ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 298, Valeri Kolev.
Около полунощ всички се бяха събрали край огъня, някои хапваха, а други пийваха джин. Алекс и Палма си бърбореха на по цигара и кафе, докато преработваха радио- предавателя от "совалката", за да излъчат с негова помощ сигнал за помощ до хората си от кораба Crossfire. Това бяха някакви непонятни, чужди чипове, но в никакъв случай тази техника не беше за подценяване. Определено не изглеждаше вражеска техника… Навън вилнееше снежна буря, а температурите там стигнаха до - 20' С. В пещерата беше топло и уютно и закътано местенце.
*
На другия ден земляните намериха в близкия поток, голямо количество прясна риба и хвърлиха мрежите. За няколко часа си осигуриха риба за дълги дни напред. По- късно се показа и слънцето. Този ден огледаха района, около пещерата и поставиха капани за диви животни. Земляните незнаеха, колко време ще бъдет тук, но държаха да имат достатъчно хранителни запаси. В началото на вечерта, Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе край огъня в пещерата и се радваха на добро настроение. И този ден екип от четирима души ходи до "совалката". Този ден беше готово и приспособлението за излъчване на сигнала S.O.S. в радио- ефира. Вече можеха да разчитат и на помощ от своите.
Вечерта напредваше, когато всички от екипа на Алекс се завърнаха в пещерата. Някои бяха разузнавали днес със десетки километри нататък из острова. Поставиха постове и патрул около пещерата, пуснаха защитната сфера и алармената система и се прибраха вътре да почиват. На огъня къкреше супа от риба с картофи. В пещерата беше топло и уютно. В тези часове Алекс прихвана близка радиостанция. Компютъра му скоро беше готов със превода на езика. Докато пушеха цигари с кафе, земляните слушаха тази станция. Всичко изглеждаше нормално, ако не беше факта, че я нямаше совалката им, а в залива беше нейното точно копие.
По- късно вечерта навън отново се спусна мраз и заваля сняг, който бързо трупаше. Виелицата свиреше зловещо, а температурите отново спаднаха до -20' С. По това време Аш прихвана близка телевизионна станция. С това земляните получиха картина със звук и се занимаха да следят канала. Това определено беше планетата Orixon 74. Постепенно разбираха същността на живеещите тук цивилизации. Споменаваха се и новини за "злите демони", предимно от светски характер и нищо за хищниците и водените войни из системата. Този телевизионен канал беше най- интересното случване за земляните в този ден. С канала бяха ангажирани четирима души, които да го следят денонощно. Радио- канала също се прослушваше от четирима души на смени през цялото денонощие.
Късно вечерта Алекс и Палма си говореха на по чаша кафе с цигара. Петнадесет души от екипа вече бяха отишли да спят, а останалите обмисляха планове за измъкване от тук и завръщане на кораба Crossfire. Това за момента беше само мечта. Никой незнаеше координатите на острова нито на кораба. За да се завърнат там бяха нужни тези координати. Алекс беше в добро настроение и добра форма. Двамата с Палма седяха край огъня в пещерата, завити в дебелите одеала и си говореха. Ким и Аш хапваха супа от риба и картофи. Тази нощ четиримата щяха да пазят огъня и да следят радиоканала, който улавяха тук. Смяташе се, че предавателя е на по- малко от 200 км. някъде наоколо. Докато прослушваха радио- канала, Алекс работеше с лаптопа си, сканирайки острова. Определено на острова нямаше хора, а само диви животни и зверове. Беше възможно да има някакви съоръжения или постройки. На практика земляните си имаха всичко необходимо за дълга люта зима. Трябваха им само координатите на това място, координатите на кораба Crossfire и радиовръзка с него. Алекс и Палма огладняха по някое време и хапнаха супа с хлебчета от провизиите си. Рибата, уловена в потока имаше добри вкусови качества, а картофите бяха от продукцията на Crossfire. След похапването Алекс запали цигара и отиде да провери постовете около пещерата. Навън беше мраз, силно снегонавяване и покритие със сняг на височина до 2- 3 метра. Постовете бяха по местата си. Те разриваха пътеките около пещерата, почти през цялото време. Патрулната двойка скоро се появи също. Те наблюдаваха наоколо с мощни бинокли.
"Совалката" беше потопена отчасти в залива, но той вече беше обхванат от заледяване. Ако има се налагаше да излитат, щеше да е трудно.
Наближаваше полунощ, когато Алекс се прибра в пещерата. Аш, Палма и Ким тъкмо подсилваха огъня и слагаха втория казан на огъня, а той беше със месо от дивеч и боб. Като готвач се изявяваше Никита. В пещерата беше около 14' С, но беше усойно място. Някои използваха шлемовете си, за да се топлят. Униформите на командосите- астронавти имаха вътрешна система за отопление. Алекс опита и от втория казан, когато започна да става готово. Този казан щеше да къкри цялата нощ, храната трябваше да е топла в този мраз. Алекс запали цигара и завит дебело, с лаптопа пред себе си, опитваше да хване сигналите на Crossfire и Nissan.
*
Алекс стана рано сутринта. Беше поспал 4- 5 часа. Той се освежи с вода, запали цигара и си сипа кафе от казанчето с готово кафе, което къркореше на огъня през цялата нощ. Огъня пазеха сутринта Браун и Джейн. Навън все още бяха и постовите. Алекс поздрави будните, пооправи си униформата и си каза, че днес трябва да иде до "совалката" за да се изкъпе. Това му навяваше противоречиви чувства. Да се къпе и преоблича на чуждо, непознато място… Какво ли още щеше да види през този живот… Скоро стана от сън и Палма. Тя бързо се пооправи, взе си кафе и се усмихна. Денят трябва да бъде хубав с нея, помисли си Алекс. Нощните дежурни прослушваха радио и телевизионните канали, които вече бяха известни на земляните. Информацията от денонощието беше преработена и документирана в компютърната мини- мрежа на екипа на Алекс. След това станаха от сън и Ким и Аш. За този ден четиримата имаха план да обиколят района с един от двата джета, които бяха на разположение в "совалката". Щеше да се лети с чужда машина, но опасения за незиправности и капани се изключваха.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар