ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 383, Valeri Kolev.
През изминалите няколко дни на борда на кръстосвача Nissan нищо особено не се случваше. Беше една бордова вечер, когато Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing седяха зад пултовете си и обмисляха бъдещите планове на кораба Crossfire, по дадена задача от командир Йон. Петимата се топлеха с горещ чай, а на разположение имаха пълен чайник. В тези часове кръстосвачът Nissan наближаваше планетата Orixon 44. До там кръстосвача имаше само още десетина- петнадесет часа полет. Алекс запали цигара по някое време, докато си драскаше разни неща по белия лист хартия пред себе си на плота. Той имаше да умува много тази нощ, по своите повече от 30 теми за размисъл, както и десет по- нови. В дежурната каюта звучеше тиха музика, а на матовото и меко осветление, каютата изглеждаше доста приказно. През своя люк в ляво до себе си, той поглеждаше навън към звездите и дълго си общуваше мислено с тях и цивилизациите, които живеееха около тях по разни планети и други светове. Настроенията в тези часове бяха оптимистични, както там, така и на борда на Nissan, който летеше напред със около 25% скорост. Наблизо около този кръстосвач нямаше кой знае какви обекти. Малък астероиден облак се отдалечаваше на около 2 часа в дясна посока, а кораби на Съпротивата щяха да бъдат наблизо със най- малка дистанция от 4 часа, точно след 5 часа, преди да отминат. Новините от близо и далеко не носеха почти никаква кой знае каква новина.
*
Изминаха десетина дни, откакто Nissan се намираше във дрейф над планетата на 50 км. дистанция. Нищо особено не се случваше нито тук нито долу на Orixon 44. Корабите на кръстосвача на няколко пъти се спускаха из атмосферата на планетата, за да я опознават.
*
Беше един хубав ден във град № 1, на планетата Orixon 44. Космическия кораб Crossfire беше приземен край базата на AFJ, на 10 км. от града. Бяха тук от нощта. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing пътуваха из града с малък десетместен джет от състава на кораба си. Градът имаше 4 милона жители, повечето родени на Земята, както и техните поколения родени из космоса или тук. Планетата все още не беше изучена добре, въпреки, че от откриването й от AFJ, до ден днешен, бяха изминали 20 години. Тук вече живееха общо 10 милиарда души, повечето от тях със земни корени. Градът изглеждаше приказно от височината 500 м., на каквато летяха петимата другари. Градът беше опасан от защитна стена, строена от роботите, висока 4 м. Това можеше да защити града от опасности идващи по суша. Местностите около града и в него не бяха добре изучени все още. Малко се знаеше за климата и за сезоните, както и законите на съществуването тук, на флора и фауна. Никой така й не можа да разбере, как така планетата е останала ничия, как я намериха командосите- астронавти от Агенцията AFJ. Това беше пълна загадка, но факт. Тук човешката цивилизация от Земята, се заселваше на нова и пуста, дествена планета и всичко започваше съвсем от нулата и от начало.
Към средата на следобеда петимата другари се приземиха високо в планината, на 2,300 м. височина в една от хижите на AFJ. Площадката за вход на машините беше добре почистена от снега. Край хижата гореше огън, където ловци печаха месо от дивеч, на огъня, на скара. Край огъня се бяха събрали тукашни военни, на похапване и на по халба вино, докато обсъждаха новините. Тези хора поддържаха хижата, както и Кулата за контрол на полетите, която се намираше тук. Алекс и неговите другари наближиха огъня и се представиха. Посрещнаха ги с поздрави "добре дошли". Тук бяха общо 200 мъже и жени, без да се броят децата. Алекс запали цигара и огледа района на хижата и нейната Кула. Това беше изключително местенце, някъде из планината, до града. Петимата бяха почерпени с по халба червено вино, произведено в този град, както и със порция печено месо от дивеч, какъвто развъждаха из тази планина, планинарите. Виното беше хубаво, а месото вкусно. Тук ухаеше на сняг, чист и свеж планински въздух. Петимата другари не бързаха да приключват с почерпката, за да разгледат базата тук. Край огъня беше приятно, а температурата около + 12 ' С. Разговорите тук се въртяха около проблемите на хората в общо 15 града, тук на тази нова за човешката цивилизация планета. Опасни обекти и аномалии тук не беше имало от 5 години. Въпреки това, планетата беше строго охранявана от чужди нашествия и природни аномалии…
Към края на следобеда Алекс и неговите другари раздадоха на хората тук подаръци, закупувани от тях от разни планети, през времето им на пътешествия наблизо и надалеко. Това бяха специални подаръчета. На тази база беше подарен от Алекс и хората му, като дар от кораба Crossfire, специален суперкомпютър от поточната линия за компютри по схемите и програмите на Алекс и учените от кръстосвача Nissan. Когато по- късно разглеждаха базата, Алекс запали цигара пред панорамния прозорец с гледка към града и се замисли дълбоко.
Вечерта беше се спуснала над тази земя, когато Алекс и неговите другари си взеха "довиждане" с хората от хижата и се качиха на джета си, за да се прибират обратно при кораба Crossfire. С пилотирането се зае Аш, а Ким му беше втори пилот и навигатор. Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе, докато джета набираше височина, а Ing отново се свързваше със своите по радиото, като и с кораба Crossfire. Алекс както обикновено пишеше върху бял лист хартия, снимаше я с часовника си, отново пишеше и чертаеше, а тук никой не знаеше, какво точно размишлява. Неговите теми за размисъл вече бяха около 40. По някое време той се свърза с кораба Crossfire, а дежурните му потвърдиха, че там всичко е нормално и потвърдиха координатите си. Джетът все още не беше прихванат от радарите на кораба, поради радиосмущения по трасето.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма си взеха по още едно кафе с цигара, докато проверяваха на картите маршрута на джета, на прибиране до кораба. Полетът вървеше нормално, а наоколо беше спокойно. Летяха над планината, на спускане към по- ниски полета и плата, на едно от които се намираше летището, където беше кораба Crossfire. Очакваше се да пристигнат там след 2- 3 часа. Докато пилотираше джета Аш имаше на разположение и компютърен автопилот и умело го използваше, за да си освободи малко време по време на полета. За момента джета се движеше със 15 мин. запас от време…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар