ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 319, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 319, Valeri Kolev.

Някъде около полунощ, пет джета на Crossfire търсеха кацналия обект, на около 100 км. навътре в континента, който бяха забелязали от кораба. За претърсването дежурните бяха извикали още сили на Съпротивата, които бяха на път. Това беше място с диаметър около 100 км. и нямаше да е лесно да се намерят и хванат нарушителите. Смяташе се, че това е било малък кораб на "хищниците", подготвящ разузнаване и подривна дейност на свободния континент.
*
Беше следобеда на другия ден. Търсенето на съмнителен обект в зоната продължаваше. Тук бяха пристигнали 3 совалки на Съпротивата, за да помагат в претърсването на зоната за обекта, който бяха забелязали дежурните от Crossfire предишната вечер. Навън беше пълно с командоси, роботи, а наоколо прелитаха малки джетове, търсещи от въздуха. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха дежурни в тези часове и координираха претърсването. Алекс запали цигара, сложи пълен чайник с билков чай да се свари и замислен погледна през люка навън. Навън беше студено с тих мраз. Времето тук сякаш беше спряло.
По- късно в следобеда странния обект беше намерен от джет на Crossfire с четирима от екипажа на този кораб. Скоро се разбра, че тук има и малка уютна хижа, а малкия кораб е на местния жител- Крум, който се оказа симпатичен човек. Той живееше тук, далеко от цивилизацията с жена си и децата си- момче и момиче. Тревогата беше отменена, а при Крум отиде лично комадир Йон, за да го види и да поговори с него. Крум беше на около 40 г. сравнителна възраст, а жена му на 30 г. Този човек се прехранваше от лов и риболов, както и от продажбата на големи количества билки за аптеките. Той се оказа добродушен човек, а командир Йон на тръгване му подари телефон за връзка със Съпротивата и AFJ, както и местните телфонни централи. Крум беше трогнат от подаръка. Той от своя страна подари на командир Йон торбичка със семена на повече от 100 особено важни билки, със описание за какво служи всяка от тях. Това беше ценен подарък за AFJ. На тръгване се разделиха приятелски. Скоро зоната беше напусната от всички машини и хора, пристигнали за издирването. Crossfire продължи патрулния си полет.
*
Докато Crossfire набираше височина, Алекс и неговите помощници се топлеха с горещ чай и наблюдаваха полета. Той запали цигара с чая си и се изправи пред предния люк. Времето беше слънчево и тихо, но студено. Корабът скоро стигна до облаци и се гмурна в тях. Към края на следобеда Алекс и Палма излязоха из кораба за да огледат корпуса за дефекти, както и да проверят различните негови възли и системи. Алекс запали цигара, докато крачеха по коридорите. Той беше в относително добро настроение и форма, а Палма днес беше малко мълчелива.
Вечерта беше започнала, а двамата все още инспектираха кораба. Макар и сензорите да показваха изправност на всички системи, в правилника се искаше да се прави и визуална проверка. Така постепенно двамата се озоваха край столовата и влязоха там, да хапнат и пийнат. Тук имаше към 90 души. По това време корабът вече летеше по плана си над бреговете на континента. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Докато хапваха вкусното вечерно меню от кухнята на кораба, слушаха разговорите на колегите си тук. Те се въртяха около проблемите на кораба и екипажа, както и темата за войната. Виното със студена лимонада дойде добре на двамата, те се оживиха и развеселиха. По това време пристигнаха тук, Ким и Аш, които се присъединиха към Алекс и Палма, взеха от вечерното меню и се разположиха на тяхната маса, която беше непосредствено до един от люковете. Оттук можеше да се погледне навън.
Вечерта напредваше, когато четиримата се върнаха в дежурната каюта, за да подновят работата по задачите си. Седнаха по компютрите и се занимаха с обичайната си дейност. Алекс извади бели листчета и започна да умува по своите теми за размисъл. Неизменният, пълен чайник с билков чай, скоро беше готов и на линия, за да се топлят по време на работата си. В това време Crossfire летеше на височина 8 км. над бреговата ивица на континента, със скорост около 400 км/ч. Целта беше да се забелязват всякакви нарушители на границите на свободния континент, както и да се следи за подводници и други обекти на "хищниците". Алекс прослушваше и радио- ефира, за сигнали на "хищниците". За момента наоколо беше "чисто"- не се забелязваха никакви опасности или вражески обекти. На този континент AFJ имаше няколко бази и колонии, общо със 500,000 земни жители. Това беше свободен континент, държан и управляван от Съпротивата и AFJ.
Късно вечерта Crossfire продължаваше патрулирането. От базата на AFJ бяха поискали присъствие над зона с радиус 2,000 км. над група острови. Корабът се насочваше натам в късната доба. Навън беше ветровито и облачно, но корабът летеше над облаците, осветяван в мека светлина от Зелената луна на планетата Orixon 50. Алекс и неговите помощници бяха по компютрите, а до тях неизменния пълен чайник с билков чай, с който се подкрепяха и стопляха през цялото време. В очакване на полунощ, дежурните се прозяваха и поглеждаха часовниците си, с мисълта за топлата си койка. Алекс и неговите помощници щяха да останат и след полунощ по местата си, тъй като започваше нов полет. На борда на кораба в тези часове спяха 200 души, а остналите 50 бяха или дежурни, или охрана, или имаха някакви задачи из кораба. Алекс въздъхна и запали цигара. Групата острови над които щяха да проверяват обстановката щяха да бъдат достигнати след 2- 3 часа. Crossfire летеше тихо над океана.
Наближаваше полунощ, когато Палма се зае да приготви по една топла пица за будните в дежурната каюта, които в момента бяха 12 души. Алекс и Ким подкрепиха идеята, а Аш заяви официално, че остава на джин с тоник. По това време две смени дежурни, се разменяха на постовете, като се изчакваше да се разсънят новите и да поемат нещата с цялата отговорност за това. В очакване за дълга и спокойна нощ, будните в този момент се поздравяваха един друг.





(следва продължение)