ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 292, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 292, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ на борда на кораба Crossfire. До базата на AFJ оставаше около два часа полет. Алекс и Палма се бяха оттеглили в бокса си, тя слушаше музика, а той си събираше мислите и подреждаше информацията из компютрите си. Ръчния, който използваше най- вече, отдавна не беше оправян и се бяха струпали разни излишни данни. Междувременно се беше загубила радио- връзката със Nissan. Със смущения се хващаше сигнала и на базата. В тази зона вилнееше буря. Алекс запали цигара, взе си кафе и загъна с одеала Палма , която беше заспала в койката си.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше в базата на AFJ, а колонията беше в близост. Тук живееха повече от 800,000 земляни, както и други хора от Слънчевата система, заселили се тук. Срещата на военните от Съпротивата, AFJ, както и тукашните военни, щеше да започне след няколко часа в специална зала, използвана за концерти, спорт, както и от военните. Очакваше се за срещата да има около 700 представители от военните сили на различните планети, замесени във войната срещу хищниците. Алекс, Палма, Ким и Аш щяха да слушат разговорите и дебатите, но оставаха в дежурната каюта. Алекс запали цигара с кафе, замислен за предстоящата среща. Дистанционно щяха да я следят и на кръстосвача Nissan, както и тук на Crossfire. В залата при другите щяха да отидат само 20 души от екипажа.
*
По- късно в следобеда Алекс и Палма се разхождаха из кораба, със включени слушалки, за да следят дебатите от Срещата. Това бяха 700 военни от AFJ, Съпротивата, тукашни военни и такива от приятелски планети, някои от които замесени във войната срещу хищниците. Алекс запали цигара, заслушан в разговорите. На часовника си имаха и картина от Срещата, а можеха и да участват в дебатите, ако имаха какво да кажат или да запитат. Мнозина други военни така участваха в тази Среща, дистанционно. Из кораба нямаше голямо раздвижване. Някои почиваха, други следяха дебатите, а имаше дежурни и други хора със някакви задачи. От Crossfire на Срещата присъстваха 20 души. Алекс и Палма стигнаха до столовата, а тук имаше към 30 души. Разположиха се на маса до един от люковете и си взеха джин с тоник и салатка от осолени лимони. Те смятаха тук да останат за известно време. Срещата едва започваше, а нямаше информация, колко дни ще продължи.
*
Вечерта, по някое време хората от Срещата на военните, си обявиха почивка. Със тези комуникации, не беше трудно да обявят по- късно нов час за продължението. Алекс се беше изморил от слушане, а в главата му беше каша. Той изключи слушалките си и запали цигара с кафе. Двамата с Палма бяха в бокса си, пред компютрите си по това време.
*
На другия ден вечерта Crossfire извършваше патрулен полет над континент № 1, на планетата Orixon 77. Летяха на 10 км. височина, със около 400 км/ч. Бяха излетяли още рано сутринта от базата на AFJ. Под кораба беше бреговата ивица на континента. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал в удобното кресло зад компютрите. Както обикновено той умуваше върху различни проблеми и драксаше йероглифи и схеми по плота, със пръчица. Полетът вървеше нормално, а по- късно се очакваше да стигнат до един град, на брега на океана, където щяха да пренощуват. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш. Тук бяха и Браун, Джейн, Шон и Бронк, които бяха на приказка на по чаша джин с тоник. По това време екипажа имаше свободни часове и из кораба беше оживено. Планетата Orixon 77 беше изключително място, а най- хубавото тук беше, че военните не бяха допуснали хищниците да нападнат. Планетата беше свободна, но добре охранявана.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба. Бяха в добро настроение и форма, а за този ден бяха приключили и дежурствата си. Алекс смяташе да отдели време за да помисли по проекта за суперкомпютъра, който създаваше с помощта на своя екип. По някое време двамата стигнаха до столовата и влязоха вътре, а там имаше към 50 души. Седнаха на джин с тоник и разговори с колегите тук. Вечерта изглеждаше да е добра. Някакво настроение се усещаше сред екипажа. До целта - близкия град, оставаше около час път. Алекс пийваше джин и работеше с лаптопа си по проекта, а Палма му помагаше. Това не беше само проект, защото си имаше и експериментален прототип, който Алекс и екипа му сглобяваха според неговите схеми и идеи.
Късно вечерта Crossfire се приземи на космодрума на този град, със 400,000 души население. Градът беше регистриран в архивите на кораба, като № 37. Тук кораба и екипажа щяха да пренощуват. В същото време командир Йон имаше тук свои дела, за оправяне. Той щеше да бъде из града до късно в нощта, а временно командваше Браун. Алекс и Палма се занимаваха с прототипа за суперкомпютър в малката и уютна работилница. Тук бяха също Ким и Аш. Проектът напредваше, но въпреки това можеше да е готов окончателно, едва след минимум две години. Основната идея на Алекс беше, с такъв компютър да бъде снабден всеки землянин, където и да се намира той, при това безплатно. Прототипът щеше да дава сигурна радиовръзка с останалите земляни по света, да търси сигнали и връзка през цялото време, а освен това- да помага на стопанина си при всякакви беди и неприятности, да се бори за оцеляването на стопанина си при всякакви ситуации. Тази машина в същото време можеше да се захранва по десет различни начини, според това- къде е стопанина й, и с какво разполага, за извличане на енергия за прототипа. Според информация от Бъдещето, този вид компютри щяха да спасят страшно много хора в бъдещите времена. Това правеше прототипа особено ценен вид компютър, а Алекс в Бъдещето беше известен като велик изобретател и световен герой, герой на Земята.
Наближаваше полунощ, когато четиримата излязоха на терасата към дежурната каюта. Беше тихо и хладно, а в далечината блестяха светлинките на град № 37.





(следва продължение)