ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 316, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 316, Valeri Kolev.

Вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш седяха пред компютрите и умуваха над различни проблеми и теми, единия от които беше инструкциите за екипажа в полунощ. Алекс запали цигара с кафе, докато пишеше със йероглифи и схеми върху листчета хартия пред себе си. Това бяха инструкциите само за екипажа на Crossfire- 250 души, а не за всички екипажи. Тази вечер Алекс се чувстваше някак си странно. Нещо предстоеше да се случва скоро, а той нямаше понятие, дали то ще бъде добро или лошо, но оптимизъма му говореше, че ще е нещо интересно.
*
В следобеда на другия ден Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, седнали зад компютрите в дежурната каюта на Crossfire. Тук от сутринта бяха пристигнали четири кораба на Съпротивата, които щяха да охраняват междинната станция, а Nissan отлиташе скоро обратно към Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация.
Бордовия следобед напредваше, когато Nissan отлетя нататък по пътя си. Тук бяха корабите Crossfire и Ford, по местата си в корпуса на кръстосвача. Екипажите се готвеха за сън, като оставаха будни 100 души- за Nissan, и 50 души за Crossfire. Ford обикновено се поддържаше само от роботи, но от екипажа на Nissan бяха определени 100 души, които можеха да летят с него при необходимост от човешка намеса.
Алекс запали цигара с кафе и пренасочи вниманието си към проекта си за суперкомпютър. Неговите помощници, скоро се присъединиха. На листове хартия се чертаеха схеми, програми и йероглифи. Това беше прототипа на суперкомпютъра на Алекс, който трябваше да бъде част от имуществото на всеки землянин, където и да се намира из космоса, а след като Алекс бъдеше готов с проекта, заводи щяха да бълват серийно прототипа- съвсем безплатно за земляните, включително и доставката. Този проект на Алекс беше обречен на невероятен успех. Във Бъдещето, компютъра на Алекс беше помагал и спасявал от какви ли не беди, милони земляни… Самият Алекс, някъде там из Бъдещето беше възхваляван като герой на Земята. В настоящата 7014- та година на Земята, за Алекс знаеха само малцина, предимно екипажа на Crossfire и други хора от AFJ (Военен съюз на земляните и приятелски цивилизации).
*
Започваше бордовата вечер. Полетът на Nissan вървеше без съществени проблеми, а наоколо нямаше близки преминаващи обекти. Най- близкия кораб се намираше на 5 часа дистанция, като след няколко часа щеше да достигне най- близко- само на 3 часа. В тези часове Адмирал Шао даде пет свободни часа за екипажите. Оставаха на пост само дежурните. Из корабите стана оживено и шумно. Хората бързаха да се оправят със нещата си, за да видят приятели и колеги из кораба. Някои похапваха, а други пийваха по нещо.
*
В следобеда на другия ден Nissan наближаваше планетата Orixon 50. Полетът вървеше нормално. В зоната имаше около 130 обекта, които се наблюдаваха и проверяваха от дежурните. Алекс и Палма си бяха сварили пълен чайник с билков чай и се топлеха с него, седнали зад компютрите. Алекс запали цигара и погледна какво става из кораба. Бяха будни само 60 души, а останалите спяха и почиваха. Алекс и Палма преглеждаха данните за тази планета. Тук имаше бази на AFJ, както и земни колонии. Хищниците бяха превзели в последните месеци един от континентите, но се водеше война от Съпротивата и AFJ, за неговото освобождаване.
Следобедът напредваше, когато Crossfire се отдели от Nissan, за да се спусне към планетата. Алекс гледаше със смесени чувства това пристигане на Orixon 50. От контролната кула на Съпротивата съобщиха, че положението е нормално в ситуация на война. От едната база на AFJ, изпратиха план за спускане до тази база. Алекс се топлеше с чай, седнал с Палма зад компютрите. Той запали цигара и настръхна- навън беше ужасяващо време, силен вятър, сняг, мраз.
По някое време вечерта Crossfire летеше на височина от 10 км. към базата на AFJ, където ги очакваха. Обстановката беше сложна, но кораба летеше по план, който му беше изпратен от базата. Така можеше да се избегнат усложнения по пътя, от наземни ракетни установки на "хищниците", които можеха да стрелят по кораба. Според командир Йон, това било излишно, екипажа можел да се справи и сам. Той до последния момент не даваше съгласието си за плана на базата, но после размисли. Пилотите и дежурните бяха на линия и внимаваха, защото се прелиташе над военна зона. В тези часове Алекс пушеше цигара с чай в приемлива форма и настроение. Корабът летеше сред облаци и ветрове. Времето ставаше все по- сурово. Екипажът тази вечер нямаше отпуснати свободни часове, заради сложната обстановка в зоната, всички трябваше да внимават, дори когато спят. Алекс и Палма бяха седнали зад компютрите, а с тях бяха Ким и Аш. Екраните бяха обсипани с информация, а четиримата си отваряха очите на четири, за опасни обекти в зоната. Алекс прослучваше радио- ефира за приближаващи машини на "хищниците".
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и погледна навън. Това беше една сурова земя. Сурово беше и времето и не само то, в зоната се воюваше, дори в момента. Алекс се замисли отново за тази широкомащабна война срещу "хищниците" и "злите демони". Това не беше точно война на AFJ, нито на земляните, а на Съпротивата, но AFJ подкрепи цивилизациите, които се бореха за свобода и прогонване на нашествениците. Алекс запали цигара и сложи чайника с билков чай да се вари, с намерението да се постопли и да поумува по своите двайсетина теми за размисъл, с които се занимаваше, а сред тях беше темата- да си спомня предишни свои животи. Друга негова задача беше да довършва проекта и прототипа на суперкомпютъра. И всичко това през почивките си, когато е по- спокойно положението и няма много други задачи. Докато умуваше над своите избрани теми, до него се приближи Палма, сложи ръка на рамото му и тихо погледна навън. Щяха да летят през цялата нощ, докато достигнат базата.




(следва продължение)