ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 13), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 13), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).
*
Алекс ставаше от сън. Той имаше обикновено, много трудно събуждане. Първо погледна статуса на кораба, а той беше “зелено”, т.е. всичко беше нормално, на борда бяха всичките осем души, които се бяха събрали тук, за сега. Докато се плискаше с вода на чешмата и си миеше зъбите с паста, той погледна къде е Ким, а тя в момента беше в оранжерията, където имаше и не голям басейн. Докато си пиеше кафето и пушеше цигара, Алекс погледна навън, кораба все още се намираше на същото място, тук на планетата Orixon 91. Разсънването на Алекс беше мъчително и болезнено, а той така и не беше свикнал да се буди с усмивка и добро настроение. След първото кафе и цигара, той живна, макар и да го мъчеше отново извънземния грип. Докато преглеждаше новините за малкия и скромен (за сега) екипаж на кораба Crossfire, Алекс се опита да се ориентира, кое време е тук. По принцип бордовото време беше сверено по Земята, по Гринуич, но на тази планета деня и нощта имаха съвсем друга продължителност. Скоро се отказа да изчислява колко е часа тук, на тази планета, а и това май се явяваше непосилна задача. Навън беше сумрачно, навъсено и тежко време, канеше се да вали дъжд, а ветровете свиреха из корпуса на кораба, някак си зловещо. Crossfire беше проектиран за чудовищни атмосферни аномалии, тази буря не можеше да бъде опасност за него и екипажа му, дори ако бяха в полет в небесата на тази планета.
По някое време Алекс запали цигара и погледна кой е на мостика. Там бяха Йон и Браун. Заслуша се в разговорите им и пусна на екрана картина от външните камери на кораба- бурята вилнееше яко в тези часове. Всички бяха на борда на кораба в тези часове, а не се предвиждаше излизане навън, преди да утихне бурята.
*
По- късно Алекс и Ким бяха дежурни на мостика, а тук беше и Йон, който ровеше из възлите по стената и стягаше някакви кабели. Crossfire летеше нататък по курса към Orixon 108, където чакаха Хенсън и Палма, за да се включат в екипажа на този кораб. Както обикновено пилотираха два бойни робота, а Алекс и Ким дебнеха за опасности около кораба, чрез скенер, радар, радиотелескопи, обикновени телескопи, както и чрез прослушване на радиоефира в зоната. Всичко вървеше нормално, а най- близките обекти биваха на повече от десет часа полет от Crossfire, при това те летяха по траектории на отдалечаване. До голяма степен кораба и екипажа се намираха в безопасност.
Алекс въздъхна, запали цигара и погледна към Ким:
-Колко ли време имаме до Orixon 108?
-Ще сме там тази нощ, или утре през деня.- каза Ким.
-Изпробва ли контакт със Хенсън и Палма?- попита Алекс.
-Да, но сме в радиосянка.- каза Ким.
По това време Йон приключи с ремонтите на инсталацията и седна зад един пулт, до Алекс и Ким.
-Деца! Как върви?- попита той.
-Всичко е нормално!- каза Ким.
-Кои ще са дежурни след вас?- попита Йон.
-Аш и Сюзън.- каза Ким.
Тримата продължиха с работата си, в мълчание и тишина.
*
Смяната на Алекс и Ким беше свършила, но те не бързаха да си вървят в каютата. Новите дежурни бяха Аш и Сюзън, а Йон беше поспал два часа и отново беше на мостика. Алекс и Ким седнаха на задните места и разгърнаха компютрите си там. Не бяха изморени, а им беше интересно да помагат в дежурствата, с каквото могат, както и да учат нови неща за мисиите на Агенцията AFJ и нейния Флот. Алекс си зареди термуса с кафе, запали цигара и се върна на мястото си с намерението да поработи още няколко часа, пак щеше да остане време за сън. Ким оставаше с него, понякога в каютата им й ставаше безкрайно самотно и тъжно, а тук имаше повече хора.
Алекс се изправи до люка с цигара в ръката и се загледа към космическия безкрай, дълбоко замислен. Той вече беше свикнал с неочакваната военна служба, която започнаха двамата с Ким съвсем ненадейно и неочаквано. Както успяха да проверят в архивите на кораба Crossfire, то това беше замислено и договорено, още в предишния им живот, когато бяха служили пак тук. Нямаше съмнение, какви възможности имат пред себе си, щом се намират даже и в следващите си животи, за да преследват своята кауза. Замислен за бъдещето, той наблюдаваше звездите в далечината и една, малко по- близка, а това беше Orixon 3. Някъде край нея се намираше планетата Orioxn 108, към която летяха в момента.
До Алекс се беше появила и Ким.
-Да не повярваш, направо!- каза тя- Летим с боен космически кораб, далеко от Земята! Само до преди двадесет дена, най- голямото ни приключение беше да ни завали дъжд в планината…
-Не се отчайвай!- каза Алекс –Пак ще ни вали дъжд в планината! Не сме напуснали Земята за винаги, ще се завръщаме там отново.
-Ще си припомним всичко, постепенно!- каза тя- В архивите има цялата ни история от миналия ни живот… Хем ми е любопитно, хем настръхвам, от подобна възможност- да знаем всичко за себе си, от предишен наш живот!…
-Не се паникьосвай и не се вживявай чак толкова!- каза Алекс.- Признавам нашия случай е уникален, но какво от това? Имаме важни мисии да изпълняваме в сегашното си бъдеще и трябва да мислим именно за това… Предишното ни минало си е минало, да не се мотаем около него, без нужда…

(следва продължение)