ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 386, Valeri Kolev.
Беше една вечер няколко дни по- късно. Във зоната беше спокойно, а кораба Crossfire летеше над планетата на височина от 10 км. и със скорост 400 км/ч. Това беше патрулен полет във връзка с отбраната и защитата на планетата Orixon 44. Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се топлеха с горещ чай, загънати в дебели одеала, седнали по пулответе си. В тези часове бяха будни само 80 души от екипажа. Този патрулен полет беше стартирал от рано сутринта и може би щеше да продължава и през идващата нощ. Под кораба беше един от континентите, където нямаше почти нищо, все още, освен дествена джунгла със собствена флора и фауна. На няколко места тук вече имаше контролни бази на AFJ.
Вечерта напредваше, а около Crossfire беше пусто и спокойно, със слаб вятър и лунна светлина, над облаците. В дежурната каюта беше топло и уютно в мека светлина, а настроението беше романтично и оптимистично. Алекс се беше загледал в ляво през своя люк и наблюдаваше приказната гледка замечтан и замислен. В това време Палма и Ким обмисляха плановете на полета за нощта. Целта беше да се обхване по- голяма територия под контрола на кораба, за да се засече навреме вражеско проникване на нашествениците- злите сили, ако това се случеше. Аш и Ing поддържаха радио- връзка с други кораби и станции в тези часове. Дежурни по полета тук бяха Браун и Джейн. Пилотираха кораба Томас и Йоанна. А командир Йон тъкмо се събуждаше, за да провери как вървят нещата на борда на кораба.
По- късно Алекс запали цигара и двамата с Палма излязоха из кораба, за да огледат и проверят нещата из него. По коридорите патрулираха двойки охрана. Беше тихо и спокойно. Повечето хора спяха. Алекс и Палма провериха най- важните съоръжения и възли на кораба, както и корпуса му отвътре за нови повреди и пробиви в защитните пластове. По някое време те влязоха в паник- каютата. Тук никой не беше влизал от години. От тук Алекс можеше да пилотира кораба, ако настъпеше проникване на мостика. Докато той проверяваше техниката, Палма почисти каютата, провери запасите тук и поръча необходимото, което да се зареди сега. Услужливи роботи скоро донесоха нещата по списъка й. Това място беше абсолютно автономно и можеше да съществува недосегаемо в продължение на пет месеца. Избраните за такъв неблагоприятен вариант бяха именно Алекс и Палма, а Ким и Аш трябваше да им бъдат втората смяна, ако успеят да пристигнат навреме. Паник- каютата разполагаше и със план за евакуация с удобна летяща чиния…
След като проверката и освежаването на паник- каютата приключи, двамата се спуснаха с асансьора надолу до нивото на дежурната каюта за да се приберат там. В тези часове започваха три свободни часа за целия екипаж, отпуснати от командир Йон. По коридорите се появиха сънени физиономии, чуваше се тук- там и думкаща музика. Столовата беше готова за общата вечеря на екипажа.
*
Късно вечерта космическия кораб Crossfire все така летеше из облаците на 10 км. височина над един от незаселените континенти на Orixon 44. Това беше патрулен полет за защитата и отбраната на планетата от вражеските атаки на злите сили с техните обекти от типа: Z. В зоната беше спокойно, а на 1- 2 часа напред беше забелязана бойна станция и база на AFJ. Още не се знаеше, дали ще се гостува на тази станция. Докато командир Йон решаваше това със съветниците си, Алекс и неговите другари се черпеха с джин и тоник, седнали удобно зад пултовете си. Екипажът беше на вечеря в столовата.
Наближаваше полунощ, когато космическият кораб Crossfire пристигна на бойна станция, база на AFJ, построена на брега на океана, на едно високо плато над плажа. Тук имаше и контролна кула, както и подземен град за 5,000 души. Базата раполагаше с два кораба. Беше взето решение корабът да нощува тук. В нощта два екипа от екипажа щяха да обсъждат с тукашните хора, сигурността на планетата, във връзка с новите атаки на нашествениците. Из базата беше тихо и спокойно. Навън нямаше да отива никой. Беше отворена видео- връзка за разискванията. Алекс и Палма отидоха на терасата на каютата си и запалиха по цигара с кафе. Гледката към нощния океан на Orixon 44 беше невероятна. На брега беше изплувала бойна, атомна подводница на AFJ. Около нея сновяха тюлени- командоси- астронавти от AFJ, завърнали се от изследване на планетата. Зад стените на базата виеха местни диви зверове. Някъде писукаше нощна птица. Дракон около 500 кг. се спускаше за да грабне някакво животинче за закуска… Алекс потръпна от неочаквани вълнения, а Палма се отнесе във мечти. Зад тях се появиха Ким и Аш дошли да погледат пейзажа с кафе и цигара…
*
Беше няколко дни по- късно, когато в зоната се появиха още вражески обекти от типа: Z. Те бяха унищожени напълно от автоматичните бойни станции на AFJ. Над 500 автоматични бойни станции X8, бяха в готовност да посрещнат подобаващо следвашите вражески обекти от типа : Z. Вражеските обекти Z бяха разградени до неутрино, което беше изпратено в една близка звезда… Още беше в сила заповедтта на армаден адмирал Манхатън: "Да бъдат унищожени всички обекти от тип: Z, които приближат зоната!".
*
В началото на вечерта на другия ден космическия кораб Crossfire патрулираше в небесата над континент № 1, единствения заселен до момента континент. Полетът течеше на височина 10 км., а скоростта беше 400 км/ч. След поредната вълна от нашественици в зоната, които бяха успешно отблъснати от силите на AFJ и Съпротивата, в зоната се наблюдаваше временно спокойствие. Алекс и неговите другари се черпеха с кафе и цигара, заети да дебнат дали наблизо има обекти на нашествениците. Корабът беше добре зареден с гориво, вода и провизии. Той можеше да изпълнява дори далечни задачи из зоната, ако това стане необходимо. От екипажа в тези часове бяха будни само 80 души. Полетът вървеше нормално. Долу на планетата животът си течеше нормално. Близо 15 милиарда земляни и техните поколения от няколко колена напред, живееха своя обикновен живот. Тук имаше и други видове от Слънчевата система, приятелски и съюзни цивилизации, които се чувстваха добре с човешката раса, обединени от Агенцията AFJ както и от Съпротивата. Новите нашественици- злите сили, не бяха желани из цялата система Orixon. Военните за момента държаха контрола над положението…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар