ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 9), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 9), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Алекс стана от сън по някое време, а Ким спеше още. Той погледна статуса на кораба, светлината беше зелена, т. е. всичко нормално. Едва след това се наплиска с вода на чешмата и се зае с кафетата и запали цигара, докато се разсънваше. Пусна разговорите на общата радиочестота на колегите си и се заслуша, но и тук всичко беше нормално. Прозина се, протегна се и пусна на стенния екран картината от външните камери на кораба. Гледката напред беше зашеметяваща, а някъде надалеко се забелязваше междинната станция, към която кораба летеше. Докато пушеше цигара, Алекс хвърли един поглед на последните новини за екипажа, макар и да бяха само шестима, за момента. Йон беше успял да направи радиовръзка с междинната станция скоро. Аш и Сюзън вече бяха там и чакаха Crossfire, да ги прибере. В момента бяха будни още Браун и Джейн.
-Как сте, там?- обади се Алекс в микрофона.
-Скучаем.- чу се гласа на Джейн.- Ще дойдеш ли при нас на мостика, Алекс?
-Ще оправя някои неща тук в каютата и идвам!- каза Алекс.
-Хайде, чакаме те!- каза Джейн.
Алекс се активизира и набързо оправи нещата в каютата, за да иде на мостика. В момента Йон, Никита и Ким спяха. Асансьорът го качи на мостика. Corssfire се водеше както обикновено от два робота. На борда имаше достатъчно роботи, повечето от тях- въобще не бяха включени. Джейн се зарадва щом го видя. Радваше се и Алекс. Той седна до тях зад пултовете и каза:
-Въобще не знам нощ ли е, ден ли е, часовника ми отказа…
-Имаш часовник по бордовото време, Алекс!- каза Джейн.
-Така ли?- изненада се той- Ами къде е?
-Някъде из раницата.- поясни тя.
-Ще го търся, по- късно.- каза Алекс.- Как си, Браун?
-Нещо ми се е приспало, а трябва да дочакаме Йон да се събуди, каза да не оставяме мостика без дежурни…- каза Браун.
-Ами аз съм си поспал, мога да поема дежурство, ще вдигна и Ким, спи от десет часа!- каза Алекс.
-Не се притеснявай!- каза Браун.- Няма проблеми! Ще дочакаме Йон, скоро ще дойде.
Алекс си зареди термуса с прясно кафе от автомата в дъното на мостика, запали цигара и се замисли, докато следеше показанията на приборите по пулта си.
*
По- късно на мостика бяха дежурни Йон и Алекс, а останалите четирима на борда, спяха. Йон действаше из мостика, преглеждаше таблата в стените, проверяваше системите тук, а Алекс пушеше цигара и наблюдаваше картината от предните камери на кораба Crossfire, междинната станция беше все по- наблизо.
-Колко часа имаме до станцията, Йон?- попита Алекс.
-Най- малко пет часа.- каза Йон.
-Ще се забавим ли там, след като приберем Аш и Сюзън?
-Ще имаме и известна работа там, а и ще заредим още гориво, вода и храна.- каза Йон.
Алекс кимна и стана за да погледа през люка напред. Прякото наблюдение през люкове, а не през камери, все още не можеше да се замени с нищо друго. Той си пушеше цигарата, отпиваше кафе и размишляваше.
*
Crossfire се скачи с междинната станция без проблемно. Това беше малка, изкуствена планета със собствена атмосфера и оранжерии за производство на храна. Йон събуди всички на борда, а всъщност Алекс беше буден и до него.
-Момчета, разсънете се, вече сме на междинна станция и ще имаме задачи тук!- каза Йон по микрофона, а Алекс вече търсеше Аш и Сюзън в радиоефира и оглеждаше наоколо кораба за опасности и вражески обекти.

(следва продължение)