ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 12), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 12), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Crossfire се беше приземил преди няколко часа на планетата Orixon 91, на един космодрум, край 400- хиляден град. Тук беше нощ, а времето прохладно и със слаб ветрец, свеж и чист въздух. Алекс беше излязъл на терасата на каютата и се радваше на това ново място, където стъпваха днес. С помощта на специални очила можеше да вижда в мрака. Докато оглеждаше космодрума, с подредените из него летящи машини и постройки, неусетно измина цял час. Тук земляните идваха на разузнаване, както и да търсят останалите членове на екипажа, които можеше да са тук, или да са минавали оттук и да има запазена някаква информация за тях. Отделно, Йон имаше тук някакви задачи, свързани с посещения при стари негови приятели, Йон беше същество на повече от 600 години, с голям опит в пътуването из космоса, който беше посетил голям брой планети, с много запознанства и приятели.
Алекс запали цигара, докато се разхождаше из кораба. Той разглеждаше всички помещения из кораба, всички машини из трюмовете, както и складовете. Обиколката му завърши в бордовата оранжерия, където той седна на една дървена пейка и се унесе в размисли. Извади термуса от джоба и си сипа кафе. Тук беше тихо и спокойно. Пиленца и малки зайчета подскачаха около хранилките си. В съседство беше бордовия рибарник. Тук всичко беше бързорастящо и даваше продукция в кратки темпове. Така щеше да се осигурява основната храна за екипажа на кораба.
По някое време в оранжерията се появи Йон. Той кимна на Алекс и го приближи:
-Почиваш ли, Алекс?
-Току- що разгледах целия кораб.- каза Алекс.- Поседнах за половин час тук.
-Оставете дежурни в кораба и се разходете навън!- каза Йон.
-Непременно ще се разходим. – каза Алекс.- Из космоса рядко има къде да се разхожда човек.
Йон продължи нататък из кораба, а Алекс си допи кафето и също тръгна, смяташе да види какво става на мостика.
*
Бяха излезли навън от кораба, Алекс, Ким и Аш. Те бяха с калашниците, носеха и шлемовете си, но не ги слагаха- тук въздуха беше добър за дишане, по принцип, дори беше със изключително качество. Из космодрума беше оживено, наскоро се беше приземил пътнически кораб, от който тъкмо излизаха тълпи от извънземни. Тримата продължиха надолу към близката река. Тук всичко им беше интересно, все пак това беше още една, чужда планета, на която стъпваха. Базата на Агенцията AFJ беше наблизо, надолу по реката. По някаква причина Йон беше предпочел да кацнат извън базата, но там вече знаеха, че легендарния кораб Crossfire събира отново екипаж за нови мисии, след години пауза.
Край реката беше приятно. Подухваше ветрец, а наблизо имаше и някакво кафене, при това- денонощно. Тримата земляни си отваряха очите на четири. Макар й да бяха прегледали информацията за тази планета от архивите на кораба, то опасност можеше да се появи, буквално от всякъде. Алекс по някое време запали цигара и се спря на брега на реката. Някаква далечна звезда хвърляше бледа светлина върху тази местност, беше някак тайнствено и приказно. Тримата добре уловиха момента, преди той да отмине безвъзвратно.
*
Алекс и Ким бяха останали дежурни в кораба Crossfire. Те трябваше да го пазят, докато останалите шестима се приберат от разходката. Алекс беше разпределил десет робота из целия кораб, които да го охраняват. Други два робота бяха зад пултовете на мостика, готови да водят кораба, при необходимост. Алекс и Ким седяха в удобните кресла, леко притеснени, че пазят целия кораб в момента. Отвън Crossfire приличаше на пет- етажна футуристична сграда, но това беше само илюзия, защото той беше доста по- голям, по- скоро като десет- етажна сграда с четири входа. Мостика в момента се намираше на 30 м. Височина, а от тук се виждаше доста надалеко. Двата входа на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, за да не могат да се промъкват неканени гости.
Алекс си зареди термуса с кафе, запали цигара и се изправи пред люка, за да погледа навън. Ким беше заета да слуша общата радиочестота, за да се знае, какво правят шестимата навън. За момента нямаше никакви съществени проблеми при тях.
*
(следва продължение)