ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 42. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 42. роман от Valeri Kolev.

1.
Няколко дни по- късно корабът Nissan се спускаше към планетата Orixon 50, а кръстосвача си избираше позиция наоколо, край двете луни. Дежурните на Nissan действаха предпазливо в тези часове. Радиовръзката с тази планета не беше осъществена все още. Смяташе се, че определено има нещо съмнително тук, край планетата и долу на повърхността й. Докато дежурните избираха някоя по- близка станция за контакт, Алекс си взе кафе от автомата и запали цигара. Определено скоро нямаше да се приземяват тук на това място. Долу вероятно имаха някакви проблеми…
По- късно в бордовата вечер дежурните успяха да се свържат с една от осемте бази на AFJ, разположени на тази планета. Новините не бяха добри. На планетата бяха пристигнали с три кораба нашественици. Докато те напредваха по суша към най- близкия град, осемте бази на AFJ умуваха дали да се евакуират, или да нанесат удари по нашествениците. Решение не беше взето до този час.
*
В следобеда на другия ден осемте бази на AFJ, нанесоха и първите си удари срещу нашествениците, заедно със Съпротивата и тукашните военни сили. Корабът Nissan остана все така над планетата, в готовност да нанесе удари по позиции на нашествениците. Алекс беше малко сънлив и изморен в тези часове. Той си взе чаша кафе, запали цигара и продължи да следи разузнавателната информация от изпратените дронове и пилотирани изтребители. Адмирал Пайк искаше на първо време да се отбраняват колониите на земляните, срещу евентуални нападения. Корабът Nissan оставаше в полет, готов да се намеси. Двадесет човека от екипажа се занимаваха в тези часове, да умуват по най- правилните стратегии срещу нашествениците на Orixon 50, където земляните имаха осем бази и колонии.
Вечерта беше започнала, а Nissan летеше над континента, където се намираха базите и колониите на земляните. Корабът беше на 15 км. височина и със около 300 км/ч. обикаляше наоколо.
*
2.
Късно вечерта на другия ден корабът Nissan приближаваше една от базите на AFJ. Щеше да бъде над базата в следващите часове. Дежурните внимателно проверяваха всичко наоколо. Радиовръзките бяха нормални, а кодовете идващи от базите бяха вярни. Алекс през целия ден се беше борил със вражески нападения срещу компютърните мрежи на AFJ, а от няколко часа със тази задача беше натоварил 40 човека от екипажа. Из мрежите можеше да се появи и вражески вирус. Още преди пет часа до планетата бяха пристигнали най- близките и най- бързите кръстосвачи на AFJ в зоната. Нашествениците отчаяно се опитваха да се върнат по корабите си и да избягат, но от корабите им вече нямаше и помен. Изтребители ги насочваха да вървят пеша към най- близката каторга на тази планета. Планетата гласуваше какво точно наказание да им се даде. Те не бяха чак толкова много на брой, само 150,000 хищници. Каторгата за тях беше освободена от тукашните престъпници, които бяха насочени към друга каторга. Хищниците се влачеха със сетни сили пеша, а тяхната каторга беше на цели 400 км. по- нататък. Скоро беше намерен и виновникът за атаките по компютърните мрежи на AFJ. Един от хищниците- нашественици, със още 8 броя от своите се бяха окопали и маскирали в една близка гора. Тези елементи бяха арестувани директно и отведени в изолатор за особено опасни врагове на планетата.
*
Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и измърмори поредното си проклятие за хищниците. Ето, че подобни форми на живот като тях, отново бяха дошли опасно близо в системата Orixon. Кой не беше ги забелязал навреме, все още се разследваше, но фактите говореха за сериозни пропуски в защитата на звездната система Orixon. Съпротивата още преди дни беше заложила нови и нови постове за охрана и защита на системата. От своя страна AFJ умуваше колко нови постове да определи и къде точно да ги разположи. Междувременно адмирал Пайк свика Съвета на адмиралите за експресно съвещание по въпросите от последните времена.
Алекс изпухтя силно разгневен от напрежението от последните времена и изсипа още проклятия по хищниците, дръзнали да се появят със вражески намерения отново в зоната Orixon. Над 20 кръстосвача се готвеха да посрещат евентуални нови потери на хищниците в зоната.
*
3.
Започваше една вечер, няколко дни по- късно. Алекс си беше взел кафе от автомата и пушеше цигара, докато преглеждаше новини. Корабът се намираше в една от базите на AFJ, на планетата Orixon 50. Ситуацията около хищниците беше урегулирана и под контрол, а нови вълни нашественици нямаше. Из базата протичаше един обикновен делник, вече вечер. Алекс остана замислен от новините от близо и далеко. Той отново се зае да умува над бял лист хартия и да чертае разни знаци и йероглифи. Темите за умуване този път бяха повече от обичайното. Зает със задачите си, той се чувстваше добре в този ден и в тази вечер. До него седеше Палма, заета със задачи по пулта си. Ким и Аш хапваха топли пици, а останалите дежурни подготвяха нощен полет. Алекс въздъхна и се замисли за кой ли път за миналото, което той помнеше само с добро- старите приятели и гаджета, далечни места, настроения и преживелици. От тях вече го деляха огромни разстояния и много години път. За един час време Алекс се потопи в своите спомени, неизбледняващи в съзнанието му. С някои от своите хора той беше се свръзвал вече, поне тези които бяха във AFJ, или по земните колонии из системата Orixon.
*
В следобеда на другия ден Nissan летеше към друга база на AFJ, на тази планета. Навън се сипеше дъжд, а ветровете свистяха около корпуса на кораба. Алекс пийваше кафе с цигара и умуваше както обикновено по редица проблеми, драскайки върху лист хартия. До него седяха Палма, Ким и Аш, заети с работа по пултовете. В дежурната имаше още десет човека, които водеха кораба.
Вечерта беше настъпила, когато кораба се приземи в поредната база по пътя си. Кодовете на базата, както и разговорите с хората там по радиото бяха нормални. Екипажът на Nissan имаше нужда от продължителна почивка, както и да зареди кораба с гориво и храна. Командирът Йон смяташе тук именно екипажа да си почине по- продължително време, след месеците на напрежение. Навън валеше дъжд и по нищо не личеше тук да има някаква база. Маскиран беше и кораба Nissan. Алекс пушеше в ъгъла до един люк и наблюдаваше района на базата за някакви неприятни изненади. До него беше и Палма, която подреждаше каютата на четиримата. А Ким и Аш още спяха, след като ги бяха освободили от дежурната каюта по- рано в този ден. Алекс се замисли дълбоко. Звуците и шумовете идещи от външния свят, чрез външните микрофони на кораба показваха как върви живота в близката джунгла. В самата база цареше тишина.


( следва продължение, край на откъс № 42, 2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 41. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 41. роман от Valeri Kolev.

1. Една странна вечер Алекс и Палма пийваха кафе с по цигара в дежурната каюта, докато умуваха по някои проблеми. Този ден Алекс се мъчеше от силни болки по цялото си тяло, а Палма беше кисела нещо. Кръстосвачът се намираше около една от луните на планетата. Там долу луната живееше със своя си живот. На кораба Nissan бяха будни около 40 човека. Аш и Ким хапваха нещо вкусно и преглеждаха новините от близо и далеко. В този момент кръстосвачът използваше мощна антена, за да улови далечните сигнали.
*
Във следващия следобед, Алекс тъкмо пиеше кафе, когато кръстосвачът тръгваше на дълъг път към съседната планета Orixon 50. Докато набираха скорост, на кораба пък бяха будни само 30 човека. Кръстосвачът и кораба бяха скачени, но можеше да се разделят по пътя, ако има нужда. Напоследък Алекс често не биваше в добра форма и се налагаше Аш да контролира нещата на дежурните. Тук нови и нови проблеми за решаване изникваха. На борда на кръстосвача имаше и боледуващи. Докато шаманът Джи обикаляше екипажите за да раздава лекове, намаляваше и продукцията, някои хора просто бяха временно извън играта.
*
Няколко дни по- късно Алекс и Палма тъкмо се черпеха със пепси и с по цигара, докато обмисляха някои проблеми. Аш и Ким приготвяха закуска. Кръстосвачът наближаваше една междинна станция по пътя си. До нея скоро щеше да продължи само кораба Nissan, за да провери как са нещата там и да зареди гориво и провизии. Отделянето на кораба от кръстосвача започваше след няколко часа. Алекс преглеждаше новините от близо и далеко и обмисляше положението, а Палма проверяваше какво е положението в близката междинна станция, по радиото. Аш и Ким вече започваха да се готвят за пътуването на кораба извън кръстосвача, към близката междинна станция.
По- късно в бордовия ден Алекс запали цигара и провери готовността на дежурните за пътуването до станцията. Докато умуваше след това, какво да заредят на борда от станцията, той си спомни картини от там- беше идвал тук по- рано, някога.
2.
Корабът Nissan беше прикачен към доковете на междинната станция от две седмици. Тук екипажът на Nissan намери добри хора, а магазините бяха пълни със стока. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе и наблюдаваха охранителните камери на кораба. По това време из станцията бяха отишли 40 човека, а по радиото се водеха разговори с тукашните хора и със някои от търговците, намиращи се временно на тази станция. Тук имаше и сили на Съпротивата, която се бореше против въвличането на системата Orixon във външните войни. Алекс отново пишеше по един бял лист хартия и умуваше по проблемите на кораба и екипажа. Зареждането със стоки от станцията беше завършило още преди няколко дни. В тези часове екипажът се приготвяше за отлитането, обратно към кръстосвача. Ремонтните дейности по кораба бяха приключили успешно. В станцията бяха доставени машинки и апаратура, както и дискове с музика и филми за огромни суми. Аш и Ким бяха завършили финансовите сметки на кораба, както и ревизията на носените на борда материали. Делата на кораба вървяха успешно, а екипажа се намираше в добро здраве. Родителите и децата на Алекс, Палма, Ким и Аш се намираха в добро здраве и се занимаваха по поточната линия на кораба, за производство на компютри. Това беше малка и гъвкава поточна линия, по която можеха да се проивеждат широка гама от продукти.
*
Във бордовата вечер, няколко дни по- късно, корабът и екиипажа бяха готови да отлитат обратно към кръстосвача. Командир Йон все още не беше определил точен час за отлитането.
Когато по- късно потеглиха и корабът бавно набираше височина, Алекс запали цигара и погледна как започва полета. Всичко вървеше нормално. Алекс беше в добро настроение и леко гладен. До него бяха Палма, Ким и Аш, които бяха заети с комуникациите на кораба в тези часове. Корабът Nissan набираше височина в условия на силен дъжд и облачност. На лице бяха и светкавиците. В тези часове будуваха 70 човека на борда на кораба. Бяха поели дванадесетчасова смяна, както разпореди командир Йон. Алекс пишеше и чертаеше по един бял лист хартия, както обикновено, докато решаваше важни проблеми. Палма се въртеше около него и му помагаше. Това беше една най- обикновена, бордова вечер, макар и навън да беше дъждовно и бурно.
Вече надалеко от междинната станция, корабът се насочи към уговорените координати за срещата със кръстосвача. Алекс продължаваше да умува по най- важни проблеми в този ден, докато хрупаше сухари. Със кръстосвача все още не беше осъществена радио- връзка. Беше възможно да се отдалечил от мястото на срещата по някакви причини. Будуващите от екипажа подготвяха кораба за търсенето на кръстосвача.
По- късно в бордовата вечер Алекс се беше замислил отново за миналото и със носталгия се оставяше на спомените от едни далечни и по- добри времена. Той не беше забравил старите приятели и гаджета от миналото. Спомените му напомняха, че от ден на ден настоящето ставаше все по- напрегнато и сложно, за разлика от миналото. Той въздъхна тежко, загледан в ляво от себе си през люка. Гледката си беше красива, но времената бяха сурови и сложни.
3.
С напредването на вечерта Nissan беше надалеко от чужди летящи обекти, но все още нямаше радиоконтакт със кръстосвача. Алекс си беше пуснал хубава музика и умуваше над листите хартия пред себе си, хрупаше сухари и поглеждаше колегите си около себе си, както и показанията за състоянието на кораба и новия полет. Комадир Йон се беше наспал и тепърва щеше лично да проверява всяко кътче на кораба.
*
Два дни по- късно, Nissan беше скачен към кръстосвача и заедно напредваха в посока към планетата Orixon 50. Алекс тъкмо си беше взел от автомата голяма чаша с кафе, той запали една цигара и се загледа в люка в ляво до себе си. Гледката навън беше обичайната. На моменти тази гледка му се харесваше, доколкото не го улавяха по- мрачните мисли. Зает със умуването по важни проблеми, той драскаше по белите листи хартия, пред себе си и поглеждаше към екрана на пулта. На борда на кораба будуваха само 50 човека. Из кръстосвача бяха будни още 100 човека, заети със дейности по поддръжката на полета.
В края на бордовия следобед Алекс и Палма се разхождаха из кораба Nissan, както и из кръстосвача, минавайки през тунела- топла връзка. Алекс запали цигара и провери намиращия се наблизо възел на кораба. По коридорите минаваха колеги, както и приятели. Тук- там двамата се спираха за да поздравят някого от минаващите и за да поговорят с тях. Планетата Orixon 50 се намираше само на няколко часа дистанция, когато двамата влязоха в столовата на Nissan, за да пийнат и хапнат, а тук вече бяха дошли около 60 човека.


(следва продължение, край на откъс № 41. 2015. )