ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 297, Valeri Kolev.
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма пиеха кафе с цигара и разговаряха на тайния език на AFJ. Двадесет души спяха, шестима изучаваха обекта, където някой ги беше телепортирал, а Ким и Аш приготвяха вечерята, но това тук бяха съвсем различни хранителни запаси, това не беше совалката Honda. По- рано днес екипът на Алекс беше взел решение- да излязат все пак на острова, който се намираше на 20 км. по- нататък. Определено това не беше онзи остров на "демоните", а някакъв друг. Съгласиха се единодушно, че може би висши сили ги подлагат на изпитания. Не беше изключено, да попаднат на изпитателен полигон, в най- скоро време… Те бяха командоси- астронавти. Нямаше да се уплашат от никакви изпитателни полигони…
Алекс беше оставил Палма да поспи. Ким и Аш хапваха, колкото и да им беше странно, че това не е тяхната храна. Алекс запали цигара и се занима със наличните си истински компютри- ръчния, лаптопа и таблета си за действия при тревога. В момента с това разполагаше той. Определено компютрите на обекта работеха и дори беше възможно той да се управлява, като совалка. Но това бяха чужди компютри, работещи по чужда логика.
Като "всяко чудо за три дни", скоро екипа на Алекс се успокои и свикна с новото положение, че не се намират на Honda, а в някакъв странен обект. Основната им мисъл беше- как да се върнат обратно при своите, както и- защо бяха телепортирани тук. Вече беше почти полунощ, времето според техните часовници. Алекс пушеше цигара с кафе и водеше тази "подводница" към острова. Рано сутринта щяха да са там. Перископът даваше картина и то истинска. Нямаше ги очертанията на острова на "демоните", който наблюдаваха одеве. Това беше съвсем друго място и друг остров. До него бяха Аш и Ким, които ровеха из компютрите на обекта. Безспорно- това не бяха компютрите на AFJ.
*
На другия ден Алекс и неговия екип излязоха на острова. Това беше друг остров, а не онзи, който наблюдаваха в началото. Не бяха известни и координатите на това място. Предполагаха, че се намират някъде из планетата Orixon 74. Като за начало си намериха подслон в една пещера, скрита на брега на залива. Тук щяха да чакат помощ. Нямаше смисъл да използват "фалшивата совалка", тъй като незнаеха къде се намират. Освен това, тя можеше да е капан за тях. Денят измина в изучаване на острова, дори лов и риболов. Искаха да разичтат на собствена храна. Устроиха подлона си удобно и уютно. Поставиха камери и алармена система, а вътре запалиха огън. "Совалката" остана на малка дълбочина в залива, със пусната котва. Можеше да я използват, ако има нужда, но това не се препоръчваше. От запасите в имитацията на тяхната совалка си взеха някои неща и провизии. Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма пушеха цигари с кафе край огъня. Тук бяха всички, а пред пещерата имаше постове. В тези часове целия екип продължаваше да обмисля положението си. Всъщност можеха да използват от неистинската техника, веднага щом научеха на какви координати се намират. Някой предложи, просто да търсят контакт с тукашни хора, от които да научат координатите. Нямаха понятие как ще се развият нещата по- нататък. Можеше да не получат помощ от своите. Можеше това положение да продължи дълго… В полунощ, преди повечето от екипа да легнат да спят, направиха обиколка на района тичайки. Това тук щеше да бъде тяхното убежище временно, така че трябваше да познават добре района, та и целия остров. Плановете за сутринта бяха готови. През тази нощ около пещерата щеше да има постове и патрулна двойка. Около пещерата земляните пуснаха защитна, енергийна сфера, която щеше да ги пази от нападение. Самият Алекс смяташе да поспи, преди да стане рано сутринта. Постелята на земляните тук беше това, което имаха замислено в раниците си. Това никак не беше малко, всъщност. Надуваема постеля и топли одеала- спални чували. Още в полунощ температурите бяха вече паднали до -10' С. Очакваше се още по- голям студ, преди слънцето да стопли земята, ако е ясно времето. Хората от екипа на Алекс бяха в добра форма, а условията които си създадоха в тази пещера, бяха най- добрите възможни. За среднощна вечеря останаха само дежурните тази нощ. Те хапнаха супа от риба с хлебчета от провизиите. На огъня къкреше казан с картофи, храната за тази нощ и за сутринта. Алекс и Палма си говореха нещо на меката светлина в пещерата, докато пийваха джин. За момента около пещерата беше спокойно. Наблизо нямаше други хора. Затова пък не липсваха диви животни, дори хищници. По някое време навън заваля и сняг. Това беше странен, извънземен сняг. В пещерата беше топличко и уютно. Повечето хора спяха, а останалите разговаряха за настоящата ситуация. Някои похпваха рибена супа с хлебчета. Нощта течеше…
*
Още през нощта, а и на сутринта мраз затисна трийсетте земляни в пещерата на острова. Снегът който покри с двуметрова пелена земята, ги блокира вътре в пещерата. По обедно време снегът замръзна и десет души излязоха на лов и риболов. Храна имаше достатъчно, но трябваше да се мисли за продължителна зима, каквато вероятно ги очакваше тук. Междувременно Алекс, Палма, Ким и Аш отвориха един от радио- предавателите, който намериха в "совалката", за да го преработят, за да пуснат сигнал за помощ S.O.S. в радио- ефира. Нямаше друг начин, своите хора да ги намерят и да им дойдат на помощ…
Късно вечерта се събраха край огъня. На входа на пещерата имаше постове и патрулна двойка. Беше пусната алармената система, а пещерата изолирана със енергийна сфера. На огъня къкреше казан с бобец, а на скарата се пържеше месо от дивеч, както и риба. В пещерата беше сравнително топло и уютно, след като запушиха входа й със кожи от дивеч в дървени рамки. В очакване на продължителна нощ, а и продължителна и сурова зима, трийсетте земляни пестяха силите си и провизиите. Този ден отново екип ходи до "совалката". Оттам пренесоха още провизии и техника, която щяха да пригодят за своите цели, нищо че беше чужда, непонятна техника. Все още не беше изключено да използват "совалката", но те мислеха първо да се убедят, че ще бъде безопасно. Определено това не беше машина на "злите демони", не те, а други сили подлагаха трийсетте земляни на изпитания…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар