Нов фентъзи роман, 2018,откъс 1.
Корабът Nissan прелиташе над една планина на Orixon 44, във бордовия следобед. Екипа на Алекс се намираше във дежурната каюта, в тези часове. Това бяха около 30 души. Алекс пушеше цигара, замислен дълбоко над истините от последните времена. Тежката му болест от последните времена беше поукротена по това време. Корабът се намираше на около три часа от град № 3. Алекс прекъсна работата си по пулта и се изправи пред предния люк, за да погледа навън. Палма тъкмо приготвяше закуска за целия екип, а Мирена подреждаше каютата за вечерта. Алекс провери състоянието на компютрите на кораба и се замисли над няколко теми от последните времена. През последните няколко седмици животът на земляните, тук на Orixon 44 вървеше нормално. Алекс се радваше на добрите времена, настъпили отново на тази планета. Той добре разбираше, че Страшната война из Времето отново е във затишие.
Малко по-късно Алекс активира два от роботите си и тръгна със тях из кораба.
Беше вечерно време, когато Алекс седна зад пулта си, за да поработи. Във тези часове Nissan приближаваше град № 5, а се намираха на 8 км. височина. Все още нямаше инструкции дали ще се слиза към града. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и заби поглед напред по курса на кораба. До него бяха Палма, Ким и Аш, заети със задачите си, а Милена и Мирена приготвяха вкусна вечеря за шестимата. Алекс се беше замислил дълбоко за нещата от последните времена. Той смяташе, че защитата на планетата Orixon 44 не е достатъчно сериозна, въпреки всички стратегии по темата. Докато умуваше как да бъде увеличена отбраната на планетата, Алекс драскаше по листенца хартия, отбелязвайки идеите си там. Междувременно кораба започна спускане към този град. Очакваше се след няколко часа да се приземят край града. Алекс запали нова цигара и се загледа към таблото пред себе си. Траекториите за приземяването вече бяха изчислени и готови.
/Следва продължение, а вие можете да се включите във писането, във смисъл- да продължим романа заедно./ .
