Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
петък, 13 юли 2012 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 3), Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 3), Valeri Kolev.
(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).
Според часовниците на Алекс и Ким беше следобедно време, макар, че в момента летяха с малкия космически кораб, който носеше името: “Crossfire”. Бяха на борда му от няколко дни, а все още бяха изумени от случващото се с тях самите. Йон им обясняваше минимума от неща, които им биваха необходими, за да бъдат полезни на борда на корабчето, но той се надяваше да започне и завръщането на паметта, загубена при прераждането на двамата земляни. За удобство те носеха същите си имена, но този път бяха родени на друго място и във друго време. Иначе на борда на Crossfire всичко си беше същото и те често се улавяха, че намират предмети и местата из кораба, без да им е казано къде се намират те. Всяко чудо- за три дни, както се казваше, те свикваха постепенно. Научиха се да ползват униформите, които им даде Йон, както и скафандрите. Към всичко това имаха и по една раница, пълна с интересни джаджи, необходими за оцеляването из космоса, при необходимост. Постепенно така свикнаха с новия си- стар живот, че се чудеха, как са живели цели 30 години на Земята, до момента, и като фотографи от десетина години.
В часовете преди вечертта, така да се каже, Алекс и Ким седяха на втория пулт и се учеха да водят кораба, както и ровеха из компютърните архиви, за да разберат с какво са се занимавали на този кораб, в предишния си живот, както вече разбраха. На моменти изтръпваха от ужас, когато разбираха сериозността на случващото се тук с тях. Нямаше връщане назад. Те бяха военни, а според инструкциите са били задължени да се върнат тук, след поредното си прераждане. Това бяха инструкциите на странната и тайнствена организация- агенция, в която служеха и за която работеха, а именно: AFJ.
Откакто се бяха събудили последния път, Йон все нещо правеше из кораба и все бързаше. “Не ми пречете, деца!”- казваше той, когато се опитваха нещо да го питат. Crossfire все още беше воден от двата универсални, бойни робота. Без да знаят на къде летят напоследък и какво ги чака там, двамата земляни трупаха знания и опит от бордовите компютри и симулатора. Сили в началото на новия им живот им даваше мисълта, че могат отново да се връщат на Земята, разбира се- когато това е възможно.
По някое време Йон им извика:
-Затегнете коланите! Кацаме!
Мълчаливо затегнаха коланите и погледнаха в екраните пред себе си, къде всъщност кацат. Това беше някаква планета, отчайващо извънземна. Спускането продължи само половин час, а кацането беше меко и без усложнения. Навън беше хубаво и леко хладно време, а въздуха- чист и свеж, но с някакви непознати, извънземни ухания. Тримата скоро излязоха от кораба, който беше приземен на планинска поляна в чудна местност.
-Деца, чакайте ме в кораба и без щуротии! Ще се върна след близо час!- каза извънземния и се отдалечи в посока към близката гора.
Останали сами Алекс и Ким се огледаха наоколо. Два бойни робота от кораба охраняваха входа му, със особено сериозни физиономии, не търпящи противоречие или нещо подобно. Алекс извади бинокъла и стъпи на една площадка по корпуса на кораба, за да огледа района в далечина, а Ким се заплесна по цветята из тревата наоколо и скоро си имаше съвсем свеж и оригинален букет от отчайващо извънземни, но страхотни цветя. Някакво животинче изписка на двайсетина метра от кораба и хукна да тича през глава, да се спасява или нещо такова. Безспорно това беше една чудна планета. Искаше им се да знаят повечко за нея, но все още не бяха на ти с компютрите из кораба, от които всъщност всичко можеше да се научи, без ограничения, това беше именно такъв кораб, за който рядко имаше някакви тайни, изобщо.
-Къде ли отиде Йон?- попита Ким, с букета в ръка, докато търсеше местенце за сядане по корпуса на кораба, а то имаше такова, разбира се.
-Ще научим, само ако той ни каже.- каза Алекс.- Да изпушим по една цигара, докато чакаме! В термуса си имам горещо кафе!
-Добра идея!- каза Ким.
Униформата страшно и отиваше, а Алекс отново се заплесна, да гледа колко й отива униформата, доста заинтригуван и със зяпнали уста от възхищение.
(следва продължението, скоро)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар