Времето сега:

понеделник, 16 юли 2012 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 4), Valeri Kolev.


ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 4), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Алекс и Ким чакаха вече от два часа, а Йон не се завръщаше. Леко разтревожени огледаха посоката, в която замина Йон, а той беше казал, че ще се върне след близо час.
-Ами сега трябва да го търсим ли!- попита Ким.
-Ще изчакаме още малко време и тогава ще го търсим!- каза Алекс.
Двамата млади се прибраха в кораба и се огледаха за кой ли път. Времето течеше, а те не знаеха дали Йон е в безопасност. Приготвиха си автоматите и бластерите, стегнаха си униформите, а навън нямаше нужда от скафандри. Умуваха мълчаливо, как да постъпят, а междувременно навън се спускаше мрак. Времето беше станало сухо и горещо, въпреки мрака.
Тъкмо се канеха да тръгват по следите на Йон, когато изпиука нещо по пулта. Оказа се, че там са техните радиостанции. Беше Йон, който им каза, че ще закъснее с още час. Отворила му се някаква работа. Алекс и Ким си отдъхнаха от лошите мисли, всичко с Йон беше в ред. Сетне седнаха двамата зад пулта, за да огледат района със скенерите, радарите и камерите по корпуса на кораба. Вече знаеха как да правят някои неща по пулта. Всъщност те бързо се учеха, какво точно да правят в кораба и извън него, макар, че Йон все още не им беше казал какви задачи имат да решават с него и този кораб. Работата по пулта им отваряше нови безценни знания, как да управляват кораба и с какво всъщност им предстои да се занимават, отново на тази военна служба във тайнственното AFJ.
Йон се върна по някое време, смигна на двамата си спътници и седна зад пулта.
-Забравил съм да ви кажа за радиостанциите ви, но виждам, че ги намерихте.- каза той.
-Какво ще правим сега?- попита Алекс.
-Трябва да разгледаме планетата и да пообщуваме с местните хора. Трябва ни доверен човек тук, с който да се свръзваме, когато дойдем пак тук. – каза Йон.
Алекс кимна и си зареди термуса с кафе, в очакване на доста работа зад пулта, а Ким отиде да поспи. Много неща постепенно му се изясняваха. Двамата с Ким бяха част от разузнавателен екип на AFJ. Предполагаше се, че след известно време ще се съберат отново всичките 30 души от екипа, на борда на кораба Crossfire. Загадка беше защо в момента тук бяха само тримата. За екипа Алекс четеше данните от архива на кораба. Виждаше и снимките на колегите си и спомените от предишния живот изплуваха в съзнанието му. Не знаеше дали да се радва, че отново е на борда на Crossfire, или да съжалява за спокойния живот, който имаха с Ким на Земята, докато Йон не се появи.
Корабът имаше няколко тераси и Алекс по някое време излезе на една от тях. Мостика беше на 20 м. Височина, а от тук се виждаше идеално около кораба, но със очилата за нощно виждане. Подухваше хладен вятър и сякаш се канеше да завали дъжд. Някаква романтика изплува в съзнанието на Алекс. С приятелката си, на космически кораб и с един извънземен, който знае много неща. Запали цигара и докато пушеше се замисли, дали можеше да се избегне повторната служба във AFJ, но според правилника, най- добрите агенти се намираха и в следващите им животи и продължаваха службата си, поне до уволняването им, т.е. около 20 години от младостта им. Сетне те биваха освобождавани от служба и разполагаха с парите си и живота си, чак до старостта, отдавайки се на спокоен живот и семеен уют.
На теарасата беше излязъл и Йон, току- що.
-Добре дошъл тук, Алекс!- каза той.- Надявам се отново да се съберем целия екип и продължаваме заедно да разузнаваме из космоса.
-Екипът е от 30 души, нали?- попита Алекс.
-Да, но понякога бройката ни нараства до 50 души.- каза Йон.
-А къде са те в момента?- попита Алекс.
-Разпръснахме се в различни посоки. Такъв е животът!- каза Йон.- Но имаме уговорката, да се съберем отново на борда на този кораб... Не се притеснявай, Алекс, всичко ще си дойде на мястото! Важното е, че намерих кораба, изоставен от десет години... Закарах го на ремонт и стягане и сега е бижу!
Алекс се замисли, а тук духаше хладен вятър, въздуха беше чист и свеж. За момент му стана странно- намираха се с Ким на чужда планета с един извънземен и малък, боен кораб.

(следва продължение)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза