ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 379, Valeri Kolev.
Това беше вечерта на борда на космическия кораб Crossfire, който летеше около една неизвестна планета, на височина 20 км. и със скорост 400 км/ч. Екипажът смяташе до сутринта да пристигнат в забелязана тук база на AFJ и Съпротивата.
*
Изминаха няколко напечени бордови дни в които на Crossfire имаше сериозни аномалии. Докато един Демон опитваше да руши, екипажа на кораба се опитваше във страшна надпревара във времето, да му попречи. Някои жетоки гибели на планетата долу заплашиха да стигнат и до кораба, а живота на екипажа беше сериозно застрашен. Това се повтаряше безброй пъти, докато Ing не се сети да поеме временно командването на кораба от своя компютър, който не беше от AFJ, а от Съпротивата. Белята на моменти беше неспасяема… С риск да бъдат обречени на вечни изтезания и жестоки мъчения, поради пропадане в капан във времето, екипажа успя да напусне планетата и започна издигане към орбита, въпреки липсата на достатъчно гориво.
Към края на следобеда Crossfire наближаваше кръстосвача Nissan. Командир Йон издаде заповед това място да се напусне планетата и да не се идва тук повече. А планетата там долу започна нов живот, този път без онзи Демон, опитващ да гледа ужаси наживо тук, организирани от него самия…
*
Към началото на бордовата вечер Crossfire се прибра на кръстосвача Nissan и зае мястото си в неговия корпус. Скоро след това започнаха да набират скорост в посока към звездата Orixon 4, където се намираше планетата Orixon 44, тайната планета на земната цивилизация, нейната Нова Земя. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафе и по цигара, след продължителните кошмари, които преживя екипажа в тези няколко дни. А екипажът се почиваше и се стягаше за нови проблеми, ако дойдеха такива. Дежурни останаха 50 души. Алекс отново размишляваше по своите теми за размисъл, вече над 30 броя. Сега най- много го интересуваха парадоксите и капаните във времето. Разбира се го тормозеше и носталгията по онези далечни и добри, но отминали времена, там някъде надалеко на родната планета.
По- късно вечерта кръстосвачът беше далече от онова объркано място, което регистрираха в архива като "забранено за приближаване на силите на AFJ". Там нямаше никаква база на AFJ, а точно обратното- зловещ капан. Алекс се чувстваше добре в тези часове, а сред екипажа преминаваше вълна на добро. В очакване на една спокойна вечер и добри времена за в бъдеще, екипажите имаха свободно време. Онези 50 души от Съпротивата се заеха да обясняват на земляните в какво се състоеше зловещото явление на онова объркано място. След дълги разяснения и обърквания в превода, след третото обяснение земляните разбраха истината за световете.
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing неможеха да се нарадват, че са оцелели и този път. Обещаха си друг път да изпращат повече безпилотни дронове, вместо да ходят на място по непознати и опасни светове. През последните времена на борда на Nissan, шаманът Джи ставаше все по- добър и даваше достатъчно добри инструкции и представа за предстоящите събития, с което всички тук се съобразяваха. Адмирал Шао беше забелязал забавянето на Crossfire и му беше изпратил допълнително кораба Ford със 100 робота на борда, на помощ. Но как точно беше дошло тяхното спасение, хората от Crossfire нямаха понятие. В тези часове дежурните- екипа на Алекс се черпеха с джин и тоник и внимаваха в картинката, особено за капани и аномалии из времето. Вече разполагаха и със специална аларма за капани и аномалии, по схема на Алекс, която щеше да ги пази дълго от подобни неприятности и опасности. Алекс въздъхна тежко, а Палма се беше замечтала. Проблемите тук рядко имаха край… Въпреки края на войната все още не се знаеше бъдещето, достатъчно ясно. На моменти то биваше в опасност или просто изчезваше, но екипът на Nissan винаги намираше правилния изход. За демоните често нямаше смисъл от съществуването на живота и световете, но екипажите на AFJ не се отказваха, защото си имаха свой смисъл на живота…
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се бяха събрали край пултовете в дежурната и се черпеха с кафета и цигари, а Ing им разказваше истории и спомени от последните си 4- 5 живота. Тук вече се знаеше истината за световете. Хищниците бяха разбрали грешката си и се обърнаха срещу Демоните. Това преобръщаше нещата из основи. Трябваше тепърва да се строят нови кораби, още по- мощни, още по - добре заредени с гориво, боеприпаси и провизии. За тези неща се разбираха в тези часове с тях по най- голямата антена на Nissan. Наблизо около Nissan нямаше почти нищо. Към сутринтта щяха да достигнат координатите на кръстосвача New York. Това се получаваше така, за да продължават нататък заедно. На този кръстосвач имаше 1,000 командоси- астронавти.
*
Сутринта на другия бордови ден Nissan достигна кръстосвача New York, на посочените координати, край тайна планета на AFJ. Двата кръстосвача започнаха операция по скачване един към друг.Нататък те щяха да продължават заедно по трудния път сред планетите от системата Orixon и техните взезди. Целта им трябваше да бъде новата планета на човешката цивилизация от Земята. Тази планета беше Orixon 44, което се пазеше в строга тайна.
Малко преди обедното време Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из корабите на кръстосвачите и из тях. Тук вече се бяха насъбрали много хора. Адмирал Шао беше определил канал за комуникации по който се разказваха историите на единия и на другия кръстосвач. Наблизо, само на четири часа път имаше тайна планета на AFJ. В тези часове екипажите на Nissan се подготвяха за здравните прегледи, на борда на Nissan. По- сериозните проблеми щяха да бъдат решавани долу на планетата. Някои от командосите- астронавти щяха да останат за известно време в болници на планетата. Тук имаше и подготвени подкрепления за Nissan. Межувременно в този час тук имаше квазарна радиозвръзка с далечни и по- близки светове, които имаха колонии- градове и бази на AFJ и Съпротивата, а също и на другите съюзни, приятелски цивилизации. Връзката беше кодирана и се записваше информацията в архива на AFJ.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар