ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 322, Valeri Kolev.
Късно вечерта Crossfire летеше на височина от 10 км. над океана, на път към най- близката от петте бази на AFJ на тази планета, Orixon 50. На борда будуваха 50 души, а останалите 200 спяха. Алекс, Палма, Ким и Аш работеха по проекта за суперкомпютър и по неговия прототип. По този проект имаше още много да се прави. Алекс пийваше кафе, докато съставяше някои от програмите на прототипа, в този късен час. Неговите хора му помагаха, в една щастлива, творческа атмосфера, около масата в дъното на дежурната каюта. На пулта бяха Браун, Джейн, Шон и Никита. Алекс беше в стихията си, докато подреждаше редовете в програмата за прототипа. Той до голяма степен вече работеше по предназначение, но имаше да му се добавят още програми и модули. Палма тази вечер беше щастлива и се усмихваше ведро. Радостна беше и Ким, а Аш както винаги наблягаше на храната. Той беше отишъл да приготви по една топла пица за малката групичка. По това време Crossfire летеше на 10 км. височина, със скорост от 500 км/ч. Навън беше облачно със вятър около 50 км/ч. от запад. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Наоколо нямаше близки вражески обекти. Туристически кораб се намираше на 2 часа дистанция на север, а на три часа на юг летеше товарен кораб. В дежурната каюта беше топло и уютно, някаква романтика витаеше наоколо, а в тишината се чуваше ромоленето на двигателите на кораба. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и спря за да си почине, доволен от постигнатото, поредната му програма работеше нормално. Прототипът в момента търсеше автоматично, далечни радиовръзки. За направеното той щеше да докладва. Търсеха се контакти, независимо колко надалеко са от кораба. Имаше и специални програми, когато се попадаше на вражески радиостанции.
Наближаваше полунощ, а Алекс и тримата му помощници продължаваха работата си по прототипа. Полетът вървеше нормално, а около кораба нямаше близки вражески обекти. Щеше да се лети около 8ч. - 10 ч. до базата на AFJ. В полунощ щяха да станат от сън 50 души- следващата смяна дежурни. Алекс и тримата му помощници щяха да закъснеят тази нощ със лягането за сън. Те се черпеха с джин с тоник и салатка от осолени лимони, докато обмисляха следващите си задачи по прототипа и по дежурствата си. Бяха на практика свободни чак до 8 ч. на сутринта. Бяха в добро настроение и четиримата, още много млади и жизнени, с огромна жажда за живот. Браун, Джейн, Шон и Никита също опитаха от бутилката с джин, макар и дежурни. Предстоеше да се лети през цялата нощ, а тук беше топло и уютно, добра компания и чудесен микроклимат, витаеше наоколо романтика.
Около полунощ Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. На хоризонта изгряваше Зелената луна, а над облаците всичко беше окъпано в мека, зелена светлина. Полетът вървеше нормално, а Алекс и неговите хора си говореха край масата, докато умуваха по проблемите и задачите тук. По някое време в дежурната каюта се появи принцеса Lipo, любимката и на четиримата. Тя беше с екипажа на кораба от няколко месеца, след като реши да пътешествува с кораба Crossfire. Много млада и приветлива, родена на далечна междинна станция, тя помагаше в кухнята на кораба и радваше всички тук. Тя се поглези на Алекс, намигна му и седна да пийне джин с останалите тук. Алекс неволно се загледа в това невинно създание и неможа да си откъсне погледа от него, продължително време. Принцеса Lipo скоро не беше стъпвала тук, заета с много кухненска работа и приготвяне на менюто на кухнята.
*
На сутринта Алекс и Палма станаха от сън рано, разсъниха се на чешмата, стегнаха си униформите и седнаха на кафе и цигара, докато преглеждаха новините. Crossfire тъкмо беше кацнал в базата на AFJ. Двамата излязоха на терасата на каютата и погледнаха навън. Беше дъждовно и тихо със температури към +5' С. Из базата беше тихо и спокойно, а в далечината се намираше земната колония със 100,000 души население. Двамата вдишаха свеж въздух и запалиха по цигара. Денят започваше със сумрак и облаци, лек вятър. На терасата скоро се появиха Ким и Аш. Четворката отново беше на линия, в началото на деня.
Утрото напредваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли около кораба, за да огледат корпуса за нови повреди и дефекти. На единия вход на кораба се бяха събрали десетина колеги и пийваха джин на крака, обмисляйки деня и зареждането на кораба със гориво, вода, провизии и въздух. Из базата започваше деня. Току- що беше пристигнал кораб със отпускари от фронта и тук беше оживено и шумно, а от колонията бяха пристигнали близки за да ги посрещат. Алекс запали цигара, докато се оглеждаше наоколо. По корпуса на кораба имаше нови шест проблема, които роботите щяха да закърпят и ремонтират в следващите часове.
Наближаваше обедно време, когато Алекс и неговите помощници се разхождаха из парка на колонията. Беше студено и мъгливо, но това не беше попречило на земляни и други хора, да се разхождат тук. В парка имаше невероятна флора и фауна, диви животни се разхождаха на свобода, а някои от тях бяха зверове. Четиримата държаха в ръце все пак калашниците, за да не стане някоя беля, готови да стрелят. Намериха ресторант- кафенето на тази колония и влязоха вътре да хапнат и да поговорят с тукашните хора, повечето от тях- земляни по произход. Докато си избираха нещо от менюто, Аш се заговори със сервитьорката- хубава, млада дама, землянка. Тя обясни, че тук се живее сравнително добре, имало работа за всекиго, а икономиката на колонията била стабилна. Сервитьорката знаеше много неща, чути от посетители. Аш я покани на масата, за да поговорят, след като тя донесе избраните блюдата и питиета. Тук имаше към 50 души, но сервитьорките бяха две, а втората щеше да поработи, докато Аш разговаря с колежката й.
След като похапнаха и научиха много неща в ресторанта, четиримата тръгнаха да се връщат в кораба. Цените в ресторанта бяха приемливи, а сервитьорките се зарадваха на цветя и малки подаръчета, каквито командосите носеха по джобовете на униформите си. Из парка валеше дъжд в мъглата. Стиснали здраво автоматите в ръка, четиримата заобикаляха опасни зверове по пътя, а тукашните малко им се смееха. Зверовете вече били питомни и се прогонвали просто с говор…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар