ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 321, Valeri Kolev.
Следобедът напредваше, когато екипите от Crossfire търсещи из острова, намериха изкуствено дърво в джунглата. Всичко стана съвсем случайно. Един от колегите се беше подпрял на дървото и извднъж забеляза, че тази материя е различна, а не дървена. Това дърво беше със диаметър на стъблото около 2 м. както повечето дървета тук, но то беше изкуствено. Всички се замислиха, а Алекс изведнъж застина. От картината на един от дроновете ясно се виждаше хралупа в дървото, на височина от 10 м. Това беше вентилация на някакво подземие…
Следобеда беше към края си, когато претърсването се пренасочи под вода, където би трябвало да има шлюз- вход към подземието. Това беше сериозно съоръжение и ставаше ясно, че е дело на "хищниците".
*
Беше следобеда на другия ден. Претърсването на острова, под водата продължаваше със десетте джета на Crossfire, както и джетове на Съпротивата и на AFJ от базата. Търсеха шлюз- вход към подземията на острова, строени от "хищниците". Crossfire беше все още приземен на брега на острова. Тук търсещите екипи идваха да хапнат, да се стоплят и да си почиват, след смените си. Алекс и неговите помощници координираха действията в тези часове. Алекс се беше заредил със пълен чайник с билков чай и добро настроение. Нещата вървяха нормално, но до момента не беше открит входа към подземията. До Алекс бяха неговите помощници и приятели- Палма, Ким и Аш. Навън беше студено, но около +5' С. Около островната група имаше 6 кораба , много джетове и няколко совалки. Още никой незнаеше какво има в подземията, но това беше строено от "хищниците".
Следобеда напредваше, когато търсачите откриха търсения щлюз- вход към подземията. Тук бяха открити и следи от подводница, която е идвала тук. Входа на подземията имаше портал със кодова брава. Там отидоха четирима водолази, за да опитат да отворят портала. Нямаше да е лесно- трябваше да се разбие паролата за достъп до портала. С нелеката задача се заеха дежурните от корабите, а на мястото бяха изпратени специалисти от екипажите. В това време Алекс и екипа му опитваха да разгадаят кода за отварянето на шлюза. Със задачата се заеха и компютрите.
*
Във вечерта входа на подземията беше успешно отворен, а вътре изпратени десет робота. Алекс следеше картината от роботите. Подземието беше посещавано скоро, някъде около две седмици по- рано, от "хищниците", но охрана не се забелязваше тук. Роботите се справиха добре. От входния коридор се влизаше в огромен хангар- инкубатор за яйцата на "хищниците", от където се се излюпваха… Новината скоро стигна до всички екипажи, заети с претърсването. Командир Йон се свърза с Nissan, за да решават с адмирал Шао, какво ще се прави с яйцата на хищниците. След огледа беше ясно, че до две седмици, те ще се излюпят…
По- късно в инкубатора бяха оставени само 20 робота, които щяха да се приберат с джетове, след изпълнение на задачата, а тя беше- инкубатора да се унищожи.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк. Тази вечер Crossfire щеше да пътува към най- близката база на AFJ. Веднага след като роботите приключеха със инкубатора. Унищожаването на инкубатора за "хищници" ставаше по няколко начина едновременно. Роботите се справяха добре. Тук имаше хиляди яйца на "хищници", които бяха на около две седмици. Още толкова им трябваше за да се излюпят, но нямаше да стане това. Явно подземието беше ферма за "хищници"- инкубатор. Алекс беше в лошо настроение тази вечер. Бяха го налегнали мрачни мисли, а също и носталгия по миналото, носталгия по родната планета Земята. Той мълчаливо наблюдаваше местността около кораба. Навън имаше поставени постове около кораба, а дежурните работеха с повишено внимание. Това място не беше толкова приятно вече, щом разбраха за подземията. Алекс въздъхна тежко- миналото неможеше да се върне, а скоро нямаше да се върнат на Земята. Трябваше да стиска със зъби и да се оставя на мрачното настроение. Животът и службата тук на Crossfire не беше чак толкова тежък, дори някои хора смятаха, че добре си прекарват тук. Алекс кимна на Палма, да излязат из кораба на разходка и двамата тръгнаха. Из коридорите имаше хора. Екипажа все още не беше се възстановил от голямото претърсване на острова, където похабиха много сила и нерви. Хората имаха нужда да си почистят униформите и шлемовете, да се приведат в удобен вид и добре да поспят. За късмет тази история с острова скоро щеше да приключи. Тук щяха да останат сили на Съпротивата, за да дебнат подводницата на "хищниците", която щеше да се появи по някое време.
По- късно вечерта двайсетте робота се прибраха на Crossfire, минаха процедура по почистване и дезинфекциране, преди да се оттеглят на мястото си. Скоро корабът щеше да отлети към най- близката база на AFJ, които на тази планета бяха пет бази със колонии към тях. Алекс и Палма бяха излязли на терасата на каютата, за да подишат въздух, преди отлитането. Те запалиха по цигара и се загледаха към острова. Инкубаторът в подземията вече не съществуваше. Оставаше поуката от станалото. "Хищниците" се размножаваха дори на тази чужда за тях планета. Тепърва щяха да се издирват от Съпротивата, други техни инкубатори, за да се намали размножаването им.
*
Късно вечерта Crossfire отлетя по пътя си, оставяйки край групата острови, два кораба на Съпротивата. Другите кораби от базата на AFJ, бяха отлетяли вече, няколко часа по- рано. Алекс раздаде инструкциите си на своя екип и седнаха на масата с Палма, Ким и Аш на джин с тоник и салатка от осолени лимони. За деня четиримата нямаха повече дежурства, но щяха да поработят по проекта за суперкомпютъра на Алекс. Екипажът почиваше, а доста от хората спяха в тези часове, като будни бяха 50 души. Настроенията бяха добри, а полета вървеше нормално със набиране на височина. Щеше да се пътува пред цялата нощ, а и след това, докато се стигне до базата на AFJ. Алекс си беше възстановил настроението и добрата форма. Той отново драксаше по белите листи, умувайки над двайсетина теми, една след друга. Това беше обичайното му занимание всеки ден. Пилотите Манхатън и Хенсън бяха в добра форма, а на мостика беше и командир Йон.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар