ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 5), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 5), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

Алекс си беше похапнал току- що и доволен си зареди термуса с кафе и се зае да търси из радиоефира, някакви близки станции, за да могат да получат информация за местните хора. По това време Ким се появи на мостика. Беше поспала, но вече освежена и бодра, в добро настроение. Тя се зае с кафетата си и запали цигара.
-Нещо ново докато ме нямаше?- попита тя.
-Нищо съществено.- каза Алекс.
-Къде е Йон?- попита тя.
-Отиде да разузнава до близкия град- на 30 км. от тук.- каза Алекс.- Но това беше преди четири часа, сигурно скоро ще се завърне.
-С някаква машина ли разполагаме?- попита Ким.
-Да. Летящи джетове. Могат да се движат, също по суша и по вода.- каза Алекс.
-Верно, на моменти ми изплуват някакви смътни спомени, кога сме били преди на този кораб!- каза тя.- Не мога да повярвам, че става дума за предишния ни живот!
-Четох правилника. Наистина сме обвързани да се явим на кораба, даже след прераждането си.- каза той.- Но за следващото прераждане, след този ни живот- няма информация. Вероятно ще вървим по нови пътища тогава.
-Нека да не се замисляме чак толкова надалеко.- каза тя.
Замълчаха за известно време, замислени над новото си положение, докато очакваха Йон да се завърне на борда на кораба.
*
Алекс си беше поспал известно време. Щом се събуди той изтича до мостика, за да види какво става. Нищо не ставаше. Корабът все още си стоеше на поляната, край реката. Алекс стегна униформата си, както и автомата и раницата си, а Ким още спеше. По- късно с термуса си с кафе се появи на мостика и седна зад пулта, където беше единия робот и Йон.
-Алекс!- каза Йон- Наспал си се вече!
-Добре си поспах!- каза Алекс- Нещо ново?
-Намерихме двама от нашите- Аш и Сюзън.- каза Йон.- Ще ходим да ги вземем от една планета, наблизо.
-А кога?- попита Алекс.
-Скоро.- отвърна Йон.
Алекс запали една цигара и се замисли. Започваше да свиква с този кораб и евентуалните си задължения и задачи. Мястото, където бяха се приземили се намираше високо в планината и нямаше достъп почти от никъде. Тук едва ли някой щеше да ги безпокои, но все пак си отваряха очите на четири, за приближаващи обекти. Цигарата му връщаше спомени от току- що изоставения им живот на Земята, но той беше спокоен, защото щяха да имат възможност да си почиват там, в къщи. Там нямаха кой знае какви задължения, защото бяха на свободна професия- фотографи. В апартамента им беше останал да работи само един хладилник, а домашни любимци си нямаха.
-След половин – един час, отлитаме!- каза Йон.- Заминаваме да сканираме тази планета, както и да разузнаем из няколко града по пътя.
-Щом трябва!- каза Алекс.
-Ким спи ли?- попита Йон.- Събуди я, преди отлитането, да не падне от койката, или й затегни коланите в койката.
-Отивам!- каза Алекс и стана от удобното кресло.
*
Излетяха без съществени проблеми. Известно време набираха височина, а Йон беше включил скенерите, щеше да се заснема карта на планетата. Ким и Алекс бяха на задните пултове, пийваха кафе и се радваха на добро настроение, а Йон с двата робота, водеха нещата по предните пултове- тук имаше общо шест пулта.
*
(следва продължение)