ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 397, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 397, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, а кръстосвачът Nissan беше отишъл надалеко от всякакви пиратски кораби и кораби на нашествениците. До планетата Orixon 44 оставаха няколко часа път.
*
Сутринта на другия ден Crossfire обикаляше планетата Orixon 44 като дерижабъл със скорост 80 км/ч. на височина от 8 км. в патрулен полет. Беше към средата на следобеда, когато Crossfire наближаваше една база на AFJ, разположена край голяма река от едната страна и планина от другата страна. Дежурните тъкмо се свързваха с тази база по радиото, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафе и цигари, днес във добро настроение и форма. Кораба- дерижабъл пилотираха Джейсън и Джаксън, а във дежурната каюта дежуреха по полета Браун и Джейн. Докато си пушеше, Алекс отново умуваше по 55 теми за размисъл, сериозно ангажиран и си драскаше по бял лист хартия, разни схеми, йероглифи и числа. Сетне ги снимаше с ръчния си часовник и ги записваше в архива на кораба. В това време в кораба- дерижабъл бяха будни само 80 души, а останалите спяха във задължителен сън, за да са свежи и бодри за следващите смени или при необходимост. Докато умуваше и размишляваше, Алекс забеляза, че някой го търси по квазарния телефон. Алекс включи телефона и каза:
-Тук Алекс, корабът Crossfire!
-Алекс, аз съм от Юпитер, колкото и да не ти се вярва! Казвам се Боян, ако не си забравил, кораба BASF…
-Боян от Юпитер!- каза Алекс.- Каква изненада! А къде сте сега?
-Приближаваме планетата Orixon 44 и скоро ще бъдем там.- каза Боян.- А вие къде сте сега?
-Ами ние сме точно там!- каза Алекс.- Патрулираме над същата планета…
-Каква изненада!- каза Боян и двамата замълчаха за няколко минути. В това време се задейства някаква автоматика и на екрана пред Алекс се пови видеовръзка със Боян, а той продължи да говори: -Ние имаме подарък за Crossfire, Алекс!
-Това е много добро!- каза Алекс.- Променил си се много Бояне!
-Ами то и ти си се променил много, неможах да те позная…- каза Боян, а в това време зад него се появи някаква млада жена и той продължи: -Изключвам връзката, трябва да правя нещо сега! До скоро, Алекс!
-До скоро, Бояне!- каза Алекс.
*
Вечерта напредваше, когато корабът- дерижабъл увисна на 600 м. над базата на AFJ. До долу бяха изпратени три екипа със джетове. Корабът временно щеше да плува над базата на такава височина. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, за да погледат навън. Те не вдигнаха стъклената, предпазна стена на терасата, а отвориха само малко прозорче за да надникнат и да подишат свеж въздух. Запалиха по цигара и отвориха джобните , плоски бутилки от един литър с джин , за да отпият по една юнашка глътка. Местността на базата беше невероятна. От тази височина по нищо не се виждаше, че там долу има база. Те постояха на терасата близо час. Тук беше невероятно, а настроението им беше странно романтично, докато мълчаха и дишаха и наблюдаваха джунглата като омагьосани. В един момент потръпнаха и двамата. Това тук беше цяла нова, чужда планета, все още неопозната, неизучена, не добре заселена- новата планета на човешката цивилизация…
Когато по- късно Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта, те виждаха всичко като някакъв сън. На 600 м. височина над дивата джунгла, те бяха заедно и мислеха непрекъснато един за друг, все още омагьосани, млади и щастливи, че са заедно, а тук просто нямаше кой и как да ги разделя…
Из кораба се забелязваше оживление. Беше настъпило времето за общата вечеря в столовата, а от кухнята бяха приготвили страхотно меню този път и то още горещо и навреме. Алекс отново си взе голяма чаша, горещо и ароматно, силно кафе и запали цигара, докато умуваше по разхвърляните бели листи по плота пред себе си и драскаше по тях разни работи, размишлявайки. Около кораба- дерижабъл нямаше вражески летящи машини, и така на дистанция от 2,000 км. В очакване за една спокойна вечер и дълга, самотна нощ в дежурства, Алекс, Палма, Ким и Аш си прекарваха невероятно този път. Тук бяха също Ing и Бронк, които се занимаваха с един филм от архивите на кораба. Филмът сигурно им беше интересен, защото те не отклоняваха поглед от екрана пред тях.
Късно вечерта единият джет се прибра горе на дерижабъла, а това бяха екип от десет души. Те носеха кристали с интересна и ценна информация от архивите на тази база. Там разполагаха с два космически кораба и бяха пътували доста из космоса. Това беше тайна бойна станция със ядрени установки за поразяване на цели до 1,000 км. от планетата в открит космос. Тук в базата живееха 1,000 души, тюлени- командоси- астронавти от AFJ. Другите два екипа по десет души оставаха още няколко часа долу в базата, за да получат най- новите инструкции.
Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк, за да се загледа напред към изгрева на синята луна. Най- близкия град беше само на 500 км. източно от тази база. Тук се улавяха двете му радиопрограми, както и телевизионен канал за континент № 1. То всъщност само той беше заселен до тези времена, но затова пък това бяха 15 милиарда земляни и техните четвърти и пети поколения, човешка цивилизация с древни корени от Земята и другите планети във Слънчевата система. Тук разбира се имаше и други раси, а туризма беше добре развит…
Наближаваше полунощ, а Алекс и неговите другари щяха да будуват чак до утрото след като бяха поспали по- рано през деня. Корабът- дерижабъл плуваше в небето на 600 м. над джунглата, носен от ветровете насам- натам, а из него щуруваха някакви невестулки, но тук никой не се впечатляваше от тях, нито някой се интересуваше, защо точно разнасят разни бутилки с вода, насам- натам и непрекъснато бързат…







(следва продължение)