ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 43. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 43. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше нощ над базата, където кораба Nissan и екипажа му почиваха цял месец вече. Новините говореха за нормална обстановка по тази планета, а из системата Orixon времената бяха спокойни. Алекс и Палма се разхождаха из кораба, а след тях вървяха Ким и Аш. На борда имаше будни само 40 човека. Екипажът почиваше, преди отново да отлетят нанякъде пак.
*
Това беше началото на една вечер, няколко дни по- късно. Корабът Nissan се готвеше за нов полет. Алекс в тези часове беше в лошо настроение. Той умуваше седнал зад пулта си и драскаше фигурки и йероглифи по разни бели листи от хартия. Скоро корабът се отдели от площадката и започна да набира височина. Алекс закопча предпазния колан по инстукции на четиримата пилоти и започна да следи как върви полета. Времето навън беше сурово, студено и се сипеше сняг, но някакъв свиреп извънземен сняг, който на моменти ставаше тъмно син. Корабът остави далеко зад себе си базата и се насочи на север. Аш в тези часове дежуреше зад пулта си, а до него беше Ким, която смяташе да закуси с пица. Аш погледна към екраните пред себе си, оглеждайки около кораба за каквито и да са опасности, но освен силните ветрове, друго такова нямаше.
*
Вечерта напредваше, когато кораба достигна 20 км. височина. Алекс и Палма се черпеха с кафе и по цигара, докато преглеждаха новините, получени наскоро от кръстосвача. През идващата нощ Nissan щеше да патрулира над континента, където се намираха осемте бази на AFJ.
*
На другия ден в ранния следобед Nissan пристигна в друга база на AFJ. Навън имаше гъста мъгла и валеше сняг. Алекс и Палма се изправиха пред един от люковете на дежурната каюта и погледнаха навън.
2.
Вечерта беше настъпила, когато Алекс и Палма се завърнаха от разходката си навън, където ходиха за да инспектират отвън корпуса на кораба и да поръчат на роботите няколко ремонти по него. Алекс се изтупа от снега на входа на кораба, а вътре беше значително по- топло. Асансьорът ги издигна до тяхното ниво и те скоро се прибраха в каютата на четиримата. Носеха багаж с покупки от магазина на базата, а сега щяха да разгледат всичко това и да го разпределят по всяка своя раница, особено основната раница, без която беше забранено да се излиза от кораба. С помощта на основната си раница, всеки тук можеше да оцелее на непозната планета и да удържи докато пристигне помощ от своите. Двамата дълго разглеждаха нови придобивки и машинки, както касети с музика и филми, също хранителни пакети и напитки. Доволни от избора си Алекс и Палма запалиха по цигара и се взеха по чаша кафе. Щяха да имат дежурства чак рано сутринта, а сега имаха свое време.
Когато по- късно Алекс се зае със часовника си, за да попълни дневника и да си припомни за себе си- нещо забравено пред пулта и дългите дежурства.
*
Във вечерта на другия ден корабът излетя от тази база. Някъде наблизо се беше появил неясен обект, който не се легитимираше по радиото. Дежурните получиха задача- да преследват този обект. Заедно с Nissan наблизо имаше още няколко кораба на AFJ и още няколко от Съпротивата. Тукашните военни все още преценяваха ситуацията.
Късно вечерта неизвестния обект беше принуден от силите на AFJ да се приземи. Това се случи на една поляна на едно плато в джунглата. Обектът скоро беше обграден от бойни роботи. Скоро щеше да се изясни чий е този обект, наподобяващ продълговата сфера.
*
Беше следобед, няколко дни по- късно. Продълговатият сферичен обект се оказа чужд кораб със 30 души екипаж, които бяха тусристи и търговци, тръгнали на дълъг път, за да дирят пазар за своите стоки. Екипажът беше разпитан, след което насочиха кораба къде да отиде, за да говорят с тукашните хора за техния бизнес.
Корабът Nissan в тези часове патрулираше над континента на 25 км. височина. Алекс и Палма бяха в дежурната каюта, изправени пред стенния екран, където можеше да видят много неща. Те запалиха по цигара с по чаша кафе и замислени погледнаха и през близкия люк. Времето наоколо беше спокойно, но все пак бучаха и ветровете. Алекс умуваше над проблемите, а Палма си беше пуснала музика в слушалките и гледаше хитро наоколо. Ким и Аш закусваха с топли пици. Тук имаше и още шестима дежурни.
3.
Беше вечерта, когато Nissan наближи една от базите на AFJ. Тя беше разположена високо в планината, на едно плато в гората. Колонията на земляните се намираше на около 25 км. надолу по хълма. Само след броени минути, около час, корабът щеше да се приземи в базата.
Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе и проверяваха кодовете, получени от базата. Скоро осъществиха и разговор във реално време със дежурните там. Съобщаваха, че долу всичко е нормално. Щяха да приемат Nissan на една от площадките си. Тук пилотите получиха и точни координати на площадката. Алекс умуваше по най- важните въпроси до този момент и вземаше решения, драскайки по лист хартия. Тази вечер обещаваше да бъде спокойна. Нарушители на въздушното пространство на планетата не бяха забелязани, беше спокойно навсякъде, ако се изключеха районите със много силни ветрове, където в момента местните хора бедстваха, със около 600,000 души без електричество. В дежурната каюта беше леко осветено, топло и уютно. Тук имаше около 15 човека, всеки със задачите си. Алекс по някое време се изправи пред предния люк и погледна навън. Корабът плавно се спускаше към базата в далечината.
*
По- късно вечерта Nissan се приземи без проблеми на указаната площадка в тази база на AFJ. Алекс и Палма погледнаха навън. Тук по нищо не личеше, че има база. Всичко беше замаскирано сред растителността. Скоро замаскираха и кораба, чрез специалните панели за маскировка. Тук корабът щеше да зареди необходимото, а щяха да бъдат разтоварени произведените до този момент умни машинки и компютри, произведени на кръстосвача, както и на този кораб, с каквито търгуваха обикновено земляните. В този късен час екипажа и базата имаха отворена линия за контакти. Два екипа заминаха навън за да товарят и разтоварват стоките, както и да заредят още гориво, вода и храна. Други два екипа отлетяха малко по- късно със хеликоптери към града.
Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в добро настроение. Те излязоха на терасата към дежурната каюта, отвориха малък панел, за да усетят въздуха тук и погледнаха навън. Там валеше сняг, а картинката беше приказна, със изгряващата синя луна. Джунглата наоколо беше натежала от сняг. В далечината дивите животни си говореха, а зверовете тръгваха на нощен лов, тихи и безшумни в слабата светлина. За момент Алекс се замечта, доколкото не беше забравил все още да мечтае. Палма се сгуши у него, а Ким раздаде чаши със джин и тоник. Беше дошло време да отдъхнат от напрежението, трупало се в тези дни…



(край на откъс № 43, следва продължение, 2015)