ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 304, Valeri Kolev.
Късно вечерта Crossfire обикаляше планетата Orixon 84 на височина от 20 км. Това беше планета, където се водеше война срещу "хищниците". Тук те имаха два континента превзети, а Съпротивата имаше останалите два. Алекс седеше на удобното кресло пред пулта си и наблюдаваше текущата информация. Той запали цигара с кафе и погледна към Палма, Ким и Аш, които бяха до него в тези часове. Все още нямаше радио- връзка с тукашните военни и със Съпротивата. Около кораба Crossfire нямаше опасни обекти. Времето долу беше лошо с бури и дъждове, но на такава височина нямаше атмосфера. Алекс се беше замислил дълбоко. Тук на Orixon 84 земляните със Nissan идваха като подкрепление и скоро щяха да имат битки и разузнавателни полети. В дежурната каюта беше топло и уютно. В меката светлина фигурите на дежурните, а и на почиващите седнали на масата, изглеждаха като в приказка. Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна надолу към планетата, окъпана в синьо. Някакво странно усещане го привличаше към тази планета, а той не можеше да си го обясни. В един кратък миг Алекс си припомняше места и хора в този син свят. Някакво кратко омагьосване се получи и той съзря още една истина за себе си. В предишен негов живот той беше живял на тази планета именно… Алекс настръхна. Тук някъде живееше още едно негово "аз", може би и в момента… Искаше му да срещне това друго негово "аз", да обмени опит и знания, да си припомни колкото може повече неща за предишни свои животи, до момента повече от 600… Мигът отмина, а Алекс седна обратно зад пулта си и въздъхна тежко.
Наближаваше полунощ. Crossfire се спускаше в атмосферата на Orixon 84, в условия на бури и дъжд, със свирепи ветрове и мраз. Командир Йон искаше да се лети на 15 км. височина със 400 км/ч. за да се засекат радио- станции на "хищниците". Алекс въздъхна, взе си още кафе и запали цигара. Предстоеше тежко нощно дежурство. Той от сега беше изморен, но държеше да е на линия, особено преди да се свържат със Съпротивата и тукашните военни. На тази планета течеше война срещу "хищниците" и се налагаше повишено внимание.
*
В следобеда на другия ден черни мисли затормозиха Алекс. Той запали цигара с кафе, дълбоко замислен. В тези часове Crossfire летеше на 15 км. височина със скорост от 400 км/ч. Времето беше сложно, със бури, силни ветрове и дъжд. Дежурните все още не бяха осъществили радио- контакт със Съпротивата и тукашните военни. Земляните летяха със повишено внимание. Тук се водеше война, а "хищниците" имаха тук два континента и значителни сили.
*
На третия ден Crossfire се приземи в следобеда в една база на Съпротивата. Времето беше зимно, с навявания и мраз. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, веднага след кацането и погледнаха навън, докато пушеха по цигара с кафе. Войната тук беше в замръзнала фаза. Съпротивата укрепваше позициите си, в небето почти нямаше машини на "хищниците", които бяха понесли тежки загуби в последните седмици. Из базата течеше учение, а в близките гори се чуваше стрелба. В това време от някъде се завърна в базата разузнавателна совалка, която се приземи до кораба на земляните. При командир Йон пристигнаха със джет четирима офицери от Съпротивата, за да обсъждат ситуацията на тази планета Orixon 84.
Следобеда напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш бяха седнали около масата в дежурната каюта на по чаша джин с тоник и салатка от осолен лимон. Те обмисляха бъдещите действия на силите на AFJ и Съпротивата, конкретно за тази планета. Тук в момента беше само кръстосвача Nissan, високо в орбита на 20 км., както и Crossfire тук на космодрума в базата на Съпротивата. Очакваше се да пристигне и втори кръстосвач, в идващите дни. Екипажът на Crossfire имаше в тези часове пет свободни часа. Из кораба беше оживено и шумно, а столовата пълна с хора. Очакваше се по- късно да пристигнат и военни от тукашните, за обсъждания заедно с екипажа на въпросите около войната и конкретно тук за Orixon 84. Алекс беше извадил лаптопа си и чертаеше схеми и йероглифи по сензорния плот. Това бяха планове за действия на екипажа в следващите дни.
Наближаваше вечерта. Навън беше ужасяващо сурово време със мраз и снегонавявания, но в дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс и Палма се топлеха с билков чай, пушеха по цигара и наблюдаваха показанията на радарите, скенерите и външните камери. Наблизо нямаше сили и обекти на "хищниците". Корабът се намираше в база на Съпротивата на техен континент. В тези часове приключваха свободните часове на екипажа и се минаваше на смени. Алекс и Палма почиваха преди да продължат дежурството си. С тях бяха също Ким и Аш, които закусваха топли пици.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха около кораба, за да огледат корпуса за нови дефекти и повреди. Бяха си сложили шлемовете, за да не са зависими от виелицата, доста силна в момента. Около кораба имаше и постове, за охраната му, както и патрулна двойка. Четиримата обикаляха кораба по часовниковата стрелка и наблюдаваха с оптика и скенери. Тук снега беше натрупал покривка от два метра, но момчетата бяха разчистили пътеки около кораба. Обиколката им отне близо час, а бяха забелязани няколко пукнатини в корпуса, в най- външните му панели. Предстоеше да се прави ремонт, още тази вечер.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в кораба. По коридорите и асансьорите беше тихо и спокойно, видяха само постовите от охраната. Щом се прибраха в дежурната каюта, Палма сложи чайник с билков чай, да се свари. Трябваше отново да се натоплят. Алекс запали цигара, докато чакаше чая да стане, замислен по своите теми. Корабът щеше да нощува тук в базата, преди рано сутринта да излети за разузнавателна мисия. Екипите подготвяха кораба за нощуването. Бяха затворени с щитове люковете, пусната отбранителната система, както и повдигане на двата входа на кораба на височина от 15 метра.
По- късно Алекс и хората му се топлеха с чай и обмисляха мисията, която започваше на сутринта. Алекс беше настинал, та се загъна в дебело одеало пред пулта. Из базата и околната гора течеше учение на Съпротивата.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар