ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 390, Valeri Kolev.
Наближаваше вечерта, а кораба Crossfire продължаваше патрулирането си над планета Orixon 44. Какво Алекс си беше говорил с бъдещите поколения, никой друг не научи, нито разбра. Това знаеше само той. Отново неговия начин на мислене се промени по още по- новата му логика- с мисълта за далечното Бъдеще на човешката цивилизация, към 10,000 години напред във Времето. Алекс въздъхна тежко, запали цигара с кафе и се замисли- темите му за размисъл бяха станали към 55 броя. Корабът летеше на 15 км. височина и със скорост 400 км/ч. над континент № 1, единствения заселен от земната цивилизация континент тук на Orixon 44. На другите седем континента имаше просто девствена, дива природа. Из звездната система Orixon беше спокойно в тези часове. Не бяха забелязани нови нашественици- злите сили. Спокойно и тихо беше и около планетата Orixon 44. Спокойно и тихо беше и на борда на кораба Crossfire. Алекс умуваше седнал зад пулта си и драскаше нещо върху бял лист хартия. До него по пултовете бяха Палма, Ким, Аш и Ing. В момента на борда бяха будни само 80 души сред които третата смяна. Останалите спяха в задължителен сън, за да бъдат свежи и бодри съответно за следващите две смени. Спеше и командир Йон в тези часове, а Алекс го заместваше. Пилотите на кораба Хенсън и Пиркс бяха пуснали автопилот и пийваха по кафе заедно със стюардесите, така да се каже… Междувременно се получиха новини от кръстосвача Nissan, който отново наближаваше планетата Orixon 44, след маневрите в зоната. Алекс даде нови инструкции, запали цигара и се загъна в дебелото одеало, докато се топлеше с горещ чай. Студена вълна отново пронизваше кораба.
В началото на вечерта Алекс и Палма се бяха изправили до предния люк на каютата и наблюдаваха пътя напред сред облаците, както и планетата долу под кораба. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше никакви странни летящи обекти или вражески такива. Няколко часа по- късно кораба щеше да бъде над един от градовете. Алекс тъкмо обмисляше дали ще кацнат там за нощуване. Той запали цигара с кафе във компанията на своите другари- Палма, Ким, Аш и Ing. Crossfire летеше в мрака сред облаците на височина 15 км. със скорост 400 км/ч., а пилотите наблюдаваха пътя чрез специална оптика. В дежурната каюта дежуреха Браун и Джейн, а по- назад бяха пултовете на Алекс и другарите му, които решаваха сложни проблеми, почти през цялото денонощие. Алекс вече имаше 55 различни теми за размисъл. Той драскаше по белия лист хартия пред себе си, докато решаваше сложни проблеми и правеше планове за кораба, екипажа, а и за себе си. До този час все още нямаше забелязани вражески обекти из системата Orixon. Контролни постове и дронове бяха разположени навсякъде из зоната на системата Orixon. Целта беше да се забелязват вражеските нашествия съвсем рано. Тази цел беше постигната добре до момента.
По- късно вечерта командир Йон стана от сън, разсъни се с вода на чешмата и със доза силно кафе, в каютата си, преди да иде на мостика. Въпреки, че вече беше на линия, той не отне командването на кораба от помощника си Алекс. В дежурната каюта беше топло и уютно, а тук в мека светлина дежурните и другарите на Алекс внимателно премисляха нещата. Алекс беше в добра форма тази вечер, а и през целия ден беше така. След като стана ясно, че нашествениците- злите сили имат намерение да доведат до абсолютна, жестока гибел всички цивилизации в системата Orixon, веднага бяха взети драконовски мерки, за да не се случи това така. Тук бяха струпани сериозни сили и машини на Агенцията AFJ, а също и на Съпротивата. В същото време старите врагове на хората- "хищниците" осъзнаха, че самите те също са били обречени на гибел. Тогава те преминаха на страната на Живота, на страната на Съпротивата.
Вечерта напредваше, когато екипажа на Crossfire се събра в столовата за обща вечеря. Тези които бяха свободни в момента имаха три свободни часа, време да хапнат да поговорят помежду си и да се подготвят за следващите дни.
*
Късно вечерта Crossfire наближаваше за кацане на летище край град със население 250,000 души. В базата до този град, вече очакваха кораба. Докато се спускаха към земята Алекс запали цигара с кафе и замислен наблюдаваше как върви приземяването. Съвсем скоро щяха да пристигнат там, а от Контролната кула им дадоха точните координати на летището край базата и поискаха да ги приземят оттам. Пилотите на Crossfire останаха замислени. Те рядко предаваха управлението.
Crossfire се приземи като по учебник, а двигателите още бълваха огън, когато Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и огледаха района наоколо. Корабът плавно се отпусна на подпорните си колони, а отнякъде засвистя гореща пара. Корпусът бавно се охлаждаше пукайки, а в другата посока се беше задействал дизелов агрегат. Навън валеше сняг, ситен и обилен сняг, който бързо трупаше. Снежната пелена тук имаше около 3 метра дебелина. Около кораба светеха светлинките на базата, а в далечината се издигаха замъците на града. Отвъд базата и града беше дива, непозната и чужда, девствена джунгла. Навън скоро излязоха два екипа, които разчистиха около двата входа на кораба, тук щяха да дойдат гости от базата и от града. Командир Йон беше поканил десетина души, познати му от по- рано. Алекс и Палма постояха близо час на терасата. Гледката беше невероятна, а въздуха ухаеше на пресен сняг, свеж и чист.
Наближаваше полунощ. Току- що до летището пристигна хеликоптера със гостите на командир Йон. Те се качиха на входния асансьор, който ги прибра на борда на кораба. Някъде из горните нива на кораба ги посрещна лично командир Йон и ги поведе към каютата за гости. Тук беше подредена голямата маса със напитки и лакомства. Тук няколко часа щеше да се обсъжда борбата срещу нашествениците- злите демони и проблемите във отбраната на планетите от системата Orixon. В това време Алекс и неговите другари се занимаха да поработят по прототипа на суперкомпютъра. Те тестваха най- новата програма на Алекс и най- новия чип за добавяне към компютъра. Наоколо беше спокойно. Спокойно беше из цялата зона, а междувременно кръстосвачът Nissan вече беше достигнал на 100 км. от планетата и оставаше там във дрейф. В очакване на спокойна нощ, градът започваше нощния си живот…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар