ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 306, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 306, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire летеше по фронтовата линия надлъж и нашир. Това беше нощен разузнавателен полет на височина от 10 км. и със скорост 400 км/ч. Алекс работеше зад пулта си, с цигара и кафе в ръка. До него бяха Палма, Ким и Аш. Из кораба беше спокойно и тихо, а в дежурната каюта беше топло и уютно. Назад от пулта, на масата се бяха събрали Браун, Джейн, Шон и Никита на джин с тоник и салата от осолен лимон. На кораба бяха будни 80 души, заети със задачи. Останалите спяха, сле дкато бяха прекарали три свободни часа за целия екипаж. Този сън имаше задължителен характер, за да има пресни сили след нощния полет. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Над фронтовата линия беше спокойно, а долу също. Претърпели серизони загуби в последните седмици, "хищниците" се оттегляха. Избягваха да атакуват и пестяха силите си. В същото време Съпротивата укрепваше позициите си и трупаше сили по граничните зони. Това беше временно примирие, доколкото Съпротивата би търпяла примирие със агресорите- "хищници" изпълняващи плановете и задачите, дадени им от "злите демони".
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе и си взеха почивка от един час. Полетът вървеше нормално, а навън започваше буря. Започваше засилване на студа. В мрака корабът на земляните от AFJ, беше невидим и обезопасен по всякакъв начин. Тъй като щеше да се нощува по време на полет, бяха взети допълнителни мерки за сигурност. Увеличиха и височината на полета до 18 км. в условия на силно разреден въздух и магнитни смущения.
*
В началото на вечерта Crossfire се приземи в лагер на Съпротивата, на 300 км. от фронтовата линия. Алекс и Палма излязоха на терасата, за да видят лагера и местността около кораба. Навън валеше сняг, който беше натрупал близо два метра пелена. Из лагера течеше нормалния фронтови живот. На голям огън на открито под един навес вряха казани с храна за лагера, а наоколо сновяха войниците. Алекс потръпна от студ, запали цигара и погледна в далечината. Приближаваше кораб на Съпротивата, носещ хора от фронта, след като бяха подменили с нови попълнения фронтоваците. Палма потръпна зиморничаво и каза:
-Страшен студ! Да се прибираме на топло!
В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук в момента имаше 16 души от екипа на Алекс. Някои дежуреха, други похапваха, а трети се черпеха с джин с тоник. Из кораба бяха на крака всички от екипажа, това бяха техните пет свободни часа, отпуснати от командир Йон, тази вечер. Crossfire отпусна на този временен лагер провизии, вода, гориво и боеприпаси от своите запаси. Докато течеше разтоварването, на борда бяха поканени офицери от тукашните, за разговори за войната. Беше им предоставена нова информация за "злите демони" и за "хищниците", която щеше да помогне много във войната по- нататък. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен зад пулта си.
Вечерта напредваше, а земляните бяха отворили скра- бира пункт пред кораба си. Тук се събраха въпреки студа над 300 военни от лагера, както и хора от екипажа на Crossfire, които искаха да разговарят с тукашните военни за войната. На пункта имаше пържоли, кюфтета и кепапчета, филе от риба, бира, вино и джин с тоник. Студът не попречи на празничната вечер, послучай срещата и затишието на фронтовете. Командир Йон лично поздрави военните от лагера и говори около половин час по въпросите за войната. Това веселие щеше да продължи до късно, а кораба на земляните щеше да пренощува тук. Алекс, Палма, Ким и Аш също излязоха при скара- бира пункта, за да видят тукашните и да побъбрят с тях, докато хапват и пийват. Времето беше омекнало, но валеше сняг. Алекс се затопли с вино, а също и на огъня, който земляните запалиха на скара- бира пункта. Тукашните военни с радост посрещнаха земляните и им разказаха своите патила по фронтовете и не само там.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш разговаряха с тукашните, около огъня. Виното се услади и на четиримата, а мезетата бяха превъзходно качество. Питки се печаха от автомат, инсталиран в пункта за скара- бира. Тези питки бяха още горещи при консумация и с много добър вкус. Докато течеше празничната вечер, наоколо имаше и постове, както от Crossfire, така и от Съпротивата. Дежурните не съобщаваха за някакви близки опасности, всичко беше спокойно наоколо.
*
Алекс стана рано сутринта. Той се разсъни с вода на чешмата, а сетне с кафе и цигара. Когато излезе на терасата на каютата видя, че край огъня още има хора, а скара- бира пункта все още работи. В този лагер имаше 15,000 военни от Съпротивата и приятелски раси. Алекс постоя на терасата близо час с кафето в ръка. Времето беше студено, снегът продължаваше да вали. В дежурната каюта беше топло и уютно. Климатикът държеше свеж въздуха и топъл. Зад пулта бяха Браун и Джейн. Шон и Никита пиеха кафе на масата зад пултовете. Алекс запали още една цигара с кафе и седна при тях на масата.
-Как върви?- попита той.
-Нормално.- каза Шон.- Чакаме командир Йон да каже, дали ще излитаме скоро. Държим кораба в готовност за нова мисия.
-Как си, Алекс?- попита Никита.- Наспа ли се добре?
-Сънувах кошмари…- каза той.- Но се наспах.
Палма се беше събудила. Тя се оправи на чешмата и се появи в дежурната каюта с чаша кафе в ръка.
-Рано сте станали!- каза тя.
-Наспа ли се, Палма?- попита Никита.
-О, чудесно се наспах.- каза Палма.- Чух, че Алекс стана и си казах, че е време за днес…
-Да.- каза Никита.- Старата песен на нов глас. Пак се започва.
В този момент от вратата се подадоха Хенсън и Бронк. Бяха излизали навън. По униформите им имаше много сняг.
-Как сте, момчета?- попита Бронк.
-Събуждаме се!- каза Алекс.
-Аааа, хубаво, хубаво! - усмихна се Бронк.
Новото утро бавно започваше на борда на Crossfire…


(следва продължение)