ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 1), Valeri Kolev.
(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).
Валеше дъжд. Времето в планината беше хладно и приятно. Алекс и Ким бяха млада двойка- земляни, които се разхождаха из планината от няколко часа. Наблизо се намираше планинската хижа, където бяха пристигнали с колата си, преди няколко дни. Дъждът не им пречеше особено на разходката, а освен това имаха качулки на спортните си екипи.
-Ще се връщаме ли в хижата?- попита Ким.
-Не, все още!- каза Алекс.- Ще се приютим в ето тази барака и ще хапнем.
-Щом казваш, така да бъде.- каза Ким.
Бараката беше от дърво, вероятно използвана от планинарите. Беше отключено и те влязоха там, а дъждът ставаше все по- силен. Вътре беше скромна обстановка, но имаше печка за дърва, която можеха да си запалят, ако свиеше студ още сега. Свалиха си раниците от гърба и седнаха на масата. Това беше един хубав ден в планината и те бяха радостни и ентусиазирани. Обикновено се скитаха и правеха снимки и филмчета, а от това печелеха парите си.
Наближаваше вечертта, когато двамата тръгнаха обратно към хижата, за да не замръкнат на открито. Решиха да минат по пряка пътека , скоро я намериха и закрачиха по нея.
-Хубави снимки направихме днес!- каза Алекс.
-Да. Харесаха ми.- каза Ким.
-Сега ще се наспим, ще помързелуваме и утре- пак.- каза Алекс.
-Ти май се надяваш да спиш, Алекс!- каза Ким, а той не отговори.
Бяха само на два километра от хижата, когато наоколо вече беше тъмно, та се наложи да си светят с фенерчетата. В далечината се виждаха вече светлинките от хижата. Това беше приятно местенце, където идваха за кой ли път. Изведнъж Ким се спря и хвана Алекс за ръката:
-Каква е тази сграда, там?- попита тя- Не помня да е била там сутринтта!
На полянка зад дърветата се виждаха светлинки от странна постройка, или поне на такава им приличаше в този момент. Това беше като пет- етажна сграда с няколко входа, но наистина сутринтта не я бяха забелязали.
-Да погледнем по- от близо!- каза Алекс.
-Да вървим!- каза Ким.
Сградата изглеждаше доста странна. Те я приближиха в тъмното и се опитаха да я огледат, поне да разберат, какво е това. В този момент нещо изсъска зад тях и те се строполиха в мократа трева, един след друг. Това беше приспивен газ…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар