ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 315, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 315, Valeri Kolev.

В ресторанта беше приятно и уютно. Наближаваше полунощ, когато излязоха от там, за да се прибират в кораба, а той щеше да нощува тук, докато бъде зареден със гориво и провизии за Nissan. Докато се прибираха към кораба, забелязаха, че тук се готвят за война. Отбранителните оръдия на станцията се зареждаха до горе със снаряди и ракети, а по доковете се трупаха въоръжени сили. Явно слуха, че ще има нападение от "хищниците", беше верен.
*
Алекс се събуди на сутринта, беше поспал няколко часа. Той се разсъни с вода на чешмата, после с кафе и цигара, стегна униформата си и погледна какво става наоколо. Зареждането с гориво и провизии за кръстосвача беше приключило. Във връзка със сигналите за предстоящо нападение над станцията от "хищниците", Nissan оставаше на позиция за неограничено време. Алекс беше натоварен да даде инструкции за екипажа на Crossfire. Той събуди хората си и седнаха да умуват. Докато драскаше схеми и йероглифи на белия лист, Алекс слушаше предложенията на Палма, Ким и Аш. Нямаше нищо неочаквано, нищо ново, кораба имаше готовност да се сблъска с "хищниците".
Утрото напредваше, когато Алекс и неговите помощници бяха готови с инструкциите за екипажа на Crossfire. Адмирал Шао ги одобри и те бяха пуснати за разглеждане по вътрешната мрежа от екипажа.
*
Късно вечерта Crossfire се намираше на мястото си в корпуса на кръстосвача Nissan, за да се разтоварят гориво и провизии. Адмирал Шао беше заповядал да се остане тук, до забелязването на някакви сили на "хищниците" наоколо. Слухът, чут в станцията, че скоро ще бъде нападната от "хищниците" изглеждаше правдоподобен. Земляните от AFJ, смятаха да се намесят активно, ако за станцията възникнеше битка. Нападането на междинна станция не се практикуваше от "хищниците", по принцип, но изглежда- само до сега. Станциите печелеха луди пари от оранжериите си и търговията с гориво, провизии, вода, въздух. Явно "хищниците" вече не бяха добре финансирани, откакто AFJ и Съпротивата успяваха да пленяват екземпляри от "злите демони"… Беше прекършен гръбнака на тази система, вече…
Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, седнали на масата, със отворени лаптопи и замислени над листовете хартия, където обмисляха как да опазят тази станция от нашествието на "хищниците". Скоро към тях се включиха също Ким и Аш. Разбира се, не беше ново, да се охраняват междинни станции, но имаше и нов елемент- не се знаеше с какви сили ще нападнат враговете. Това никак не беше за подценяване. Тревогата за междинните станции в системата Orixon вече се разпространяваше по всички кораби и радиопредаватели на AFJ и Съпротивата. Това беше нова опасност за системата Orixon, а тя не беше за подценяване…
*
Наближаваше полунощ. Алекс и неговите трима помощници проиграваха стратегиите си, за защита и охрана на междинната станция, чрез компютрите. Резултатите бяха добри. Екипажите на Nissan работеха на три смени, като будна оставаше само една от тях. Така се гарантираше свежа сила, когато има нужда от сили. Алекс остана доволен от работата на екипа си , тази вечер. Той запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. В далечината се намираше станцията. Дали тя щеше да бъде нападната скоро от враговете, не беше известно. Дежурните тук бяха с повишено внимание, а целия Nissan се криеше в сфера за невидимост. Спореше се, дали не е по- добре да се вижда, та враговете да не посмеят да нападнат. По въпроса щеше да се гласува съвсем скоро.
*
В следобеда на другия ден всичко си беше същото. Nissan оставаше невидим, както решиха при гласуването всички 750 командоси- астронавти, екипажите на кръстосвача. Не бяха забелязани да наближават, странни или опасни обекти. Около станцията имаше голямо движение. Тук пристигаха малки или по- големи машини от близо и далеко, а други си отиваха. Някои от тях бяха от много далеко. Алекс беше зает в тези часове, да проверява обектите около станцията, а там бяха изпратени хора със совалката Mazda, за да проверяват хората, със съдействието на военните, които охраняваха станцията.
Към края на следобеда Алекс си взе кафе и запали цигара. Той беше тъжен в тези часове. Тъгата по родната планета и неговите хора, оставени там, го тормозеше и му навяваше мрачни мисли. Далечни спомени изплуваха в мисълта му и го притесняваха. Той знаеше, че на Земята е тотално робство, че скоро няма да бъде там, но нещо у него се съпротивляваше и го караше да търси начин, за завръщане на родната планета. Това нямаше как да стане, дори ако му разрешаха. Crossfire сега беше неговия дом и нямаше смисъл да опитва да напусне кораба. Всъщност нямаше да му бъде по- лесно, дори ако напуснеше кораба и AFJ. Нямаше да му е по- лесно, дори да стигнеше обратно до Земята. Неговото място беше тук, та чак до старини… Алекс въздъхна тежко. Чашата с кафе отново беше празна. Той си взе още кафе, запали нова цигара и някаква вълна на успокоение премина през него. В дежурната сега имаше 16 души. Палма, Ким и Аш бяха до него, заети със задачи. Из кораба беше будна само едната смяна, а те бяха три.
Вечерта започваше, когато Алекс и Палма излязоха из корабите на разходка, и за да се видят с приятели и колеги. Из коридорите нямаше много хора, но техните ги чакаха в столовата. Замислени и двамата изминаха пътя до столовата, без да бързат. Вътре имаше 40 души, които пийваха и похапваха. Настаниха се на масата до Ким и Аш и си взеха от вечерното меню. Разговорите се въртяха около очакваното нападение на междинната станция от сили на "хищниците".






(следва продължение)