ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 389, Valeri Kolev.
Вечерта напредваше, а Crossfire се намираше на площадка за кацане в една брегова база на AFJ. Корабът щеше да нощува тук преди да продължи патрулирането си. В тези часове целия екипаж се събираше за обща вечеря в столовата на кораба. Това ставаше по време на третата смяна. Това бяха най- хубавите часове за екипажа, когато всички се събираха да хапнат и побъбрят, преди да останат будни само 80 души, а другите да отидат в задължителен сън, за да са свежи и бодри, пълни с енергия за следващите смени. По това време приключи зареждането и товаренето на кораба. Течеше и разговор по видео- връзка между кораба и базата. По това време Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се разхождаха из кораба. Те проверяваха корпуса отвътре за нови повреди и пукнатини, които екип роботи ремонтираше незабавно. Също проверяваха и машините и възлите на кораба. Това се случваше повти всяка бордова вечер, за да се избегнат сериозни проблеми по време на полет. Алекс и Палма запалиха по цигара и се спряха до един от люковете в този тунел, за да се порадват на хубавата гледка навън. В тези часове навън валеше ситен сняг, който бързо трупаше, завяван от ветровете. Над местността грееше синята луна в меки светло- сини цветове. По нищо не си личеше, че това е база на AFJ, а тук има 10,000 души военни. Отстрани не се забелязваше и кораба Crossfire.
По- късно вечерта Алекс и неговите другари пристигнаха в оранжерията на кораба и седнаха на дървена пейка под мандариново дръвче, 4 м. високо и със бързорастящи плодове. В тези часове свободно из оранжерията се разхождаха прасенца, птици и опитомени змии- всичко това бързорастящо и за менюто на кухнята. Това, което не можеше да се усвои се консервираше за запасите на кораба, за тежки времена. Тук живееха също двойки папагалчета и разузнавателни и пощенски гълъби. Алекс и Палма запалиха по цигара, извадиха джобните си, плоски бутилки със един литър джин с тоник и отпиха по една юнашка глътка. В очакване на една спокойна вечер и дълга, безпроблемна нощ след това, петимата замълчаха, докато гълъбите и папагалчетата пееха сладки песнички в едно такова състезание помежду тях.
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха за кратка почивка в бокса си. Те провериха раниците си, както оръжията, гайвърите и шлемовете, а сетне прегледаха запасите си в склада на бокса си от кислород, вода, гориво, провизии и боеприпаси. Останаха доволни, вече можеха да оцелеят 80 денонощия напълно изолирани, самостоятелно, при катапултиране. Това беше страшно скъпо, но при необходимост от катапултиране, сетне можеха да помогнат на своите да оцелеят чрез бокса за катапултиране и приземяване или приводняване, който беше комплект със четириместен джет. Боксът имаше парашутна система за приземяване, и еднократни ракетни дюзи. Докато подреждаха нещата по раниците и различните хитроумни джаджи, полунощ идеше все по- наблизо. Двамата имаха дежурство до 3 ч. в късните доби.
*
Полунощ на борда на Crossfire, който се намираше приземен на изпитателен полигон- база на AFJ. Алекс запали цигара, взе си горещо и силно кафе и седна на мястото си за да поработи по пулта. На бял лист хартия той записваше разни неща и умуваше по 50 теми за размисъл. Това беше момента да си събере мислите, да си направи равносметка на изминалите дни и седмици, както и да промени отново начина си на мислене по още по- нова логика, след последните събития в зоната, и след новите истини за устройството на световете, до каквото беше стигнал засега. Той имаше достатъчно време до 3 ч., за да помисли за новите си планове. На борда отново имаше само 80 будни и сред тях бяха Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing. Командир Йон водеше обсъждания по въпросите за отбраната на планетата Orixon 44, новата планета на човешката цивилизация, както и на редица други приятелски и съюзни раси. Навън беше напълно непознатата и неизследвана добре до момента, извънземна джунгла. Най- близкото място оттук се намираше на 2,000 км. на запад, а това беше малък град със 50,000 души население.
*
На другия ден по обед в зоната се появиха още обекти на злите сили, обекти тип: Z, но те бяха незабавно унищожени от автоматичните бойни станции, които бяха над 500 в зоната Orixon. Докато дежурните на кръстосвача Nissan проверяваха колко са били на брой обектите на злите сили и дали има още от тях невредими, в зоната беше обявена бойна тревога до всички сили на AFJ и Съпротивата. Войната срещу злите сили продължаваше, а проблемите не бяха решени все още… Злите сили опитваха отново и отново нашествие във зоната Orixon, с цел да доведат цивилизациите в зоната на звездната система Orixon, до абсолютна и жестока гибел. Военните в зоната нямаше да разрешат това по никакъв начин…
През целия ден бяха унищожавани нови и нови летящи обекти от типа: Z, кораби на злите сили…
*
Във средата на следобеда няколко дни по- късно корабът Crossfire патрулираше над планетата Orixon 44. До планетата не беше проникнал до момента нито един от мистериозните летящи обекти на злите сили- обектите тип: Z, както бяха регистрирани от AFJ и Съпротивата. Crossfire летеше над планетата на 15 км. височина и със скорост 400 км/ч. В тези часове Алекс се занимаваше да улавя далечни сигнали от космоса със специална нова и много мощна антена, каквато намериха и закупиха колегите им от кръстосвачите преди няколко седмици. За негова изненада, скоро той попадна по странен и мистериозен начин на радиостанция излъчваща от далечната 17,015- та година… Това беше цели 10,000 години по- късно от неговото настояще…
Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен дълбоко слушаше този радио- канал, докато го записваше на лента. Трябваха му десет минути докато разпознае какво се говори, а това беше един от древните езици в системата Orixon. Скоро Алекс успяваше да разбере и смисъла и тълкуванието на информацията. Бъдещи поколения от времето със 10,000 години по- късно, просто му говореха и то- точно на него. Те казваха, че го чуват и виждат, а да не се притеснява от това… Алекс настръхна. Това бяха цели 10,000 години напред във времето… Проведеният разговор продължи близо час. Сетне сигналът изчезна, а Алекс остана безкрайно изненадан от всичко случило се в тези часове…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар