Времето сега:

сряда, 18 юли 2012 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 6), Valeri Kolev.


ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 6), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Полетът на кораба Crossfire със двамата земляни и техния приятел и колега- извънземния Йон, продължаваше от десетина часа. Летяха на височина от 10 км. сред облаци и мъгли, при липса на опасни бури и катаклизми. На мостика беше топло и уютно. Алекс пушеше цигара и пиеше кафе, а Ким беше до него и разучаваше инструкциите за работа с пултовете. До тях беше Йон, който водеше сканирането на планетата, под кораба, а и се оглеждаше за опасности. Двата робота пилотираха на предните пултове.
-Алекс!- усмихна се Ким.
-Какво има, скъпа?- попита той.
-Добре си прекарваме, май!- каза тя.
-Не можем да се оплачем.- каза той.- За сега!
-Кога ли ще бъдем обратно в къщи!- каза тя.- И ще имаме някаква голяма сметка за тока, заради хладилника, през всичкото това време…
-Не се притеснявай.- каза той- Има достатъчно пари в сметката ми, а за тока ще вземат от там.
-Ама, че хитро!- каза тя.- Не си ми казвал…
-Не си питала.- каза той.
-Другия път ще изключим всичко, даже хладилника и водата!- каза тя.
-Може би.- каза той.
-Защо- “може би”, Алекс?- попита тя.
-Един мой приятел има ключ за у дома.- каза той.- Казал съм му да наглежда делата ми, ако три дена под ред, не му се обадя, т.е. съм отпътувал на някъде.
-Ама, че хитро!- каза тя.- Други хитрини знаеш ли?
-Спокойно!- каза той.- Ще се справим!
Двамата замълчаха, съсредоточени в работата по пултовете. Полетът продължаваше, при липса на неблагоприятни атмосферни явления. Йон беше минал в задната част на мостика и си приготвяше нещо вкусно за хапване. Време имаше неограничено и пред тримата, просто беше трудно да се запълни с нещо достатъчно разумно…
*
Алекс се събуди, след четири часа сън. Ким все още спеше. Той се измъкна от койката си, стегна си униформата и прегледа бластера, прикрепен към дясното бедро. Калашника не го носеше из кораба, но с него задължително излизаше извън кораба, както и със шлема и раницата си, такива бяха инструкциите. Изми си лицето с вода и още сънлив премина в мостика, където Йон тъкмо инструктираше единия робот. Йон му кимна и си продължи работата, а Алекс зареди термуса си с прясно кафе, седна зад пулта и запали цигара. Трябваше му време да отвори очи.
По някое време ободрен и освежен се загледа в картината от външните камери на кораба. Гледката беше невероятна. За момент се размечта, макар и нищо да не му липсваше.
-Как си, Алекс?- потупа го по рамото Йон.
-Поспах си добре.- каза Алекс.- При нас всичко е нормално! А как вървят нещата с кораба?
-Очакваме сигнал по радиото от малък джет с който ще пристигнат Браун, Джейн и Никита!- каза Йон.- Трудно ги открих, но са забелязали моето радиопослание, което им оставих на малък автоматичен предавател и ето- пристигат при нас!
-Кога се очакват?- попита Алекс.
-В близките 24 часа.- каза Йон и отмина, на вътре из кораба, а Алекс се залови за работа.

(следва продължение)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза