ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 290, Valeri Kolev.
Наближаваше полунощ, когато двата кораба достигнаха 10 км. височина. Дежурните търсеха подходяща болница за пострадалите от гладуване лисичоподобни. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен. Екипът му правеше всичко възможно, за да открие подходящата болница за пострадалите. Тукашните военни, както и военните от Съпротивата, намиращи се на тази планета, скоро разбраха за какво става дума. В близките часове, щяха да бъдат в готовност да приемат пострадалите. Временно двата кораба се насочиха към един град със 500,000 души население. За втория кораб беше необходимо да се намери и летище с писта поне 2 км. Това бяха възможностите на туристическия кораб. В града, където отиваха, имаше налице подобно летище, където туристическия кораб можеше да се приземи. Това за момента беше добро решение и командосите- астронавти от Crossfire поддържаха целта на полета.
*
Рано сутринта туристическия кораб благополучно се приземи на една писта на летището край град със 500,000 души население. Crossfire също кацна наблизо. Алекс запали цигара, отвори бутилка плодов сироп и започна бавно да се разсънва. На борда на кораба се очакваха офицери от Съпротивата и от местните военни, които трябваше да приемат пострадалите от гладуване лисичоподобни туристи. Докато чакаха, дежурните от Crossfire осъществяваха радио- контакти с тукашните власти. Алекс беше в относително добра форма тази сутрин. Навън беше адски студ и мраз, но в дежурната каюта беше топло и уютно. Утрото вървеше трудно и бавно. Два екипа от Crossfire продължаваха да се грижат за пострадалите, които все още бяха в лошо състояние, отслабени физически и психически, но вече значително по- добре след оказаната медицинска помощ и захранване със системи, а и с храна и напитки. Смяташе се, че на тези хора им трябват още няколко седмици медицинска грижа, а те всъщност бяха в добро финансово състояние, въпреки влошеното си здраве след преживяното от тях продължително гладуване, поради загубаване между две планети по техния път.
*
Започваше вечерта, когато при двата кораба пристигнаха с хеликоптери местни военни и офицери от Съпротивата. Малко след като приеха пострадалите лисичоподобни от опеката на земляните, на летището пристигнаха автобуси, с които пострадалите щяха да бъдат откарани в болница. Разговорите бяха кратки. Земляните се надяваха, че лисичоподобните са попаднали в добри ръце. Междувременно екипажът на Crossfire се сбогува с лисичоподобните. Те разполагаха с достатъчни финансови възможности, за да се справят с проблемите си нататък и без опеката на земляните. С това инцидента беше приключил, а земляните започнаха да се готвят за продължаване на своя полет. За момента кораба оставаше тук на това летище, докато командир Йон вземе решение за отлитане…
Алекс и Палма бяха на терасата на каютата, докато автобусите заминаваха. Болницата се намираше на около 40 км. нататък. Времето беше мразовито и мрачно. Двамата побързаха да се приберат в каютата на топло, взеха си кафе и запалиха по цигара. На тази планета нямаше никакви сили на хищниците, но въпреки това дежурните бяха внимателни, за околното пространство. Алекс беше замислен. Такива спокойни планети се срещаха все по- рядко…
*
По- късно вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в бокса си, за да почиват. Алекс подреждаше раниците си и запасите си в склада на бокса. Беше доволен от това, което беше събрал тук, а и Палма също. В случай, че катапултираха с бокса си, поради някакви причини, те можеха да оцелеят със запасите си от въздух- цял месец, а храна имаха запаси за близо 4 месеца. Това беше добро запасяване и двамата бяха доволни. Те си взеха по кафе с цигара и се замислиха, в тази странна вечер, сякаш сънуваха сън. Планета, където нямаше хищници, а те двамата в почивка. Сетне се заловиха да си подреждат мислите и нещата из компютрите си. Бяха свободни до полунощ. На борда на кораба бяха всички от екипажа, нито един човек не беше навън. В тези часове те готвеха кораба за нощуване. Така беше решил командир Йон. Това беше една кратка почивка за екипажа. Щеше да се отлита, чак на сутринта.
Вечерта напредваше неусетно, а Алекс и Палма на кафе и цигара, си говореха за проблемите пред тях. Това беше едно странно усещане, че си "в къщи", усещането за дом. Тук си имаха независими запаси от кислород, вода, провизии, патрони. Дори кораба да катастрофираше, те двамата, заедно със бокса си можеха да се катапултират и да оцелеят дори на чужда планета… Така беше със всички спални боксове из този кораб. Така изминаха няколко часа, но моментът отлетя… Алекс и Палма си почиваха, преди нощната си смяна зад пулта.
*
Към края на следобеда на другия ден, Nissan продължаваше полета си, грубо ориентиран към звездата Orixon 7. Алекс пушеше цигара със плодов сироп, докато наблюдаваше параметрите на полета. В тези часове преди вечерта, от екипажа на Crossfire бяха будни само 70 души. На кръстосвача Nissan будните бяха 150. До Алекс бяха неговите приятели и помощници Палма, Ким и Аш. Около кръстосвача нямаше близки опасни обекти, а останалите се проверяваха по всички възможни начини.Полетът вървеше без съществени проблеми. До полунощ не се очакваше да имат някаква спирка по пътя си. В дежурната каюта беше топло и уютно. Четиримата нямаха и много задачи, всъщност. Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен дълбоко, се изправи пред предния люк. Някъде в далечината грееше Orixon 7, а покрай нея- десетина планети. Там някъде отиваха сега. Вечерта скоро щеше да започне, а с това и оживлението из корабите тук. Алекс умуваше над задачите си, докато наблюдаваше екраните пред себе си, в очакване на вечерта…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар