ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 49. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 49. роман от Valeri Kolev.

1.
Корабът Nissan приближаваше поредната междинна станция, до която пристигнаха двата кръстосвача New York и Himalai. Алекс наблюдаваше параметрите на полета разсеяно и се черпеше с кафе и бисквитки. В дежурната каюта беше топло и уютно. На борда будуваха 70 души- вечерните смени. Алекс умуваше по разни теми, докато си драскаше по лист хартия, доста сънлив в тези часове и си мечтаеше да поспи добре.
Късно в бордовата вечер Nissan се установи на един от доковете на станцията. Навън излязоха по- късно четири екипа. Връзката по радиото със станцията беше добра. Тук нещата бяха под контрол. Станцията в тези часове бяха посетили близо 60 големи кораба и стотици по- малки. Из станцията беше оживено. Патрули на станцията обикаляха по коридорите и залите. Алекс и Палма се изправиха пред един от люковете и забиха поглед във станцията. Нейните оранжерии бяха на изключително голяма площ. Огромен танкер с вода зареждаше в тези часове резервоарите на станцията. Оттук излизаше продукция от зеленчуци и плодове в големи количества, за продаване на минаващите наоколо кораби. Станцията разполагаше и със няколко огромни астероида, от които добиваше руди за продан. С такава руда станцията се отопляваше и добиваше енергия.
*
Беше началото на вечерта, два дни по- късно. Корабът Nissan си беше на мястото по корпуса на кръстосвача. Продължаваха напред по пътя си. Алекс се черпеше със плодов сок, сънен и изморен този път. До него седеше Палма и записваше последните новини, прихванати току- що със голямата антена на кръстосвача. Алекс запали цигара и погледна новините, идващи в този час. Докато ги преглеждаше, той си водеше записки на лист хартия.
2.
Вечерта напредваше, когато Алекс си напълни чаша кафе и се зае да пресява новините от близо и далеко, за да ги подреди за кратко преглеждане от страна на командира Йон и адмирал Пайк. Новините бяха общо взето добри. Войната между трите враждуващи цивилизации беше надалеко от системата Orixon, за щастие и късмет на милионите земляни, обитаващи колонни в тази система.
*
След поредната скоростна линия, кръстосвачите наближаваха и планетата Orixon 44. Тази планета беше изцяло собственост на AFJ и на земляните. Щяха да бъдат в орбитата й, късно вечерта. Радостни вълнения превзеха екипажите на двата кръстосвача и техните кораби, скачени към техните корпуси. На тази планета имаше около 4 милиона земляни. Това даваше усещането за връщане "у дома", отново сред цивилизацията. Развълнуван беше и Алекс. Той запали цигара и погледна в далечината, някъде там, където се намираше Orixon 44 в момента. Там щяха да бъдат включително и за Новогодишните празници със посрещането на 7016- та Земна Година. С мисълта за това екипажите по двата кръстосвача бяха в добро настроение в очакване на скорощното си пристигане при планетата. Разбира се до долу щяха да слязат четирите им кораба, оставяйки на кръстосвачите само по няколко дежурни екипа. След празниците тези екипи щяха да бъдат отново подсилени, щяха да имат и ново попълнение от млади колеги, завършили наскоро Школите на AFJ.
*
По- късно вечерта корабите Nissan и Ford се откачиха от кръстосвача New York, за да се приближат до планетата и да се спуснат долу. Тук се намираха на 500 км. от атмосферата й. Тук щяха да останат двата крайцера. Алекс се беше замислил и следеше показанията на пулта си, за параметрите на полета. Нещата вървяха нормално. Докато наближаваха планетата, на борда будуваха 70 души. От кръстосвача тук бяха дошли за да се приберат долу в някоя база още 100 души, които бяха настанени на временни койки в един от коридорите на Nissan. Тези хора скоро не бяха слизали по планетите и се вълнуваха. Някои от тях напускаха изобщо кръстосвача. Новите попълнения очакваха да пристигнат скоро на кръстосвача.
*
Късно в бордовата вечер Алекс и Аш се бяха изправили пред предния люк на каютата и наблюдаваха планетата в далечината. Усещането, че там има земляни и то милиони земляни, беше невероятно. Много скоро двата кораба щяха да бъдат в някоя от базите долу. Очакваше се спускането да продължи до сутринта. Аш се разговори с вълнение за тази планета- Новата Земя на цивилизацията от Земята. Алекс също беше развълнуван. Палма и Ким се присъединиха към разговора, а Шао, Джейн, Шон и Никита отвориха бутилка джин и тоник и сипаха по чашите за наздравица. Спускането вървеше нормално и без да се бърза. Възможно беше да се проточи и до обедно време. Важното беше да не се уцели друго летящо тяло при спускането. Дежурните внимателно следяха наоколо.
3.
По обедно време корабите Nissan и Ford бяха в една от базите на AFJ, тук на планетата Orixon 44. Денят беше студен, а Алекс този ден имаше лошо настроение. Той се черпеше с кафе и цигара и наблюдаваше през люка навън, където базата живееше своя обикновен ден. Алекс се беше замислил за своя баща, който вече не беше жив от години. Спомняше си го понякога и се натъжаваше. Сега ситуацията беше същата. Бащата на Алекс беше добър човек. Беше успял да му обясни много неща от живота, да го предпази от бъдещи грешки. Алекс се ядосваше, че все още науката не беше открила как човешките души отиват към прераждането си в следващ живот. Искаше му се баща му да беше още жив.
По- късно в следобеда Алекс извика Палма и двамата отидоха долу на единия от входовете на кораба и излязоха навън. Въпреки студеното време, навън беше хубав ден. Из базата подготвяха товарен кораб за полет към съседни планети. Корабът щеше да носи стоки за продаване там.
Разходката на двамата продължи до кафенето на базата където те влязоха, а вътре имаше към стотина души, както военни, така и цивилни от близките колонии- градове. Разположиха се до стъклото с изглед към кораба си и си взеха по кафе. Тук разговаряха с хората, за да разберат как върви живота по тази планета. По някое време в кафенето пристигнаха Шао, Джейн, Шон и Никита. Те седнаха покрай Алекс и Палма и се почерпиха с джин- тоник. Тази вечер и през нощта Nissan и Ford нямаше да имат полети. Екипажите се готвеха за свободни пет часа, когато щяха да се позабавляват и да си починат.
Когато по- късно Алекс и Палма се прибраха на кораба си, той запали цигара и огледа движението по коридора. Оживлението заради петте свободни часа беше налице. Екипажът се готвеше за малък, вечерен празник. Двамата се прибраха в дежурната каюта. Аш и Ким тъкмо бяха отворили бутилка джин и тоник и се черпеха. Алекс седна зад пулта си изморен вече, запали цигара и погледна към екрана. Дежурните бяха хванали новинарска емисия по радиото. Алекс се зае да преглежда новините. В това време Ким беше отворила видеовръзка с близкия град и разговаряше с някого. Това бяха дежурните в Кулата за полетите.




(край на откъс № 49, следва продължение.2015.)