ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 293, Valeri Kolev.
Около полунощ Crossfire се намираше на космодрума край град № 37, на Orixon 77. Алекс и Палма почиваха в бокса си и се канеха да спят. Алекс подреждаше раниците си, стягаше различните джаджи по униформите си, проверяваше оръжията и боеприпасите. Палма слушаше музика и приготвяше среднощно похапване, преди сън. Корабът щеше да нощува тук, преди рано на сутринта да отлети.
*
Беше късно вечерта на другия ден, когато Crossfire стоеше на мястото си в корпуса на Nissan, докато летяха към планетата Orixon 74. Денят беше преминал нормално за екипажите тук. На кръстосвача имаше 500 души, а на Crossfire 250. Корабът Ford също беше прикачен тук, но той се използваше предимно с екипаж от роботи, а по някога с тях отиваха и екипи от Nissan. По това време бяха будни само 100 души на Nissan и 50 на Crossfire. Алекс и Палма се намираха в бокса си, след тежки дежурства, с надеждата да си починат и поспят, ако не ги извикат на ново дежурство в нощта. Палма слушаше музика и почистваше бокса, а Алекс седеше пред компютрите си и ги подготвяше за следващите десетина дни, докато умуваше. Темите му за размисъл бяха най- малко десетина. Настроението на Алекс тази вечер беше особено. Той си взе кафе от автомата и запали цигара. Все по- рядко му оставаше време да си събира мислите и да умува по някои въпроси, а това не му се нравеше. Без да си е събрал и подредил мислите, без да е обмислил всичките си проблеми, той беше далече по- нетрудоспособен и объркан. Това не беше редно да се случва, никой тук нямаше интерес някой от колегите му да е объркан и в лоша форма. Алекс погледна оперативния екран на ръката си- най- близкия обект се намираше на 12 часа път. На още по- голяма дистанция имаше някаква междинна станция, както и приятелски кораби. Дежурните в момента търсеха контакт с тях, но тук имаше някаква странна радио- сянка. Алекс прегледа и новините от близо и далеко. Войната срещу хищниците беше преминала в глуха фаза. Хищниците нямаха подкрепления от месеци. Беше обявено временно примирие по много планети. В това време Съпротивата, както и AFJ укрепваха позициите си и обмисляха всяка следваща стъпка. Новините от Земята бяха същите- тежко всеобщо робство прогонваше стотици хиляди земляни от родната им планета, търсейки свобода и по- добър живот по земните колонии из космоса, както и на новата планета на земляните- Orixon 44. Нещо се изплъзваше от вниманието на Алекс. В няколко кратки минути той си мислеше, че вече си е спомнил нещо много важно, но уви това скоро отмина, а му остана неприятното усещане, че нещо важно му се изплъзва, точно когато е бил на път да си го припомни. Той прие това стоически, често си припомняше отдавна забравени неща именно по- късно, а не веднага. От опит той знаеше, че скоро ще си припомни това, което сега му се изплъзваше, може би в близките дни.
*
Изминаха няколко дни, а в един следобед Nissan наближаваше планетата Orixon 74. През изминалото време, на кръстосвача се бяха случвали неизяснени аномалии. Алекс беше получил известна загуба на паметта през изминалите дни. Явно "злите демони" му бяха изтривали паметта… В лошо настроение и малко обезумял, той си събираше мислите усамотен в бокса си. Палма слушаше музика и подреждаше из бокса. На Алекс не му беше ясно, как "злите демони" са му изтривали паметта. Явно това явление беше свързано с забелязаните аномалии на борда на кръстосвача Nissan.
Към края на следобеда Crossfire се отдели от Nissan, и започна спускане към планетата. Алекс не беше особено доволен, че му е била изтривана паметта, по някакъв начин. Той се опита да разбере дали само с него е така. Скоро проведе няколко разговора с приятелите си и колегите. Оказваше се, че частична загуба на памет имат и други хора от екипажите… Замислен над случилото се, Алекс разбираше, че това явление му се е случвало всъщност много пъти, а новото изтриване на паметта му е било доста по- сериозно. Той гледаше като малоумен екраните на компютрите си в бокса, чакайки да се получи някакво възстановяване на паметта. Основни неща от живота и службата му, нямаха в момента никакъв спомен…
По някое време Алекс си взе кафе и запали цигара. Ставаше време да навести дежурната каюта, за да види как се справя екипа му и какво е положението. Корабът се спукаше към Orixon 74, в момента през нейната йоносфера. В дежурната всичко изглеждаше нормално, а спускането вървеше като по учебник. Алекс зае мястото си зад пулта, за да инспектира екипа си, който дежуреше в тези часове. Това бяха Браун, Джейн, Шон и Никита. По това време се търсеше информация за планетата долу. Смяташе се, че тук идват понякога "злите демони". От Nissan скоро съобщиха за забелязани нови аномалии, а малко по- късно Crossfire се озова във радио- сянка. Отиваха към планетата Orixon 74, по време на аномалии и липса на радио- сигнал, а вече беше потвърдено- "злите демони" често посещавали тази планета, но в същото време, тя не е във ситуация на война срещу хищниците.
Вечерта започваше, когато Crossfire премина към хоризонтален полет на височина от 10 км. На тази планета нямаше бази на AFJ, нито на Съпротивата. Земляните смятаха да огледат от височина, преди да се приземят някъде. Тук се приемаха туристически и други кораби, така че нямаше нужда Crossfire да укрива присъствието си на тази планета. Разбира се тук беше рискова зона, заради честите посещения на "злите демони". Екипажът действаше с повишено внимание.
Алекс все още с частична амнезия, се опитваше да си припомни поне най- важните неща, които държеше да не забравя. Как бяха направили това изтриване на паметта му "злите демони", той все още не можеше да си обясни. Раздразнен, че много неща не помни, той се ровеше из паметта си и из компютрите си, в началото без никакъв успех…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар