Времето сега:

сряда, 29 октомври 2014 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 320, Valeri Kolev.





ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 320, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire все още обикаляше над група острови в океана. Инструкциите от базата бяха да се стои в зоната. В тези часове вървеше сканирането на зоната, наблюдение и прослушване на радио- ефира. До момента нищо съществено не беше забелязано по островите. Корабът се намираше на 5 км. височина над островите, а по- ниско бяха пуснати дронове с камери. Алекс пушеше цигари с чая си и следеше картината от единия дрон, който минаваше ниско над джунглата. Бяха намалили и скоростта си до 300 км/ч. за по- добро претърсване на зоната.
Следобеда напредваше, когато се получи съобщение от адмирал Шао, който беше в орбита със кръстосвача Nissan. Той искаше островите да бъдат претърсени по суша и то основно. Командир Йон прие задачата и седна за да определи инструкциите към екипажа си. В умуването участваха също Алекс и помощниците му, от дежурната каюта.
В началото на вечерта Crossfire се приземи на едно широко място до брега на единия от островите. Навън излязоха 100 души със 200 робота, претърсването започваше. Наоколо летяха дронове, които помагаха в търсенето. Алекс и неговите помощници държаха радио- връзка с търсачите, от дежурната каюта. Трудностите бяха големи, снегът беше натрупал до 2 м. пелена. Командосите се движеха със специални "чехли за сняг". Дежурните в това време уговаряха тук да дойде помощ от Съпротивата, поне още два кораба с хора, за да се приключи по- бързо претърсването, а островите никак не бяха малки. Алекс запали цигара, дълбоко замислен. Освен дежурните и охраната на кораба, общо 50 души, на борда имаше 100 души, които спяха, останалите 100 души бяха навън със по два робота, за да претърсят основно острова, по суша. Това щеше да отнеме много време сигурно, затова командир Йон търсеше друго решение на задачата. Ако пристигнеха още кораби на Съпротивата, то нещата щяха да се решат по- лесно и бързо.
Вечерта напредваше, когато хората навън се събраха край голям огън, който запалиха и поискаха вечеря и чай. Островът беше голям, почти с радиус 100 км. Алекс се погрижи да им бъде доставена вечеря и чай, а за целта изпрати 10 души от екипа си със джетове. Кухнята на кораба си работеше нормално, естествено вечерята беше готова. В това време дежурните продължаваха да разговарят със Съпротивата, със базата си, както и с адмирал Шао, за да бъде изпратена помощ още няколко кораба. Хората навън, разделени в 10 екипа, се бяха събрали да хапнат и да се стоплят с чай. Вечерта се очертаваше тиха, с лек сняг и температури около +5' С. Някои от дежурните съставяха план за по- лесно претърсване на острова. Всъщност джетовете можеха да се движат по снега на въздушна възглавница. Crossfire разполагаше с 10 джета. Ако се преминеше на подобно решение, нямаше да се налага да се върви през цялата нощ. Командир Йон в тези часове се зае да обмисля дадените му предложения. Скоро десетте джета бяха включени в играта.
Късно вечерта претърсването продължаваше, макар и да не знаеха, какво всъщност търсят. Трябваше да се претърси основно острова- това беше задачата. Алекс отново беше заредил пълен чайник с билков чай, пушеше цигара и се топлеше, а до него дежуреха Палма, Ким и Аш, както също Браун и Никита. До този час, нищо особено не беше открито на този остров. Смяна на дежурните щеше да се направи чак в 4 ч., когато хората изпратени навън, щяха да се приберат за почивка. Това щеше да е една дълга и натоварена нощ за мнозина от екипажа на кораба.
Наближаваше полунощ, когато Алекс запали цигара и стана из каютата, за да се разтъпче и разкърши, схванат от седенето в креслото. Нощта скоро щеше да настъпи, а претърсването на острова продължаваше със десет джета, 100 души и 200 робота, които оглеждаха и проверяваха всичко забелязано наоколо. Търсеше се някакво присъствие, нещо изкуствено или някой, тук. Алекс се замисли над картата на острова. Нещо убягваше от вниманието на всички, а той не можеше да се сети за какво става дума. Тези острови по някакъв начин бяха забелязани, а заради това вървеше претърсване. Но- нещо се изплъзваше от вниманието на всички…
За втори път търсачите спряха, събраха се на едно място и запалиха огън. Беше дошло време за закуска и чай. Алекс вече беше изморен, станал още рано сутринта. Той отстъпи шефския пост на Аш и спря за почивка. До смяната на дежурните оставаха цели четири часа. На борда имаше 100 души които спяха от шест часа. От тях 50 се заемаха с дежурството от 4 ч. нататък, а другите 50 отиваха да сменят половината от търсачите. По това време пристигна и добра вест- три кораба на Съпротивата пътуваха към това място. До 2- 3 часа те щяха да пристигнат. От базата на AFJ изпращаха пък два кораба. Те щяха да пристигнат до 5 ч. сутринта. Алекс въздъхна. Все пак това претърсване не беше въпрос на живот и смърт. Можеше и без да се бърза, по- спокойно…
*
Беше следобеда на другия ден. Командир Йон беше дал почивка на всички екипи, търсещи навън. До момента нищо особено не беше открито на този остров. По другите острови от групата, претърсваха силите на Съпротивата, както и командоси от базата на AFJ. Алекс знаеше, че сигурно е нещо много важно, та да ги карат да претърсват основно. Той беше поспал добре и сега със нови сили продължаваше работата си със своите помощници, а до тях беше неизменния пълен чайник с горещ, билков чай, за да се топлят. Алекс запали цигара, раздаде инструкциите за екипа си от 30 души- дежурните на кораба, който все още се намираше приземен на острова. Алекс се замисли над своите задачи за размисъл. Екипите по претърсването се оправяха из кораба, преди търсенето да се възобнови.
Следобедът напредваше, когато търсенето из острова продължи. Алекс и хората му координираха претърсването на острова. Алекс се топлеше с чай и следеше как върви процеса. До момента по островите от групата не беше намерено и забелязано нищо определено.






(следва продължение)




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза