ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 303, Valeri Kolev.
На сутринта товарния кораб пристигна. Той беше огромен, празен и със 100 души екипаж. Пренасянето на съдържанието на складовете щеше да продължи няколко седмици. Корабите Crossfire и Ford напуснаха обекта и се насочиха обратно към кръстосвача Nissan, за да продължи той по пътя си. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха заели местата си зад пулта. Полетът вървеше нормално, докато Crossfire се връщаше към кръстосвача Nissan, през астероидното поле. Алекс запали цигара с кафе, леко сънен тази сутрин, и се замисли дълбоко. Той винаги имаше повече от 15 теми за размисъл и ги редуваше, когато размишляваше.
Към края на следобеда, Nissan летеше нататък в посока към звездата Orixon 8. Алекс и Палма по това време излязоха из корабите на разходка. По корабите все още спяха 70% от хората, но с идването на вечерта всички щяха да бъдат събудени за пет свободни часа на екипажите. Алекс и Ким вървяха из коридорите и пушеха по цигара. Не срещаха много колеги. Някъде из Nissan, двамата минаха край изолаторите за да проверят добре ли се пазят пленниците. Там всичко беше нормално. Адмирал Шао все още разпитваше пленниците. По- късно Алекс и Палма влязоха в столовата на Nissan, за да пийнат по нещо, да изпушат по цигара и да чуят за какво говорят колегите им тук. Тук имаше близо 30 души, а разговорите се въртяха около сраженията край астероида, за пленниците и за войната. Алекс и Палма взеха по чаша джин с тоник и салата от осолени лимони и извадиха лаптопите си, за да поработят. Полетът вървеше нормално, а близки обекти нямаше на по- малко от три часа дистанция.
Беше започнала вечерта, а Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха зад пулта в дежурната каюта. Алекс в това време прослушваше радио- ефира, за да разбере, какви са корабите намиращи се най- близо до Nissan. Това бяха 15 обекта на дистанция от 7 до 12 часа път, и около 20, по- надалеко. До момента Алекс беше осъществил връзка със 6 от обектите, без да се забележи някаква опасност. Без съществени проблеми полета на Nissan продължаваше.
Вечерта напредваше неусетно. Екипажите по това време имаха пет свободни часа. Из корабите стана оживено и шумно. Хората бързаха да си оправят нещата, за да магат да се срещнат с колеги и приятели на по чаша питие. Алекс запали цигара и се загледа през предния люк напред по курса на Nissan. Някъде в далечината грееше Orixon 8. Това беше синя звезда, двойно по-голяма от Слънцето. Алекс се замечта за тези светове във синьо. Той беше виждал подобни светове, при многобройните пътувания със кораба Crossfire. Това беше един тежък ден за екипажите тук на кръстосвача Nissan. През цялото време нищо не спореше, а дребни проблеми спъваха работата и тормозеха екипажите психически. Тази вечер Алекс се усещаше изцеден като лимон и грохнал физически. Цялото му тяло търсеше вече покой и отмора, но задачите не бяха довършени още. Той припалваше изнервен поредната цигара с поредното кафе и поглеждаше с надежда към часовника, но полунощ все още беше надалеко…
Късно вечерта Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс. Палма се тръшна в леглото изтощена от лошия ден, а Алекс отвори лаптопа си, за да си подреди мислите. Имаха девет часа до поредното си дежурство и мечтаеха да си поспят до насита. Разбира се преди това трябваше да свършат още това- онова. Nissan щеше да нощува по време на полет. Екипажите се готвеха за нощуване. Скоро щяха да останат само нощните смени, а останалите биваха свободни за почивка и сън. Докато си събираше мислите и обмисляше над 15 теми, Алекс усещаше колко е изморен тази вечер. Силица не му беше останала, а това трябваше да се презареди със някакви си 6- 7 часа сън. Това не беше възможно. Като шеф на дежурен екип, той можеше да отсъства от дежурства, а само да е на линия за вземане на решения. Мисълта за това не го зарадва много. Безспорно екипажите имаха нужда от почивка и той си отбеляза да помоли адмирал Шао за 10- 15 дни почивка на екипажите…
Наближаваше полунощ. Из Nissan, Crossfire и Ford беше вече тихо и спокойно. Нощната стража обикаляше по коридорите. Край изолаторите с пленниците имаше постове. Адмирал Шао си беше дал почивка от разпитите, но негови хора го заместваха в нощта. От самопризнанията на "злите демони" се изясняваха страшно много неща…
Алекс надзърна в дежурната каюта, за да се убеди, че всичко е нормално, преди да иде да спи. Дежуреха Браун, Джейн, Шон и Никита. Той им даде последни инструкции, преди да се оттегли за сън. За момента около Nissan беше спокойно. Нямаше близки или приближаващи се съмнителни обекти. Алекс се прибра обратно в бокса си. Палма тъкмо приготвяше вкусна, среднощна закуска за двамата.
След хапването Алекс запали цигара и се изправи пред един от люковете на бокса. Тази синя звезда по някакъв странен начин го привличаше. Той усещаше радостни чувства, щом погледнеше към нея. Там някъде имаше хиляди сърчица, които тупкаха, хора борещи се за свобода и по- добър живот, както навсякъде, впрочем… Палма си лежеше в койката и слушаше музика. Из корабите беше тихо и спокойно, а в бокса на Алекс- топло и уютно.
*
На следващия ден Nissan се насочи към най- близката планета наоколо. Тя щеше да бъде достигната късно вечерта. Това беше Orixon 84. Денят премина спокойно и без съществени проблеми. Алекс беше в добра форма този ден. Междувременно новините от фронтовете бяха оптимистични. След като земляните бяха научили много неща за "злите демони" и "хищниците", падаха все повече техни тайни, а Съпротивата и AFJ обърнаха войната в своя полза. Проблемите сега бяха тези, че "хищниците" имаха твърде голяма армия и страшно много машини. Никой не смяташе да се откаже от тази война, само заради това. И Съпротивата и AFJ смятаха да воюват до дупка, до край. Обединените заради общия си враг цивилизации воюваха яростно, защитавайки поробени народи и откраднати територии и планети…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар