ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 50. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 50. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше късна вечер, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в каютата си за няколко почивни часа. На четиримата им предстоеше нощно дежурство, след полунощ. Алекс се зае да подрежда двете си раници и тяхното съдържание. Едната от тях беше задължителна при излизане от кораба. Така войнът беше застрахован, че ще оцелее, дори на чужда и враждебна планета. Всичко в тази раница беше предвидено за оцеляването на човека. Втората раница бяха негови лични вещи, които имаха предимно сантиментална стойност. Изминалите години в космоса бяха общо взето добри за Алекс и неговите приятели тук. Той пазеше спомени от тези изминали десет години откакто служеше във Флота на AFJ. Алекс запали цигара и погледна към Палма, която си лежеше в койката и почиваше. Имаше още три часа до полунощ. Алекс въздъхна и се намести в койката си. Малко отдих преди нощното дежурство щеше да му бъде полезен.
*
Течеше следобеда на другия ден, когато Алекс и още седмина от екипа му се разхождаха из близък до базата град със 700,000 души жители. Бяха оставили хеликоптера наблизо и обикаляха по магазините, за да видят и хора и стоки. Купуваха си разни интересни подаръчета, както за себе си, така и за приятелите си, които щяха да зарадват по- късно на празника за Новата 7016- та Земна Година. Алекс запали цигара, докато наближаваха едно кафене. Вътре имаше около 40 души. Осмината се настаниха до прозореца, за да виждат навън и си взеха по една бира и ядки. Тук се разговориха с тукашните земляни, сред които имаше и военни. Алекс се занимаваше с ръчния си компютър, докато слушаше разговорите. Тук хората се радваха, че са тук, че имат домове и работа тук, след като бяха избягали от Земята, заради обстановката и финансовия колапс там. Животът тук си течеше нормално, а щастливците се радваха, че са тук, че военните бяха намерили тази планета, все още необитаема и я пазеха за земляните. По- новите поколения на тази планета смятаха, че това е тяхната Нова Земя, техния дом и, че гледат филми от Земята и новини, за да научат повече за произхода си.
2.
В началото на вечерта осмината се прибираха към кораба си с хеликоптера. Бяха доволни от разходката си. Алекс запали цигара и погледна напред, където в далечината светеше Фара на базата. Беше се замислил както винаги. Той беше в добро настроение, а и неговите хора тук също. Шао и Джейн водеха хеликоптера, а в багажното отделение бяха натрупали подаръци и изненади за своите приятели и роднини, които бяха на кръстосвача или в кораба Nissan. Под хеликоптера се виеше шосето, свързващо базата и няколкото града наоколо.
Когато по- късно пристигнаха "у дома", осмината прибраха хеликоптера на мястото му в корпуса на кръстосвача и се отправиха към каютите си, а двата робота тикаха напред количката с покупки и подаръци. Смятаха да се приберат по каютите си, за да се порадват на новите си придобивки и да намислят кой подарък на кой приятел ще подарят. Алекс, Палма, Ким и Аш, скоро бяха във своята каюта и разглеждаха покупките, пишеха и поздравителни картички.
*
Вечерта напредваше, а Nissan се готвеше да отлита на патрулен полет. Всеки момент щеше да бъде даден старта. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и замислен продължи да умува над лист хартия, по който пишеше. Скоро излетяха от базата. Тази нощ двата кораба щяха да извършат патрулни полети над континента, единствен за момента, който беше заселен, поне частично. По другите континенти имаше само ограничен брой бази на AFJ, но само се строяха градове, все още ненаселени. Континент № 1 беше огромен. Той имаше 8,000 км. в едната посока и 4,000 в друга посока.
*
На 14 км. височина корабът включи системите за режим "дерижабъл" и продължи със около 300 км/ч. нататък над континента. Алекс беше зает да наблюдава земята долу за нарушители и опасности, както и въздушното пространство. Палма приемаше новини от близо и далеко, които скоро заедно с Алекс щяха да преглеждат. На борда на кораба будуваха 60 души. Настроението беше добро въпреки нощния полет. Дежурните си разпределяха задачите, а командир Йон имаше видеовръзка със Щаба на военните, на тази планета. Вторият кораб- Ford обхождаше високопланинска верига, където в късна доба щеше да посети една от планинските бази там. На същото място щеше да пристигне и Nissan. В дежурната каюта беше топло, леко осветено и уютно. Алекс слушаше музика и се радваше на компанията си в нощния полет. Патрулирането вървеше нормално.
Късно вечерта Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и продължи да следи как върви патрулирането, погледжайки и през люка в ляво от себе си.
3.
Корабът Nissan беше пристигнал през нощта край планинската база на AFJ. Дежурните си починаха по малко, редувайки се. Сутринта започваше трудна и сънлива. Дежурните вече нямаха сили, когато дневната смяна пое управлението на кораба. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и се изправи до люка. Тук беше хубаво. Интересна беше и базата. Вторият кораб- Ford също беше тук, а между двата кораба на поляната край гората, ентусиасти бяха запалили огън и си печаха месо. Някой беше донесъл от кораба и туба с червено вино и лимонада. Въпреки ранния час около огъня се бяха събрали стотина души от корабите и от базата. А Алекс не беше сигурен дали повече му се спи и е изморен, или иска да похапне печено месо край огъня навън. Второто надделя и той събра осмината, за да идат навън край огъня на неочакваната почерпка.
Сутринта напредваше, а осмината с Алекс похапваха печено и отпиваха вино, забравили за умората от нощното дежурство. Те смятаха по- късно да се оттеглят и да си починат. Печеното месо беше вкусно, а червеното вино, смесено с лимонада, беше с високо качество. Край огъня беше шумно и весело. Тук имаше и жени от корабите и от базата. Наблизо нямаше населени обекти, а най- близката друга база на AFJ отстоеше на 1,100 км. Разговорите около огъня бяха различни, но ставаше дума предимно за живота тук на Orixon 44 и бъдещето на тази планета и човешката цивилизация.
*
Беше вечерта, когато корабът Nissan, както и втория кораб- Ford патрулираха над континента, където земната цивилизация имаше градове. За момента по другите континенти нямаше все още население, но пък се строяха градове. Алекс беше болен. Грипът, който само той имаше, отново му причиняваше физически страдания, със болки по цялото тяло и главоболие. Той въпреки това оставаше зад пулта си, борейки се да му стане по- леко. За момента нищо не облекчаваше физическите болки. Със изкривено от неудобството лице, Алекс наблюдаваше как върви патрулирането и отпиваше кафе. Скоро тук щеше да дойде шаманът Джи, за да му донесе лекове и билки за изцерение. Шаманът Джи щеше и да го прегледа и да му окаже лечение на място.


(край на откъс № 50, следва продължение.2015.)