабите. Явно някъде беше имало някакви проблеми, със земляни, но сега нещата бяха значително по- добре. Палма също запали цигара, извади джобната си бутилка с джин и отпи. Започваше вечерта, а предстоеше спускане към планетата, като ескорт на корабите със затворници.
*
Беше началото на вечерта на другия ден. Crossfire се намираше в база на Съпротивата на планета Orixon 84. Тук се намираше затвор за хищници, пленени от Съпротивата по време на войната. Земляните бяха съпроводили корабите със пленници до тук, а в тези часове течаха разпитите на пленниците- "хищници". Алекс и Палма бяха дежурни по безопасността. Сега се следяха и камерите за охрана на кораба, тъй като тук имаше много вражески елементи, които по принцип биха могли някак си да опитат да проникнат в кораба. Алекс запали цигара с кафе и спря да отдъхне. Работата по пултовете нямаше край, нито пък умуването по редица теми за размисъл. Crossfire щеше да остане тук още няколко часа, преди да отлети на нов патрулен полет, както се договориха със Съпротивата.
Късно вечерта Crossfire извършваше патрулен полет над бреговете на континент № 4. Алекс и Палма тъкмо се разхождаха из кораба. Екипажът в тези часове имаше свободно време, преди задължителния сън. Полета вървеше нормално, а настроенията из кораба бяха добри. Този патрулен полет беше договорен със Съпротивата, за да се охраняват по- добре тукашните затвори за "хищници". А военните действия по тази планета бяха в глуха линия. Докато "хищниците" кротуваха, тукашните армии укрепваха позициите си и трупаха бовприпаси и техника по фронтовите линии. Чуваше се мнение, че тази война е приключила, поне тук на Orixon 84, но това все още не беше сигурно. Алекс и Палма стигнаха до столовата и влязоха. Тук имаше към 100 души. Двамата седнаха да пийнат джин с тоник, при Ким и Аш, които вече бяха тук. Масата на която седяха беше до един от люкповете и те можаха да видят гледката към планетата от височина 10 км. Някъде на запад изгряваше едната от луните на Orixon 84- Третата луна. Тя окъпваше в светло синьо всичко наоколо, с мека романтична свветлина. По това се беше загледал Алекс, забравил за всичко друго, поне за един час.
-Красиво е!- каза Палма.- Невероятна гледка!
-Жалко, че тук има "хищници", които искат да завладеят тази планета.- каза Алекс.- Как ли би изглеждал света без "злите демони"? Сигурен съм, че ще бъде нещо коренно различно!...
-Да.- каза Палма.- Световете нямат нужда от "злите демони" и от "хищниците"! Това е смисъла за да воюваме, това е основната идея и на Съпротивата, както знаем…
Двамата замълчаха замислени, а Ким и Аш правеха нещо на единия лаптоп, а това им отнемаше цялото внимание от половин час. Сигурно беше нещо много интересно, защото забравиха да пият от джина си…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 311, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 311, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Nissan и три кораба на Съпротивата се бяха прикрили в астероидното поле, в очакване оттук да преминат три вражески кораба. Ако се съдеше по курса на вражеските кораби, то те отиваха на Orixon 82. Според плановете, те трябваше да бъдат спряни тук и елиминирани, за да не стигнат до никаква планета. Известни спорове имаше сред командосите, дали трябва да се стига до жестокости, съгласно тези планове. Ако вражеските кораби стигнеха до някоя планета, то те носеха подкрепления за войските на "хищниците", а това не беше желателно. Трите вражески кораба бяха намалили скоростта си, а това означаваше, че не се знае кога ще достигнат до астероидното поле. А тук всичко беше в бойна готовност. По отворени канали се разговаряше между Nissan, трите кораба на Съпротивата, както и със двете близки планети- Orixon 84, Orixon 82.
Минути преди полунощ Алекс и Палма се усамотиха в бокса си. Тя се просна в леглото изтощена от тежкия ден и тежкия режим напоследък, а Алекс седна удобно и извади на масата лаптопа си и ръчния компютър. Това беше неговото време, да приведе в ред нещата си, да си събере мислите и да подреди всичко за следващите десетина дни. Беше ясно, че в тази бордова нощ, трите вражески кораба няма да бъдат наблизо. Алекс си отпускаше четири часа сън, но още не беше дошло времето, имаше още неща да свърши.
*
Беше следобеда на другия ден, когато трите вражески кораба се отклониха към междинна станция. Тази станция се намираше относително казано на 5 часа от Nissan. Адмирал Шао реши да изпрати към станцията кораба Crossfire. Скоро този кораб се отдели от кръстосвача и пое курс към междинната станция. Натам тръгна и Nissan, както и трите кораба на Съпротивата. Алекс беше имал тежка нощ. Спомени от миналото и от други негови животи изплуваха миналата нощ у него и го развълнуваха. Сега Алекс седеше зад пулта си и координираше действията на екипа си. Дежурните от неговия екип бяха с подсилени смени, заради доближаването до вражеските кораби. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Животът му ставаше все по- труден, заради желанието му да си спомня предишни свои животи. Той наистина си спомняше някои от тях, дори с подробности, но не от край до край.
Беше вечерта, когато Crossfire пристигна в междинната станция. Първия от корабите на "хищниците", вече беше тук. Тук не беше възможно да се открива стрелба. Това щеше да стане, след тръгването на кораба от станцията. Междувременно се очакваха по- късно вечерта трите кораба на Съпротивата също да пристигнат тук. На път беше и Nissan. Алекс запали цигара с кафе, докато прослушваше разговорите, водени във вражеския кораб. Те зареждаха гориво. Командир Йон се чудеше дали да не презвземат кораба на "хищниците". Той се допита до екипажа. Докато течеше гласуването, командирът се допита и до адмирал Шао, който каза- да не се предприема нищо, за сега.
Вечерта напредваше, когато първия кораб на "хищниците" тръгна от станцията нататък. Последва го един от корабите на Съпротивата, изчакващи наблизо. Останалите два вражески кораба все още бяха надалеко, може би до станцията единия щеше да е тази нощ. Алекс стана от креслото си, за да се поразтъпче из кораба. Той взе Палма със себе си. Из коридорите беше оживено. Корабът беше в пълна бойна готовност. Двамата запалиха по цигара и закрачиха напред. От мостика потвърдиха, че втория вражески кораб ще пристигне на междинната станция някъде около 2 ч.- 3 ч. през нощта. До полунощ бяха пуснати да почиват, но в готовност, 150 души. Можеха да почиват, да се приготвят за битки, както и да дремнат. В тези часове Nissan заемаше позиции около междинната станция. Адмирал Шао щеше да нападне втория вражески кораб още преди той да достигне станцията.
Алекс и Палма намериха Ким и Аш в столовата и седнаха при тях. Малко джин с тоник беше добра идея в момента. Тук имаше към 50 души, повечето от тях пийваха по нещо за кураж в тези часове. Алекс си пусна в слушалките новини и инструкции от Nissan. Палма извади лаптопа си, за да следи нещата от близо.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха качили на наблюдателна кула на Crossfire, повдигната в тези часове на 15 м. височина над кораба. Оттук имаше невероятна видимост, а с телескопите можеше да се види втория вражески кораб, който през нощта щеше да достигне междинната станция.
*
Беше бордовия следобед, когато и третия вражески кораб зареди гориво и напусна междинната станция. След всеки от трите вражески кораба имаше по един кораб на Съпротивата. Crossfire също ги следваше на дистанция от един час, а по- назад идеше и Nissan на дистанция от три часа. Курса на вражеските кораби беше към Orixon 82. Алекс запали цигара с кафе, седнал зад пулта си с Палма, Ким и Аш.
Късно вечерта корабите достигнаха едната от луните на Orixon 82, Втората луна. Тук точно кораб на Съпротивата атакува и взе на бордаж първия вражески кораб. Стрелбата продължи около час, а през това време мостика на вражеския кораб беше превзет, а кораба беше поставен под контрола на Съпротивата. В това време други два кораба на Съпротивата атакуваха и взеха на абордаж втория вражески кораб. Скоро и той беше превзет. Crossfire и Ford пък превзеха третия вражески кораб.
По- късно в бордовата вечер всички кораби тук, се събраха около кръстосвача Nissan. Адмирал Шао лично щеше да обиколи трите вражески кораба. Информацията беше оскъдна. Съпротивата беше дала жертви и ранени. За късмет те не бяха много- 5 загинали командоса и 32- ма ранени.
Алекс, Палма, Ким и Аш вървяха из кораба с автомати на рамо. Crossfire имаше петима ранени от екипажа си. В тези часове на борда на кораба бяха само 50 души, а всички останали действаха на вражеския кораб № 3, който превзеха скоро. Там намериха 400 хищника. При престрелките бяха убити 40 хищника, 53- ма хищника бяха със различни поражения, а останалите бяха вкарани в карцера на Nissan. Алекс беше доволен от успешната мисия, която беше водена от неговия екип. Той запали цигара развълнуван от малката победа. Мисията беше приключена. Адмирал Шао дори поздрави Алекс и екипа му. На моменти тези хора бяха командвали и корабите на Съпротивата, със най- верните в момента заповеди…
Тук случката приключи добре, но какво ли чакаше земляните още, по- напред във бъдещето…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 310, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 310, Valeri Kolev.

Оставаше малко време до полунощ. Алекс и хората му бяха почти готови с няколко плана за елиминирането на вражеските кораби. А те бяха все още далеко от кръстосвача Nissan. С повишено внимание дежурните следяха движението им, както и на останалите обекти в зоната. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с кафе, замислен както обикновено. Плановете бяха пуснати за компютърно разиграване, преди да се предложат за изпълнение. На борда на Nissan бяха оставени будни 150 души от целия състав от 750 души. Идващата нощ се очакваше да бъде спокойна. Всички системи и оръжия бяха в готовност за употреба. Алекс, Палма, Ким и Аш в тези часове излязоха на разходка из корабите. Всички системи и машини бяха в готовност за използване. На борда почиваха и спяха общо 600 души. От тях щеше да буди адмирал Шао хора, при необходимост от свежи сили.
Беше след полунощ. Алекс оставаше буден заедно с Палма, Ким и Аш. Това решение беше взето от него, без да бъде помолен. Четиримата щяха да поспят между 3ч. и 9 ч. сутринта. Алекс искаше да е в течение на събитията. В тези часове вървеше наблюдение на вражеските кораби, чрез телескоп. Прихващаха се и слаби техни сигнали.
*
На сутринта Алекс стана от сън в седем. Разсъни се на чешмата, запали цигара с кафе, стегна си униформата и погледна да види какво става. Вражеските кораби междувременно се бяха отклонили към планетата Orixon 82. Nissan в тези часове пътуваше натам, без да се бърза. Още четири кораба на Съпротивата поеха по същия път. Сега опасността беше, "хищниците" да подкрепят армиите си на планетата Orixon 82. Скоро се събудиха Палма, Ким и също- Аш. Новият ден започваше мудно и сънливо.
По- късно в бордовата сутрин Алекс и Палма излязоха из корабите. Екипажът се събуждаше в тези часове. Нощните смени отиваха да почиват и спят, а щафетата се поемаше от сутришните смени. Двамата обиколиха кораба Crossfire по коридори и асансьори и се спряха в столовата, за да закусят. Тук имаше към 60 души, които вече закусваха. Настроенията из кораба бяха напрегнати. Предстоеше дебнене със корабите на "хищниците" и евентуални битки. След закуската Алекс и Палма се разходиха из оранжерията на кораба и изпушиха по цигара на една пейка. Тук беше свежо и приятно, въздуха беше най- чистия из целия кораб.
Наближаваше обед, когато Алекс, Палма, Ким и Аш седяха по пултовете и наблюдаваха движението на обектите в зоната. Тук освен трите кораба на "хищниците" имаше и около 35 други обекти, които сега се проверяваха дистанционно. Nissan поддържаше курс за пресичане на пътя на трите кораба, преди те да достигнат Orixon 82. Някъде по този път се преминаваше през астероидно поле. Очакваше се именно там Nissan да засече трите кораба. Crossfire и Ford имаха готовност да излетят за близки битки, както и совалките и джетовете налични тук. Освен тях на Nissan имаше и шест изтребителя с по две места за пилоти. Сигурно и те щяха да бъдат използвани по- късно. Алекс запали цигара и отвори бутилка плодов сироп от продукцията на кораба. Беше малко сънлив, тъй като спа малко. Неговите хора бяха угрижени и мълчаливи. Отиваше се на битки, може би- неизбежни.
*
В началото на вечерта Nissan достигна астероидното поле. Тук земляните щяха да изчакат да минат трите вражески кораба. Пътя им към Orixon 82 минаваше именно оттук. Тази вечер Алекс беше в лоша форма, сънлив и със зъбобол, той смяташе да даде лидерството на екипа си в ръцете на Аш, докато не е във форма. Но отлагаше това, със надеждата за подобрение. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен и угрижен. Nissan по това време се спираше, за да остане в дрейф до няколко големи астероида. До Алекс работеха Палма, Ким и Аш, а на масата зад тях почиваха на джин с тоник, Браун, Джейн, Шон и Никита.
Вечерта напредваше неусетно. И трите екипажа на Nissan бяха готови за битки. Адмирал Шао беше оставил само 150 души дежурни, а останалите имаха свободно време за почивка и сън. Алекс беше строил екипа си в коридора до дежурната каюта, за кратък инструктаж за дежурствата по време на настоящата мисия. Това беше неговия елитен екип състоящ се от 30 души. Техните боксове бяха около дежурната каюта, а те освен дежурства тук даваха и допълнителни смени, по преценка на Алекс, ту на мостика, ту из коридорите или другаде. След инструктажа Алекс се оттегли на своя пулт, където съчетаваше няколко дейности, а освен това умуваше по темите си за размисъл, винаги повече от 15. Междувременно наблизо бяха пристигнали и три кораба на Съпротивата. Всеки един от тях щеше да вземе на мушка по един от вражеските кораби, тогава когато те наближаха астероидното поле. Разбира се в битките щеше да участва и Nissan със своите 750 души, изцяло по преценка на адмирал Шао.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха из корабите, на проверка на системите и възлите. Вече всичко беше готово за битки. Екипажът също. Докато крачеха по коридори и асансьори, Алекс запали цигара и потръпна от студ. Температурата из коридорите се поддържаше колкото да не е отрицателна. До един от люковете двамата се спряха и погледнаха навън. Гледката беше невероятна. Малки и по- големи астероиди обвити в газови облаци, а в далечината блестеше звездата Orixon 8. Алекс се заплесна в гледката, извади шишенцето си с джин и гаврътна глътка. Палма се подпря на рамото му, възхитена от видяното. Така останаха близо половин час, преди омаята да ги пусне. Имаха още много задачи, а полунощ наближаваше.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха в паник- каютата. Оттук те двамата трябваше да поемат командването на Crossfire, ако на мостика проникнеха врагове. От паник- каютата можеше да се поеме контрола над целия кораб, а те двамата бяха лицата, които трябваше да го направят, при необходимост. Резервната двойка бяха техните добри приятели- Ким и Аш.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 309, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 309, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Crossfire извършваше полет над териториите на "хищниците", с повишено внимание. Целта беше да се заснемат техните позиции, бази и машини, по границите със Съпротивата, а това беше континент № 5, където имаше временно затишие. Алекс беше запалил цигара с кафе, седнал удобно зад пулта си. Заедно с Палма, Ким и Аш, той следеше за опасности по време на този полет. Корабът беше в режим на "невидимост", чрез енергийна сфера около него.
Следобеда неусетно напредваше, а кораба летеше през зона на облачност и силни ветрове. На борда будуваха само 60 души, а останалите спяха в задължителен сън. На командир Йон му трябваха свежи сили, които да активира при необходимост. Това за момента не се налагаше. Времето течеше, бавно или бързо, в този следобед. Алекс запали цигара с кафе, замислен над темите си за размисъл, а полета продължаваше без проблеми. В това време кораба вече отиваше към границата, за да премине на територия на Съпротивата, след близо 7 часа полет над вражеските територии.
Беше вечерта, когато Crossfire вече се намираше над териториите на Съпротивата. Дежурните го насочиха към една военна база, на няколко часа път. Алекс запали цигара с кафе и стана от пулта, за да се разкърши наоколо. Продължителното седене не му беше по вкуса, той се схващаше на едно място. Палма, Ким и Аш вече почиваха на масата, а дежурни бяха Браун и Джейн. През оставащото време до пристигането в базата, Алекс, Палма, Ким и Аш щяха да си почиват, седнали на джин с тоник. Полета продължаваше без съществени проблеми. Екипажът все още не беше събуден, освен следващите смени дежурни.
Късно вечерта Crossfire кацна на космодрума на военна база със 2,000 души персонал, бойна станция на брега на океана. Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата, веднага след приземяването. Навън имаше гъста мъгла, беше влажно, студено и тихо. Наблизо светеха светлинките на базата. Двамата запалиха по цигара.Към кораба приближаваше военен джет с четирима офицери от тукашните. Командир Йон щеше да ги посрещне за разговори. Още не беше известно дали ще се нощува тук, в тази база. Браун споменаваше за някакви промени в плановете…
Наближаваше полунощ. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха седнали край масата в дежурната, на по чаша джин с тоник. Новините от кръстосвача Nissan не бяха добри. Три кораба на "хищниците" приближаваха планетата Orixon 84. Адмирал Шао даваше няколко часа за размисъл на съветниците си, преди да се предприемат действия. След това, адмиралът щеше да даде и своите инструкции. Командир Йон на свой ред нареди да се будят само следващите смени. Задължителния сън оставаше в сила, тази вечер без обичайните свободни часове за екипажа, когато всички се събираха на по чаша и разговори. Алекс беше в лошо настроение. Още кораби на "хищниците", това означаваше само едно- нови битки и много, много скъсани нерви…
*
В следобеда на другия ден Crossfire се издигаше към орбитална височина. Адмирал Шао искаше този кораб да се прибере на кръстосвача Nissan, в готовност да се отблъснат трите пристигащи кораба на "хищниците". Докато изплуваха към орбитална височина, Алекс, Палма, Ким и Аш бяха по пултовете си. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Първият прииждащ кораб на "хищниците" се намираше на 40 часа от Nissan. Останалите два бяха по- надалеко. Все още не се знаеше каква е числеността на "хищниците" в тези три кораба. Дежурните правеха всичко възможно, за да прихванат сигналите им и да се сдобият с нова информация. Силите на Съпротивата бяха уведомени за прииждащите три кораба на "хищниците", и от своя страна активираха десет свои кораба за предстоящите битки.
Към средата на следобеда Алекс и Палма излязоха из кораба за да стегнат някои възли, както и за да видят какво е настроението на екипажа. Времето напредваше, докато обиколят всички възли, а из коридорите се виждаха малцина. Командир Йон искаше хората му да бъдат свежи и отпочинали, когато се стигне до битки с трите кораба на "хищниците". По някое време двамата се спряха до един люк и запалиха по цигара. Корабът вече беше на 15 км. височина и се насочваше към Nissan.
*
Беше късно вечерта. Crossfire от няколко часа се намираше закрепен в корпуса на кръстосвача Nissan, на своето място. В тези часове командир Йон имаше съвещание със адмирал Шао и неговите съветници, по въпроса за прииждащите кораби на "хищниците". Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха заели да направят планове, за защитата на Orixon 84 от прииждащи кораби. В съставянето на плановете участваха и офицери от Съпротивата, чрез видео- връзка. Алекс запали цигара, взе си кафе и продължи да умува над звездната карта. Според Съпротивата, трябваше да се изведат от строя трите кораба на "хищниците", за да не могат да идат на друга планета, след като бъдат прогонени от Orixon 84. Изваждането от строя на кораби не беше лесна задача. Около това се въртяха и плановете тази вечер. Трите кораба много скоро щяха да бъдат тук. До тогава трябваше да има действащи планове, по които да се работи.
Наближаваше полунощ. Трите кораба на "хищниците", още бяха далеко. Имаше достатъчно време да се подготви посрещането им, подобаващо. В това време командир Йон събуди целия екипаж, за да даде инструкциите си за идните няколко дни. На практика екипажа се намираше в режим на "тревога". Алекс, Палма, Ким и Аш изслушаха инструкциите на командира, след което се оттеглиха за размисъл. Алекс запали цигара, взе си кафе и седна зад пулта си. Оставаха най- много 30 часа и първия от трите кораба на "хищниците" щеше да се появи достатъчно наблизо. В очакване на една спокойна нощ за умуване, четиримата отпочиваха за половин час. В дежурната каюта бяха също Браун, Джейн, Шон и Никита. Плановете трябваше да са готови до сутринта…




(следва продължение)