ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 7), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 7), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Алекс се събуди, скокна от койката си, а Ким още спеше. Той погледна навън през люка- намираха се все още високо в атмосферата на тази планета. Наплиска се после на чешмата в дъното на каютата и стегна униформата си, провери оръжията и раницата и тръгна към мостика, прозявайки се. Йон беше на мостика и тъкмо ровеше из инсталациите скрити в стените.
-Как е, Йон?- кимна му Алекс.
-Нормално.- каза Йон.- Нещата си вървят както трябва.
-Обади ли се Браун?- попита Алекс.
-Все още- не, но го очакваме.- каза Йон.
Алекс запали цигара, зареди си термуса с кафе и седна зад пулта да поработи, все още сънен. Crossfire летеше на 10 км. височина, воден от два робота, течеше сканиране на повърхността на планетата и заснемането й. Алекс се убеди, че около кораба няма опасности и се загледа в картината от външните камери. Из между облаците в далечината се виждаше залезът на слънцето, окъпано в оранжево. Наблюдава това близо час, преди да вземе да порови из радиоефира, където да търси близки радиостанции, от които можеше да се почерпи информация за различни неща, свързани с тази планета и местните хора.
По някое време на мостика се появи и Ким. Тя беше свежа и бодра, с палава опашка и стегната униформа, която много й отиваше и Алекс се позаплесна да й се радва. Двамата седяха един до друг, а от другата страна беше Йон и водеше делата за деня. Очакваше се всеки момент да се получи съобщение от Браун, Джейн и Никита, които пътуваха насам с малък джет, за да се присъединят към бойния екип на кораба Crossfire. Докато двамата земляни и Йон чакаха това да се случи времето течеше, а те имаха достатъчно време пред себе си, а за сега- много малко задачи.
Скоро около кораба се смрачи и се развилня ужасяваща буря. Crossfire беше изчисляван за всякакви атмосферни условия и бурята не беше проблем за него, но все пак двамата земляни се позамислиха и леко изплашени прочетоха инструкциите за подобен случай. Уверенията, че това не е проблем за този кораб малко ги успокоиха, но все пак остана някакво напрежение у тях, докато прелитаха из зоната на силня буря. Доколкото се виждаше от радара, тази зона беше огромна и щяха да излязат от бурята, поне след десет часа.
Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Неподозирани умения откриваше у себе си, откакто бяха на този кораб. Вече беше безспорно, че именно с този кораб са летели двамата с Ким, в предишния си живот, и са изпълнявали военни мисии, заедно с екип от 30- 40 души. Невероятно, но факт. Из архивите на бордовата компютърна мрежа всичко беше обяснено подробно. Съмнения по въпроса не можеше да има. Алекс въздъхна- действително всичко си идваше на мястото, постепенно. Двамата с Ким имаха уникалната възможност да прочетат от архива, всичко за това, как са прекарали предишния си живот, та чак до дълбоката си старост (тогава), както вече разбраха. Алекс твърде не беше любопитен, но в архива имаше и такава информация, ако се интересуваше.
По някое време на пулта замига някаква лампичка и се чу приглушен сигнал. Йон не беше на мостика, вероятно правеше нещо из кораба. Това беше сигнал за външно радиоповикване. Алекс включи радиото си и каза:
-Тук Crossfire, слушаме ви!
-Crossfire, тук е Браун! Наближаваме планетата, дайте точните си координати за да се скачим към вас!
-Разбрано, Браун! Координатите са ни- 562,173, 10!- каза Алекс.
-Прието! Crossfire, скоро ще бъдем на борда ви! Край.
-Браун! Край.- каза Алекс, изключи микрофона си и се замисли. Това бяха Браун, Джейн и Никита, а новината беше радостна- вече щяха да бъдат шестима души на борда на Crossfire. Според плановете, трябваше да се събере целия екип от най- малко 30 души. За всичко беше помислено в указанията и инструкциите.

(следва продължение)