ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 8), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 8), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Джетът на Браун, Джейн и Никита току- що се беше скачил с кораба Crossfire. Докато хамбарът се затваряше те тримата вече бяха в асансьора, със пълната си екипировка- униформи, шлемове, оръжия и раници. На мостика ги посрещна Йон. Прегърнаха се, с навлажнени очи.
-Събираме се отново!- каза Йон.
-Йон, братко! Доживяхме да се видим пак и то на борда на Crossfire, също както във онези славни времена!- каза Браун.
-Вижте се с Алекс и Ким, а сетне се настанявайте!- каза Йон.
По- късно, Алекс и Ким бяха в бордовата оранжерия, седнали на пейка под ябълковото дърво. Двамата се радваха на зеленината тук и си почиваха, преди да се върнат на мостика. Срещата с Браун и момичетата ги зарадва. Из космоса човек се радва на всеки дошъл за малко или за по- дълго. Чувството за отдалеченост от Земята се лекуваше чрез общуване с колкото може повече хора.
-Това са бързорастящи растения и дървета!- каза Алекс.
-Да. Спомням си някои неща.- каза Ким.- Нататък май имаше малък рибарник…
-Да, има рибарник.- каза Алекс.
-Живот ще си живеем тук!- усмихна се Ким.
-Не забравяй опасностите!- каза Алекс.
-Да, но пък заплатите са страхотни!- каза Ким.- И всичките останали привилегии.
-Ще се справим, Ким!- каза Алекс.- Спокойно!
Двамата замълчаха за известно време, а корпуса на кораба леко се тресеше от силната буря навън. Някъде наблизо се задейства някакъв агрегат, който набираше обороти с приглушен звук. Около хранилката за пилета се бяха събрали няколко птици и чоплеха с човки из купата със зърна. Някакъв заек подскачаше към хралупата си.
*
Шестимата командоси летяха с кораба Crossfire във посока към близка междинна станция, където трябваше да са дошли вече Аш и Сюзън, за да ги приберат на борда, те бяха също от екипажа, по принцип. Из кораба беше спокойно и тихо. Планетата оставаше на далеко зад него. На мостика се бяха събрали и шестимата, за да си поприказват и да вземат важни решения за по- нататъшното прибиране на останалите членове на екипажа. Действително екипажът беше разпръснат във всички посоки, кой накъдето го е отвял вятъра на живота. Новата дейсност на екипажа с кораба Crossfire беше подплатена финансово, а вече течаха и заплатите, които се изплащаха редовно всеки месец и представляваха прилична сума, непостижима в цивилния живот.
Алекс запали цигара и стана от мястото си, зад пулта, за да се поразтъпче из кораба. Тук имаше фитнес заличка, както и симулатор за най- различни тренировки, както на пилотиране на този и други кораби, така и за бойни изкуства и стрелба. Но сега Алекс не искаше да тренира, а само да се разходи из кораба. Беше се замислил дълбоко, докато пушеше и крачеше из коридорите и асансьорите на борда. В слушалката на лявото си ухо, чуваше разговорите на мостика, а можеше и да взима участие в тях. Малко беше неловко да се говори от кога се познават тези хора. Някои от тях бяха във втори свой живот тук, както беше случая със Алекс и Ким, но други бяха още в първия си живот, на борда на този кораб. Според инструкциите, вече в трети пореден живот, командосите нямаха повече задължения към Агенцията AFJ, в която служеха до сега. Тази мистериозна и тайнствена агенция имаше огромно влияние из Млечния път, а я управляваха смесени екипи от земляни и извънземни от няколко извънземни раси. Разбира се, съществуването й беше секретно и забулено в тайнственост из цялата Галактика Млечния път.
Около кораба имаше само далечни обекти, най- близкия на пет часа от тук, но минаваше по курс на отдалечаване. За момента нямаше никакви опасности за Crossfire и шестимата командоси. Междувременно се водеше издирване на останалите членове на екипажа, чрез далечни радио- транслации и малки, автоматични радиосонди, които бяха пуснати из близките наоколо зони.
*
По някое време Ким спеше, а Алекс слушаше музика, докато пушеше цигара и се занимаваше с компютъра си в тяхната обща каюта. Занимаваха го най- различни мисли, но най- вече го вълнуваше какви мисии ще изпълняват с кораба Crossfire от тук- нататък. Из архивите на кораба бяха описани всички мисии, през които този кораб беше минавал до момента. Това беше направо справочник и учебник, как да се справиш с дадена задача успешно. Според бордовия часовник беше вечерно време, но това нямаше голямо значение за никого тук. Алекс си припомняше вечерите си със Ким на Земята, но без кой знае каква носталгия- все пак, тя беше тук с него.
Алекс спря музиката, взе си един ободряващ душ и когато отново се стегна в униформата си, се почувства свеж и бодър. Още не му се беше доспало и слушаше разговорите между колегите си на мостика. Това беше прието на този кораб, за да вървят нещата нормално- разговаряха помежду си на обща честота по радиото. Междувременно през телескопите на кораба вече се виждаше междинната станция, като точка на екрана, там отиваха сега.

(следва продължение)