ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 387, Valeri Kolev.
Това беше една вечер на борда на космическия кораб Crossfire, който патрулираше над планетата Orixon 44, над единствения за момента заселен неин континент, отбелязан като № 1 в архивите на AFJ и Съпротивата. Полетът ставаше на 10 км. височина и със скорост от 400 км/ч. сред облаците в небесата на тази планета. В тези часове екипажът имаше три свободни часа, за да се пооправи и стегне и да се съберат всички на вечеря в столовата на кораба. В това време Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се черпеха с кафета и цигари и дебнеха да не се появяват в зоната обекти на нашествениците- злите сили. Корабът беше добре зареден с гориво, вода, провизии и боеприпаси. Ядрените реактори на кораба бяха презаредени със свежо гориво преди няколко дни и вече имаше достатъчно енергия на разположение. Докато седяха по пултовете и се черпеха, петимата бяха ангажирани с няколко вида задачи. Алекс от своя страна както винаги се занимаваше със своите близо 50 теми за размисъл, докато наблюдаваше как върви полета. На мостика пък пилотираха кораба Хенсън и Пиркс, докато командир Йон ги наглеждаше и разговаряше по телефона с други кораби на AFJ и Съпротивата, които бяха в зоната.
По- късно тази вечер Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк на дежурната каюта. Над хоризонта изгряваше едната от луните на Orixon 44, а втората луна беше някъде в ляво от курса , първата светло синя и доста светла, а втората в зелено и мека светлина. Двамата запалиха по цигара с кафе, загледани надолу към планетата. Из между пухкавите бели облаци се виждаха светлините на големите градове на този континент. Бяха изминали 30 години, откакто Агенцията AFJ откри тази планета, все още дествена и незаселена от нито една цивилизация. Това беше новата планета на човешката цивилизация, както и на редица приятелски и съюзни раси, включително и от Слънчевата система. Тук вече живееха четвърто поколение с корени от Земята, родени вече из космоса или тук на Orixon 44. Алекс и Палма се замислиха, загледани навън, дори се размечтаха, а беше война, сериозна война, за момента само извън планетите на системата Orixon. Никой не искаше да позволи войната да се пренесе долу на тези планети. Това щеше да ги доведе до гибел, както си бяха отишли вече стотици древни цивилизации, по същите причини…
*
Късно вечерта корабът Crossfire приближаваше база на AFJ, построена до град със 150,000 души население. Вероятно там кораба щеше да се приземи за нощуване и разговори с тукашните военни от AFJ. До базата и града имаше около един час път. Crossfire започна плавно да намалява височината си в спускане към планетата. По това време Алекс тъкмо привършваше с работата си по нова програма за бордовите компютри. Той запали цигара и погледна как върви спускането на кораба. На ръчния му компютър се беше появила зелена детелинка, знак че с кораба и екипажа всичко е наред и в зоната няма вражески обекти. Той въздъхна и се обади по телефона в кухнята, да изпратят вечеря за петимата и пакетирани провизии за нощта. Петимата щяха да будуват чак до 3 ч. сутринта в късната доба. По това време целия екипаж почти, се намираше на обща вечеря в столовата. Това беше тяхното време да похапнат да се срещнат и да побъбрят за новите проблеми. А други 80 души в това време дежуреха, водеха кораба и готвеха приземяването в базата. Скоро във дежурната каюта пристигна принцеса Lipo с два робота, тикащи кухненска количка с храната за дежурните. Принцесата смигна на Алекс, стара нейна мечта, и започна да сервира вечерята. Алекс въздъхна, погледна двете си партньорки Палма и Ким, а Аш се притесни и се занима да помогне на принцеса Lipo. Тя не беше от земен произход, но Алекс й беше много симпатичен. Беше избрала да се грижи за кухнята, вместо да воюва. Тя беше тук от две години, откакто нейният баща- собственик на междинна станция, и позволи да пътешества със кораба Crossfire. Тя смигна още веднъж на Алекс и въздъхна тежко, преди да си отиде с двата робота и количката.
*
Наближаваше полунощ, когато Crossfire пристигна в базата до града. Корабът се отпусна на опорните си подпори, а двигателите още бълваха огън, когато Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата. От някаква дюза свистеше пара, а някакъв дизелов агрегат боботеше някъде из кораба. Двамата запалиха по цигара и се загледаха в местността наоколо. Тази нощ никой нямаше да излиза навън, а двата входа на кораба се намираха на 15 м. височина, за да бъдат недостъпни. В следващите часове по отворения видеоканал екипажа на кораба разговаряше с тукашните военни. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се занимаха да търсят вражески обекти по радиото в ефира. Приемникът на кораба беше изключително чувствителен и щеше да улови вражеските сигнали, дори да са надалеко. Докато екипи на кораба обсъждаха с тукашните тюлени- командоси- астронавти, най- новите проблеми пред човешката цивилизация, Алекс запали цигара с кафе и расеяно погледна навън. Базата беше добре маскирана в джунглата. Тук разполагаха и със два космически кораба, както и подземни укрития. В града със 150,000 души жители течеше една обикновена вечер. Тази планета все още не беше добре изучена. Малко се знаеше за климата, за флората и фауната й, за климата й, за сезоните и годишните времена. Това не пречеше на земляните да са щастливи. Тук се наблягаше на производство на храни, както и на летящи машини, разбира се и разни други неща. Икономиката тук беше стабилна.
Полунощ на борда на Crossfire. Из изпитателния полигон течеше учение. Тук имаше и диви зверове в джунглата, които все още не се познаваха добре. Над кораба се спуснаха двойка млади дракони, всеки на около 200 кг. тегло. Те се завръщаха от лов, със едър дивеч в ноктите си, а там някъде ги чакаха потомците им, все още малки и безпомощни. Някакво миролюбиво птиче пееше любовна песен, а в далечината женската му отговаряше. Някакъв звяр беше намерил току- що кораба и дълго се чудеше- какво е това животно, толкова огромно и твърдо…
*
Градът беше защитен с висока стена 4 м., която се издигаше около него. Тук пътища нямаше. Транспортът беше единствено по въздух. Наблизо земляните бяха открили нефтен кладенец с голям дебит. Тук имаше и неголяма ядрена централа, достатъчна за енергията на базата и града.
Алекс запали цигара и настръхна. Новата планета на човешката цивилизация изглеждаше гостоприемна и пълна с тайни и загадки…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар