ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 393, Valeri Kolev.
Беше вечерта на същия ден, когато Crossfire отново летеше над континент № 1 на планетата Orixon 44. Това беше единствения заселен до момента континент. Това беше новата планета на човешката цивилизация. На борда на кораба в този час бяха будни само 80 души, а останалите спяха. Общата вечеря щеше да се случва някъде около полунощ, според инструкциите на командир Йон. В този час дежурните успяха да се свържат с кръстосвача Nissan. Инструкциите на адмирал Шао да се продължава със патрулирането, а новините за злите сили бяха, че отново и успешно е била отблъсната нова вълна от нашественици.
По- късно вечерта Алекс си взе кафе, горещо и силно, в голяма чаша, и запали цигара. Около кораба беше спокойно и чисто. Имаше само единични случаи на други кораби от AFJ, които минаваха наблизо, на около 2-3 часа дистанция. Други летящи машини наоколо просто нямаше. Корабът летеше на 15 км. височина със скорост от 500 км/ч. Може би щеше да се лети отново и през цялата идеща нощ. До Алекс по пултовете бяха Палма, Ким, Аш и Ing. На мостика кораба пилотираха Джаксън и Пиркс, а в дежурната каюта дежуреха Шон и Никита. Алекс беше на границата на своите сили и възможности. Той мечташе да си поспи поне 24 часа, но това не беше възможно, тъй като се явяваше Шеф на дежурните и помощник- командир на кораба. Командир Йон беше поръчал, ако намерят летище наблизо, да му съобщат навреме, за да реши дали ще се каца там, преди нощта да настъпи.
Вечерта напредваше, а на борда на Crossfire беше тихо и спокойно. Времето навън беше добро, докато летяха над облаците на границата със йоносферата. За щастие близки опасности нямаше в тези часове. Алекс се топлеше с чай, а до него къкреше пълен чайник с още чай. Беше се загънал с дебело одеало и се опитваше да се стабилизира, след атаките на неговия грип отново. В същото време мраз пронизваше кораба, въпреки изолациите и херметично затвореното вътрешно пространство. Силите на Алекс се изчерпваха. Той вече драпаше за живота си. Дали това беше само временно състояние, никой не се наемаше да прогнозира.
По- късно вечерта бяха събудени всички, целия екипаж за три свободни часове. Около кораб и вътре в него всичко беше нормално. Хората се разсънваха и се стягаха за бъдещите смени, а скоро щяха да се съберат в столовата за похапване, разговори и приятелско общуване. В тези любими за екипажа техни часове, Алекс и Палма бяха из коридорите на кораба и проверяваха отново и отново неговите възли, системи и машини, както и корпуса му, за нови повреди, след продължителните полети. До момента не бяха забелязани сериозни повреди.
По някое време Алекс и Палма се спряха до един от люковете в коридора- тунел и запалиха по цигара, докато наблюдаваха гледката навън. Светлината беше оскъдна, но от светкавиците ясно се виждаха облаците под кораба. В далечината изгряваше синята луна и окъпваше всичко в меки цветове и слаба светлина.
*
Беше следобеда на другия ден. От сутринта Crossfire гостуваше на един град със 600,000 души население. Бяха се приземили на едно летище, край малка база на Съпротивата. Докато в тези часове до града бяха отишли четири екипа със джетове, Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing бяха в дежурната каюта и работеха по новия компютър за военни цели по идея и проект на Алекс. Той запали цигара с кафе, докато обмисляше схемата на нов чип за компютъра, а Палма му помагаше по новата програма за този чип. Този ден беше добър и слънчев, не много студен. В кораба спяха 100 души, а 50 дежуреха. По някое време Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, за да се порадват на хубавия ден. Градът беше наблизо. Неговите замъци се издигаха високо над дърветата в джунглата. В небето се виждаха неголеми, цивилни хеликоптери на тукашните земляни. Двамата запалиха по цигара иизвадиха джобните плоски бутилки с джин за да се почерпят. Пред единия вход на кораба хората от екипажа бяха отворили скара- бира пункт, а тук се бяха насъбрали хора от базата и от града на приказки и похапване. От джунглата се връщаха специални ловни екипи с още месо. Двамата постояха на терасата около час, седнали на дървените пейки там. Въздуха беше чист и свеж, ухаеше на сняг, слънце и пролет. Когато се прибраха обратно в дежурната каюта, Кин и Аш тъкмо подреждаха и почистваха тук, а Ing беше отишъл на разходка с игуанката Бронк.
*
Към средата на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха с един от джетовете на кораба, на разходка до града. Те се порадваха на оригиналната архитектура, инфраструктура, флора и фауна на този град, докато летяха на 400 м. височина, преди да се приземят. Избраха търговския център на града, и скоро кацнаха на площадка пред входовете му. Докато преминаваха към един от входовете, четиримата забелязаха, че тук има и много туристи. Тук имаше много магазини за какво ли не, можеше да се купи буквално всичко- от фенерче, до космически кораб. Четиримата се интересуваха от много неща и сега щяха да напазаруват, защото имаха достатъчно "златни долари". Интересуваха ги компютрите, специалните джаджи с няколко основни предназначения, музика, филми, книги, списания, пакетирана храна и напитки, както и специални видове оръжия. Всичко това тук го имаше. Хората от Crossfire обикновено избираха и купуваха хитроумни подаръчета за своите колеги и приятели, за да могат да ги зарадват във тежки времена. Такива подаръчета се използваха и при срещи с други видове и раси.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш намериха Бронк и Ing в едно кафене, почерпиха се заедно и ги взеха с джета си, за да се прибират в кораба заедно. Те бяха стигнали до тук пеша, а все още не бяха повикали транспорт, за да ги прибере обратно. Докато прелитаха над града обратно към Crossfire, вече се смрачаваше. Градът се състоеше предимно от високи замъци и кули, а около тях течаха няколко малки реки, имаше джунгла със всякакви тукашни диви животни. Джетът премина на височина от 200 м. за да могат да видят по- добре как изглежда този град на земляните от 4- 5 поколения с корени от Земята…
(следва продъжение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар