ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 44. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 44. роман от Valeri Kolev.

1.
Във ранния следобед на другия ден корабът Nissan все още се намираше в една от базите на AFJ. Алекс и Палма се разхождаха из кораба и проверяваха здравината на корпуса отвътре. Настроението им в този ден беше общо взето нормално. Като минаваха край оранжерията на кораба и столовата до нея, двамата се отбиха в столовата. Тук имаше 80 души, които обядваха. Двамата се разположиха на любимата си маса до един от люковете тук и си взеха кафе, запалиха по цигара и замислени прегледаха часовниците си за новини. Алекс извади тефтерче и започна да пише из него, докато умуваше нещо. Скоро от някъде се появиха Ким и Аш. Те се присъединиха при Алекс и Палма и си взеха по чаша джин с тоник и салатка от осолени лимони. Докато се питаха дали скоро ще има полет, четиримата се отнесоха в размислите си. Настроението из кораба беше добро въпреки, че навън вилнееше снежна буря. Обстановката около планетата беше спокойна, не бяха забелязвани съмнителни обекти и нашественици.
*
Започваше вечерта, когато Nissan отлетя от базата, на патрулен полет.
Алекс беше запалил цигара с кафе и наблюдаваше показанията за този полет. В дежурната каюта по това време имаше 20 души. Патрулирането тази нощ щеше да е тежко, поради силната буря навън. Алекс се замисли отново по различните проблеми от последния месец насам. Докато търсеше решения за тези проблеми той пишеше и чертаеше по разни листи хартия. Умуването отново започваше, както обикновено по време на дежурствата.
Корабът се издигна до 30 км. височина и бавно се насочи към бреговете на континента. В тези часове Nissan действаше като дерижабъл, а тази му възможност песетеше много гориво и енергия. Тайната на функцията му- дерижабъл, се криеше в свръхлекия газ, който след преминаване от едно в друго агрегатно състояние, имаше огромна товароподемност.
2.
По- късно вечерта Алекс се изправи пред предния люк и погледна надолу към планетата. Ветровете бучаха край кораба. Валеше сняг. Алекс запали цигара и се замисли. Носталгия отново го обхвана. Той смяташе, че службата му и живота му тук на този кораб са повече от късметлийски, но спомените от миналото винаги му напомняха за древните отминали времена. Той си припомняше и други неща- спомени от много други негови предишни животи. Разбира се всичко тотално беше объркано и той знаеше със сигурност, защо се получава така и кои са виновниците за това. Но по тази тема Алекс нежелаеше да размишлява. Тотално объркан беше целият свят.
Вечерта напредваше, а Nissan се носеше бавно край облаците, по течението на ветровете. Алекс искаше да си припомни нещо оптимистично, но главата му не помнеше кой знае колко подобни неща. При положение, че злите сили бяха тотално объркали и съсипали тотално световете, то какво оптимистично да се сети човек… Алекс въздъхна и си пусна музика в слушалките. Изглежда гневът му срещу злите сили в тези дни прехвърляше всякакви граници. Беше пределно ясно, че създадените от Бог светове са тотално прекроени, почернени и затрити от злите сили, подиграли се на не една цивилизации до момента… Алекс въздъхна още веднъж, а музиката от древността накара кръвтта му да кипне из тялото му. В тези дни от Алекс можеше всичко да се очаква- яростта му срещу злите сили вземаше надмощие над предпазливостта…
Късно вечерта Алекс и Аш разговаряха пред предния люк на дежурната каюта със по чаша джин в ръка. Палма и Ким се смееха на нещо в кухничката на дежурната каюта. Браун, Джейн, Шао и Никита наблюдаваха как върви полета.
*
Във вечерта на другия ден Nissan продължаваше да плува над планетата, във режим- дерижабъл. Обстановката около планетата беше спокойна. Освен товарни и пътнически кораби, друго не пристигаше тук, а от нашествениците нямаше и следа. Винаги наблизо останаха два кръстосвача, които охраняваха планетата, а единия от тях беше New York.
Алекс беше в лошо настроение тази вечер. Стари болежки го тормозеха и не му даваха да мисли, а в главата му свистеше нещо със висока честота.
*
Вечерта на другия ден корабът Nissan се намираше в една от базите на AFJ, на планетата Orixon 50, след продължителното си патрулиране над континента. В дежурната каюта имаше мека светлина, беше топло и уютно, а дежурните тук, около 20 души се занимаваха по пултовете си. Алекс се беше изправил до един от люковете и наблюдаваше гледката навън. Корабите тук, както и самата база бяха добре замаскирани, за да не се виждат от небето, особено през деня. Алекс запали цигара, отвори си бутилка с плодов сироп и се отнесе в мислите си.
3.
Скоро щеше да започне вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше в една от базите на AFJ, на планетата Orixon 50. Алекс, Палма, Ким и Аш се завръщаха от разходка из базата. Бяха посетили и кафенето на базата, където говориха с тукашни военни, както и със цивилни земляни от града, разположен на около 25 км. нататък. Докато се качваха със асансьора към нивото си, Алекс запали цигара и намръщен погледна към часовника си. Бяха дошли новини от близо и далеко и той скоро щеше да ги разгледа. Палма хапваше една голяма шоколадова вафла, а Ким и Аш изтупваха снега от униформите си. В дежурната беше както винаги, тук имаше още 16 човека, подготвящи следващия полет на кораба. Алекс и Палма се прибраха в каютата на четиримата, за да разгледат покупките си от магазина в базата. Това бяха все интересни стоки, както и лакомства. Докато пиеха по кафе с цигара по- късно, те се радваха на новите си придобивки. За някои от тези стоки, Алекс се погрижи да бъдат закупени по- големи количества, за нуждите на кораба и неговия екипаж. За рано сутринта беше планирано два екипа да идат до града с хеликоптрите от кораба, а сред тях бяха Алекс, Палма, Ким и Аш. Алекс твърде не харесваше идеята на командир Йон, но скоро след това се съгласи. В града, двата екипа щяха да посетят някои обекти, а също и болницата в града, където да ги прегледат основно.
*
Беше вечерта на другия ден, когато корабът Nissan отпътува от тази база. Този път екипажът и кораба напускаха тази планета. Беше дошло време да се приберат на кръстосвача и да отпътуват обратно към Orixon 44. Докато кораба набираше височина, Алекс и Палма преглеждаха новините от близо и далеко. Новините бяха шарени- на някои места земляните имаха сериозни проблеми, а на друго живееха по- добре и сравнително спокойно. Новините за нашествениците и войните, които се водеха по границите на системата Orixon, гласяха, че системата е в безопасност за момента. Алекс се замисли, пък запали цигара, отвори си бутилка плодов сироп и поспря за да си почине.
Вечерта напредваше, когато корабът достигна 30 км. височина и продължаваше да се издига нагоре. Все още нямаше радиовръзка със кръстосвача, а по стари данни той би трябвало да бъде на 240 км. от планетата, и на още хоризонтални 5 часа полет. Очакваше се да бъдат там около полунощ, бордово време.


(край на откъс № 44, продължението се пише.2015.)