ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 42. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 42. роман от Valeri Kolev.

1.
Няколко дни по- късно корабът Nissan се спускаше към планетата Orixon 50, а кръстосвача си избираше позиция наоколо, край двете луни. Дежурните на Nissan действаха предпазливо в тези часове. Радиовръзката с тази планета не беше осъществена все още. Смяташе се, че определено има нещо съмнително тук, край планетата и долу на повърхността й. Докато дежурните избираха някоя по- близка станция за контакт, Алекс си взе кафе от автомата и запали цигара. Определено скоро нямаше да се приземяват тук на това място. Долу вероятно имаха някакви проблеми…
По- късно в бордовата вечер дежурните успяха да се свържат с една от осемте бази на AFJ, разположени на тази планета. Новините не бяха добри. На планетата бяха пристигнали с три кораба нашественици. Докато те напредваха по суша към най- близкия град, осемте бази на AFJ умуваха дали да се евакуират, или да нанесат удари по нашествениците. Решение не беше взето до този час.
*
В следобеда на другия ден осемте бази на AFJ, нанесоха и първите си удари срещу нашествениците, заедно със Съпротивата и тукашните военни сили. Корабът Nissan остана все така над планетата, в готовност да нанесе удари по позиции на нашествениците. Алекс беше малко сънлив и изморен в тези часове. Той си взе чаша кафе, запали цигара и продължи да следи разузнавателната информация от изпратените дронове и пилотирани изтребители. Адмирал Пайк искаше на първо време да се отбраняват колониите на земляните, срещу евентуални нападения. Корабът Nissan оставаше в полет, готов да се намеси. Двадесет човека от екипажа се занимаваха в тези часове, да умуват по най- правилните стратегии срещу нашествениците на Orixon 50, където земляните имаха осем бази и колонии.
Вечерта беше започнала, а Nissan летеше над континента, където се намираха базите и колониите на земляните. Корабът беше на 15 км. височина и със около 300 км/ч. обикаляше наоколо.
*
2.
Късно вечерта на другия ден корабът Nissan приближаваше една от базите на AFJ. Щеше да бъде над базата в следващите часове. Дежурните внимателно проверяваха всичко наоколо. Радиовръзките бяха нормални, а кодовете идващи от базите бяха вярни. Алекс през целия ден се беше борил със вражески нападения срещу компютърните мрежи на AFJ, а от няколко часа със тази задача беше натоварил 40 човека от екипажа. Из мрежите можеше да се появи и вражески вирус. Още преди пет часа до планетата бяха пристигнали най- близките и най- бързите кръстосвачи на AFJ в зоната. Нашествениците отчаяно се опитваха да се върнат по корабите си и да избягат, но от корабите им вече нямаше и помен. Изтребители ги насочваха да вървят пеша към най- близката каторга на тази планета. Планетата гласуваше какво точно наказание да им се даде. Те не бяха чак толкова много на брой, само 150,000 хищници. Каторгата за тях беше освободена от тукашните престъпници, които бяха насочени към друга каторга. Хищниците се влачеха със сетни сили пеша, а тяхната каторга беше на цели 400 км. по- нататък. Скоро беше намерен и виновникът за атаките по компютърните мрежи на AFJ. Един от хищниците- нашественици, със още 8 броя от своите се бяха окопали и маскирали в една близка гора. Тези елементи бяха арестувани директно и отведени в изолатор за особено опасни врагове на планетата.
*
Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и измърмори поредното си проклятие за хищниците. Ето, че подобни форми на живот като тях, отново бяха дошли опасно близо в системата Orixon. Кой не беше ги забелязал навреме, все още се разследваше, но фактите говореха за сериозни пропуски в защитата на звездната система Orixon. Съпротивата още преди дни беше заложила нови и нови постове за охрана и защита на системата. От своя страна AFJ умуваше колко нови постове да определи и къде точно да ги разположи. Междувременно адмирал Пайк свика Съвета на адмиралите за експресно съвещание по въпросите от последните времена.
Алекс изпухтя силно разгневен от напрежението от последните времена и изсипа още проклятия по хищниците, дръзнали да се появят със вражески намерения отново в зоната Orixon. Над 20 кръстосвача се готвеха да посрещат евентуални нови потери на хищниците в зоната.
*
3.
Започваше една вечер, няколко дни по- късно. Алекс си беше взел кафе от автомата и пушеше цигара, докато преглеждаше новини. Корабът се намираше в една от базите на AFJ, на планетата Orixon 50. Ситуацията около хищниците беше урегулирана и под контрол, а нови вълни нашественици нямаше. Из базата протичаше един обикновен делник, вече вечер. Алекс остана замислен от новините от близо и далеко. Той отново се зае да умува над бял лист хартия и да чертае разни знаци и йероглифи. Темите за умуване този път бяха повече от обичайното. Зает със задачите си, той се чувстваше добре в този ден и в тази вечер. До него седеше Палма, заета със задачи по пулта си. Ким и Аш хапваха топли пици, а останалите дежурни подготвяха нощен полет. Алекс въздъхна и се замисли за кой ли път за миналото, което той помнеше само с добро- старите приятели и гаджета, далечни места, настроения и преживелици. От тях вече го деляха огромни разстояния и много години път. За един час време Алекс се потопи в своите спомени, неизбледняващи в съзнанието му. С някои от своите хора той беше се свръзвал вече, поне тези които бяха във AFJ, или по земните колонии из системата Orixon.
*
В следобеда на другия ден Nissan летеше към друга база на AFJ, на тази планета. Навън се сипеше дъжд, а ветровете свистяха около корпуса на кораба. Алекс пийваше кафе с цигара и умуваше както обикновено по редица проблеми, драскайки върху лист хартия. До него седяха Палма, Ким и Аш, заети с работа по пултовете. В дежурната имаше още десет човека, които водеха кораба.
Вечерта беше настъпила, когато кораба се приземи в поредната база по пътя си. Кодовете на базата, както и разговорите с хората там по радиото бяха нормални. Екипажът на Nissan имаше нужда от продължителна почивка, както и да зареди кораба с гориво и храна. Командирът Йон смяташе тук именно екипажа да си почине по- продължително време, след месеците на напрежение. Навън валеше дъжд и по нищо не личеше тук да има някаква база. Маскиран беше и кораба Nissan. Алекс пушеше в ъгъла до един люк и наблюдаваше района на базата за някакви неприятни изненади. До него беше и Палма, която подреждаше каютата на четиримата. А Ким и Аш още спяха, след като ги бяха освободили от дежурната каюта по- рано в този ден. Алекс се замисли дълбоко. Звуците и шумовете идещи от външния свят, чрез външните микрофони на кораба показваха как върви живота в близката джунгла. В самата база цареше тишина.


( следва продължение, край на откъс № 42, 2015.)