ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 47. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 47. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше бордова вечер, когато двата кръстосвача наближиха планетата Orixon 48. Те щяха да се установят на около 300 км. от атмосферата й, а напред излязоха корабите Nissan и Ford, които трябваше да проверят как е положението по планетата, както и да посетят някоя база на AFJ тук. Алекс зъзнеше от студ заради своя грип, макар да беше топло в дежурната каюта. Той запали цигара и си сложи пълен до горе чайник с чай, за да се стопли. Корабът беше все още на около 200 км. от атмосферата на Orixon 48. Докато дежурните се опитваха да се свържат по радиото със базите си по тази планета, които бяха осем, Алекс и Палма преглеждаха новините, получени в последните два часа.
*
Беше следобеда на другия ден, когато кораба Nissan се приземи в една от базите на AFJ, на тази планета. Втория кораб- Ford щеше да пристигне около два часа по- късно, пак тук. Алекс и Палма отидоха на терасата към дежурната каюта и погледнаха навън. Тук валеше сняг и имаше силна виелица, а снежната пелена беше над три метра висока. Щом отвориха малко прозорче на терасата, те вдишаха чист и свеж въздух, който ухаеше на сняг, макар и по- различен от земния. Студът навън беше свиреп, а базата беше добре замаскирана под снега. В това време дежурните разговаряха с колегите от базата по радиото. Тук щяха да бъдат разтоварени за тукашните земни колонии нови стоки от кръстосвача, компютри и електроника от Nissan, а щеше да се зареди гориво, провизии и вода.
Вечерта започваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха пред единия вход на кораба, за да се разходят наоколо. Площадката за кацане беше почистена от снега, но пак се натрупваше. Те обиколиха кораба, за да проверят за нови повреди по корпуса. Два люка в междинно помещение бяха спукани, но поради дебелината си, не бяха паднали все още. Пукнатини имаше по няколко панела. Ремонтните роботи скоро пристигнаха и се заловиха с неотложните ремонти, а четиримата отидоха по нататък из базата и откриха тукашно кафене. Те влязоха там за да поговорят с тукашните хора. Междувременно се почерпиха с ракия и гореща супа. Разговорите вървяха около делата на базата и на близките три земни колонии наоколо.
2.
Когато четиримата се прибраха в кораба си, тук командир Йон беше дал пет свободни часа на екипажа, без дежурните смени. По коридорите беше оживено, а за вечерята мнозина се бяха настанили в столовата. Четиримата се прибраха в дежурната каюта, където имаше 16 души, а сред тях Шао, Джейн, Шон и Никита, които пазеха небето над кораба, и нежелани гости по земен път. Алекс седна зад пулта си и се зае с новините, получени от тази база. Сред новините имаше съобщения от две седмици назад, от близо и далеко. Докато се занимаваше с това, Алекс си взе чай и запали цигара.
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш седяха край пултовете и се черпеха с джин, тоник и салатка от осолени лимони. Тази вечер нямаха полет и това я превърна в специална вечер, още повече, че екипажа имаше в момента свободни часове. Водеха се видеовръзки с базата, както и трите близки земни колонии. Три екипа товареха и разтоварваха кораба, зареждаха го с гориво и провизии, а водата беше вече получена, в 100- литрови бидони. Настроението тук беше добро. От втория кораб- Ford бяха пристигнали на гости техни колеги и приятели. Това беше един малък празник в тази база, където вилнееше сурова зима. По каютите и в столовата беше топло и уютно.
Късно вечерта Алекс се топлеше до печката, с чаша горещ чай в ръка. Той беше потънал в мислите си и се радваше тази вечер, на добрата компания и хубавите времена сега. Докато се топлеше, различни мисли минаваха през ума му. Новините оттук - оттам бяха добри. Войната на далечни цивилизации не беше допускана в зоната Orixon. На много места бяха поставени постове, които да отблъснат нашествениците, ако доближат зоната. Алекс по- късно седна на мястото си и погледна камерите за безопасност и алармените мрежи. Нямаше близки опасности, а навън вилнееше снежната буря. В дежурната беше топло и уютно. Нощните смени вече бяха будни и се готвеха за дежурствата си. Алекс смяташе да си отдъхне няколко часа, след полунощ.
3.
Започваше вечерта на другия ден. Двата кораба от кръстосвача New York все още бяха в същата база. Обратно към кръстосвача щяха да отлетят на сутринта. Алекс и този ден се топлеше със горещ чай, а до себе си беше включил малка печка. Грипът му все още го тормозеше. Из кораба Nissan беше нормално в този ден, а навън- спокойно. Зимната буря отново вилнееше, след няколко по- тихи часове. Навън всичко беше покрито със 5- 6 метра снежна пелена. Прокарваха се само най- неотложните пътеки от корабите към базата и между корабите. Алекс запали една цигара и се загледа в ляво от себе си, където имаше люк. Той погледна навън и за момент се замечта. Не помнеше откога не бяха празнували тук Нова година. Този път щеше да бъде различно. След като внимателно изчислиха времето, дежурните определиха с голяма точност кога настъпва Новата 7016- та година. Това щеше да бъде отпразнувано както по корабите, така и по кръстосвачите и базите на AFJ, както и по всички земни колонии изградени по чуждите планети. Поради аномалиите във времето, свързани със скоростта, то едва ли празниците щяха да се празнуват по едно и също време, но все пак относително казано това щеше да бъде направено. Алекс въздъхна, а Палма до него слушаше музика и се радваше на купата с мандарини, която си беше приготвила за опустошение тази вечер. Това бяха мандарини от оранжерията на кораба. Те бяха бързорастящи и много вкусни и ароматни. Мандариновите дръвчета бяха като храсти, високи до 3- 4 метра. Моделирането на структурата им правеше така, че те да бъдат готови за десетина дни, а храстът растеше много бавно на височина. В оранжерията растяха редица плодове и зеленчуци, а до нея имаше рибарник със бързорастяща риба, наоколо се обитаваше от птици и прасенца, също бързорастящи. Те се хранеха с прясна трева и изкуствено брашно, добивано от специални растения, които се смилаха за фураж след това. Тук се намираха също зърнени храни, билки, подправки, цветя и тютюн. Алекс се беше замислил по въпроса за оранжерията. Тя беше способна да изхранва екипажа по време на далечни полети, като имаше необходимост само от вода и ядрена енергия. Такива далечни полети New York вече не предприемаше. Така кръстосвачът и двата му кораба трупаха хранителни резерви и запаси, а такива закупуваше и от базите на AFJ и междинните станции между планетите. Като най- важно за кръстосвачите и техните кораби бяха водата и ядреното гориво. Това беше минимума, от който можеше да се добие енергия, кислород и храна, разбира се не без ролята на оранжериите.
По- късно вечерта Алекс и Палма се разтъпкаха из кораба, слизаха и пред единия от входовете на кораба. Тези входове бяха асансьорни и обикновено се държаха на 15 метра височина- недостъпни отвън. Пред този вход караулите си бяха запалили огън с дръвца и вълглища и печаха прясно месо от дивеч, прострелян през деня в джунглата. Месото беше вкусно, оставено до известна степен сурово и немного печено. Тук бяха дошли хора от базата и близките колонии. От кораба бяха извадени бидони с червено вино и газирана лимонада, както и сгъваеми столове и маси, а отгоре бяха опънали временна шатра, за завет и защита от виелицата. Според някои, двата кораба можеха да останат тук и още няколко дни, но това не беше потвърдено все още.


(край на откъс № 47, следва продължение.2015.)