ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 314, Valeri Kolev.
Вечерта започваше, когато Алекс се натъжи. Спомени за приятели и гаджета на родната планета и мъката по Земята, превзеха мисълта му. Побиха го тръпки от студ, всъщност времето беше сурово навън. Той реши да си свари пълен чайник с билков чай, за да се натопли и да потъгува по миналото. Crossfire в тези часове пътуваше над териториите на Съпротивата, за да се прибере в някоя база. Имаше нужда от зареждане с гориво, вода и провизии. В тези часове 50 души от екипажа бяха будни, а останалите спяха. Алекс постепенно се оживи, запали цигара с чая си и седна отново зад пулта си. Комуникациите бяха нормални, а база за кацане имаше на няколко часа път. Палма, Ким и Аш, които бяха до него, се бяха разговорили по темата за войната. Аш беше включил тукашен телевизионен канал, за да чуят подробности за водената война. Из кораба беше тихо и спокойно, а навън свирепо време със силен вятър и дъжд. В дежурната каюта беше топло и уютно, а чаят позатопли Алекс и неговите приятели и им вдъхна кураж. Над териториите на Съпротивата, на континент № 5, нямаше кой знае какви опасности. Дежурните отдъхнаха от трупаното напрежение. Според някои тази нощ нямаше да има нощна мисия. Корабът щеше да нощува в близката база.
По- късно вечерта Алекс умуваше над своите теми за размисъл, които бяха около 20 на брой. Една от тези теми беше за неговите прераждания и предишните му животи. Шаманът Джи, който беше в екипажа на кораба, му помагаше със специални билки и шапчета, за да може той да си спомни свои предишни животи. Алекс беше напреднал много в това свое занимание. Помнеше дори животи, които беше прекарал на други планети, дори животи, когато беше живял включително и като диво животно, в случая- летящ дракон. Този спомен му беше любимия. Дракон над джунглата, на далечна планета. Свирепо и могъщо същество, което свободно обикаля планетата, на лов за животинки за храна. Кога и къде беше станало това нямаше как да се провери, но този спомен изплуваше ясно в съзнанието на Алекс. Разбира се имаше и много други спомени, както и от Земята, така и от далечни планети.
С напредването на вечерта Crossfire пристигна в база на Съпротивата, намираща се наблизо до град със 100,000 жители. Кацането беше нормално, малко твърдо, както го направиха пилота Манхатън и втори пилот Джейсън. Алекс и Палма излязоха на терасата. От някаква клапа свистеще пара, а двигателите бавно утихваха. Навън беше мразовито и валеше сняг. Сигурно беше от скоро. Тук корабът щеше да нощува, а през това време трябваше да бъде зареден с гориво, вода и провизии. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, изправени на терасата. Въздухът беше чист и свеж, но мразовит. В далечината се виждаха светлинките на града, а из базата подготвяха бомбандировач за нощен полет.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш умуваха над проекта за суперкомпютъра на Алекс. Прототипът вече беше в действие, доизграждан в движение. Това трябваше да бъде компютър за всеки един землянин, предоставен му безплатно, за да му помага и да го пази от беди, независимо къде се намира той. Амбициозната цел на Алекс и екипа му, се преследваше всеки ден малко по малко, но предстоеше още работа и умуване със месеци, дори години… Алекс поспря за да отдъхне, замислен над листчето хартия, където чертаеше схеми и йероглифи. Той запали цигара с кафе и погледна през близкия люк навън. Третата луна на планетата се показваше из зад облаците. Приятелите му бяха отворили бутилка джин с тоник и се канеха да почиват, но той оставаше над прототипа. Към суперкомпютъра трябваше да има робот, който да се занимава предимно с поддръжката му, както и техническа охрана. Роботът беше вече готов, но по програмите му имаше много умуване нататък. Алекс прекъсна работата си, за да се разходят с Палма из кораба. Екипажа имаше отпуснати три свободни часа, а в полунощ щеше да има инструкции, които скоро щяха да бъдат и готови за одобрение от командир Йон.
*
В следобеда на другия ден Crossfire се издигаше към орбитална височина, за да се прибере на кръстосвача Nissan. Алекс седеше зад пулта си на удобното кресло, пийваше чай и умуваше по своите избрани теми за размисъл над листчета хартия. До него беше и Палма, която му помагаше. Изплуването към орбита вървеше нормално, а около кораба нямаше близки опасни обекти. Бяха будни в тези часове само 60 души, а останалите предимно спяха и почиваха.
Следобедът напредваше неусетно. Алекс запали цигара с чая си и огледа дежурната каюта. Дежуреха Браун и Джейн. Ким и Аш приготвяха нещо вкусно за закуска, а Палма се усмихваше по видео- канала, на някого. По някое време Алекс направи още един чайник с билков чай и се занима със комуникациите на кораба. Все още нямаше радио- връзка с Nissan. Нямаха понятие даже къде се намира в този момент.
*
Започваше вечерта на другия ден, когато Nissan приближаваше до междинна станция. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад пулта в дежурната каюта на Crossfire. Скоро щяха да ги изпратят до станцията, когато наближаха още повече до нея.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из станцията, а кораба беше на док наблизо. Nissan чакаше в дрейф на един час по- нататък. С четиримата имаше и два бойни робота за охрана. Повече бдителност и сигурност никога н беше вредно. Алекс запали цигара, докато разглеждаха наоколо. Тук имаше много хуманоиди, макар и от различни видове. Четиримата искаха да огледат из станцията и да послушат разговорите тук. Така се намериха пред едно кафе- ресторант и влязоха вътре. Тук имаше около 80 души, въздуха беше значително по - добър, топло и ухаещо на вкусна храна. Настаниха се до стъклената стена с изглед към доковете и си поискаха по пържола с гарнитура и бутилка вино с лимонада. Не бързаха за никъде, защо пък да не разпуснат няколко часа. Алекс беше в добро настроение. Той хвърляше по ухо на разговорите наоколо, а из тях нямаше нищо неразбираемо, макар и с чужда логика. Логиката все пак си оставаше логика, макар и далечна. Аш записваше многоканално разговорите наоколо, за събиране на информация за архивите на AFJ. Всичко беше от полза и безценно за Агенцията. Така разбраха, че "хищниците" замислят да нападнат тази станция, скоро…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар