ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 296, Valeri Kolev.
Вечерта напредваше, а Honda и Mazda плуваха под водата около острова на демоните. Алекс пушеше цигара с кафе, видимо в добро настроение и добра форма. Все още на острова не бяха изпращани специални екипи. За момента земляните само наблюдаваха и следяха. Това беше планета, където живееха много от "злите демони". Тази планета въобще не беше влизала във война с техните армии от хищници. По някакъв странен начин планетата беше останала независима. Тя нямаше договори нито със "злите демони", нито със Съпротивата или AFJ. Земляните бяха пристигнали тук, защото намериха къде живеят "злите демони", а планетата беше отворена за туризъм. Предполагаше се, че "злите демони" нямат понятие, кой е пристигнал тук сега…
*
Късно вечерта Алекс се разхождаше из совалката, беше се схванал от продължителното седене зад пулта. Това беше специален коридор, обикалящ около совалката, а имаше и асансьори към другите й нива. Той запали цигара, замислен. Животът ставаше все по- сложен. Тук имаше толкова много от "злите демони", че ако повикаха хищниците си, щеше да гъмжи от вражески кораби. В ситуация на повишено внимание, земляните наблюдаваха и следяха този остров, със замъка на хищниците, където живееха 20 от тях.
*
На другата вечер Honda и Mazda продължаваха наблюдението на острова на "злите демони", потопени в океана. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал зад пулта. Тук бяха също Палма, Ким и Аш. Междувременно кораба Ford беше на около 30 км. от острова, потопен в океана. Те готвеха превземане на острова и арестуване на двадесетте "зли демона", които живееха там в замъка. Това щеше да стане в най- скоро време. Засечената до момента информация от подслушване, даваше да се разбере, че именно от тук, от тази планета, се командват армиите от хищници. Алекс смяташе, че наблюдението и следенето трябва да продължи, за да се разберат повече адреси на центрове на "злите демони". Съветът на Nissan все още обсъждаше бъдещите действия на земляните. Адмирал Шао се въздържаше от нови заповеди.
*
Късно вечерта Алекс дремеше пред пулта. Той си взе кафе и запали цигара.
Из совалката ставаха разни странни неща. Някаква парола от неговите, неможа да пусне програмата, която му трябваше. Убеден, че в мрежите е проникнал вирус, Алекс въобще не се замисляше, че просто е на друго място… Това тук не беше совалката Honda, а съвсем друго място…
До Алекс беше Палма, която наблюдаваше острова, чрез различните дронове и камери, които имаха на разположение. Тази вечер тя беше мълчалива и разсеяна. Мислеше си, как се усложни живота тук. Друго си беше да пътуват из космоса, а съвзем друго да дебнат "демони" на чужда планета, даже без база на Съпротивата или пък на AFJ, която да е наблизо… По това време се получи радиосянка. Нямаше връзка нито със Nissan, нито със Crossfire. От Mazda съобщиха за аномалии, казаха и, че също са в радиосянка.
Наближаваше полунощ, когато на часовника на Алекс светна червена точка. Това беше сигнализация, направена по негова схема. Тя означаваше просто едно нещо- той е бил телепортиран някъде, неизвестно къде. Алекс се замисли, огледа се, а Палма дремеше пред екраните и дъвчеше пица. Назад из мостика на совалката, Ким и Аш пиеха кафе, в почивка за един час. Подобна сигнализация имаше и совалката, но това тук не беше совалката Honda, а нещо съвсем друго. Имитацията на Honda беше изработена със подробности и тънкости, но онази негова парола, не беше разпозната. Алекс се замисли отново,запали цигара, взе още кафе и се зачуди- какво става всъщност… Скоро той натисна едно бутонче на часовника си и стана от пулта. Това беше всичко, което трябваше да направи…
*
Беше следобеда на другия ден. Екипът на Алекс, 30 души, се намираше на неизвестно и странно място, съвършена имитация на совалката Honda. Радио- връзките се бяха разпаднали. От проверките ставаше ясно, че това са си екипа на Алекс, но в странен обект, който плуваше в океана… Сигналите от дроновете тук не се получаваха. Някъде в далечината се забелязваше остров, но това можеше да не е острова на "злите демони", а може би изпитателен център… По команда на Алекс във совалката не се разговаряше. Неизвестните сили, които ги бяха телепортирали в този странен обект, искаха да разберат- какво знаят Алекс и хората му и как разсъждават. Алекс и неговия екип, нямаше да им направят такава услуга, да покажат какво знаят и как разсъждават. Скоро в сила влезе употребата на секретния език на AFJ. Беше сигурно, че този малко известен език е неразбираем за никого, освен за командосите- астронавти от AFJ…
*
Беше късно вечерта. Тридесетимата мъже и жени, елитен екип от AFJ и кораба Crossfire, умуваха на тайния си език, как да се приберат обратно. Алекс запази хладнокръвие и без паника заедно с екипа си се заеха да изследват обекта. За щастие тук не всичко беше имитация на истинското. Техните оръжия, раници, шлемове и лични компютри бяха истинските. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Животът продължаваше. Тук в този странен обект бяха поставени след телепортация по волята на висши сили. Душите им се стягаха от напрежение, а в гърлата им заседнаха буци- оттук можеше и да няма изход и спасение…
В същото време техните хора от корабите разбраха, че са изчезнали. Совалката Honda неотговаряше на повикванията. Само някаква аларма се включи на кораба Crossfire, а на екранчето под лампичката пишеше: "Неидентифицирана опасност!". Командир Йон разбираше какво е положението. Отвлечени на чужда планета, докато следят "злите демони". Това беше сякаш някакъв кошмар. Скоро новината за изчезването на екипа на Алекс беше съобщена до кръстосвача Nissan, а адмирал Шао преживя една безсънна нощ в размисъл…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар