ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 307, Valeri Kolev.
Към края на следобеда Алекс и Палма се разхождаха около кораба и лагера на Съпротивата. Денят беше слънчев, със температури около - 10' С и слаб снеговалеж. Пунктът скара- бира работеше втори ден. На огъня къкреха казани със супа. И днес тук се бяха насъбрали към 500 души. Бяха дошли и цивилни от близкото селище, където живееха 50,000 души. Земляните с радост посрещаха тукашните край пункта си. Тук се обсъждаха различни теми за войната, а ветерани разказваха историите си. Военните от Съпротивата в този лагер бяха 15,000 души. Това беше централния лагер откъдето се изпращаха подкрепления с кораби по цялата фронтова линия. Тук идваха и старите бойци, които идваха от фронта. Алекс и Палма намериха Ким и Аш край огъня. Взеха си халби с бира и печено месо за мезе и докато пийваха и хапваха слушаха разговорите наоколо. Четиримата бяха в добра форма днес, а то идеше вече и вечерта. Слънцето печеше изморено към залез, а настроението край огньовете и пункта на земляните, беше весело и оптимистично.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в кораба. На борда имаше гости- 10 офицера от Съпротивата, които обсъждаха с командир Йон положението в последните седмици, тук на планетата Orixon 84. Алекс запали цигара с кафе и седна зад пулта си, за да подреди нещата си, да събере мислите си и да види как вървят нещата.
Беше късно вечерта. Алекс пийваше кафе с цигара, седнал зад пулта си, а до него работеха Палма, Ким и Аш. Тази вечер Crossfire отново излиташе на патрулен полет. Точния час на старта не беше даден, но екипажа се готвеше за новата мисия. Бяха приключени всички външни изяви на земляните тук, а скоро на борда се прибраха целия екипаж без изключение. Командир Йон даде кратки инструкции за новата мисия, след което се оттегли за почивка, а Манхатън- неговия помощник пое командването.
Беше 22:45 ч. бордово време, когато Crossfire стартира за новата си мисия. Докато кораба набираше височина, Алекс и Палма си взеха по кафе и запалиха по цигара. Времето беше тихо и мъгливо. Crossfire уверено изплуваше нагоре, движейки се на запад. Алекс и Палма следяха показанията на системите, за близки и по- далечни опасности, а Ким и Аш ровеха из радио- ефира, за да засекат сигнали на врага. На борда бяха будни само 60 души в тези часове. Нощният патрулен полет трябваше да бъде по бреговата ивица на континент № 3, държан от силите на Съпротивата. До там Crossfire имаше полет над океана.
*
В началото на вечерта на другия ден, Crossfire патрулираше по бреговете на континент № 3, на планетата Orixon 84. Този континент се държеше от Съпротивата, след като бяха успели години наред да го опазят от атаките на нашествениците- "хищниците". Патрулния полет на Crossfire имаше цел да провери доколко границите на континента със океана са защитени от вражески атаки. Обикновено такова патрулиране правеха тукашните хора, но този път честта се падна на земляните, освен това за да сканират бреговете за чуждо присъствие там. Алекс запали цигара с кафе, седнал зад пулта си, където наблюдаваше показанията от полета и картина от външните камери на кораба.
Късно вечерта Crossfire продължаваше патрулния си полет, а в далечината имаше град на брега на океана, със база на Съпротивата до него. Земляните решиха да се спрат в тази база, за да пренощуват тази нощ там. Бяха летяли дълго време без почивка. Малко почивка и нощуване в покой, щеше да се отрази добре на екипажа. Алекс си взе кафе с цигара и спря за да отдъхне половин час. От дремане пред пулта и седене, се беше схванал. Скоро беше осъществена радио- връзка с базата на брега на океана. От базата приеха гостуването на кораба Crossfire и казаха, че вече го очакват. До там кораба със земляните имаше още близо два часа полет. През изтеклото време от началото на патрулирането, земляните не бяха забелязали никакви съмнителни обекти в небето и на земята из териториите на континент № 3, държан под контрола на Съпротивата.
Наближаваше полунощ, а с това намаляваше достанцията до базата и града до нея, със 300,000 жители население. В очакване на приземяването, екипажа на Crossfire се вълнуваше. Командир Йон беше дал разрешение на 40 души от най- заслужилите командоси- астронавти на борда, които щяха да посетят този град. Но и останалите печелеха. При нощуване в приземено състояние, времето за сън и почивка беше много повече. Алекс запали цигара с кафе и тъкмо се беше замислил по своите теми за размисъл, когато Палма каза:
-Наближаваме град № 158! Ще има ли и тук скара- бира?
-Нямам понятие.- каза Алекс.- Да проверим запасите си от провизии!... Имаме достатъчно вино, бира и замразено месо!
-Много обичам скра- бира на открито под снега!- каза Палма.- Това са едни такива моменти, които се запомнят!
-Ще ходят до града 40 души от нашите.- каза Алекс.- Незнам дали ще има скара- бира от нас…
-Не е нещо сложно.- каза Аш.- Нищо не ни пречи да направим пак скара- бира празник!
-Зависи от командир Йон…- каза Ким.- Ако прецени, ако е в настроение- може би…
Crossfire вече се спускаше за приземяване. От базата скоро обявиха визуален контакт. Докато се призмеяваха, дежурните разговаряха с тукашните военни. Новините за войната бяха добри- "хищниците" спазваха примирието, а в същото време се изтегляха от няколко фронта. Съпротивата бетонираше спечелените позиции и укрепваше лагерите си. Ако войната продължеше, то вече нямаше да е същото. Съпротивата ставаше все по- силна, след като земляните разкриха тайни на "злите демони".
Crossfire се отпусна в бетона. От някаква дюза свистеше пара. Двигателите постепенно утихваха. Екипажът се вълнуваше. Тук щеше да се нощува. До града бяха пуснати 40 души, а останалите можеха да спят и почиват, съгласно смените си. Очакваше се дълга и спокойна нощ…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар