ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 13), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 13), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).
*
Алекс ставаше от сън. Той имаше обикновено, много трудно събуждане. Първо погледна статуса на кораба, а той беше “зелено”, т.е. всичко беше нормално, на борда бяха всичките осем души, които се бяха събрали тук, за сега. Докато се плискаше с вода на чешмата и си миеше зъбите с паста, той погледна къде е Ким, а тя в момента беше в оранжерията, където имаше и не голям басейн. Докато си пиеше кафето и пушеше цигара, Алекс погледна навън, кораба все още се намираше на същото място, тук на планетата Orixon 91. Разсънването на Алекс беше мъчително и болезнено, а той така и не беше свикнал да се буди с усмивка и добро настроение. След първото кафе и цигара, той живна, макар и да го мъчеше отново извънземния грип. Докато преглеждаше новините за малкия и скромен (за сега) екипаж на кораба Crossfire, Алекс се опита да се ориентира, кое време е тук. По принцип бордовото време беше сверено по Земята, по Гринуич, но на тази планета деня и нощта имаха съвсем друга продължителност. Скоро се отказа да изчислява колко е часа тук, на тази планета, а и това май се явяваше непосилна задача. Навън беше сумрачно, навъсено и тежко време, канеше се да вали дъжд, а ветровете свиреха из корпуса на кораба, някак си зловещо. Crossfire беше проектиран за чудовищни атмосферни аномалии, тази буря не можеше да бъде опасност за него и екипажа му, дори ако бяха в полет в небесата на тази планета.
По някое време Алекс запали цигара и погледна кой е на мостика. Там бяха Йон и Браун. Заслуша се в разговорите им и пусна на екрана картина от външните камери на кораба- бурята вилнееше яко в тези часове. Всички бяха на борда на кораба в тези часове, а не се предвиждаше излизане навън, преди да утихне бурята.
*
По- късно Алекс и Ким бяха дежурни на мостика, а тук беше и Йон, който ровеше из възлите по стената и стягаше някакви кабели. Crossfire летеше нататък по курса към Orixon 108, където чакаха Хенсън и Палма, за да се включат в екипажа на този кораб. Както обикновено пилотираха два бойни робота, а Алекс и Ким дебнеха за опасности около кораба, чрез скенер, радар, радиотелескопи, обикновени телескопи, както и чрез прослушване на радиоефира в зоната. Всичко вървеше нормално, а най- близките обекти биваха на повече от десет часа полет от Crossfire, при това те летяха по траектории на отдалечаване. До голяма степен кораба и екипажа се намираха в безопасност.
Алекс въздъхна, запали цигара и погледна към Ким:
-Колко ли време имаме до Orixon 108?
-Ще сме там тази нощ, или утре през деня.- каза Ким.
-Изпробва ли контакт със Хенсън и Палма?- попита Алекс.
-Да, но сме в радиосянка.- каза Ким.
По това време Йон приключи с ремонтите на инсталацията и седна зад един пулт, до Алекс и Ким.
-Деца! Как върви?- попита той.
-Всичко е нормално!- каза Ким.
-Кои ще са дежурни след вас?- попита Йон.
-Аш и Сюзън.- каза Ким.
Тримата продължиха с работата си, в мълчание и тишина.
*
Смяната на Алекс и Ким беше свършила, но те не бързаха да си вървят в каютата. Новите дежурни бяха Аш и Сюзън, а Йон беше поспал два часа и отново беше на мостика. Алекс и Ким седнаха на задните места и разгърнаха компютрите си там. Не бяха изморени, а им беше интересно да помагат в дежурствата, с каквото могат, както и да учат нови неща за мисиите на Агенцията AFJ и нейния Флот. Алекс си зареди термуса с кафе, запали цигара и се върна на мястото си с намерението да поработи още няколко часа, пак щеше да остане време за сън. Ким оставаше с него, понякога в каютата им й ставаше безкрайно самотно и тъжно, а тук имаше повече хора.
Алекс се изправи до люка с цигара в ръката и се загледа към космическия безкрай, дълбоко замислен. Той вече беше свикнал с неочакваната военна служба, която започнаха двамата с Ким съвсем ненадейно и неочаквано. Както успяха да проверят в архивите на кораба Crossfire, то това беше замислено и договорено, още в предишния им живот, когато бяха служили пак тук. Нямаше съмнение, какви възможности имат пред себе си, щом се намират даже и в следващите си животи, за да преследват своята кауза. Замислен за бъдещето, той наблюдаваше звездите в далечината и една, малко по- близка, а това беше Orixon 3. Някъде край нея се намираше планетата Orioxn 108, към която летяха в момента.
До Алекс се беше появила и Ким.
-Да не повярваш, направо!- каза тя- Летим с боен космически кораб, далеко от Земята! Само до преди двадесет дена, най- голямото ни приключение беше да ни завали дъжд в планината…
-Не се отчайвай!- каза Алекс –Пак ще ни вали дъжд в планината! Не сме напуснали Земята за винаги, ще се завръщаме там отново.
-Ще си припомним всичко, постепенно!- каза тя- В архивите има цялата ни история от миналия ни живот… Хем ми е любопитно, хем настръхвам, от подобна възможност- да знаем всичко за себе си, от предишен наш живот!…
-Не се паникьосвай и не се вживявай чак толкова!- каза Алекс.- Признавам нашия случай е уникален, но какво от това? Имаме важни мисии да изпълняваме в сегашното си бъдеще и трябва да мислим именно за това… Предишното ни минало си е минало, да не се мотаем около него, без нужда…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 12), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 12), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Crossfire се беше приземил преди няколко часа на планетата Orixon 91, на един космодрум, край 400- хиляден град. Тук беше нощ, а времето прохладно и със слаб ветрец, свеж и чист въздух. Алекс беше излязъл на терасата на каютата и се радваше на това ново място, където стъпваха днес. С помощта на специални очила можеше да вижда в мрака. Докато оглеждаше космодрума, с подредените из него летящи машини и постройки, неусетно измина цял час. Тук земляните идваха на разузнаване, както и да търсят останалите членове на екипажа, които можеше да са тук, или да са минавали оттук и да има запазена някаква информация за тях. Отделно, Йон имаше тук някакви задачи, свързани с посещения при стари негови приятели, Йон беше същество на повече от 600 години, с голям опит в пътуването из космоса, който беше посетил голям брой планети, с много запознанства и приятели.
Алекс запали цигара, докато се разхождаше из кораба. Той разглеждаше всички помещения из кораба, всички машини из трюмовете, както и складовете. Обиколката му завърши в бордовата оранжерия, където той седна на една дървена пейка и се унесе в размисли. Извади термуса от джоба и си сипа кафе. Тук беше тихо и спокойно. Пиленца и малки зайчета подскачаха около хранилките си. В съседство беше бордовия рибарник. Тук всичко беше бързорастящо и даваше продукция в кратки темпове. Така щеше да се осигурява основната храна за екипажа на кораба.
По някое време в оранжерията се появи Йон. Той кимна на Алекс и го приближи:
-Почиваш ли, Алекс?
-Току- що разгледах целия кораб.- каза Алекс.- Поседнах за половин час тук.
-Оставете дежурни в кораба и се разходете навън!- каза Йон.
-Непременно ще се разходим. – каза Алекс.- Из космоса рядко има къде да се разхожда човек.
Йон продължи нататък из кораба, а Алекс си допи кафето и също тръгна, смяташе да види какво става на мостика.
*
Бяха излезли навън от кораба, Алекс, Ким и Аш. Те бяха с калашниците, носеха и шлемовете си, но не ги слагаха- тук въздуха беше добър за дишане, по принцип, дори беше със изключително качество. Из космодрума беше оживено, наскоро се беше приземил пътнически кораб, от който тъкмо излизаха тълпи от извънземни. Тримата продължиха надолу към близката река. Тук всичко им беше интересно, все пак това беше още една, чужда планета, на която стъпваха. Базата на Агенцията AFJ беше наблизо, надолу по реката. По някаква причина Йон беше предпочел да кацнат извън базата, но там вече знаеха, че легендарния кораб Crossfire събира отново екипаж за нови мисии, след години пауза.
Край реката беше приятно. Подухваше ветрец, а наблизо имаше и някакво кафене, при това- денонощно. Тримата земляни си отваряха очите на четири. Макар й да бяха прегледали информацията за тази планета от архивите на кораба, то опасност можеше да се появи, буквално от всякъде. Алекс по някое време запали цигара и се спря на брега на реката. Някаква далечна звезда хвърляше бледа светлина върху тази местност, беше някак тайнствено и приказно. Тримата добре уловиха момента, преди той да отмине безвъзвратно.
*
Алекс и Ким бяха останали дежурни в кораба Crossfire. Те трябваше да го пазят, докато останалите шестима се приберат от разходката. Алекс беше разпределил десет робота из целия кораб, които да го охраняват. Други два робота бяха зад пултовете на мостика, готови да водят кораба, при необходимост. Алекс и Ким седяха в удобните кресла, леко притеснени, че пазят целия кораб в момента. Отвън Crossfire приличаше на пет- етажна футуристична сграда, но това беше само илюзия, защото той беше доста по- голям, по- скоро като десет- етажна сграда с четири входа. Мостика в момента се намираше на 30 м. Височина, а от тук се виждаше доста надалеко. Двата входа на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, за да не могат да се промъкват неканени гости.
Алекс си зареди термуса с кафе, запали цигара и се изправи пред люка, за да погледа навън. Ким беше заета да слуша общата радиочестота, за да се знае, какво правят шестимата навън. За момента нямаше никакви съществени проблеми при тях.
*
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 11), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 11), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
На борда на кораба Crossfire беше вечер. Корабът продължаваше по курс към звездата Orixon 3. Тук вече имаше осем души от стария екипаж, който трябваше да се събере отново тук. Тази задача искаше много издирване и търсене, много пътуване и ровене из радиоефира. Йон въведе временно четирисменен режим на дежурства на мостика, от по двама дежурни. От време на време обаче на мостика се събираха всички, за да могат да поговорят и да се видят. През цялото време кораба се водеше от два робота, като втория само контролираше нещата и беше като резервен вариант, при някакви усложнения и проблеми.
Наближаваше полунощ, а Алекс и Ким бяха дежурни. Останалите почиваха и спяха, а Йон дремваше по един час и ставаше обикновено за проверка. Това бяха негови навици, с които беше оцелявал при редица сложни ситуации. Той не променяше този си навик. Дремваше по един час, сетне правеше кратка проверка и продължаваше дрямката си наново.
-Търся в ефира в момента.- каза Алекс.- Погледни дали има транслация с Командването.
-Ще погледна.- каза Ким.- Сега си по- добре от сутринта! Харесваш ми!
-Това е коварен, извънземен грип!- каза Алекс.- Йон каза, че не е заразен, но трудно се премахва, въобще, ако веднъж си го прихванал…
-Не думай!- каза Ким.
Двамата замълчаха след това, заети с работата си. В радиоефира имаше много станции, някои от които по- близки, други – по- далечни. Преводачът бързо се справяше с превода и го изписваше с йероглифи на екрана, пред Алекс. Командосите от Агенцията AFJ използваха смесица от японски, китайски и корейски йероглифи. В редки случаи се ползваше текст на английски език. Зает да търси полезна информация от ефира, Алекс запали цигара и си взе кафе. Щяха да се освободят чак в 1 ч. след полунощ, като даваха един час време на следващите дежурни- Браун и Джейн, както се бяха разбрали с тях.
*
Алекс тъкмо ставаше от сън. Той се наплиска с вода на чешмата и си взе кафе от автомата, а докато се разсънваше погледна какъв е статуса на кораба- имаше зелена светлина, т.е. “всичко нормално”. Ким още спеше. Той запали цигара и погледна картината от камерите на кораба. Наближаваха някакво астероидно поле. Алекс стегна униформата си, провери си джаджитата по нея, оръжията си, раницата и шлема. Докато крачеше към мостика, той чуваше по общата радиочестота, Йон, който обясняваше нещо на Браун. На мостика бяха само те двамата, а щом влезе там, Алекс им кимна и мълчаливо седна зад един пулт и се зае да помага в работата им. Даже без разговори, те се разбираха, като си пишеха кратки бележки чрез схемички и йероглифи, а компютрите тук бяха обхванати в мрежа. Новините днес бяха, че Йон беше се свързал с Хенсън и Палма. Те щяха да чакат след няколко дни, в орбита около планетата Orixon 108, която беше на около 30 часа полет оттук. Вече корабът Crossfire летеше към същата планета, за да приберат Хенсън и Палма.
*
По някое време Алекс получи силно главоболие. Беше си в каютата и тъкмо умуваше по проблемите на кораба и екипажа, когато се случи това. Ким беше в симулатора за пилотиране на широк спектър летящи машини. Алекс изпъшка и отиде до чешмата за да се наплиска с вода, сякаш търсеше помощ от водата, което не беше кой знае колко далеко от истината за водата и нейните свойства. Замислен заради болката, той седна в креслото си пред компютъра и дълго наблюдава картината около кораба, без нищо да предприема. Crossfire наближаваше планета по курса си. Това беше планетата Orixon 91, където Агенцията AFJ имаше своя военна база и колония за земляни.
Няколко часа по- късно състоянието на Алекс си оставаше влошено, но той не се предаваше, а спокойно работеше по компютъра си. В скоро време Crossfire щеше да кацне на планетата Orixon 91. Докато наближаваха планетата още по- близо, земляните бяха заети да проверяват наоколо за опасности и вражески обекти, както и да претърсват радиоефира, за нова информация. Алекс си зареди кафе в термуса и запали цигара. Той работеше от каютата си, чрез неговия компютър. Ким също беше тук, заета в тези часове да подрежда каютата и да почиства.
*
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 10), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 10), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Този ден Алекс не беше във форма, неразположение го мъчеше, както и грип, който беше прихванал одеве на онази планета. Той все пак стоеше на мостика, но това му струваше големи усилия. По някое време запали цигара, а в устата му горчеше. Абстрахира се от състоянието си и погледна, какво става около кораба. Йон и Браун уреждаха зареждането на кораба с гориво, кислород, вода и храна, а Джейн и Никита бяха заминали с малък джет да приберат Аш и Сюзън от един хотел, на два часа полет от дока, където се намираше Crossfire. Ким беше из кораба, заета с проверката на системите му. Тя скоро приключи с това и се появи на мостика. Алекс стисна зъби, от извънземния грип имаше висока температура и го тресеше треска.
-Алекс!- каза Ким- Не изглеждаш добре, човеко!
-Това е някакъв извънземен грип.- поясни той.
-Тества ли се на медицинския компютър?- попита тя.
-Не, но Йон ми даде едни лекове.- каза той.- Дано ми помогнат…
-Много неприятно, наистина!- отбеляза Ким.
Алекс седеше зад пулта и действаше, а сега и Ким се намеси в работата. Зареждането с гориво, кислород, вода и храна не беше кой знае колко сложно. Основната работа се вършеше от роботите на кораба Corssfire. Тук имаше достатъчно роботи, дори голяма част от тях още не бяха активирани и се намираха из трюмовете на кораба.
*
По някое време на борда пристигнаха Джейн и Никита, които водеха Аш и Сюзън, бяха ги намерили успешно. Алекс се ръкува с тях, същото направи и Ким, а Йон каза:
-Деца, да се стягаме за работа! Имаме да събираме още много хора от екипажа ни. Аш, Сюзън, добре дошли отново тук, настанявайте се!
На борда настъпи оживление- току- що екипажа беше станал от осем души. Но до 30- 40 имаше още много търсене и пътуване. Обикновено толкова души беше наброявал екипажът на Crossfire.
Алекс запали цигара в моменти на облекчение от грипа си и си зареди термуса с прясно кафе. Той смяташе да не се предава на грипа, а да остане на линия зад пулта на мостика. Все още не беше усвоил всичко необходимо за работата с пултовете и продължаваше да се учи. Това всъщност бяха позабравени умения, които само трябваше да си припомня.
*
Десетина часа по- късно зареждането на кораба с провизии, кислород, вода и гориво, беше приключило. Йон се допита до останалите колеги на борда, дали да отлитат веднага, или да поостанат тук за малко разходки. Гласуването даде категорично решение- да се отлита нататък по задачите на екипажа. Насрочиха отлитането за след два часа, докато проверят основните системи на кораба.
Алекс имаше променливо състояние- ту грипът го преборваше, ту пък му олекваше внезапно и чувстваше прилив на сили. Лошо започваше службата му на борда на кораба Crossfire- с тежък извънземен грип. Лековете, които Йон му беше дал, имаха променлив успех, но без тях беше още по- сериозно. Алекс стискаше зъби и загърбваше неразположението си със работа по пулта и по компютъра си.
*
По- късно Crossfire вече летеше нататък по плана на Йон, който предвиждаше издирване, търсене, контакт и прибиране на всички колеги от стария екипаж на кораба. Така беше договорено, така беше и според инструкциите. Нямаше основания да се смята, че няма да се събере целия екипаж, както в последните, предишни мисии на кораба. В тези часове, Crossfire летеше в посока към звездата Orixon 3. Нататък щеше да се действа според обстоятелствата, в зависимост кого и къде от екипажа щяха да открият.
Алекс беше подремнал час- два и щом стана от койката си, се наплиска с вода на чешмата и си взе кафе, трябваше му време за да се разсъни. Той стегна униформата си и запали цигара, докато отиваше към мостика. Ким остана да спи в тяхната каюта. На мостика всичко беше нормално, бяха дежурни Аш и Браун. Алекс поздрави и седна зад един свободен пулт. Тук те бяха шест, но при необходимост лесно можеше да се отворят още пултове. За управлението на кораба беше достатъчен и един- единствен пулт.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 9), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 9), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Алекс стана от сън по някое време, а Ким спеше още. Той погледна статуса на кораба, светлината беше зелена, т. е. всичко нормално. Едва след това се наплиска с вода на чешмата и се зае с кафетата и запали цигара, докато се разсънваше. Пусна разговорите на общата радиочестота на колегите си и се заслуша, но и тук всичко беше нормално. Прозина се, протегна се и пусна на стенния екран картината от външните камери на кораба. Гледката напред беше зашеметяваща, а някъде надалеко се забелязваше междинната станция, към която кораба летеше. Докато пушеше цигара, Алекс хвърли един поглед на последните новини за екипажа, макар и да бяха само шестима, за момента. Йон беше успял да направи радиовръзка с междинната станция скоро. Аш и Сюзън вече бяха там и чакаха Crossfire, да ги прибере. В момента бяха будни още Браун и Джейн.
-Как сте, там?- обади се Алекс в микрофона.
-Скучаем.- чу се гласа на Джейн.- Ще дойдеш ли при нас на мостика, Алекс?
-Ще оправя някои неща тук в каютата и идвам!- каза Алекс.
-Хайде, чакаме те!- каза Джейн.
Алекс се активизира и набързо оправи нещата в каютата, за да иде на мостика. В момента Йон, Никита и Ким спяха. Асансьорът го качи на мостика. Corssfire се водеше както обикновено от два робота. На борда имаше достатъчно роботи, повечето от тях- въобще не бяха включени. Джейн се зарадва щом го видя. Радваше се и Алекс. Той седна до тях зад пултовете и каза:
-Въобще не знам нощ ли е, ден ли е, часовника ми отказа…
-Имаш часовник по бордовото време, Алекс!- каза Джейн.
-Така ли?- изненада се той- Ами къде е?
-Някъде из раницата.- поясни тя.
-Ще го търся, по- късно.- каза Алекс.- Как си, Браун?
-Нещо ми се е приспало, а трябва да дочакаме Йон да се събуди, каза да не оставяме мостика без дежурни…- каза Браун.
-Ами аз съм си поспал, мога да поема дежурство, ще вдигна и Ким, спи от десет часа!- каза Алекс.
-Не се притеснявай!- каза Браун.- Няма проблеми! Ще дочакаме Йон, скоро ще дойде.
Алекс си зареди термуса с прясно кафе от автомата в дъното на мостика, запали цигара и се замисли, докато следеше показанията на приборите по пулта си.
*
По- късно на мостика бяха дежурни Йон и Алекс, а останалите четирима на борда, спяха. Йон действаше из мостика, преглеждаше таблата в стените, проверяваше системите тук, а Алекс пушеше цигара и наблюдаваше картината от предните камери на кораба Crossfire, междинната станция беше все по- наблизо.
-Колко часа имаме до станцията, Йон?- попита Алекс.
-Най- малко пет часа.- каза Йон.
-Ще се забавим ли там, след като приберем Аш и Сюзън?
-Ще имаме и известна работа там, а и ще заредим още гориво, вода и храна.- каза Йон.
Алекс кимна и стана за да погледа през люка напред. Прякото наблюдение през люкове, а не през камери, все още не можеше да се замени с нищо друго. Той си пушеше цигарата, отпиваше кафе и размишляваше.
*
Crossfire се скачи с междинната станция без проблемно. Това беше малка, изкуствена планета със собствена атмосфера и оранжерии за производство на храна. Йон събуди всички на борда, а всъщност Алекс беше буден и до него.
-Момчета, разсънете се, вече сме на междинна станция и ще имаме задачи тук!- каза Йон по микрофона, а Алекс вече търсеше Аш и Сюзън в радиоефира и оглеждаше наоколо кораба за опасности и вражески обекти.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 8), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 8), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Джетът на Браун, Джейн и Никита току- що се беше скачил с кораба Crossfire. Докато хамбарът се затваряше те тримата вече бяха в асансьора, със пълната си екипировка- униформи, шлемове, оръжия и раници. На мостика ги посрещна Йон. Прегърнаха се, с навлажнени очи.
-Събираме се отново!- каза Йон.
-Йон, братко! Доживяхме да се видим пак и то на борда на Crossfire, също както във онези славни времена!- каза Браун.
-Вижте се с Алекс и Ким, а сетне се настанявайте!- каза Йон.
По- късно, Алекс и Ким бяха в бордовата оранжерия, седнали на пейка под ябълковото дърво. Двамата се радваха на зеленината тук и си почиваха, преди да се върнат на мостика. Срещата с Браун и момичетата ги зарадва. Из космоса човек се радва на всеки дошъл за малко или за по- дълго. Чувството за отдалеченост от Земята се лекуваше чрез общуване с колкото може повече хора.
-Това са бързорастящи растения и дървета!- каза Алекс.
-Да. Спомням си някои неща.- каза Ким.- Нататък май имаше малък рибарник…
-Да, има рибарник.- каза Алекс.
-Живот ще си живеем тук!- усмихна се Ким.
-Не забравяй опасностите!- каза Алекс.
-Да, но пък заплатите са страхотни!- каза Ким.- И всичките останали привилегии.
-Ще се справим, Ким!- каза Алекс.- Спокойно!
Двамата замълчаха за известно време, а корпуса на кораба леко се тресеше от силната буря навън. Някъде наблизо се задейства някакъв агрегат, който набираше обороти с приглушен звук. Около хранилката за пилета се бяха събрали няколко птици и чоплеха с човки из купата със зърна. Някакъв заек подскачаше към хралупата си.
*
Шестимата командоси летяха с кораба Crossfire във посока към близка междинна станция, където трябваше да са дошли вече Аш и Сюзън, за да ги приберат на борда, те бяха също от екипажа, по принцип. Из кораба беше спокойно и тихо. Планетата оставаше на далеко зад него. На мостика се бяха събрали и шестимата, за да си поприказват и да вземат важни решения за по- нататъшното прибиране на останалите членове на екипажа. Действително екипажът беше разпръснат във всички посоки, кой накъдето го е отвял вятъра на живота. Новата дейсност на екипажа с кораба Crossfire беше подплатена финансово, а вече течаха и заплатите, които се изплащаха редовно всеки месец и представляваха прилична сума, непостижима в цивилния живот.
Алекс запали цигара и стана от мястото си, зад пулта, за да се поразтъпче из кораба. Тук имаше фитнес заличка, както и симулатор за най- различни тренировки, както на пилотиране на този и други кораби, така и за бойни изкуства и стрелба. Но сега Алекс не искаше да тренира, а само да се разходи из кораба. Беше се замислил дълбоко, докато пушеше и крачеше из коридорите и асансьорите на борда. В слушалката на лявото си ухо, чуваше разговорите на мостика, а можеше и да взима участие в тях. Малко беше неловко да се говори от кога се познават тези хора. Някои от тях бяха във втори свой живот тук, както беше случая със Алекс и Ким, но други бяха още в първия си живот, на борда на този кораб. Според инструкциите, вече в трети пореден живот, командосите нямаха повече задължения към Агенцията AFJ, в която служеха до сега. Тази мистериозна и тайнствена агенция имаше огромно влияние из Млечния път, а я управляваха смесени екипи от земляни и извънземни от няколко извънземни раси. Разбира се, съществуването й беше секретно и забулено в тайнственост из цялата Галактика Млечния път.
Около кораба имаше само далечни обекти, най- близкия на пет часа от тук, но минаваше по курс на отдалечаване. За момента нямаше никакви опасности за Crossfire и шестимата командоси. Междувременно се водеше издирване на останалите членове на екипажа, чрез далечни радио- транслации и малки, автоматични радиосонди, които бяха пуснати из близките наоколо зони.
*
По някое време Ким спеше, а Алекс слушаше музика, докато пушеше цигара и се занимаваше с компютъра си в тяхната обща каюта. Занимаваха го най- различни мисли, но най- вече го вълнуваше какви мисии ще изпълняват с кораба Crossfire от тук- нататък. Из архивите на кораба бяха описани всички мисии, през които този кораб беше минавал до момента. Това беше направо справочник и учебник, как да се справиш с дадена задача успешно. Според бордовия часовник беше вечерно време, но това нямаше голямо значение за никого тук. Алекс си припомняше вечерите си със Ким на Земята, но без кой знае каква носталгия- все пак, тя беше тук с него.
Алекс спря музиката, взе си един ободряващ душ и когато отново се стегна в униформата си, се почувства свеж и бодър. Още не му се беше доспало и слушаше разговорите между колегите си на мостика. Това беше прието на този кораб, за да вървят нещата нормално- разговаряха помежду си на обща честота по радиото. Междувременно през телескопите на кораба вече се виждаше междинната станция, като точка на екрана, там отиваха сега.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 7), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 7), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Алекс се събуди, скокна от койката си, а Ким още спеше. Той погледна навън през люка- намираха се все още високо в атмосферата на тази планета. Наплиска се после на чешмата в дъното на каютата и стегна униформата си, провери оръжията и раницата и тръгна към мостика, прозявайки се. Йон беше на мостика и тъкмо ровеше из инсталациите скрити в стените.
-Как е, Йон?- кимна му Алекс.
-Нормално.- каза Йон.- Нещата си вървят както трябва.
-Обади ли се Браун?- попита Алекс.
-Все още- не, но го очакваме.- каза Йон.
Алекс запали цигара, зареди си термуса с кафе и седна зад пулта да поработи, все още сънен. Crossfire летеше на 10 км. височина, воден от два робота, течеше сканиране на повърхността на планетата и заснемането й. Алекс се убеди, че около кораба няма опасности и се загледа в картината от външните камери. Из между облаците в далечината се виждаше залезът на слънцето, окъпано в оранжево. Наблюдава това близо час, преди да вземе да порови из радиоефира, където да търси близки радиостанции, от които можеше да се почерпи информация за различни неща, свързани с тази планета и местните хора.
По някое време на мостика се появи и Ким. Тя беше свежа и бодра, с палава опашка и стегната униформа, която много й отиваше и Алекс се позаплесна да й се радва. Двамата седяха един до друг, а от другата страна беше Йон и водеше делата за деня. Очакваше се всеки момент да се получи съобщение от Браун, Джейн и Никита, които пътуваха насам с малък джет, за да се присъединят към бойния екип на кораба Crossfire. Докато двамата земляни и Йон чакаха това да се случи времето течеше, а те имаха достатъчно време пред себе си, а за сега- много малко задачи.
Скоро около кораба се смрачи и се развилня ужасяваща буря. Crossfire беше изчисляван за всякакви атмосферни условия и бурята не беше проблем за него, но все пак двамата земляни се позамислиха и леко изплашени прочетоха инструкциите за подобен случай. Уверенията, че това не е проблем за този кораб малко ги успокоиха, но все пак остана някакво напрежение у тях, докато прелитаха из зоната на силня буря. Доколкото се виждаше от радара, тази зона беше огромна и щяха да излязат от бурята, поне след десет часа.
Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Неподозирани умения откриваше у себе си, откакто бяха на този кораб. Вече беше безспорно, че именно с този кораб са летели двамата с Ким, в предишния си живот, и са изпълнявали военни мисии, заедно с екип от 30- 40 души. Невероятно, но факт. Из архивите на бордовата компютърна мрежа всичко беше обяснено подробно. Съмнения по въпроса не можеше да има. Алекс въздъхна- действително всичко си идваше на мястото, постепенно. Двамата с Ким имаха уникалната възможност да прочетат от архива, всичко за това, как са прекарали предишния си живот, та чак до дълбоката си старост (тогава), както вече разбраха. Алекс твърде не беше любопитен, но в архива имаше и такава информация, ако се интересуваше.
По някое време на пулта замига някаква лампичка и се чу приглушен сигнал. Йон не беше на мостика, вероятно правеше нещо из кораба. Това беше сигнал за външно радиоповикване. Алекс включи радиото си и каза:
-Тук Crossfire, слушаме ви!
-Crossfire, тук е Браун! Наближаваме планетата, дайте точните си координати за да се скачим към вас!
-Разбрано, Браун! Координатите са ни- 562,173, 10!- каза Алекс.
-Прието! Crossfire, скоро ще бъдем на борда ви! Край.
-Браун! Край.- каза Алекс, изключи микрофона си и се замисли. Това бяха Браун, Джейн и Никита, а новината беше радостна- вече щяха да бъдат шестима души на борда на Crossfire. Според плановете, трябваше да се събере целия екип от най- малко 30 души. За всичко беше помислено в указанията и инструкциите.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 6), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 6), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Полетът на кораба Crossfire със двамата земляни и техния приятел и колега- извънземния Йон, продължаваше от десетина часа. Летяха на височина от 10 км. сред облаци и мъгли, при липса на опасни бури и катаклизми. На мостика беше топло и уютно. Алекс пушеше цигара и пиеше кафе, а Ким беше до него и разучаваше инструкциите за работа с пултовете. До тях беше Йон, който водеше сканирането на планетата, под кораба, а и се оглеждаше за опасности. Двата робота пилотираха на предните пултове.
-Алекс!- усмихна се Ким.
-Какво има, скъпа?- попита той.
-Добре си прекарваме, май!- каза тя.
-Не можем да се оплачем.- каза той.- За сега!
-Кога ли ще бъдем обратно в къщи!- каза тя.- И ще имаме някаква голяма сметка за тока, заради хладилника, през всичкото това време…
-Не се притеснявай.- каза той- Има достатъчно пари в сметката ми, а за тока ще вземат от там.
-Ама, че хитро!- каза тя.- Не си ми казвал…
-Не си питала.- каза той.
-Другия път ще изключим всичко, даже хладилника и водата!- каза тя.
-Може би.- каза той.
-Защо- “може би”, Алекс?- попита тя.
-Един мой приятел има ключ за у дома.- каза той.- Казал съм му да наглежда делата ми, ако три дена под ред, не му се обадя, т.е. съм отпътувал на някъде.
-Ама, че хитро!- каза тя.- Други хитрини знаеш ли?
-Спокойно!- каза той.- Ще се справим!
Двамата замълчаха, съсредоточени в работата по пултовете. Полетът продължаваше, при липса на неблагоприятни атмосферни явления. Йон беше минал в задната част на мостика и си приготвяше нещо вкусно за хапване. Време имаше неограничено и пред тримата, просто беше трудно да се запълни с нещо достатъчно разумно…
*
Алекс се събуди, след четири часа сън. Ким все още спеше. Той се измъкна от койката си, стегна си униформата и прегледа бластера, прикрепен към дясното бедро. Калашника не го носеше из кораба, но с него задължително излизаше извън кораба, както и със шлема и раницата си, такива бяха инструкциите. Изми си лицето с вода и още сънлив премина в мостика, където Йон тъкмо инструктираше единия робот. Йон му кимна и си продължи работата, а Алекс зареди термуса си с прясно кафе, седна зад пулта и запали цигара. Трябваше му време да отвори очи.
По някое време ободрен и освежен се загледа в картината от външните камери на кораба. Гледката беше невероятна. За момент се размечта, макар и нищо да не му липсваше.
-Как си, Алекс?- потупа го по рамото Йон.
-Поспах си добре.- каза Алекс.- При нас всичко е нормално! А как вървят нещата с кораба?
-Очакваме сигнал по радиото от малък джет с който ще пристигнат Браун, Джейн и Никита!- каза Йон.- Трудно ги открих, но са забелязали моето радиопослание, което им оставих на малък автоматичен предавател и ето- пристигат при нас!
-Кога се очакват?- попита Алекс.
-В близките 24 часа.- каза Йон и отмина, на вътре из кораба, а Алекс се залови за работа.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 5), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 5), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Алекс си беше похапнал току- що и доволен си зареди термуса с кафе и се зае да търси из радиоефира, някакви близки станции, за да могат да получат информация за местните хора. По това време Ким се появи на мостика. Беше поспала, но вече освежена и бодра, в добро настроение. Тя се зае с кафетата си и запали цигара.
-Нещо ново докато ме нямаше?- попита тя.
-Нищо съществено.- каза Алекс.
-Къде е Йон?- попита тя.
-Отиде да разузнава до близкия град- на 30 км. от тук.- каза Алекс.- Но това беше преди четири часа, сигурно скоро ще се завърне.
-С някаква машина ли разполагаме?- попита Ким.
-Да. Летящи джетове. Могат да се движат, също по суша и по вода.- каза Алекс.
-Верно, на моменти ми изплуват някакви смътни спомени, кога сме били преди на този кораб!- каза тя.- Не мога да повярвам, че става дума за предишния ни живот!
-Четох правилника. Наистина сме обвързани да се явим на кораба, даже след прераждането си.- каза той.- Но за следващото прераждане, след този ни живот- няма информация. Вероятно ще вървим по нови пътища тогава.
-Нека да не се замисляме чак толкова надалеко.- каза тя.
Замълчаха за известно време, замислени над новото си положение, докато очакваха Йон да се завърне на борда на кораба.
*
Алекс си беше поспал известно време. Щом се събуди той изтича до мостика, за да види какво става. Нищо не ставаше. Корабът все още си стоеше на поляната, край реката. Алекс стегна униформата си, както и автомата и раницата си, а Ким още спеше. По- късно с термуса си с кафе се появи на мостика и седна зад пулта, където беше единия робот и Йон.
-Алекс!- каза Йон- Наспал си се вече!
-Добре си поспах!- каза Алекс- Нещо ново?
-Намерихме двама от нашите- Аш и Сюзън.- каза Йон.- Ще ходим да ги вземем от една планета, наблизо.
-А кога?- попита Алекс.
-Скоро.- отвърна Йон.
Алекс запали една цигара и се замисли. Започваше да свиква с този кораб и евентуалните си задължения и задачи. Мястото, където бяха се приземили се намираше високо в планината и нямаше достъп почти от никъде. Тук едва ли някой щеше да ги безпокои, но все пак си отваряха очите на четири, за приближаващи обекти. Цигарата му връщаше спомени от току- що изоставения им живот на Земята, но той беше спокоен, защото щяха да имат възможност да си почиват там, в къщи. Там нямаха кой знае какви задължения, защото бяха на свободна професия- фотографи. В апартамента им беше останал да работи само един хладилник, а домашни любимци си нямаха.
-След половин – един час, отлитаме!- каза Йон.- Заминаваме да сканираме тази планета, както и да разузнаем из няколко града по пътя.
-Щом трябва!- каза Алекс.
-Ким спи ли?- попита Йон.- Събуди я, преди отлитането, да не падне от койката, или й затегни коланите в койката.
-Отивам!- каза Алекс и стана от удобното кресло.
*
Излетяха без съществени проблеми. Известно време набираха височина, а Йон беше включил скенерите, щеше да се заснема карта на планетата. Ким и Алекс бяха на задните пултове, пийваха кафе и се радваха на добро настроение, а Йон с двата робота, водеха нещата по предните пултове- тук имаше общо шест пулта.
*
(следва продължение)

Gareth Emery - More Than Everything

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 4), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 4), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Алекс и Ким чакаха вече от два часа, а Йон не се завръщаше. Леко разтревожени огледаха посоката, в която замина Йон, а той беше казал, че ще се върне след близо час.
-Ами сега трябва да го търсим ли!- попита Ким.
-Ще изчакаме още малко време и тогава ще го търсим!- каза Алекс.
Двамата млади се прибраха в кораба и се огледаха за кой ли път. Времето течеше, а те не знаеха дали Йон е в безопасност. Приготвиха си автоматите и бластерите, стегнаха си униформите, а навън нямаше нужда от скафандри. Умуваха мълчаливо, как да постъпят, а междувременно навън се спускаше мрак. Времето беше станало сухо и горещо, въпреки мрака.
Тъкмо се канеха да тръгват по следите на Йон, когато изпиука нещо по пулта. Оказа се, че там са техните радиостанции. Беше Йон, който им каза, че ще закъснее с още час. Отворила му се някаква работа. Алекс и Ким си отдъхнаха от лошите мисли, всичко с Йон беше в ред. Сетне седнаха двамата зад пулта, за да огледат района със скенерите, радарите и камерите по корпуса на кораба. Вече знаеха как да правят някои неща по пулта. Всъщност те бързо се учеха, какво точно да правят в кораба и извън него, макар, че Йон все още не им беше казал какви задачи имат да решават с него и този кораб. Работата по пулта им отваряше нови безценни знания, как да управляват кораба и с какво всъщност им предстои да се занимават, отново на тази военна служба във тайнственното AFJ.
Йон се върна по някое време, смигна на двамата си спътници и седна зад пулта.
-Забравил съм да ви кажа за радиостанциите ви, но виждам, че ги намерихте.- каза той.
-Какво ще правим сега?- попита Алекс.
-Трябва да разгледаме планетата и да пообщуваме с местните хора. Трябва ни доверен човек тук, с който да се свръзваме, когато дойдем пак тук. – каза Йон.
Алекс кимна и си зареди термуса с кафе, в очакване на доста работа зад пулта, а Ким отиде да поспи. Много неща постепенно му се изясняваха. Двамата с Ким бяха част от разузнавателен екип на AFJ. Предполагаше се, че след известно време ще се съберат отново всичките 30 души от екипа, на борда на кораба Crossfire. Загадка беше защо в момента тук бяха само тримата. За екипа Алекс четеше данните от архива на кораба. Виждаше и снимките на колегите си и спомените от предишния живот изплуваха в съзнанието му. Не знаеше дали да се радва, че отново е на борда на Crossfire, или да съжалява за спокойния живот, който имаха с Ким на Земята, докато Йон не се появи.
Корабът имаше няколко тераси и Алекс по някое време излезе на една от тях. Мостика беше на 20 м. Височина, а от тук се виждаше идеално около кораба, но със очилата за нощно виждане. Подухваше хладен вятър и сякаш се канеше да завали дъжд. Някаква романтика изплува в съзнанието на Алекс. С приятелката си, на космически кораб и с един извънземен, който знае много неща. Запали цигара и докато пушеше се замисли, дали можеше да се избегне повторната служба във AFJ, но според правилника, най- добрите агенти се намираха и в следващите им животи и продължаваха службата си, поне до уволняването им, т.е. около 20 години от младостта им. Сетне те биваха освобождавани от служба и разполагаха с парите си и живота си, чак до старостта, отдавайки се на спокоен живот и семеен уют.
На теарасата беше излязъл и Йон, току- що.
-Добре дошъл тук, Алекс!- каза той.- Надявам се отново да се съберем целия екип и продължаваме заедно да разузнаваме из космоса.
-Екипът е от 30 души, нали?- попита Алекс.
-Да, но понякога бройката ни нараства до 50 души.- каза Йон.
-А къде са те в момента?- попита Алекс.
-Разпръснахме се в различни посоки. Такъв е животът!- каза Йон.- Но имаме уговорката, да се съберем отново на борда на този кораб... Не се притеснявай, Алекс, всичко ще си дойде на мястото! Важното е, че намерих кораба, изоставен от десет години... Закарах го на ремонт и стягане и сега е бижу!
Алекс се замисли, а тук духаше хладен вятър, въздуха беше чист и свеж. За момент му стана странно- намираха се с Ким на чужда планета с един извънземен и малък, боен кораб.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 3), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 3), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Според часовниците на Алекс и Ким беше следобедно време, макар, че в момента летяха с малкия космически кораб, който носеше името: “Crossfire”. Бяха на борда му от няколко дни, а все още бяха изумени от случващото се с тях самите. Йон им обясняваше минимума от неща, които им биваха необходими, за да бъдат полезни на борда на корабчето, но той се надяваше да започне и завръщането на паметта, загубена при прераждането на двамата земляни. За удобство те носеха същите си имена, но този път бяха родени на друго място и във друго време. Иначе на борда на Crossfire всичко си беше същото и те често се улавяха, че намират предмети и местата из кораба, без да им е казано къде се намират те. Всяко чудо- за три дни, както се казваше, те свикваха постепенно. Научиха се да ползват униформите, които им даде Йон, както и скафандрите. Към всичко това имаха и по една раница, пълна с интересни джаджи, необходими за оцеляването из космоса, при необходимост. Постепенно така свикнаха с новия си- стар живот, че се чудеха, как са живели цели 30 години на Земята, до момента, и като фотографи от десетина години.
В часовете преди вечертта, така да се каже, Алекс и Ким седяха на втория пулт и се учеха да водят кораба, както и ровеха из компютърните архиви, за да разберат с какво са се занимавали на този кораб, в предишния си живот, както вече разбраха. На моменти изтръпваха от ужас, когато разбираха сериозността на случващото се тук с тях. Нямаше връщане назад. Те бяха военни, а според инструкциите са били задължени да се върнат тук, след поредното си прераждане. Това бяха инструкциите на странната и тайнствена организация- агенция, в която служеха и за която работеха, а именно: AFJ.
Откакто се бяха събудили последния път, Йон все нещо правеше из кораба и все бързаше. “Не ми пречете, деца!”- казваше той, когато се опитваха нещо да го питат. Crossfire все още беше воден от двата универсални, бойни робота. Без да знаят на къде летят напоследък и какво ги чака там, двамата земляни трупаха знания и опит от бордовите компютри и симулатора. Сили в началото на новия им живот им даваше мисълта, че могат отново да се връщат на Земята, разбира се- когато това е възможно.
По някое време Йон им извика:
-Затегнете коланите! Кацаме!
Мълчаливо затегнаха коланите и погледнаха в екраните пред себе си, къде всъщност кацат. Това беше някаква планета, отчайващо извънземна. Спускането продължи само половин час, а кацането беше меко и без усложнения. Навън беше хубаво и леко хладно време, а въздуха- чист и свеж, но с някакви непознати, извънземни ухания. Тримата скоро излязоха от кораба, който беше приземен на планинска поляна в чудна местност.
-Деца, чакайте ме в кораба и без щуротии! Ще се върна след близо час!- каза извънземния и се отдалечи в посока към близката гора.
Останали сами Алекс и Ким се огледаха наоколо. Два бойни робота от кораба охраняваха входа му, със особено сериозни физиономии, не търпящи противоречие или нещо подобно. Алекс извади бинокъла и стъпи на една площадка по корпуса на кораба, за да огледа района в далечина, а Ким се заплесна по цветята из тревата наоколо и скоро си имаше съвсем свеж и оригинален букет от отчайващо извънземни, но страхотни цветя. Някакво животинче изписка на двайсетина метра от кораба и хукна да тича през глава, да се спасява или нещо такова. Безспорно това беше една чудна планета. Искаше им се да знаят повечко за нея, но все още не бяха на ти с компютрите из кораба, от които всъщност всичко можеше да се научи, без ограничения, това беше именно такъв кораб, за който рядко имаше някакви тайни, изобщо.
-Къде ли отиде Йон?- попита Ким, с букета в ръка, докато търсеше местенце за сядане по корпуса на кораба, а то имаше такова, разбира се.
-Ще научим, само ако той ни каже.- каза Алекс.- Да изпушим по една цигара, докато чакаме! В термуса си имам горещо кафе!
-Добра идея!- каза Ким.
Униформата страшно и отиваше, а Алекс отново се заплесна, да гледа колко й отива униформата, доста заинтригуван и със зяпнали уста от възхищение.

(следва продължението, скоро)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 2), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 2), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Алекс се събуди пръв. Веднага се огледа, намираше се в някаква койка към стената, а под него имаше втора койка, където Ким още спеше. Той се измъкна от койката и огледа помещението, което изглеждаше доста странно, но му беше сякаш познато. Изведнъж намери люк в стената и погледна навън изумен- двамата с Ким се намираха в космоса…
-Ставай, Ким!- побутваше я той по рамото.- Намираме се в открития космос!
-Какво става? Къде сме?- отвори очи тя.
-Поради някаква странна причина се намираме в момента в космоса!- каза й Алекс.
-В космоса?!- намръщи се тя и се измъкна от койката си.- Същия онзи космос със звездите и огромните пространства от вакуум?!
-Точно така! Правилно ме разбираш!- й каза Алекс.
-Боже, отвлечени сме!- каза тя- Ами сега?!
-Само без паника!- каза той.
В този момент една врата в стената се отвори с приглушен звук и Ким изкрещя уплашена- там беше застанал извънземен мъж от вида: “зелени човечета”. Алекс изкрещя също, щом погледна зад себе си.
-Тишина, моля!- извика силно извънземният, а двамата млади млъкнаха и го наблюдаваха измуени.- Всичко ще ви обясня, само не крещете повече!- продължи той. Намирате се във вашия малък и спретнат космически кораб, а аз съм ваш приятел! Всичко ще си дойде на мястото, постепенно! Като за начало ви съобщавам добрата новина- ще можете отново да се връщате на Земята. Лошата новина е, че имаме много задачи, а времето ни притиска…
-Как така, имаме много задачи? – попита Алекс.
-А това е наш собствен космически кораб?!- обади се Ким.
-Да, така е!- каза извънземният- Викайте ми Йон, а аз ви знам имената. Всичко ще ви обясня! Да отиваме на мостика, че работа ни чака!
Това беше страшно, космическо корабче, което освен това беше бойно. Двамата земляни се довериха на извънземния, а той дълго им обяснява, как са били на този кораб и са доживели дълбока старост, а предварително и тримата са знаели, къде и кога двамата земляни ще се родят отново. Извънземният ги търсил на Земята само десетина дни. Указанията били спазени и действително ги намерил, а нататък те знаеха вече, какво им се случи.
-Не мога да повярвам!- каза Ким.
-То съвсем не е за вярване, всъщност!- каза Алекс.
-Спокойно, всичко ще си дойде на мястото!- каза Йон.- Ние сме военни. Изпълняваме специални мисии. Ще свикнете, дето се вика- отново!
Земляните кимнаха със зяпнали уста. В тези часове корабчето се пилотираше от два робота, а Йон човъркаше нещо из пулта, “дребна повреда имало там”- както той им поясни.
(следва продължението)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 1), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 1), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Валеше дъжд. Времето в планината беше хладно и приятно. Алекс и Ким бяха млада двойка- земляни, които се разхождаха из планината от няколко часа. Наблизо се намираше планинската хижа, където бяха пристигнали с колата си, преди няколко дни. Дъждът не им пречеше особено на разходката, а освен това имаха качулки на спортните си екипи.
-Ще се връщаме ли в хижата?- попита Ким.
-Не, все още!- каза Алекс.- Ще се приютим в ето тази барака и ще хапнем.
-Щом казваш, така да бъде.- каза Ким.
Бараката беше от дърво, вероятно използвана от планинарите. Беше отключено и те влязоха там, а дъждът ставаше все по- силен. Вътре беше скромна обстановка, но имаше печка за дърва, която можеха да си запалят, ако свиеше студ още сега. Свалиха си раниците от гърба и седнаха на масата. Това беше един хубав ден в планината и те бяха радостни и ентусиазирани. Обикновено се скитаха и правеха снимки и филмчета, а от това печелеха парите си.
Наближаваше вечертта, когато двамата тръгнаха обратно към хижата, за да не замръкнат на открито. Решиха да минат по пряка пътека , скоро я намериха и закрачиха по нея.
-Хубави снимки направихме днес!- каза Алекс.
-Да. Харесаха ми.- каза Ким.
-Сега ще се наспим, ще помързелуваме и утре- пак.- каза Алекс.
-Ти май се надяваш да спиш, Алекс!- каза Ким, а той не отговори.
Бяха само на два километра от хижата, когато наоколо вече беше тъмно, та се наложи да си светят с фенерчетата. В далечината се виждаха вече светлинките от хижата. Това беше приятно местенце, където идваха за кой ли път. Изведнъж Ким се спря и хвана Алекс за ръката:
-Каква е тази сграда, там?- попита тя- Не помня да е била там сутринтта!
На полянка зад дърветата се виждаха светлинки от странна постройка, или поне на такава им приличаше в този момент. Това беше като пет- етажна сграда с няколко входа, но наистина сутринтта не я бяха забелязали.
-Да погледнем по- от близо!- каза Алекс.
-Да вървим!- каза Ким.
Сградата изглеждаше доста странна. Те я приближиха в тъмното и се опитаха да я огледат, поне да разберат, какво е това. В този момент нещо изсъска зад тях и те се строполиха в мократа трева, един след друг. Това беше приспивен газ…

(следва продължение)

Интересна игра.

Интересна игра.

Здравейте! Тук в този блог скоро ще започне публикуването на малки откъси от фантастичен роман, който ще бъде писан от мене, а също и от всеки друг от вас, който иска да се включи в неговото писане. Като начало ще приемам предложенията ви за този бъдещ роман, като ще следя всеки ден тази моя поща:
valeriwax@hotmail.com. Нещата ще бъдат решавани в течение, като смятам това да е роман писан със участието на желаещите сред вас. Ще ви помоля само да обявявате в писмата си думата : “роман 2012”, за да мога да ви разгранича от спама, който ми пълни редовно пощата. За начало искаме да изберем заглавието на бъдещия роман. Моето участие започва със добавката, че романа ще бъде фантастика. В момента съдбата на романа ще зависи от това, колко души от вас ще се включат в писането. Ще очаквам вашето мнение и идеи по въпроса на пощата си. Очаквайте следващите публикации по темата, тук в този блог.
Valeri Kolev, 10.VII.2012

Gareth Emery ASOT 500 Miami liveset

Gareth Emery feat. Jerome Isma-Ae - Stars