Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
понеделник, 23 юли 2012 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 10), Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 10), Valeri Kolev.
(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).
*
Този ден Алекс не беше във форма, неразположение го мъчеше, както и грип, който беше прихванал одеве на онази планета. Той все пак стоеше на мостика, но това му струваше големи усилия. По някое време запали цигара, а в устата му горчеше. Абстрахира се от състоянието си и погледна, какво става около кораба. Йон и Браун уреждаха зареждането на кораба с гориво, кислород, вода и храна, а Джейн и Никита бяха заминали с малък джет да приберат Аш и Сюзън от един хотел, на два часа полет от дока, където се намираше Crossfire. Ким беше из кораба, заета с проверката на системите му. Тя скоро приключи с това и се появи на мостика. Алекс стисна зъби, от извънземния грип имаше висока температура и го тресеше треска.
-Алекс!- каза Ким- Не изглеждаш добре, човеко!
-Това е някакъв извънземен грип.- поясни той.
-Тества ли се на медицинския компютър?- попита тя.
-Не, но Йон ми даде едни лекове.- каза той.- Дано ми помогнат…
-Много неприятно, наистина!- отбеляза Ким.
Алекс седеше зад пулта и действаше, а сега и Ким се намеси в работата. Зареждането с гориво, кислород, вода и храна не беше кой знае колко сложно. Основната работа се вършеше от роботите на кораба Corssfire. Тук имаше достатъчно роботи, дори голяма част от тях още не бяха активирани и се намираха из трюмовете на кораба.
*
По някое време на борда пристигнаха Джейн и Никита, които водеха Аш и Сюзън, бяха ги намерили успешно. Алекс се ръкува с тях, същото направи и Ким, а Йон каза:
-Деца, да се стягаме за работа! Имаме да събираме още много хора от екипажа ни. Аш, Сюзън, добре дошли отново тук, настанявайте се!
На борда настъпи оживление- току- що екипажа беше станал от осем души. Но до 30- 40 имаше още много търсене и пътуване. Обикновено толкова души беше наброявал екипажът на Crossfire.
Алекс запали цигара в моменти на облекчение от грипа си и си зареди термуса с прясно кафе. Той смяташе да не се предава на грипа, а да остане на линия зад пулта на мостика. Все още не беше усвоил всичко необходимо за работата с пултовете и продължаваше да се учи. Това всъщност бяха позабравени умения, които само трябваше да си припомня.
*
Десетина часа по- късно зареждането на кораба с провизии, кислород, вода и гориво, беше приключило. Йон се допита до останалите колеги на борда, дали да отлитат веднага, или да поостанат тук за малко разходки. Гласуването даде категорично решение- да се отлита нататък по задачите на екипажа. Насрочиха отлитането за след два часа, докато проверят основните системи на кораба.
Алекс имаше променливо състояние- ту грипът го преборваше, ту пък му олекваше внезапно и чувстваше прилив на сили. Лошо започваше службата му на борда на кораба Crossfire- с тежък извънземен грип. Лековете, които Йон му беше дал, имаха променлив успех, но без тях беше още по- сериозно. Алекс стискаше зъби и загърбваше неразположението си със работа по пулта и по компютъра си.
*
По- късно Crossfire вече летеше нататък по плана на Йон, който предвиждаше издирване, търсене, контакт и прибиране на всички колеги от стария екипаж на кораба. Така беше договорено, така беше и според инструкциите. Нямаше основания да се смята, че няма да се събере целия екипаж, както в последните, предишни мисии на кораба. В тези часове, Crossfire летеше в посока към звездата Orixon 3. Нататък щеше да се действа според обстоятелствата, в зависимост кого и къде от екипажа щяха да открият.
Алекс беше подремнал час- два и щом стана от койката си, се наплиска с вода на чешмата и си взе кафе, трябваше му време за да се разсъни. Той стегна униформата си и запали цигара, докато отиваше към мостика. Ким остана да спи в тяхната каюта. На мостика всичко беше нормално, бяха дежурни Аш и Браун. Алекс поздрави и седна зад един свободен пулт. Тук те бяха шест, но при необходимост лесно можеше да се отворят още пултове. За управлението на кораба беше достатъчен и един- единствен пулт.
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар