ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 308, Valeri Kolev.
Беше следобеда на другия ден. Crossfire продължаваше патрулния си полет над бреговете на континент № 3. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад пулта. Полетът вървеше без съществени проблеми. Около кораба нямаше близки опасни обекти, но въпреки това системите за отбрана и стрелба бяха активирани. Тежестта на полета падаше върху сканирането на земята под кораба. Въпроса беше, дали там има проникнали съмнителни обекти. За момента подобно нещо не беше забелязано. Алекс отново умуваше по своите теми за размисъл, а това съчетаваше с наблюдението на екраните пред себе си. Бяха тръгнали от базата рано сутринта, въпреки че екипажа искаше по- продължителна почивка и то именно там. В замяна бяха оставени будни само 60 души, а останалите можаха да спят, преди следващите смени. Палма в този ден беше замислена и мрачна. Това не й подхождаше много, но всъщност и другите от екипажа, нямаха добро настроение. Ким и Аш тъкмо приготвяха вкусна закуска за дежурните, а тук бяха също Шон и Никита, Браун и Джейн.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба, за да се разходят и хем да проверят системите из него. Алекс запали цигара, потръпна от студа из коридорите, отопляваха се само каютите. Двамата тръгнаха из коридорите и асансьорите, като на някои места се спираха. Компютърните възли бяха пръснати из целия кораб, за да може при повреда в корпуса му, да остане все пак някаква компютърна мощност невредима. Тези възли бяха изключително корави и гъвкави. Трудно можеше да бъде елиминиран такъв възел. Осигурен със захранване по най- малко 5 различни начина, към всеки възел имаше и робот, който се грижеше за него, за безопасността му и за целостта му. Компютърния възел и неговия робот, бяха в симбиоза. Изкуствения интелект през 7014- та година беше някъде из върховете на възможностите на разумните цивилизации. Тези възходи се следваха от упадък, и отново от възход, ери които се повтаряха една след друга, като морски вълни. От голямата анархия през периода 5000- та до 5300-та година, няколко пъти технологиите бяха имали упадък и възход. AFJ носеше в архивите си знания както за едното, така и за другото. Агенцията AFJ пазеше познанията на стотици цивилизации, именно за да подновява техниката, по време на упадъци на цивилизациите. Това далече не беше всичко. След разцвета си, всяка цивлизация имаше години, когато биваше застрашена от изчезване. Агенцията AFJ пазеше човешката цивилизация от изчезване, като имаше готова стратегия за възраждане на своята цивлизация, дори от нищото… Тази стратегия беше подобна на плановете на всеки животински и растителен вид за оцеляване и се наричаше "люлка на живота". Плана на човечеството- цивилизацията на древната Земя, за раждане след гибел, се държеше именно от Агенцията AFJ. Тази агенция можеше да започне раждане на човешката цивилизация, буквално от нищото, ако се наложи. Това беше секретна тайна на AFJ. Човешката цивилизация можеше и да изчезне, но не завинаги. От корабите на Агенция AFJ, по всяко време и при всякакви обстоятелства можеше да се зароди отначало земната цивилизация. Дори от само един неин кораб, дори само от една нейна база…
След като се убедиха в изправността на възлите на кораба, Алекс и Палма се набутаха в столовата. В момента нощната смяна вечеряше, преди в полунощ да започне работата си. Алекс и Палма взеха и те по една порция от вечерното меню, което беше много вкусно, всъщност. Докато хапваха, двамата слушаха разговорите на своите колеги и приятели тук. Беше късно вечерта, когато се прибраха в дежурната каюта.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire наближаваше до град със 400,000 души население и съответната военна база до него. Алекс в този ден не беше в най- добрата си форма. Чувстваше се изморен, недоспал и го мъчеше зъбобол. Той седеше зад пулта си, загънат в дебело одеало. Наблизо имаше и пълен чайник с билков чай, с който се топлеше. От двете си страни на пулта беше отворил и своите компютри. Както обикновено той умуваше по повече от 15 теми за размисъл. До него бяха Палма, Ким и Аш. Навън времето беше мразовито, със силни ветрове. На места корпуса на кораба беше заледен, като леда достигаше 15- 20 см. дебелина. Това не пречеше на полета, но вътре ставаше все по- студено. Енергията на кораба идваше от два малки атомни реактора. Отоплението работеше с електрически ток, чрез климатици по каютите и боксовете. Големи части от кораба не се отопляваха силно, но се пазеха от отрицателни температури. Алекс запали цигара с кафе и си взе почивка за половин час.
Следобеда напредваше, когато Crossfire се приземи на космодрума край града. Тук щеше да се зареди кораба с гориво, вода и провизии. Екипите по товарните работи скоро излязоха за да договорят покупките и да натоварят кораба. Отделно екип отиде в Щаба на Съпротивата тук, за разговори по темите на войната. Алекс и Палма излязоха из базата, на разходка. Скоро Ким и Аш ги настигнаха, за да бъдат заедно. Докато вървяха из парка на базата, тук валеше сняг. Скоро намериха бар- кафене и влязоха вътре, за да чуят какво говорят тукашните хора, и да се стоплят. Времето минаваше неусетно.
В началото на вечерта четиримата бяха отново в дежурната каюта на кораба, след добра разходка. В тези часове течеше зареждането на кораба с гориво, вода и провизии. Екипажът беше на крака, за своите пет часа свободно време, когато работеха само дежурните и тези хора, с конкретни задачи. Четиримата сложиха чайника с билков чай за да се стоплят и заеха местата си, за да поработят. Корабът щеше да нощува в тази база. Командир Йон не разреши да се ходи в близкия град. По изключение на 40 души беше разрешено да се разходят из космодрума, но само до полунощ. Екипажът се приготвяше за нощуването, както и кораба. Командир Йон беше поканил няколко офицери от базата, на вечеря в кораба. А новините бяха шарени. На отделни места "хищниците" се бяха активизирали, но техните изтребители не нападаха териториите на Съпротивата. Колкото до положението по други планети, то по някои планети Съпротивата и AFJ достигаха положителни резултати във войната срещу "хищниците", а по други планети войната се водеше по- предпазливо и без да се бърза. Основната слабост на "хищниците" беше, че вече се знаеха много от тайните им, и второ- че нямаха достатъчно машини, а рядко им идваха подкрепления…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар