ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 313, Valeri Kolev.
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма се занимаваха седнали зад пулта. Скоро щяха да се оттеглят в бокса си за да почиват. Алекс подреждаше мислите си в тези часове, попълваше дневника си и оправяше нещата в компютрите. Crossfire извършваше патрулен полет над бреговете на континент № 4, на височина 10 км., поддържайки скорост от 400 км/ч. Времето беше тихо, а планетата се огряваше с мека, светло синя светлина от Третата луна. Из кораба вече беше тихо. Бяха останали будни само 50 души, а останалите почиваха и спяха. "Хищници" бяха забелязани в малка совалка, някъде на 2,500 км. над океана. Дежурните прецениха, че няма да се занимават сега с тях. Совалката им се отдалечаваше към континент № 5, който на 60 % беше под техен контрол.
Алекс и Палма се усамотиха в бокса си. Тя се просна на койката си, за да послуша музика пред сън, а Алекс се захвана да подреди джаджите по раниците си, както и по униформите си, а сетне провери личните запаси в аварийния склад. От запасите можеше да зависи оцеляването им, ако бокса им катапултираше по някакви причини. Това беше самостоятелен възел, който можеше да се приземява или приводнява с парашути и еднократни ракетни дюзи, при авариен режим.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire се приземи край бойна станция- база на Съпротивата, поддържана от 2,000 души. Наблизо имаше и малък град със 50,000 жители. Тук земляните щяха да почиват няколко часа, а командир Йон тук имаше и лични познати, с които щеше да се срещне. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, веднага след кацането. Времето беше хладно и мъгливо тук. Бойната станция беше замаскирана около няколко хълма наоколо в гората. В далечината се виждаше и градчето. Запалиха по цигара, взеха си и кафе и останаха тук за да подишат свеж, планински въздух тук. Алекс беше в добро настроение и добра форма. Той огледа местността с бинокъла си и вниманието му беше привлечено от приземяваща се совалка на базата. Това бяха приятелите на командир Йон, с които той скоро щеше да има среща на борда на Crossfire.
-Хубаво е тук! - каза Палма.- Планина, гора…
-Ще се разходим тук, по- късно.- каза Алекс.
Постояха около час на терасата, а през това време на кораба пристигнаха четирима офицери, въпросните приятели на командир Йон. Алекс и другите се прибраха в каютата.
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из града. Тук природата беше невероятна, срещаха се и диви животни, както и зверове. Четиримата намериха лесно тукашния ресторант- кафе и влязоха вътре да пийнат и хапнат. Тук имаше към 200 души, сред които повечето цивилни. Четиримата си взеха храна и питиета, беше вкусно, а чуваха какво вълнува хората тук. Алекс се загледа през прозпреца навън. Наблизо имаше гора- парк. Хубаво местенце. По някое време Алекс запали цигара и се замисли. Тукашните хора се отнесоха добре. Казаха им, че най- общо казано са приятели на Съпротивата. Това беше достатъчно на тукашните цивилни. Сред тях имаше различни видове, повечето- хуманоиди. По- късно, на тръгване от градския ресторант, Алекс поздрави тукашните за довиждане, а те отговориха.
*
В началото на вечерта Crossfire отлетя от базата на Съпротивата. Беше решено да продължи патрулен полет над континент № 5. Там се водеха военни действия, като в последните седмици, беше забелязано затишие. Докато набираха височина, Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе. На борда на кораба всичко течеше нормално, в тези часове бяха будни 100 души. Това бяха дежурните, охраната и други смени- хора имащи някакви задачи тук. Останалите бяха в задължителен сън. Комуникациите в тези часове бяха добри. Адмирал Шао говори от Nissan с дежурните и със командир Йон. Пристигнаха и новини, както от близо, така и от далеко. Алекс и Палма се заеха да ги преглеждат, за да могат да се дадат правилни инструкции в полунощ. По принцип имаше и лоши и добри новини. Това бяха новини събирани в последните дни от общирни зони, със присъствие на земляни и приятелски цивилизации, това бяха новините на Агенцията AFJ- (Военен съюз на земляните и приятелските им цивилизации.).
По някое време Алекс се изправи пред предния люк на каютата. Навън валеше дъжд, а кораба летеше през облаци и мъгла. Започваше буря. Алекс и Палма заплиха по цигара с още по едно кафе и започнаха да умуват над листчета хартия, за инструкциите в полунощ, които щяха да бъдат предложени на командир Йон за одобрение.
*
В следобеда на другия ден Crossfire продължаваше патрулния си полет над континент № 5. Небето беше спокойно в този ден. "Хищниците" не провокираха Съпротивата и бяха утихнали, понесли значителни загуби напоследък. Полета на Crossfire вървеше нормално. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, докато следяха движението из зоната. Това беше опасна зона, над фронтовата линия. Съпротивата беше укрепила позициите си, а "хищниците" не остъпваха. На места имаше престрелки, но като цяло нямаше съществено движение. Crossfire летеше на 10 км. височина със скорост 300 км/ч. за да сканира добре фронтовата линия. Около кораба имаше 14 летящи машини, всичките на Съпротивата, тръгнали по различни задачи. Алекс се беше замислил дълбоко. Тук имаше нещо гнило, което му се изплъзваше от вниманието, но той държеше да разбере, какво е това. Зае се да гледа съсредоточено картинките от камерите и скенерите, но това беше такъв огромен обем информация, че щеше да му отнеме часове. Той извика Хенсън и Бронк и им възложи да предгледат материалите подробно и "под лупа". Нещо гнило имаше по фронтовата линия, на определени места и Алекс искаше да разгадае това. Може би щеше да успее, ако обема информация, преминаваща през него, не беше толкова огромен… Той въздъхна, взе още кафе и се изправи пред предния люк. Преминаваха през буря и дъжд. Времето ставаше все по- сурово, а долу на земята се простираше фронтовата линия, която се кривеше на зиг- заг, както беше постигната границата в последните седмици…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар