DJ Liz Candy.2015.III.1.

Публикувай от DJ Liz Candy.

Животинче.2015.III.1.

Публикувай от PerezHilton.com.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 397, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 397, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, а кръстосвачът Nissan беше отишъл надалеко от всякакви пиратски кораби и кораби на нашествениците. До планетата Orixon 44 оставаха няколко часа път.
*
Сутринта на другия ден Crossfire обикаляше планетата Orixon 44 като дерижабъл със скорост 80 км/ч. на височина от 8 км. в патрулен полет. Беше към средата на следобеда, когато Crossfire наближаваше една база на AFJ, разположена край голяма река от едната страна и планина от другата страна. Дежурните тъкмо се свързваха с тази база по радиото, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафе и цигари, днес във добро настроение и форма. Кораба- дерижабъл пилотираха Джейсън и Джаксън, а във дежурната каюта дежуреха по полета Браун и Джейн. Докато си пушеше, Алекс отново умуваше по 55 теми за размисъл, сериозно ангажиран и си драскаше по бял лист хартия, разни схеми, йероглифи и числа. Сетне ги снимаше с ръчния си часовник и ги записваше в архива на кораба. В това време в кораба- дерижабъл бяха будни само 80 души, а останалите спяха във задължителен сън, за да са свежи и бодри за следващите смени или при необходимост. Докато умуваше и размишляваше, Алекс забеляза, че някой го търси по квазарния телефон. Алекс включи телефона и каза:
-Тук Алекс, корабът Crossfire!
-Алекс, аз съм от Юпитер, колкото и да не ти се вярва! Казвам се Боян, ако не си забравил, кораба BASF…
-Боян от Юпитер!- каза Алекс.- Каква изненада! А къде сте сега?
-Приближаваме планетата Orixon 44 и скоро ще бъдем там.- каза Боян.- А вие къде сте сега?
-Ами ние сме точно там!- каза Алекс.- Патрулираме над същата планета…
-Каква изненада!- каза Боян и двамата замълчаха за няколко минути. В това време се задейства някаква автоматика и на екрана пред Алекс се пови видеовръзка със Боян, а той продължи да говори: -Ние имаме подарък за Crossfire, Алекс!
-Това е много добро!- каза Алекс.- Променил си се много Бояне!
-Ами то и ти си се променил много, неможах да те позная…- каза Боян, а в това време зад него се появи някаква млада жена и той продължи: -Изключвам връзката, трябва да правя нещо сега! До скоро, Алекс!
-До скоро, Бояне!- каза Алекс.
*
Вечерта напредваше, когато корабът- дерижабъл увисна на 600 м. над базата на AFJ. До долу бяха изпратени три екипа със джетове. Корабът временно щеше да плува над базата на такава височина. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, за да погледат навън. Те не вдигнаха стъклената, предпазна стена на терасата, а отвориха само малко прозорче за да надникнат и да подишат свеж въздух. Запалиха по цигара и отвориха джобните , плоски бутилки от един литър с джин , за да отпият по една юнашка глътка. Местността на базата беше невероятна. От тази височина по нищо не се виждаше, че там долу има база. Те постояха на терасата близо час. Тук беше невероятно, а настроението им беше странно романтично, докато мълчаха и дишаха и наблюдаваха джунглата като омагьосани. В един момент потръпнаха и двамата. Това тук беше цяла нова, чужда планета, все още неопозната, неизучена, не добре заселена- новата планета на човешката цивилизация…
Когато по- късно Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта, те виждаха всичко като някакъв сън. На 600 м. височина над дивата джунгла, те бяха заедно и мислеха непрекъснато един за друг, все още омагьосани, млади и щастливи, че са заедно, а тук просто нямаше кой и как да ги разделя…
Из кораба се забелязваше оживление. Беше настъпило времето за общата вечеря в столовата, а от кухнята бяха приготвили страхотно меню този път и то още горещо и навреме. Алекс отново си взе голяма чаша, горещо и ароматно, силно кафе и запали цигара, докато умуваше по разхвърляните бели листи по плота пред себе си и драскаше по тях разни работи, размишлявайки. Около кораба- дерижабъл нямаше вражески летящи машини, и така на дистанция от 2,000 км. В очакване за една спокойна вечер и дълга, самотна нощ в дежурства, Алекс, Палма, Ким и Аш си прекарваха невероятно този път. Тук бяха също Ing и Бронк, които се занимаваха с един филм от архивите на кораба. Филмът сигурно им беше интересен, защото те не отклоняваха поглед от екрана пред тях.
Късно вечерта единият джет се прибра горе на дерижабъла, а това бяха екип от десет души. Те носеха кристали с интересна и ценна информация от архивите на тази база. Там разполагаха с два космически кораба и бяха пътували доста из космоса. Това беше тайна бойна станция със ядрени установки за поразяване на цели до 1,000 км. от планетата в открит космос. Тук в базата живееха 1,000 души, тюлени- командоси- астронавти от AFJ. Другите два екипа по десет души оставаха още няколко часа долу в базата, за да получат най- новите инструкции.
Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк, за да се загледа напред към изгрева на синята луна. Най- близкия град беше само на 500 км. източно от тази база. Тук се улавяха двете му радиопрограми, както и телевизионен канал за континент № 1. То всъщност само той беше заселен до тези времена, но затова пък това бяха 15 милиарда земляни и техните четвърти и пети поколения, човешка цивилизация с древни корени от Земята и другите планети във Слънчевата система. Тук разбира се имаше и други раси, а туризма беше добре развит…
Наближаваше полунощ, а Алекс и неговите другари щяха да будуват чак до утрото след като бяха поспали по- рано през деня. Корабът- дерижабъл плуваше в небето на 600 м. над джунглата, носен от ветровете насам- натам, а из него щуруваха някакви невестулки, но тук никой не се впечатляваше от тях, нито някой се интересуваше, защо точно разнасят разни бутилки с вода, насам- натам и непрекъснато бързат…







(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 396, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 396, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Crossfire напусна кръстосвача Nissan, за да отиде и да прибере кораба на животинчетата, които бяха тук от скоро. В зоната беше забелязан и пиратски кораб. Докато за пиратския кораб беше изпратен кораба Ford на проверка, Crossfire беше вече надалеко в посоката, където четирите животинчета бяха изоставили кораба си, заради липса на гориво. Те се бяха телепортирали до кораба на земляните в изминалите дни. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в добро настроение, седнали зад пултовете си и се черпеха с кафета и цигари, а Ing и Бронк отново търсеха радио- връзка със Съпротивата, за да предупредят за новите пиратски кораби в зоната. Докато Crossfire набираше скорост към координатите на малкия кораб на четирите животинчета, Алекс умуваше по своите 55 теми за размисъл. Докато размишляваше, той си драскаше по бял лист хартия и се забавляваше да оставя там неразбираеми схеми и йероглифи, както и коани. Сетне заснемаше всичко със цифровата камера на часовника си.
*
Беше обедно време, когато Crossfire забеляза пиратски кораб по пътя си към малкия кораб на четирите животинчета- гости при земляните. Пиратския кораб беше прихванат и започна луда гонитба, според инструкциите на командир Йон- пиратските кораби да бъдат прихващани и проверявани. След близо час преследване пиратския кораб отказа да се подчини и беше унищожен…
По някое време във следобеда Crossfire наближаваше координатите на малкия кораб на своите гости. До точното място оставаше около час път. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафе, а тук във дежурната каюта бяха също Ing и Бронк, които държаха радиовръзките със Съпротивата. Браун и Джейн бяха дежурни тук, а на мостика на кораба пилотираха Джаксън и Пиркс. В тези часове на борда на кораба все още бяха будни всички от екипажа, след успешното унищожаване на пиратския кораб, който носеше заплаха за зоната Orixon. След общия обед на екипажа в столовата на кораба, към задължителен сън отидоха 150 души, а 50 останаха на линия, за да помогнат на животинчетата да се справят с корабчето си и да им натоварят гориво и провизии за из път, за което черпеше конадир Йон.
Настъпи вечерта на борда на кораба Crossfire. Бяха намерили малкото корабче на четирите животинки. То беше около 100 м. дълго и към 20 широко. Докато животинките си оправяха нещата и се зареждаше корабчето им със гориво, се оказа, че това бил техния спасителен план за човешката цивилизация. Разбрали за злите сили и за пиратските кораби от древни книги на родната си планета. Това беше една древна и мъдра цивилизация на невестуковидните хуманоидни животинчета. Те бяха стигнали само до тук, заради сгрешената звездна карта. Невестулките знаеха какво да направят, а това беше да дадат инструкции за оцеляването на човешката цивилизация из системата Orixon. Те носеха и малък чип, който трябваше да се прикачи към автоматиката на кораба Crossfire. Докато невестулките даваха инструкции на екипажа на Crossfire, всичко беше вече готово. Crossfire се прибираше обратно към кръстосвача Nissan. Корабът на невестулките изненада всички със висока скорост и неподозирани възможности. Те обясниха, че винаги ще бъдет наблизо, за да помагат при нужда на земляните. Според скромните им обяснения- разполагали с голяма и много бързоподвижна армия, а идвали до тук от Далечното бъдеще…
*
Раздялата със симпатичните животинки- невестулки натъжи екипажа на Crossfire, но мисълта, че винаги ще бъдат някъде наоколо, като лоцмани в зоната, готови да помагат и спасяват, зарадва всички. Crossfire набираше скорост към кръстосвача Nissan, а до там имаше много път. Алекс беше в компанията на Палма, Ким и Аш. Те се черпеха с кафе, а дежуреха Шон и Никита. Пилоти на кораба бяха Джон и Джими. В тези часове в кораба започнаха да се случват чудеса. Току се появяваха изневиделица невестулките, бързаха за някъде из коридорите на кораба, после си наливаха вода и отново изчезваха. Скоро всички свикнаха с това, че на борда на кораба има неизвестен брой невестулки, а сетне никой вече не се впечатляваше от тяхното присъствие тук…
*
Към средата на вечерта кораба Crossfire наближаваше кръстосвача Nissan. До там оставаше съвсем малко път. По това време в кораба бяха будни само 80 души. Алекс запали цигара с кафе в компанията на другарите си, докато търсеше радио- връзка със Nissan. В зоната все още се намираха пиратски кораби, но Crossfire въобще не се занимаваше с тях, според най- новите инструкции. Опасност за Crossfire нямаше, но въпреки това, специален екип държеше оръдията в готовност за стрелба. Тези пиратски кораби бяха пълни с най- обикновени престъпници, които постоянно се пречкаха из зоната Orixon.
Когато по- късно Crossfire пристигна на кръстосвача Nissan и зае своето място по неговия корпус, скачването беше нормално, тунелът за топлата връзка се разгъна нормално. Алекс се изправи пред предния люк и погледна напред по пътя, а малко след това Nissan започна да набира скорост в посока към Orixon 44. В зоната имаше подсилено присъствие на сили на AFJ и Съпротивата във връзка с вълните нови атаки на нашествениците и появата на разни пиратски кораби.
Късно вечерта Nissan вече се намираше надалеко от онова място на срещата с Crossfire. Далече от всякакви обекти наоколо, Nissan беше един своеобразен малък автономен и независим свят, който живееше и дишаше и мислеше по свои си правила… Из корабите на Nissan и в неговия централен корпус, изненадващо се появиха странни невестулки, които бързаха по коридорите с важен вид и мъкнеха някакви бутилки с вода. Пови се и неголям кораб, който във движение се скачи към кръстосвача. Тук вече никой не се впечатляваше от присъствието на невестулките.
Дълбоко замислен над 55 теми за размисъл Алекс запали цигара с кафе, докато драскаше по бял лист хартия пред себе си на пулта, със измъчен вид, на не до там добре поспал човек, всъщност той не беше спал добре от месеци… Тук будните 80 човека бяха във очакване на една спокойна вечер и дълга тиха нощ във дежурства.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 395, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 395, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Crossfire се намираше на космодрума край град № 1, на планетата Orixon 44. Все още не се знаеше, дали кораба ще нощува тук или ще отпътува. Вероятно той щеше да продължи патрулирането си. Алекс изпитваше лепкава дрямка, а имаше още много задачи преди полунощ. Той се наплиска с вода на чешмата и си взе кафе, трябваше да преодолее лепкавата дрямка, за да бъде в час и на линия.
Късно вечерта командир Йон изпрати гостите си до изхода на кораба, откъдето те заминаха с хеликоптер. Тази нощ по някое време Crossfire щеше да продължи полета си, вероятно. Навън нямаше нито един човек от екипажа. Будни бяха само 80 души. В очакване на идващата нощ, Алекс и Палма будуваха по пултовете си. Ким и Аш почиваха на масата зад пултовете и се черпеха с кафе, а Ing си беше поканил Бронк и двамата разговаряха на дълго и широко за своите два различни свята и за родните си планети. Това беше база на AFJ, недалеко от град № 1. Тук трудно биха се появили врагове, но въпреки това дежурните внимаваха.
Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. В далечината се виждаха светлинките на замъците в града.
*
Беше обедно време, когато Crossfire отлетя от космодрума край град № 1. Докато кораба набираше височина, Алекс си взе кафе, запали цигара и се замисли. Кораба пилотираха Джими и Джони, а дежуреха Шон и Никита. Бяха на височина от 10 км., когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа навън. Летяха сред облаците в патрулен полет над планетата.
*
Към края на следобеда на борда на Crossfire пристигна съобщение за нова вълна от нашественици, които бяха отблъснати и унищожени съвсем бързо в порядъка на няколко часа. Течеше проверка, дали има още вражески обекти в зоната на Orixon. По това време Crossfire се намираше над континент № 2, който не беше заселен все още, но там имаше няколко бази, както на AFJ, така и на Съпротивата.
*
Вечерта започваше, а кораба летеше в патрулен полет като дерижабъл над континента със скорост към 100 км/ч. В зоната беше вдигната тревога както за силите на AFJ, така и на Съпротивата. В тези часове Алекс, Палма, Ким и Аш трябваше да тръгват със совалката Honda за да огледат района напред. Това беше совалка със 30 места, които скоро бяха попълнени, а совалката се спусна малко на долу и отлетя нататък на височина от 10 км. Със совалката тръгна и Ing, който поддържаше връзка със Съпротивата по радиото. Совалката пилотираха Браун и Джейн, а дежуреха Шон и Никита. Докато отлитаха нататък със Honda, на борда на Crossfire беше свикана проверка из кораба. Бяха забелязани нерегламентирани телепортации на някакъв непознат вид. Те бяха заловени и прибрани в карцера. Командир Йон нареди да бъдат разпитани.
*
По- късно вечерта Honda достигна 15 км. височина. Радио- връзката на по- голяма височина беше успешна. Новото съобщение беше, че из зоната има престъпни групи със летящи машини, но те нямат нищо общо със обектите Z. Около планетата изглеждаше спокойно, но все още бяха в ход проверките. На совалката Honda се бяха появили аномалии, които притесниха екипажа. Те се опитваха да си обяснят аномалиите, но най- вероятно бяха някакви приплетени пространства на безплътни същества. Раздвояването на действителността накара екипажа на Honda да започне изтегляне към кораба Crossfire, докато все още всички си бяха със разсъдъка. Беше взет курс към кораба, отдалечен на около 1,000 км. дистанция.
*
Вечерта напредваше, когато совалката Honda се завърна на кораба Crossfire и се скачи към него на височина от 15 км. Корабът беше във функция на дерижабъл, за да се пести енергия и гориво. Аномалиите за момента бяха изчезнали, а в карцера на кораба имаше двама задържани от непознат вид, заради нерегламентирана телепортация на борда на кораба. Алекс скоро се прибра в дежурната каюта със своите другари, а тук топлото беше избягало вече. Трябваше наново да се топлят с чайове, докато климатиците затоплят. Скоро след това Crossfire започна да изплува нагоре, за да търси кръстосвача Nissan. Докато дежурните търсеха кръстосвача на радара, беше осъществена радио- връзка с него. Адмирал Шао беше повикал кораба обратно, заради аномалиите и високата престъпност наоколо. Той смяташе да даде специални нови инструкции на екипажите на кръстосвача.
*
В късните часове на вечерта Crossfire наближаваше кръстосвача. Алекс се топлеше с чай в компанията на Палма, Ким и Аш, а Ing и Бронк разговаряха със силите на Съпротивата в зоната. Темата по кръстосвачите и корабите на Съпротивата и AFJ беше високата престъпност в зоната на системата Orixon. Престъпниците разполагаха с пиратски кораби. Алекс беше сънлив във тези часове, а го мъчеше лепкава дрямка, на която почти се поддаваше, но той имаше още много задачи, преди полунощ. Докато се плискаше с вода на чешмата, Алекс забелязваше, че из кораба настъпи оживление. Командир Йон беше вдигнал всички от екипажа за пет свободни часа. Останаха на местата си само дежурните и пилотите, но кухнята все още не беше готова със топлата храна. Екипажът се изненада, че в карцера има някакви същества от непознат вид. Откъде се бяха телепортирали на борда на кораба, никой неможеше да обясни. Те се оказаха бъбриви животинки. Надълго и на широко обясняваха, как им свършило горивото на корабчето им, някъде около 10 часа по- нататък в посока към Orixon 3. Хората тук се развеселиха. Наоколо нямаше въобще къде да се зареди гориво. Животинчетата обясниха, че били сбъркали звездната карта, по която се движели. Командир Йон ги допусна до каютата за гости на кораба, където те бяха обеззаразени, изкъпани и нахранени. Тъй като случайни събития въобще не съществуваха, екипажа започна да умува- защо тези животинчета са тук…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 394, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 394, Valeri Kolev.

Беше вечер на борда на кораба Crossfire, когато дежурните получиха съобщение от кръстосвачите, че още 50 обекта на нашествениците са били унищожени през изминалите няколко дни. В очакване на следващи вълни от нашественици, отново беше обявена тревога из цялата зона на Orixon. В тези часове Crossfire тъкмо набираше височина, излитайки от една база на Съпротивата. Алекс се топлеше с кафе и цигара, загънат в дебело одеало и наблюдаваше екраните пред себе си на пулта. Пилотираха кораба Джаксън и Пиркс, а в дежурната каюта дежуреха Браун и Джейн. Тази вечер Алекс беше особено свиреп и разгневен от фактите, че вълните от прииждащи нашественици, продължават. В тези часове командир Йон си почиваше, а командването беше дадено на Алекс. Докато проверяваха дали наблизо има нашественици, дежурните на кораба следяха и параметрите на полета, а това беше обичайното патрулиране на Crossfire, над планетата Orixon 44. По това време Аш търсеше връзка с останалите сили на AFJ в зоната, за да разбере дали има още обекти на нашествениците наблизо.
Вечерта напредваше, когато кораба Crossfire достигна на 15 км. височина и поддържаше скорост 400 км/ч. На борда бяха будни само 80 души. Беше тихо и спокойно в кораба, а около него нямаше вражески обекти, поне в радиус от 10 часа път.
*
Това беше по обед на другия ден, когато Crossfire се спускаше за да се приземи край базата и града № 1, на планетата Orixon 44. На височина от 10 км. Crossfire премина към хоризонтален полет. До базата имаше около 8 часа път. Междувременно нашествениците се бяха появили някъде около кръстосвачите и бяха обстрелвани, за да се връщат обратно в тяхната си Галактика. Под контрол се намираше и междузвездния портал през който те пристигаха.
Crossfire по това време опитваше да се свърже със кръстосвача Nissan, за да получи информация за най- новите вълни от нашественици. Алекс беше запалил една цигара и се топлеше с горещ чай, след като отново му се появи грипа му. Можеше да се отмени посещението в базата, към която летяха, докато патрулираха.
Следобедът напредваше, а из кораба бяха будни само 80 души. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing бяха по своите места зад пултовете, опитвайки се да разберат мащабите на новите вълни от нашественици. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с горещо кафе от автомата до себе си и се замисли дълбоко. Командир Йон беше зает със по- важни дела в тези часове, а отново Алекс беше поел командването и трябваше да взема решения. Алекс не се притесни никак. Или щяха да се приземят или не. Все пак тук имаше космодруми, за разлика от добрата стара Земя… Гориво имаха достатъчно, а портативните ядрени централи бяха заредени с гориво от преди две седмици. Енергия имаше много. На борда имаше достатъчно вода, кислород и провизии. Не това беше проблема. Проблема беше, че там в далечината, през странния звезден портал, от време на време извираха нови и нови обекти Z, на злите сили, които на вълни нападаха системата Orixon. Тук вече живееха 4- 5 -то поколение човеци с древни корени от Земята. Те трябваше да бъдат отбранявани и охранявани със всички сили, а сили AFJ и Съпротивата имаха…
*
Към края на следобеда Crossfire наближаваше град № 1 на планетата Orixon 44, след като бяха ускорили скоростта си за по- бързо пристигане. В тези часове корабът намаляваше скоростта си, преди да се приземи. Започваше се и спускане под 10 км. височина. Когато пристигнаха на космодрума край базата и града, Алекс запали цигара и си взе кафе, докато дежурните проверяваха кодовете на базата и обстановката тук. Палма опитваше да се свърже по радиото със базата, а навън все още никой не излизаше. Само Ким и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, това на височина 20 м. Из базата беше спокойно, а на 4- 5 км. по- нататък се издигаха замъците на първия град на земната цивилизация, построен на тази планета Orixon 44. На тази новооткрита и все още не добре изучена планета вече живееха 15 милиарда души, предимно от древната човешка цивилизация с корени от Земята, както техните 4- то и пето поколение. Този град имаше вече 30 години зад себе си. Тук имаше и други раси, произлезли от Земята и от Слънчевата система. Развиваше се оранжерийно земеделие, различни производства, както и туризъм. Икономиката тук беше развита добре.
След като се увериха, че това не е някакъв капан във Времето, Алекс и Палма също излязоха на терасата на каютата, на цигара и кафе. Тук имаше външна маса със дървени пейки, специално за подобни случаи. Скоро вдигнаха стъклената стена на терасата. Въздухът тук беше чист и свеж, а температурите около +5' С. Дежурните спуснаха единия вход на кораба долу, след като той обикновено се намираше на 15 м. височина. Навън излязоха три екипа, единия за да огледа наоколо, другия за да зарежда кораба с гориво и провизии. Контейнерът с вода беше тук вече доставен от по- рано, та просто го прибраха в трюма на кораба. Вторият контейнер беше с горивото за Nissan. Третият контейнер със провизиите все още не беше пристигнал на космодрума, а за боеприпасите, трябваше да се изчака няколко часа тук. Всичко това договорено предварително с Кулата за контрол на полетите. Една от валутите на AFJ беше основна тук- "златния долар". Естествено беше, корабът да заплати и за зареждането си и за кацането и престоя си тук. Валутата тръгваше от кръстосвачите, след подробни и сериозни икономически и военни планове. Агенцията AFJ с помощта на Съпротивата се грижеха за отбраната и охраната на планетите във тази звездна система- Orixon. Останалото се оставяше на вниманието на базите, градовете и земните колонии. А Crossfire по принцип можеше да лети и само на вода, разградена на водород и кислород от трите бордови ядрени ганератори. Машините на AFJ и Съпротивата имаха по- няколко варианта на двигателите си за летене, със няколко основни принципи за горива. В този смисъл Crossfire беше всъщност дерижабъл.
Вечерта наближаваше, когато при командир Йон пристигнаха офицери от базата тук. Те имаха да решават сложни планове, за бъдещето на цивилизацията и на планетата. Беше осъществена и видео- връзка със адмирал Шао и Nissan.







(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 393, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 393, Valeri Kolev.

Беше вечерта на същия ден, когато Crossfire отново летеше над континент № 1 на планетата Orixon 44. Това беше единствения заселен до момента континент. Това беше новата планета на човешката цивилизация. На борда на кораба в този час бяха будни само 80 души, а останалите спяха. Общата вечеря щеше да се случва някъде около полунощ, според инструкциите на командир Йон. В този час дежурните успяха да се свържат с кръстосвача Nissan. Инструкциите на адмирал Шао да се продължава със патрулирането, а новините за злите сили бяха, че отново и успешно е била отблъсната нова вълна от нашественици.
По- късно вечерта Алекс си взе кафе, горещо и силно, в голяма чаша, и запали цигара. Около кораба беше спокойно и чисто. Имаше само единични случаи на други кораби от AFJ, които минаваха наблизо, на около 2-3 часа дистанция. Други летящи машини наоколо просто нямаше. Корабът летеше на 15 км. височина със скорост от 500 км/ч. Може би щеше да се лети отново и през цялата идеща нощ. До Алекс по пултовете бяха Палма, Ким, Аш и Ing. На мостика кораба пилотираха Джаксън и Пиркс, а в дежурната каюта дежуреха Шон и Никита. Алекс беше на границата на своите сили и възможности. Той мечташе да си поспи поне 24 часа, но това не беше възможно, тъй като се явяваше Шеф на дежурните и помощник- командир на кораба. Командир Йон беше поръчал, ако намерят летище наблизо, да му съобщат навреме, за да реши дали ще се каца там, преди нощта да настъпи.
Вечерта напредваше, а на борда на Crossfire беше тихо и спокойно. Времето навън беше добро, докато летяха над облаците на границата със йоносферата. За щастие близки опасности нямаше в тези часове. Алекс се топлеше с чай, а до него къкреше пълен чайник с още чай. Беше се загънал с дебело одеало и се опитваше да се стабилизира, след атаките на неговия грип отново. В същото време мраз пронизваше кораба, въпреки изолациите и херметично затвореното вътрешно пространство. Силите на Алекс се изчерпваха. Той вече драпаше за живота си. Дали това беше само временно състояние, никой не се наемаше да прогнозира.
По- късно вечерта бяха събудени всички, целия екипаж за три свободни часове. Около кораб и вътре в него всичко беше нормално. Хората се разсънваха и се стягаха за бъдещите смени, а скоро щяха да се съберат в столовата за похапване, разговори и приятелско общуване. В тези любими за екипажа техни часове, Алекс и Палма бяха из коридорите на кораба и проверяваха отново и отново неговите възли, системи и машини, както и корпуса му, за нови повреди, след продължителните полети. До момента не бяха забелязани сериозни повреди.
По някое време Алекс и Палма се спряха до един от люковете в коридора- тунел и запалиха по цигара, докато наблюдаваха гледката навън. Светлината беше оскъдна, но от светкавиците ясно се виждаха облаците под кораба. В далечината изгряваше синята луна и окъпваше всичко в меки цветове и слаба светлина.
*
Беше следобеда на другия ден. От сутринта Crossfire гостуваше на един град със 600,000 души население. Бяха се приземили на едно летище, край малка база на Съпротивата. Докато в тези часове до града бяха отишли четири екипа със джетове, Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing бяха в дежурната каюта и работеха по новия компютър за военни цели по идея и проект на Алекс. Той запали цигара с кафе, докато обмисляше схемата на нов чип за компютъра, а Палма му помагаше по новата програма за този чип. Този ден беше добър и слънчев, не много студен. В кораба спяха 100 души, а 50 дежуреха. По някое време Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, за да се порадват на хубавия ден. Градът беше наблизо. Неговите замъци се издигаха високо над дърветата в джунглата. В небето се виждаха неголеми, цивилни хеликоптери на тукашните земляни. Двамата запалиха по цигара иизвадиха джобните плоски бутилки с джин за да се почерпят. Пред единия вход на кораба хората от екипажа бяха отворили скара- бира пункт, а тук се бяха насъбрали хора от базата и от града на приказки и похапване. От джунглата се връщаха специални ловни екипи с още месо. Двамата постояха на терасата около час, седнали на дървените пейки там. Въздуха беше чист и свеж, ухаеше на сняг, слънце и пролет. Когато се прибраха обратно в дежурната каюта, Кин и Аш тъкмо подреждаха и почистваха тук, а Ing беше отишъл на разходка с игуанката Бронк.
*
Към средата на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха с един от джетовете на кораба, на разходка до града. Те се порадваха на оригиналната архитектура, инфраструктура, флора и фауна на този град, докато летяха на 400 м. височина, преди да се приземят. Избраха търговския център на града, и скоро кацнаха на площадка пред входовете му. Докато преминаваха към един от входовете, четиримата забелязаха, че тук има и много туристи. Тук имаше много магазини за какво ли не, можеше да се купи буквално всичко- от фенерче, до космически кораб. Четиримата се интересуваха от много неща и сега щяха да напазаруват, защото имаха достатъчно "златни долари". Интересуваха ги компютрите, специалните джаджи с няколко основни предназначения, музика, филми, книги, списания, пакетирана храна и напитки, както и специални видове оръжия. Всичко това тук го имаше. Хората от Crossfire обикновено избираха и купуваха хитроумни подаръчета за своите колеги и приятели, за да могат да ги зарадват във тежки времена. Такива подаръчета се използваха и при срещи с други видове и раси.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш намериха Бронк и Ing в едно кафене, почерпиха се заедно и ги взеха с джета си, за да се прибират в кораба заедно. Те бяха стигнали до тук пеша, а все още не бяха повикали транспорт, за да ги прибере обратно. Докато прелитаха над града обратно към Crossfire, вече се смрачаваше. Градът се състоеше предимно от високи замъци и кули, а около тях течаха няколко малки реки, имаше джунгла със всякакви тукашни диви животни. Джетът премина на височина от 200 м. за да могат да видят по- добре как изглежда този град на земляните от 4- 5 поколения с корени от Земята…







(следва продъжение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 392, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 392, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а космическия кораб Crossfire патрулираше над планетата Orixon 44 на височина от 15 км. и със скорост 400 км/ч. Корабът беше добре зареден и в готовност за отбрана на планетата от следващи вълни нахлуващи нашественици. На борда бяха будни само 80 души, по заповед на командир Йон. В тези часове около планетата беше спокойно. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафенце и се замислиха отново по 55 теми за размисъл, а Ким и Аш тъкмо се връщаха от кухнята с провизиите за вечерта и нощта. Кораба се пилотираше от Джаксън и Пиркс, а Браун и Джейн бяха дежурни по контрола над полета. В тези часове Алекс и Палма бяха в добро настроение и се радваха, че са тук заедно и в компанията на своите приятели Ким и Аш, също и Ing, който поддържаше радио- връзка със силите на Съпротивата.
По- късно вечерта дежурните на Crossfire получиха повикване по една от специалните честоти. Това беше една тайна бойна станция на AFJ и се намираше само на един час път под кораба. Докато командир Йон решаваше, дали ще гостуват на тази станция, дежурните поръчаха спускане до височина 7 км. за да бъдат в готовност за приземяване. Тогава Алекс запали цигара с кафе и погледна картата на планетата. Тази станция беше отбелязана като тайна точка на AFJ. Корабът се спускаше плавно до височината от 7 км., а през това време Алекс разговаряше със тази бойна станция. Тук имаше ядрени ракети и установки за поразяване на цели извън планетата до дистанция от 400 км. Под установките имаше цял подземен и подводен град. Нямаше никаква друга информация и Алекс замълча, преди да даде решаващата си дума.
*
Късно вечерта Crossfire подмина тайната точка на AFJ. Бяха успяли да получат пряка видимост. От височина 7 км. по нищо не личеше какво има там долу. От бойната станция ги прихванаха два изтребителя и ги изпратиха на стотина километра по- нататък, преди да изчезнат от погледа на дежурните. Алекс разпозна тези машини. Те бяха създадени по някакъв древен проект, съхранен и до тези времена и то далеко в космоса. За момент той се почувства сякаш някога в миналото, там на родната планета Земята…
*
Към полунощ Crossfire се беше издигнал отново до 15 км. височина и продължаваше патрулирането си. В готовност за нощния полет първата смяна се готвеше за работа в късната доба на нощта, която идваше. По това време дежурните успяха да се свържат със Nissan. Нататък из зоната се бяха появили вражески летящи обекти, които биваха унищожавани по най- бързия начин от бойните станции. Порталът през който нахлуваха тези обекти във Галактиката, беше заобиколен от автоматични бойни станции, които спираха всички обекти и ги унищожаваха на място. Това ставаше някъде из системата Orixon, за ужас на цивилизациите из тази система…
*
Беше около обед бордово време на другия ден. Корабът Crossfire беше в една база на AFJ, където се беше приземил рано сутринта. На фона на невероятни аномалии, тук разбраха, че нещо се случва със часовниците и календара. Командир Йон даде заповед временно кораба да остане на място и да не излита. Дежурните се опитваха да разберат поне коя година е, а за часовниците просто беше невъзможно да се сверят… В базата тук, наистина на AFJ, имаше командоси- астронавти на AFJ. Заедно с дежурните от Crossfire, те се опитваха да разберат- какво се случва… Тогава Алекс забеляза, че от известно време една негова електроника дава някакъв вид аларма, а под светодиода на пулта пишеше: "Неидентифицирана опасност!"…
*
Беше минал около час, когато Алекс се сети да пусне своя експериментален компютър. Изведнъж аномалиите изезнаха. Възстанови се и календара и часовника на Crossfire. Годината беше 7015- та, а часът към средата на бордовия следобед. Този кораб можеше да пътува във Времето, но опасността при такова пътуване беше изключително сериозна и се практикуваше изключително рядко…
*
По някое време Crossfire излетя от тази база на AFJ. От базата половин час по- късно излетя и един от техните кораби.Трябваше да се разберат мащабите на аномалиите и дали те са приключили навсякъде из системата Orixon. За момента нямаше радио- контакт със кръстосвача Nissan. Докато набираха височина Алекс запали цигара с кафе и се замисли дълбоко. Вероятно някъде из Времето беше станал сериозен гаф със Машините на Времето…
Към края на следобеда се бяха появили злите сили със техните летящи обекти. От кръстосвачите преброиха 40 обекта, които скоро бяха унищожени. Дежурните проверяваха дали има още от летящите, вражески, обекти- тези на злите сили…
*
В началото на вечерта Crossfire летеше на височина 12 км. и със скорост 500 км/ч. в патрулен полет над планетата. Аномалиите около календара и часовниците, се оказаха локално явление. По другите кораби и кръстосвачи не беше имало аномалии и такива проблеми. Но всъщност както и да е, това вече беше преодоляно успешно. Алекс запали цигара с кафе и се занима да си изяснява аномалиите с времето. Според него това бяха особени енергийни полета, където времето се разсейва и размива във хаоса. Това можеше да означава също, че е имало проблеми с някоя от Машините на Времето някъде на друго и далечно място… Докато Алекс се опитваше да си изясни това явление, в дежурната каюта влезе шаманът Джи. "Синко, ти неразбра, че просто бъдещите поколения ви поканиха при тях! Това беше просто покана, виза за този кораб и екипажа му…".- каза шаманът Джи, а Алекс се замисли и нищо не попита повече. Шаманът Джи поседна на едно празно местенце в дежурната каюта и замълча и той. "Виза от далечните поколения?"- си каза Алекс.- "Много интересно. А какво бихме правили там? Занем, че всяко ново поколение живее още по- труден живот… Там законите са други, има много неразбираеми правила, непонятни за нас…".





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 391, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 391, Valeri Kolev.

Беше вечерта, няколко денонощия по- късно. Корабът Crossfire патрулираше над планетата Orixon 44. Бяха се издигнали на 20 км. височина и поддържаха 400 км/ч. скорост в йоносферата на тази планета. Около планетата беше спокойно и чисто в тези часове. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафенце, изправени пред предния люк и наблюдаваха гледката навън. В дежурната каюта имаше меко осветление, тук беше топло и уютно, а невероятната гледка създаваше романтично настроение. Около планетата Orixon 44 до този час не бяха забелязани вражески летящи обекти, но всичките сили на AFJ и Съпротивата имаха готовност за отбраняването й от атаките на нашествениците- злите сили. Ако те бъдеха допуснати до която и да е планета в системата Orixon, то щяха да доведат нейната цивилизация до абсолютен и жесток гибел, а това военните нямаше да позволят по никакъв начин. За момента нашествениците бяха отблъсквани още надалеко от планетите, преди да могат да ги доближат.
*
Късно вечерта на борда на Crossfire се получиха новините от кръстосвача Nissan. В последните часове бяха унищожени още 20 обекти на злите сили- обектите тип: Z. От тези обекти отново никой не беше оцелял. Прочистването и отбраната на планетите от системата Orixon продължаваше. Около тези планети кръжаха много кръстосвачи на AFJ и Съпротивата, както и автоматични бойни станции X8. Злите сили, виновни за ужаси на живо и мрачната гибел на стотици цивилизации обитаващи планетите преди десетки и стотици хиляди години, идваха тук за да унищожават и сегашните цивилизации. Този път обаче военните знаеха, какво предстои- жестока и абсолютна гибел на цивилизациите със мъчения и изтезания за цяла Вечност. Това беше абсолютно жестоко, абсолютно садистично линчуване на всеки един човек във системата Orixon, извън възможностите на човешкия разум да проумее и разбере какво точно го очаква за цяла Вечност напред, след като злите сили превземат тези планети. Дори смъртта беше много по- лесен изход, отколкото мъченията за цяла Вечност. Човешкият разум неможеше да разбере и да осмисли какво означава- "жестоки, абсолютни, садистични мъчения и изтезания за цяла Вечност и то без пауза". До такова развитие на нещата щеше да доведе нашествието на злите сили. До момента те биваха унищожавани надалеко от планетите, но докога щяха да бъдат отблъсквани никой не смееше да прогнозира… Това явление беше известно вече тук на всички, а то се наричаше: "Поледният ден.". Трезвият разум на цивилизациите казваше: "Никога повече!", заради стотиците унищожени, древни цивилизации и заради жаждата за оцеляване и живот на настоящите цивилизации…
*
Полунощ на борда на кораба Crossfire, височина: 20 км. скорост: 500 км/ч. В тези часове дежурните тук получиха координатите там, откъдето извираха вражеските обекти на нашествениците. Това беше някакъв портал между две галактики. Не беше по възможностите на AFJ да преминат през този портал, за да идат във въпросната далечна галактика. Но порталът вече се наблюдаваше…
Алекс запали цигара с кафе, тази вечер малко поизплашен. Crossfire имаше намерение да отпътува към кръстосвача Nissan. Щяха да го достигнат в тази нощ.
*
Беше към края на следобеда на другия ден. Crossfire си стоеше на своето място по корпуса на кръстосвача Nissan, който обикаляше зоната около планетата Orixon 44, във маневри за опазването й и отбраната й, от нахлуване на нашествениците. Алекс и неговите другари имаха едни спокойни и добри часове в това време. Така беше и със всички екипажи на кръстосвача, които в момента бяха в него или по неговите съставни кораби, свързани с тунели помежду си за свободен достъп и другаруване между няколкото екипажа тук. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, докато наблюдаваха зоната, около Nissan.
Настъпи бордовата вечер, когато Nissan отново беше приближил планетата Orixon 44, и се намираше само на 300 км. от нея. Адмирал Шао изпрати кораба Crossfire да патрулира около планетата, на по- ниска височина, някъде от порядъка на 15 км. Скоро след заповедта Crossfire се отдели от кръстосвача и започна спускане към планетата там долу. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing седяха зад пултовете си и следяха как върви спускането. Наоколо нямаше почти никакви летящи машини. А Алекс отново си драскаше върху бял лист хартия, докато умуваше по 55 различни теми за размисъл, а това вече даваше положителен резултат. Пилотирането на кораба Crossfire беше в ръцете на Джаксън и Пиркс, а дежурни бяха Браун и Джейн.Из кораба в тези часове бяха будни само 80 души, а останалите спяха за да са свежи и бодри за следващите смени. Алекс се беше замислил дълбоко, докато драскаше сложни схеми, графики и йероглифи, също и текст на английски език. Никой незнаеше какво точно е това, нито пък някой знаеше, от каква изключителна важност е това за бъдещето на човешката цивилизация и нейното оцеляване…
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма вървяха по коридорите на кораба, за да проверят системите във паник- каютата на кораба. Пътят до там беше много лесен и кратък. Асансьорът ги качи до по- горните нива, а от паник- каютата ги делеше само бронирана врата със кодова ключалка. Оттук можеше да се поеме управлението и пилотирането на кораба, ако мостика бъдеше превзет от врага. Оттук можеше да се направи почти всичко, а Алекс и Палма бяха избранниците, като Ким и Аш също трябваше да участват, ако можеха да стигнат до тук навреме. Това беше съвсем учебна тревога. Алекс и Палма искаха да проверят техниката в паник- каютата. Тук всичко беше изправно, имаше достатъчно гориво, вода, въздух, провизии и боеприпаси. Това място не подлежеше на превземане по никакъв начин, а за евакуация разполагаше с мини- совалка за 6 души. Двата провериха и совалката. Тук всичко беше стегнато и във готовност за употреба. Алекс и Палма изпушиха там по цигара с кафе и попълниха дневника на кораба, преди да тръгнат нататък из кораба, накъдето бяха тръгнали. Из коридорите имаше вътрешна охрана от няколко двойки караулни, както и бойни роботи. Беше тихо и спокойно. Само в кухнята имаше движение, там приготвяха храната за веечрята и за през дългата нощ, която щеше да дойде…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 390, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 390, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта, а кораба Crossfire продължаваше патрулирането си над планета Orixon 44. Какво Алекс си беше говорил с бъдещите поколения, никой друг не научи, нито разбра. Това знаеше само той. Отново неговия начин на мислене се промени по още по- новата му логика- с мисълта за далечното Бъдеще на човешката цивилизация, към 10,000 години напред във Времето. Алекс въздъхна тежко, запали цигара с кафе и се замисли- темите му за размисъл бяха станали към 55 броя. Корабът летеше на 15 км. височина и със скорост 400 км/ч. над континент № 1, единствения заселен от земната цивилизация континент тук на Orixon 44. На другите седем континента имаше просто девствена, дива природа. Из звездната система Orixon беше спокойно в тези часове. Не бяха забелязани нови нашественици- злите сили. Спокойно и тихо беше и около планетата Orixon 44. Спокойно и тихо беше и на борда на кораба Crossfire. Алекс умуваше седнал зад пулта си и драскаше нещо върху бял лист хартия. До него по пултовете бяха Палма, Ким, Аш и Ing. В момента на борда бяха будни само 80 души сред които третата смяна. Останалите спяха в задължителен сън, за да бъдат свежи и бодри съответно за следващите две смени. Спеше и командир Йон в тези часове, а Алекс го заместваше. Пилотите на кораба Хенсън и Пиркс бяха пуснали автопилот и пийваха по кафе заедно със стюардесите, така да се каже… Междувременно се получиха новини от кръстосвача Nissan, който отново наближаваше планетата Orixon 44, след маневрите в зоната. Алекс даде нови инструкции, запали цигара и се загъна в дебелото одеало, докато се топлеше с горещ чай. Студена вълна отново пронизваше кораба.
В началото на вечерта Алекс и Палма се бяха изправили до предния люк на каютата и наблюдаваха пътя напред сред облаците, както и планетата долу под кораба. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше никакви странни летящи обекти или вражески такива. Няколко часа по- късно кораба щеше да бъде над един от градовете. Алекс тъкмо обмисляше дали ще кацнат там за нощуване. Той запали цигара с кафе във компанията на своите другари- Палма, Ким, Аш и Ing. Crossfire летеше в мрака сред облаците на височина 15 км. със скорост 400 км/ч., а пилотите наблюдаваха пътя чрез специална оптика. В дежурната каюта дежуреха Браун и Джейн, а по- назад бяха пултовете на Алекс и другарите му, които решаваха сложни проблеми, почти през цялото денонощие. Алекс вече имаше 55 различни теми за размисъл. Той драскаше по белия лист хартия пред себе си, докато решаваше сложни проблеми и правеше планове за кораба, екипажа, а и за себе си. До този час все още нямаше забелязани вражески обекти из системата Orixon. Контролни постове и дронове бяха разположени навсякъде из зоната на системата Orixon. Целта беше да се забелязват вражеските нашествия съвсем рано. Тази цел беше постигната добре до момента.
По- късно вечерта командир Йон стана от сън, разсъни се с вода на чешмата и със доза силно кафе, в каютата си, преди да иде на мостика. Въпреки, че вече беше на линия, той не отне командването на кораба от помощника си Алекс. В дежурната каюта беше топло и уютно, а тук в мека светлина дежурните и другарите на Алекс внимателно премисляха нещата. Алекс беше в добра форма тази вечер, а и през целия ден беше така. След като стана ясно, че нашествениците- злите сили имат намерение да доведат до абсолютна, жестока гибел всички цивилизации в системата Orixon, веднага бяха взети драконовски мерки, за да не се случи това така. Тук бяха струпани сериозни сили и машини на Агенцията AFJ, а също и на Съпротивата. В същото време старите врагове на хората- "хищниците" осъзнаха, че самите те също са били обречени на гибел. Тогава те преминаха на страната на Живота, на страната на Съпротивата.
Вечерта напредваше, когато екипажа на Crossfire се събра в столовата за обща вечеря. Тези които бяха свободни в момента имаха три свободни часа, време да хапнат да поговорят помежду си и да се подготвят за следващите дни.
*
Късно вечерта Crossfire наближаваше за кацане на летище край град със население 250,000 души. В базата до този град, вече очакваха кораба. Докато се спускаха към земята Алекс запали цигара с кафе и замислен наблюдаваше как върви приземяването. Съвсем скоро щяха да пристигнат там, а от Контролната кула им дадоха точните координати на летището край базата и поискаха да ги приземят оттам. Пилотите на Crossfire останаха замислени. Те рядко предаваха управлението.
Crossfire се приземи като по учебник, а двигателите още бълваха огън, когато Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и огледаха района наоколо. Корабът плавно се отпусна на подпорните си колони, а отнякъде засвистя гореща пара. Корпусът бавно се охлаждаше пукайки, а в другата посока се беше задействал дизелов агрегат. Навън валеше сняг, ситен и обилен сняг, който бързо трупаше. Снежната пелена тук имаше около 3 метра дебелина. Около кораба светеха светлинките на базата, а в далечината се издигаха замъците на града. Отвъд базата и града беше дива, непозната и чужда, девствена джунгла. Навън скоро излязоха два екипа, които разчистиха около двата входа на кораба, тук щяха да дойдат гости от базата и от града. Командир Йон беше поканил десетина души, познати му от по- рано. Алекс и Палма постояха близо час на терасата. Гледката беше невероятна, а въздуха ухаеше на пресен сняг, свеж и чист.
Наближаваше полунощ. Току- що до летището пристигна хеликоптера със гостите на командир Йон. Те се качиха на входния асансьор, който ги прибра на борда на кораба. Някъде из горните нива на кораба ги посрещна лично командир Йон и ги поведе към каютата за гости. Тук беше подредена голямата маса със напитки и лакомства. Тук няколко часа щеше да се обсъжда борбата срещу нашествениците- злите демони и проблемите във отбраната на планетите от системата Orixon. В това време Алекс и неговите другари се занимаха да поработят по прототипа на суперкомпютъра. Те тестваха най- новата програма на Алекс и най- новия чип за добавяне към компютъра. Наоколо беше спокойно. Спокойно беше из цялата зона, а междувременно кръстосвачът Nissan вече беше достигнал на 100 км. от планетата и оставаше там във дрейф. В очакване на спокойна нощ, градът започваше нощния си живот…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 389, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 389, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Crossfire се намираше на площадка за кацане в една брегова база на AFJ. Корабът щеше да нощува тук преди да продължи патрулирането си. В тези часове целия екипаж се събираше за обща вечеря в столовата на кораба. Това ставаше по време на третата смяна. Това бяха най- хубавите часове за екипажа, когато всички се събираха да хапнат и побъбрят, преди да останат будни само 80 души, а другите да отидат в задължителен сън, за да са свежи и бодри, пълни с енергия за следващите смени. По това време приключи зареждането и товаренето на кораба. Течеше и разговор по видео- връзка между кораба и базата. По това време Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се разхождаха из кораба. Те проверяваха корпуса отвътре за нови повреди и пукнатини, които екип роботи ремонтираше незабавно. Също проверяваха и машините и възлите на кораба. Това се случваше повти всяка бордова вечер, за да се избегнат сериозни проблеми по време на полет. Алекс и Палма запалиха по цигара и се спряха до един от люковете в този тунел, за да се порадват на хубавата гледка навън. В тези часове навън валеше ситен сняг, който бързо трупаше, завяван от ветровете. Над местността грееше синята луна в меки светло- сини цветове. По нищо не си личеше, че това е база на AFJ, а тук има 10,000 души военни. Отстрани не се забелязваше и кораба Crossfire.
По- късно вечерта Алекс и неговите другари пристигнаха в оранжерията на кораба и седнаха на дървена пейка под мандариново дръвче, 4 м. високо и със бързорастящи плодове. В тези часове свободно из оранжерията се разхождаха прасенца, птици и опитомени змии- всичко това бързорастящо и за менюто на кухнята. Това, което не можеше да се усвои се консервираше за запасите на кораба, за тежки времена. Тук живееха също двойки папагалчета и разузнавателни и пощенски гълъби. Алекс и Палма запалиха по цигара, извадиха джобните си, плоски бутилки със един литър джин с тоник и отпиха по една юнашка глътка. В очакване на една спокойна вечер и дълга, безпроблемна нощ след това, петимата замълчаха, докато гълъбите и папагалчетата пееха сладки песнички в едно такова състезание помежду тях.
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха за кратка почивка в бокса си. Те провериха раниците си, както оръжията, гайвърите и шлемовете, а сетне прегледаха запасите си в склада на бокса си от кислород, вода, гориво, провизии и боеприпаси. Останаха доволни, вече можеха да оцелеят 80 денонощия напълно изолирани, самостоятелно, при катапултиране. Това беше страшно скъпо, но при необходимост от катапултиране, сетне можеха да помогнат на своите да оцелеят чрез бокса за катапултиране и приземяване или приводняване, който беше комплект със четириместен джет. Боксът имаше парашутна система за приземяване, и еднократни ракетни дюзи. Докато подреждаха нещата по раниците и различните хитроумни джаджи, полунощ идеше все по- наблизо. Двамата имаха дежурство до 3 ч. в късните доби.
*
Полунощ на борда на Crossfire, който се намираше приземен на изпитателен полигон- база на AFJ. Алекс запали цигара, взе си горещо и силно кафе и седна на мястото си за да поработи по пулта. На бял лист хартия той записваше разни неща и умуваше по 50 теми за размисъл. Това беше момента да си събере мислите, да си направи равносметка на изминалите дни и седмици, както и да промени отново начина си на мислене по още по- нова логика, след последните събития в зоната, и след новите истини за устройството на световете, до каквото беше стигнал засега. Той имаше достатъчно време до 3 ч., за да помисли за новите си планове. На борда отново имаше само 80 будни и сред тях бяха Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing. Командир Йон водеше обсъждания по въпросите за отбраната на планетата Orixon 44, новата планета на човешката цивилизация, както и на редица други приятелски и съюзни раси. Навън беше напълно непознатата и неизследвана добре до момента, извънземна джунгла. Най- близкото място оттук се намираше на 2,000 км. на запад, а това беше малък град със 50,000 души население.
*
На другия ден по обед в зоната се появиха още обекти на злите сили, обекти тип: Z, но те бяха незабавно унищожени от автоматичните бойни станции, които бяха над 500 в зоната Orixon. Докато дежурните на кръстосвача Nissan проверяваха колко са били на брой обектите на злите сили и дали има още от тях невредими, в зоната беше обявена бойна тревога до всички сили на AFJ и Съпротивата. Войната срещу злите сили продължаваше, а проблемите не бяха решени все още… Злите сили опитваха отново и отново нашествие във зоната Orixon, с цел да доведат цивилизациите в зоната на звездната система Orixon, до абсолютна и жестока гибел. Военните в зоната нямаше да разрешат това по никакъв начин…
През целия ден бяха унищожавани нови и нови летящи обекти от типа: Z, кораби на злите сили…
*
Във средата на следобеда няколко дни по- късно корабът Crossfire патрулираше над планетата Orixon 44. До планетата не беше проникнал до момента нито един от мистериозните летящи обекти на злите сили- обектите тип: Z, както бяха регистрирани от AFJ и Съпротивата. Crossfire летеше над планетата на 15 км. височина и със скорост 400 км/ч. В тези часове Алекс се занимаваше да улавя далечни сигнали от космоса със специална нова и много мощна антена, каквато намериха и закупиха колегите им от кръстосвачите преди няколко седмици. За негова изненада, скоро той попадна по странен и мистериозен начин на радиостанция излъчваща от далечната 17,015- та година… Това беше цели 10,000 години по- късно от неговото настояще…
Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен дълбоко слушаше този радио- канал, докато го записваше на лента. Трябваха му десет минути докато разпознае какво се говори, а това беше един от древните езици в системата Orixon. Скоро Алекс успяваше да разбере и смисъла и тълкуванието на информацията. Бъдещи поколения от времето със 10,000 години по- късно, просто му говореха и то- точно на него. Те казваха, че го чуват и виждат, а да не се притеснява от това… Алекс настръхна. Това бяха цели 10,000 години напред във времето… Проведеният разговор продължи близо час. Сетне сигналът изчезна, а Алекс остана безкрайно изненадан от всичко случило се в тези часове…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 388, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 388, Valeri Kolev.

В началото на следобеда на другия ден корабът Crossfire отлетя от базата, за да продължи патрулирането си над планетата Orixon 44 и по- точно, над единствения заселен до момента континент. Докато набираха височина, за да изплуват над облаците, на борда бяха будни само 80 души- най- необходимото за една втора смяна дежурни и помощници. Кораба пилотираха Джо и Джими. А Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing в тези часове бяха по пултовете си, черпеха се с кафе и цигара и контролираха полета. В дежурната каюта при тях беше топло и уютно, а тук бяха още четирима от дежурния екип. Дежуреха Браун и Джейн. Алекс наблюдаваше как върви полета и поглеждаше през люка в ляво до себе си, за да се порадва на гледката, оцеляваща из мъглата. Настроението беше оптимистично и леко сънено. В това време Палма търсеше радио- контакт със кръстосвача Nissan, за да получи новини и инструкции за екипажа на кораба. Ким пък слушаше музика със слушалките и се радваше на компанията тук, докато Аш и Ing разработваха съвсместна нова програма за прототипа на съюзнически компютър за универсална употреба от силите на AFJ и Съпротивата. Из кораба беше тихо и спокойно. В тези часове роботи обираха новата реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци в оранжерията на кораба и събираха новата популация от бързорастящи риби, за менюто на кухнята и за консервиране в специални бидони за дълбока резерва на кораба. Екипът в кухнята тъкмо приключваше със менюто за 18 ч. вечерта, когато тук щяха да се съберат всички- целия екипаж на кораба, ако нямаше някакви неприятни изненади до тогава, по принцип.
По- късно в този следобед, корабът стигна до желаната височина от 10 км. , а пилотите пуснаха автопилота със зададените данни. Алекс тъкмо майстореше нещо по прототипа на своя модел нов суперкомпютър и изпитваше новите си програми за него. А около кораба почти нямаше летящи машини. Най- близката машина беше на 3 часа дистанция- совалка на AFJ. Алекс запали цигара с кафе, докато добавяше нов чип в схемата на компютърния прототип. Тази машина вече се произвеждаше и доставяше до всеки един човек, абсолютно безплатно за сметка на AFJ, за да помага, спасява и осигурява сигурни радио- връзки между земляните. Към проекта на Алекс, проявиха инстерес също приятелските цивилизации, хората от Слънчевата система, както и съюзническите раси… Алекс беше доволен от себе си и своя екип, с който успя да доведе проекта до изпълнение и реализиране. Нововъведенията, които все още правеше бяха за използване от военните, за техни цели. Този проект беше, такъв компютър да има на всяка летяща машина на AFJ, както и по базите и станциите му. Тайната беше, че тази машина беше изчислена да издържи 100 години, като сама изключва повредените чипове във схемата си. Това беше много по- сигурна машина, дори от най- новите образци. От оцеляването на каквато и да е техника по корабите на AFJ, зависеше живота и оцеляването на страшно много хора, но и бъдещето на цивилизацията…
*
Следобедът напредваше, а Crossfire продължаваше патрулирането със скорост от 400 км/ч. на височина 10 км. в небесата на планетата Orixon 44. В следващите няколко часа корабът щеше да бъде над брегова база на AFJ при океана. Обмисляше се повещение там, за дозареждане с гориво, вода и провизии, а също така- за да бъдат доставени там компютри от малката и скромна поточна линия на Crossfire. Алекс и неговите другари се черпеха с кафе и цигари в тези часове, докато си почиваха, преди да възобновят дейността си по пултовете. Това беше просто един хубав и спокоен ден.
*
Към края на следобеда Crossfire се спускаше към планетата, за посещение на една брегова база. В това време Алекс и неговите другари бяха по пултовете и се черпеха с кафе, както обикновено. Спускането вървеше по план, а все още тук бяха будни само най- необходимите 80 души. Останалите бяха във задължителен сън, за да са свежи, бодри и заредени с енергия за третата и четвъртата смяна. Алекс запали цигара, това беше от тютюн, произведен в оранжерията на кораба. Той се беше замислил по своите 50 теми за размисъл, а вече имаше и напредък и положителен ефект от това. До него Палма наблюдаваше как върви полета и се прозяваше. Времнно беше включен автопилотът на "автоматично приземяване".
*
В началото на вечерта Crossfire се приземи благополучно на площадка за кацане в базата на брега на океана. Наоколо беше джунгла, а самата база беше добре маскирана. Тя имаше подземен град, фар- кула за контрол, както и бойна станция с ракети за околоземни цели. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и се загледаха в местността наоколо. По нищо не личеше тук да има някаква база със 10,000 души от AFJ. Тук те имаха и два кораба на разположение. Дежурните на Crossfire не останаха назад от обстановката. Те задействаха маскировката на кораба, който започваше да изглежда като скала със мъхове и храсти по нея. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе изправени на терасата и се замислиха. Въздуха беше чист и свеж, с мирис на пресен сняг. Валеше слаб дъжд, почти нямаше вятър. Входовете на кораба в момента бяха повдигнати на 15 м. височина, за да нямат дивите зверове достъп до кораба, както и за да няма някакви други, неприятни изненади. Дежурните скоро пуснаха видео- връзка с хората тук. Думата взе командир Йон, за да поговори със офицерите от базата. По- късно канала остана отворен, за разговори на екипажа със тукашните военни. Беше взето решение да няма близки контакти. Единствено един екип по товарните задачи излезе навън, за да зареди гориво ида прибере вода и провизии. На тукашните бяха подарени 20 компютъра, произведени от скромната поточна линия на Crossfire. Валутата и тук беше "златен долар". За цените не се водеше пазарене. Щом е струвало толкова -то тогава толкова трябва да бъде. Всичко имаше валутна стойност, независимо какво е то. Стойността се определяше от разходите около неговото създаване и необходимостта от надценка, по разбираеми причини. Компютрите- подаръци за базата се оцениха високо от тукашните военни. Докато екипът зареждаше кораба и го товареха с помощта на 30 робота от кораба, течаха видео- разговори. Тази база имаше и свои произвидства, както на храни, така и на оръжия. Това беше база на земляни- тюлени- командоси- астронавти. Алекс и Палма подишаха малко чист въздух, преди да се приберат в каютата. Новината беше, че Crossfire щеше да пренощува тук, въпреки че това беше изпитателен полигон…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 387, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 387, Valeri Kolev.

Това беше една вечер на борда на космическия кораб Crossfire, който патрулираше над планетата Orixon 44, над единствения за момента заселен неин континент, отбелязан като № 1 в архивите на AFJ и Съпротивата. Полетът ставаше на 10 км. височина и със скорост от 400 км/ч. сред облаците в небесата на тази планета. В тези часове екипажът имаше три свободни часа, за да се пооправи и стегне и да се съберат всички на вечеря в столовата на кораба. В това време Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се черпеха с кафета и цигари и дебнеха да не се появяват в зоната обекти на нашествениците- злите сили. Корабът беше добре зареден с гориво, вода, провизии и боеприпаси. Ядрените реактори на кораба бяха презаредени със свежо гориво преди няколко дни и вече имаше достатъчно енергия на разположение. Докато седяха по пултовете и се черпеха, петимата бяха ангажирани с няколко вида задачи. Алекс от своя страна както винаги се занимаваше със своите близо 50 теми за размисъл, докато наблюдаваше как върви полета. На мостика пък пилотираха кораба Хенсън и Пиркс, докато командир Йон ги наглеждаше и разговаряше по телефона с други кораби на AFJ и Съпротивата, които бяха в зоната.
По- късно тази вечер Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк на дежурната каюта. Над хоризонта изгряваше едната от луните на Orixon 44, а втората луна беше някъде в ляво от курса , първата светло синя и доста светла, а втората в зелено и мека светлина. Двамата запалиха по цигара с кафе, загледани надолу към планетата. Из между пухкавите бели облаци се виждаха светлините на големите градове на този континент. Бяха изминали 30 години, откакто Агенцията AFJ откри тази планета, все още дествена и незаселена от нито една цивилизация. Това беше новата планета на човешката цивилизация, както и на редица приятелски и съюзни раси, включително и от Слънчевата система. Тук вече живееха четвърто поколение с корени от Земята, родени вече из космоса или тук на Orixon 44. Алекс и Палма се замислиха, загледани навън, дори се размечтаха, а беше война, сериозна война, за момента само извън планетите на системата Orixon. Никой не искаше да позволи войната да се пренесе долу на тези планети. Това щеше да ги доведе до гибел, както си бяха отишли вече стотици древни цивилизации, по същите причини…
*
Късно вечерта корабът Crossfire приближаваше база на AFJ, построена до град със 150,000 души население. Вероятно там кораба щеше да се приземи за нощуване и разговори с тукашните военни от AFJ. До базата и града имаше около един час път. Crossfire започна плавно да намалява височината си в спускане към планетата. По това време Алекс тъкмо привършваше с работата си по нова програма за бордовите компютри. Той запали цигара и погледна как върви спускането на кораба. На ръчния му компютър се беше появила зелена детелинка, знак че с кораба и екипажа всичко е наред и в зоната няма вражески обекти. Той въздъхна и се обади по телефона в кухнята, да изпратят вечеря за петимата и пакетирани провизии за нощта. Петимата щяха да будуват чак до 3 ч. сутринта в късната доба. По това време целия екипаж почти, се намираше на обща вечеря в столовата. Това беше тяхното време да похапнат да се срещнат и да побъбрят за новите проблеми. А други 80 души в това време дежуреха, водеха кораба и готвеха приземяването в базата. Скоро във дежурната каюта пристигна принцеса Lipo с два робота, тикащи кухненска количка с храната за дежурните. Принцесата смигна на Алекс, стара нейна мечта, и започна да сервира вечерята. Алекс въздъхна, погледна двете си партньорки Палма и Ким, а Аш се притесни и се занима да помогне на принцеса Lipo. Тя не беше от земен произход, но Алекс й беше много симпатичен. Беше избрала да се грижи за кухнята, вместо да воюва. Тя беше тук от две години, откакто нейният баща- собственик на междинна станция, и позволи да пътешества със кораба Crossfire. Тя смигна още веднъж на Алекс и въздъхна тежко, преди да си отиде с двата робота и количката.
*
Наближаваше полунощ, когато Crossfire пристигна в базата до града. Корабът се отпусна на опорните си подпори, а двигателите още бълваха огън, когато Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата. От някаква дюза свистеше пара, а някакъв дизелов агрегат боботеше някъде из кораба. Двамата запалиха по цигара и се загледаха в местността наоколо. Тази нощ никой нямаше да излиза навън, а двата входа на кораба се намираха на 15 м. височина, за да бъдат недостъпни. В следващите часове по отворения видеоканал екипажа на кораба разговаряше с тукашните военни. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се занимаха да търсят вражески обекти по радиото в ефира. Приемникът на кораба беше изключително чувствителен и щеше да улови вражеските сигнали, дори да са надалеко. Докато екипи на кораба обсъждаха с тукашните тюлени- командоси- астронавти, най- новите проблеми пред човешката цивилизация, Алекс запали цигара с кафе и расеяно погледна навън. Базата беше добре маскирана в джунглата. Тук разполагаха и със два космически кораба, както и подземни укрития. В града със 150,000 души жители течеше една обикновена вечер. Тази планета все още не беше добре изучена. Малко се знаеше за климата, за флората и фауната й, за климата й, за сезоните и годишните времена. Това не пречеше на земляните да са щастливи. Тук се наблягаше на производство на храни, както и на летящи машини, разбира се и разни други неща. Икономиката тук беше стабилна.
Полунощ на борда на Crossfire. Из изпитателния полигон течеше учение. Тук имаше и диви зверове в джунглата, които все още не се познаваха добре. Над кораба се спуснаха двойка млади дракони, всеки на около 200 кг. тегло. Те се завръщаха от лов, със едър дивеч в ноктите си, а там някъде ги чакаха потомците им, все още малки и безпомощни. Някакво миролюбиво птиче пееше любовна песен, а в далечината женската му отговаряше. Някакъв звяр беше намерил току- що кораба и дълго се чудеше- какво е това животно, толкова огромно и твърдо…
*
Градът беше защитен с висока стена 4 м., която се издигаше около него. Тук пътища нямаше. Транспортът беше единствено по въздух. Наблизо земляните бяха открили нефтен кладенец с голям дебит. Тук имаше и неголяма ядрена централа, достатъчна за енергията на базата и града.
Алекс запали цигара и настръхна. Новата планета на човешката цивилизация изглеждаше гостоприемна и пълна с тайни и загадки…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 386, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 386, Valeri Kolev.

Беше една вечер няколко дни по- късно. Във зоната беше спокойно, а кораба Crossfire летеше над планетата на височина от 10 км. и със скорост 400 км/ч. Това беше патрулен полет във връзка с отбраната и защитата на планетата Orixon 44. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се топлеха с горещ чай, загънати в дебели одеала, седнали по пулответе си. В тези часове бяха будни само 80 души от екипажа. Този патрулен полет беше стартирал от рано сутринта и може би щеше да продължава и през идващата нощ. Под кораба беше един от континентите, където нямаше почти нищо, все още, освен дествена джунгла със собствена флора и фауна. На няколко места тук вече имаше контролни бази на AFJ.
Вечерта напредваше, а около Crossfire беше пусто и спокойно, със слаб вятър и лунна светлина, над облаците. В дежурната каюта беше топло и уютно в мека светлина, а настроението беше романтично и оптимистично. Алекс се беше загледал в ляво през своя люк и наблюдаваше приказната гледка замечтан и замислен. В това време Палма и Ким обмисляха плановете на полета за нощта. Целта беше да се обхване по- голяма територия под контрола на кораба, за да се засече навреме вражеско проникване на нашествениците- злите сили, ако това се случеше. Аш и Ing поддържаха радио- връзка с други кораби и станции в тези часове. Дежурни по полета тук бяха Браун и Джейн. Пилотираха кораба Томас и Йоанна. А командир Йон тъкмо се събуждаше, за да провери как вървят нещата на борда на кораба.
По- късно Алекс запали цигара и двамата с Палма излязоха из кораба, за да огледат и проверят нещата из него. По коридорите патрулираха двойки охрана. Беше тихо и спокойно. Повечето хора спяха. Алекс и Палма провериха най- важните съоръжения и възли на кораба, както и корпуса му отвътре за нови повреди и пробиви в защитните пластове. По някое време те влязоха в паник- каютата. Тук никой не беше влизал от години. От тук Алекс можеше да пилотира кораба, ако настъпеше проникване на мостика. Докато той проверяваше техниката, Палма почисти каютата, провери запасите тук и поръча необходимото, което да се зареди сега. Услужливи роботи скоро донесоха нещата по списъка й. Това място беше абсолютно автономно и можеше да съществува недосегаемо в продължение на пет месеца. Избраните за такъв неблагоприятен вариант бяха именно Алекс и Палма, а Ким и Аш трябваше да им бъдат втората смяна, ако успеят да пристигнат навреме. Паник- каютата разполагаше и със план за евакуация с удобна летяща чиния…
След като проверката и освежаването на паник- каютата приключи, двамата се спуснаха с асансьора надолу до нивото на дежурната каюта за да се приберат там. В тези часове започваха три свободни часа за целия екипаж, отпуснати от командир Йон. По коридорите се появиха сънени физиономии, чуваше се тук- там и думкаща музика. Столовата беше готова за общата вечеря на екипажа.
*
Късно вечерта космическия кораб Crossfire все така летеше из облаците на 10 км. височина над един от незаселените континенти на Orixon 44. Това беше патрулен полет за защитата и отбраната на планетата от вражеските атаки на злите сили с техните обекти от типа: Z. В зоната беше спокойно, а на 1- 2 часа напред беше забелязана бойна станция и база на AFJ. Още не се знаеше, дали ще се гостува на тази станция. Докато командир Йон решаваше това със съветниците си, Алекс и неговите другари се черпеха с джин и тоник, седнали удобно зад пултовете си. Екипажът беше на вечеря в столовата.
Наближаваше полунощ, когато космическият кораб Crossfire пристигна на бойна станция, база на AFJ, построена на брега на океана, на едно високо плато над плажа. Тук имаше и контролна кула, както и подземен град за 5,000 души. Базата раполагаше с два кораба. Беше взето решение корабът да нощува тук. В нощта два екипа от екипажа щяха да обсъждат с тукашните хора, сигурността на планетата, във връзка с новите атаки на нашествениците. Из базата беше тихо и спокойно. Навън нямаше да отива никой. Беше отворена видео- връзка за разискванията. Алекс и Палма отидоха на терасата на каютата си и запалиха по цигара с кафе. Гледката към нощния океан на Orixon 44 беше невероятна. На брега беше изплувала бойна, атомна подводница на AFJ. Около нея сновяха тюлени- командоси- астронавти от AFJ, завърнали се от изследване на планетата. Зад стените на базата виеха местни диви зверове. Някъде писукаше нощна птица. Дракон около 500 кг. се спускаше за да грабне някакво животинче за закуска… Алекс потръпна от неочаквани вълнения, а Палма се отнесе във мечти. Зад тях се появиха Ким и Аш дошли да погледат пейзажа с кафе и цигара…
*
Беше няколко дни по- късно, когато в зоната се появиха още вражески обекти от типа: Z. Те бяха унищожени напълно от автоматичните бойни станции на AFJ. Над 500 автоматични бойни станции X8, бяха в готовност да посрещнат подобаващо следвашите вражески обекти от типа : Z. Вражеските обекти Z бяха разградени до неутрино, което беше изпратено в една близка звезда… Още беше в сила заповедтта на армаден адмирал Манхатън: "Да бъдат унищожени всички обекти от тип: Z, които приближат зоната!".
*
В началото на вечерта на другия ден космическия кораб Crossfire патрулираше в небесата над континент № 1, единствения заселен до момента континент. Полетът течеше на височина 10 км., а скоростта беше 400 км/ч. След поредната вълна от нашественици в зоната, които бяха успешно отблъснати от силите на AFJ и Съпротивата, в зоната се наблюдаваше временно спокойствие. Алекс и неговите другари се черпеха с кафе и цигара, заети да дебнат дали наблизо има обекти на нашествениците. Корабът беше добре зареден с гориво, вода и провизии. Той можеше да изпълнява дори далечни задачи из зоната, ако това стане необходимо. От екипажа в тези часове бяха будни само 80 души. Полетът вървеше нормално. Долу на планетата животът си течеше нормално. Близо 15 милиарда земляни и техните поколения от няколко колена напред, живееха своя обикновен живот. Тук имаше и други видове от Слънчевата система, приятелски и съюзни цивилизации, които се чувстваха добре с човешката раса, обединени от Агенцията AFJ както и от Съпротивата. Новите нашественици- злите сили, не бяха желани из цялата система Orixon. Военните за момента държаха контрола над положението…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 385, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 385, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато кръстосвачът Nissan беше забелязан на радарите на кораба Crossfire. Малко след това беше осъществен и контакт по радиото. Течеше война на живот и смърт със злите сили и техните обекти, регистрирани като тип Z, за архивите на AFJ и техните кораби и кръстосвачи. Nissan се приближаваше към планетата Orixon 44. Щеше да бъде по координатите на кораба Crossfire след около час. В това време на борда на Crossfire спяха само 80 души, тези които щяха да водят кораба през идващата нощ. Алекс се беше поуспокоил и пушеше цигара с кафе, докато разговаряше с дежурните от кръстосвача. Новините бяха добри. Повече от 20 нови обекта от типа Z, със зли сили на борда си, бяха напълно унищожени от кръстосвачите. Алекс се замисли отново. Най- новото нашествие на злите сили беше опасно близо до планетата Orixon 44. Силите на AFJ бяха готови на максимални усилия, за да отблъснат нашествието. Там долу на тази планета живееха, дишаха, мислеха, седем милиарда души от древната земна цивилизация от човешкия вид, макар някои от тях да бяха раждани из космоса или по чуждите планети. Военните смятаха да направят всичко възможно за да опазят планетата от нашествието на злите сили.
Към средата на вечерта около Orixon 44 беше спокойно. Всички бази и кораби на AFJ оставаха в готовност да отбраняват планетата. В същото време там долу продължаваха производствата на земляните. Произвеждаха се всякакви плодове, зеленчуци, дивеч за месо, риба и земеделски култури, както и машини от най- разнообразен вид. Икономиката на планетата вървеше успешно. Корабът Crossfire приближаваше кръстосвача Nissan, за да заеме мястото си в неговия корпус. Това щеше да стане до един час по- късно. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се черпеха с джин и тоник, докато наблюдаваха зоната наоколо, за поява на вражеските обекти. За момента тук беше спокойно и чисто. А силите на AFJ в тази зона тепърва се съвземаха от стреса и напрежението след поредното отблъскване на вражеското нашествие. Някъде около планетата Orixon 44 плаваше и кръстосвача New York получил най- новите си задачи.
Вечерта отиваше към края си, когато Алекс и Палма стояха изправени пред предния люк на каютата и наблюдаваха с бинокли приближаването до кръстосвача Nissan. Преживения стрес след поредното отблъскване на нашествениците, се беше отразил пагубно и за двамата. Те се чувстваха изнервени и безкрайно изморени. Тук всички бяха подготвени да отблъснат и следващата атака на нашествениците, но никой нямаше и понятие с колко време разполагат до тогава. Двамата запалиха по цигара, взеха си и по чаша с кафе, с надеждата в тези няколко часа на спокойствие, да могат да си съберат мислите…
Оставаше малко време до полунощ, когато Crossfire се намести на своето място в корпуса на кръстосвача Nissan, който щеше да патрулира около планетата в близките денонощия. Алекс и неговите другари щяха да дежурят и след полунощ, чак до 3 ч. сутринта. В тези часове в зоната около планетата беше спокойно. Из кръстосвача беше нормално, екипажите отморяваха след напрежението и стреса от новите атаки на нашествениците.
Алекс запали цигара и си взе кафе. Той смяташе добре да поработи през нощта по своите теми за размисъл, докато си вършеше задачите по пулта. Опасността от нашествениците за момента беше затихнала и при малко повече внимание тя можеше да бъде отблъсната и следващия път, също така успешно. Алекс стоеше изправен пред предния люк и наблюдаваше навън и напред, пътя на Nissan. Опазването на новата планета на човешката цивилизация, дом на 15 милиарда земляни, беше изключително сериозна задача, която за момента Nissan изпълняваше успешно. В тези часове на спокойствие, трудно извоювано от съдбата на цивилизацията, екипажите на кръстосвача събираха сили, готвеха машините за нови битки, а също така и почиваха. Някои от тях спяха, за да са бодри и свежи за първата смяна от 6 ч. сутринта. Алекс запали още една цигара, а Палма отиде да се освежи на чешмата. Ким приготвяше среднощна закуска, а Аш и Ing спореха какъв е най- добрия начин да се отблъскват враговете, когато отново нападат зоната. Още едно кафе за Алекс му дойде тъкмо на място. Освежен и ободрен той се замисли отново. В тези часове движението из корабите тук беше замряло. Бяха останали будни само 100 души общо. Пилотите на кръстосвача Джейсън и Пиркс го водеха по сложна траектория, за контролиране на по- голям участък от зоната на планетата.
*
Полунощ. Алекс и Палма ровеха из ефира, за да усетят навреме идващи опасности. Ким и Аш наблюдаваха радара и скенерите.
*
В един следобед отново бяха засечени злите сили със техните кораби- обектите тип Z. В зоната летяха близо 500 автоматични бойни станции от вида X8, които носеха и ядрени бомби. Започна се незабавно унищожаване на обектите тип Z , по заповедта на адмирал Шао, издадена през изминалите дни. В ефира беше пуснато съобщението на армаден адмирал Манхатън, което беше: " Ние ви виждаме и знаем вашите координати! Вие ще бъдете унищожени съвсем скоро! ". В същото време течеше преброяване на въпросните обекти на нашествениците. Това се случваше на четири часа полет от планетата Orixon 44, където всички бойни станции бяха в готовност за отбраната на планетата. Унищожаването на обектите от типа Z, на нашествениците, беше в ход… Това бяха свирепи видове, обвинени и виновни за голям брой жестоки гибели на цивилизации, сред които и човешката… Те обикновено зарибяваха навред за жестоки филми на ужасите, изпълнени съвсем наистина по техен сценарий абсолютно на живо…
*
На другия ден кръстосвача Nissan все така обикаляше зоната около планетата Orixon 44, за да я отбранява от нашествениците- злите сили. До този момент бяха унищожени от автоматичните станции, повече от 100 вражески обекти от тип Z. От подслушаните разговори на злите сили, ставаше ясно, че това е епохата на гибелите на цивилизациите из звездната система Orixon. Разбира се нито AFJ, нито Съпротивата щяха да позволят на нашествениците- злите сили, да изпълнят своя пъклен план… Войната с тях продължаваше…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 384, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 384, Valeri Kolev.

Това беше вечерта, когато Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се прибираха с един десетместен джет обратно към кораба Crossfire след посещението си до планинска хижа- база на AFJ, на планетата Orixon 44. Те летяха над планината на височина 2 км., а до кораба оставаше около един час. Аш и Ким водеха джета, а Алекс и Палма пиеха кафе с по цигара и наблюдаваха радарите и скенерите. Ing поддържаше радио- връзка с кораба.
Късно вечерта петимата прикачиха джета към кораба Crossfire благополучно, взеха си раниците и се спуснаха с асансьора към нивото на дежурната каюта. Из кораба беше тихо и спокойно. Алекс запали цигара и провери как са нещата тук. Корабът се намираше на летището, на 10 км. от града № 1. В дежурната дежуреха Браун, Джейн, Шон и Никита.
*
Изведнъж из дежурната каюта запиука някаква аларма. Наблизо до кръстосвача Nissan бил регистриран обект от типа Z. Навсякъде из корабите и базите на AFJ беше обявена тревога. От Nissan беше изтреляна автоматична бойна станция Х8 , която да прихване и унищожи обекта. След нея излетя и корабът Ford със 100 робота на борда. Обектът Z се намираше на около 3 часа от планетата. Той щеше да бъде унищожен в следващите часове…
В същото време бяха активирани всички ракетни установки на планетата, за отблъскване на неканените "гости"- обектът Z. Корабът Crossfire също започна да се издига нагоре към орбита. Докато излитаха и набираха височина, Алекс и неговите другари се топлеха с горещ чай, а имаха до себе си пълен чайник с чай. Появата на обекти Z в зоната разтревожи всички тук. Кръстосвачите около планетата, задействаха отбранителните си системи. Беше пуснат и енергийния щит на планетата.
Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, по някое време, а Crossfire все още набираше височина. Наближаваше полунощ. Из кораба всички бяха по местата си, готови за битки. Спяха само дежурните, които поемаха кораба на сутринта, общо 50 души.
*
Беше следобеда на другия ден, когато кораба Crossfire търсеше кръстосвача Nissan в зоната около планетата Orixon 44. След като късно вечерта бойната станция X8 беше унищожила вражеския обект от типа: Z, кръстосвача се беше отдалечил на някъде по неизвестни причини. Алекс и неговите другари се топлеха с горещ чай, седнали по креслата по пултовете си, загънати в дебели одеала. Поради голям разход на енергия, се пестеше от отоплението. Алекс запали цигара, дълбоко замислен над проблема с новата поява в зоната на последния от обектите Z, който вече беше унищожен. Докато търсеше контакт с Nissan по радиото, Алекс прихващаше сигналите на други кораби на AFJ в околното пространство. В тези часове спяха само 80 души от екипажа, 50 дежуреха, а останалите поддържаха машините на кораба в бойна готовност. Липсата на връзка с кръстосвача Nissan притесняваше целия екипаж на кораба. Алекс беше притеснен в тези часове. Без близостта на Nissan, този кораб нямаше кой знае какво бъдеще със скромния си екипаж от 250 души. В този смисъл веднага след като бъде обявен "край на тревогата", Crossfire трябваше да се върне обратно долу на планетата Orixon 44, където да изчаква.
*
Към средата на следобеда корабът Crossfire продължаваше да обикаля около планетата, на дистанция от 500 км. в търсене на сигналите на кръстосвача Nissan. Алекс се беше замислил дълбоко, докато се черпеше с кафе и цигара, заедно със Палма, Ким, Аш и Ing. Долу на планетата животът продължаваше, както обикновено, въпреки отблъснатата атака на обект тип : Z, вече унищожен. На дистанция от 5 часа беше забелязан кръстосвачът New York, но с него нямаше контакт. Командир Йон в това време се събуди от сън и докато се разсънваше даде кратки инструкции на пилотите и дежурните. Вървеше предварителна договорка за търсене на други обекти тип: Z, в зоната на планетата Orixon 44. Не мина и половин час, когато в далечината се появи кораба Ford със стоте бойни робота на борда. Техните инструкции бяха да изчакат Nissan, на 700 км. от планетата, по зададени координати. Ford пътуваше именно до тази си цел. Тези роботи бяха високоинтелигентни, макар и бойни. Сред основните им директиви бяха- да защитават човешката цивилизация и човеците.
*
Вечерта започваше, когато адмирал Шао заповяда всички обекти от тип: Z да бъдат унищожени. От кръстосвачите скоро се отделиха наличните автоматични бойни станции X8, които потеглиха към наближаващи обекти от типа: Z. Първите обекти Z, скоро след това бяха унищожени, а се проверяваше дали има още пристигащи от тях. По това време Crossfire продължаваше да обикаля около планетата, на 500 км. дистанция по траектория на елипса. Все още липсваше сигурна радио- връзка със Nissan. От други кораби в зоната, на Crossfire научиха, че идват още десетина обекти тип Z и в тези часове върви тяхното унищожаване. Това се случваше на 5 часа път от планетата. На планетата долу имаше още около 500 бойни, автоматични станции от типа X8, които можеха да бъдат изтреляни в идващите часове, ако нашествието на злите сили със техните обекти Z, продължаваше занапред. Още никой не знаеше с колко такива обекти разполагат злите сили…
*
Във тези напрегнати вечерни часове Алекс и неговите другари прослушваха разговорите на "злите сили", прихванати от дронове и от ефира. Ставаше дума за зли сили виновни за унищожаването на голям брой цивилизации из системата Orixon, както самите те се издадоха неволно и без да знаят, че са подлушани и всичко се записва. Тежестта на волята на близо 140 унищожени до момента цивилизации в тази система, тази вечер ставаше унищожителна. Високо напрежение витаеше из цялата система Orixon…
Алекс запали цигара, тази вечер силно притеснен. И тук на борда имаше две от бойните станции X8. Командир Йон ги пазеше за отбраната на самия кораб. За момента наоколо беше пусто.





(следва продължение)