ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 318, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 318, Valeri Kolev.

По- късно вечерта Crossfire продължаваше патрулния си полет над бреговете на континента, на 14 км. височина, поддържайки скорост от 400 км/ч. Екипажът беше в добро настроение, а в момента те имаха три свободни часа, време за развлечения. Около кораба нямаше опасни обекти, а навътре в континента прелитаха машини на AFJ, също и на Съпротивата. Алекс и Палма бяха на инспекция из кораба. Те проверяваха корпуса, двигателите, резервоарите с гориво, цистерните с вода и кислород, възлите на кораба от стратегическо значение, както и системите на кораба. Алекс запали цигара в един от коридорите и се спря до един люк, за да погледа навън. Валеше дъжд, страшно влажно и студено време. Някъде между облаците просветваше меката светлина на Зелената луна. Палма отново се замечта, щом погледна навън, а Алекс се замисли и така постояха пред люка близо половин час в мълчина, преди да продължат нататъка из кораба.
Късно вечерта Алекс и Палма, намериха Ким и Аш в столовата и седнаха при тях, за да хапнат от вечерното меню на кухнята. Разговорите тук се въртяха около темата за войната и ситуацията тук на Orixon 50. В момента тук бяха 150 души. Беше топло и уютно, а виното стопли сърцата на четиримата и повиши настроението им. За кратък момент те бяха забравили, че това е кораб изпратен на патрулен полет.
След вечерята Алекс запали цигара, преди да станат за да се прибират в дежурната каюта. Глътнаха набързо остатъка от виното, за да не се хвърля излишно и тръгнаха. По коридорите беше оживено и шумно. Мацките на кораба, които бяха около половината от екипажа, се бяха събрали на женско парти. Много от тях бяха солидно пийнали. Предимно тези, които скоро нямаха задачи и смени.
Наближаваше полунощ, когато Crossfire прихвана сигналите на близка база на Съпротивата. Взето беше решение, да се посети тази база. До там имаше обаче още път. Алекс и неговите помощници бяха дежурни в тези часове. Алекс отново беше сварил пълен чайник с билков чай и четиримата се топлеха с чай, докато работеха по компютрите. Обстановката наоколо беше нормална, а полета вървеше без съществени проблеми. По това време на борда бяха будни само 50 души, а останалите отиваха към задължителен сън. От външните камери на кораба се виждаха страхотни гледки към планетата, от тази височина. По това време Алекс се занима да прослушва радио- ефира, за да прихване сигнали на "хищниците". Това винаги беше било ценно за войната. Получаваше се по този начин безценна информация за тях, която се взимаше впредвид, при вземане на решения. Навън беше мразовито и ветровито, а в дежурната каюта- топло и уютно. Алекс ровеше из радиото, пийваше по чаша чай с цигара и драскаше по един бял лист, а това биваха графики, схеми, йероглифи и числа, нещата които му трябваха, за да умува над темите си за размисъл и настоящата мисия. По някое време Палма стана от мястото си, за да погледне през предния люк. Тя запали там цигара, дълбоко замислена. Гледката й харесваше и тя остана там половин час. На масата зад дежурните бяха седнали на чаша джин с тоник Браун, Джейн, Шон и Никита, които си говореха за войната, както и за тази планета и също за Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше в база на Съпротивата, край малък град със 60,000 души население. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата, а навън беше страшен мраз със силен вятър и скреж. Алекс беше в добро настроение, а Палма се усмихваше в този ден. Позамръзнаха скоро на терасата и се прибраха на топло в каютата, а стъклената стена беше затворена, за да не се охлажда каютата от там. По това време екипажът имаше три свободни часа. На борда бяха пристигнали четирима офицери от Съпротивата, за да разговарят с командир Йон, както и с екипажа на кораба.
*
В края на следобеда екипажът готвеше Crossfire за нов полет. Това беше същата мисия, по патрулирането по бреговете на континента, държан от Съпротивата. По- късно Crossfire излетя от базата и бавно започна да набира височина, в посока към близкия бряг. Алекс и неговите помощници бяха дежурни в тези часове. Пълен чайник с билков чай беше готов за да се топлят четиримата. Алекс запали цигара, а полета започваше нормално. Наблизо нямаше опасности, освен силните ветрове, но те не бяха проблем за машините на AFJ.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс сложи да се свари още един пълен чайник с билков чай, за да се стоплят дежурните. Той запали цигара, изправен пред предния люк и се загледа в далечината, където през облаците се виждаше звездното небе. Полетът вървеше по план, без сериозни проблеми, но навън беше кошмарно време със мраз и бури. Алекс постоя пред люка близо половин час, замислен дълбоко. А под кораба се виеше океанския бряг на континента.
Късно вечерта дежурните забелязаха нещо да се приземява на 100 км. навътре в континента, а до мястото кораба имаше два часа полет. Дежурните поискаха това да бъде проверено на място. Докато насочваха кораба натам и се спускаха на по- малки височини, Алекс запали цигара и вдигна най- близката смяна по тревога. Те трябваше пъргаво да се разсънят и да са в готовност за претърсване на мястото по суша. Докато наближаваха мястото, екипажа приготви джетове за претърсване на място.
Наближаваше полунощ, когато Crossfire се приземи на една поляна, на 20 км. от мястото, където бяха видели нещо да каца. Навън излязоха пет джета с по четирима души, за да огледат местността. Алекс запали цигара. Той водеше комуникациите с джетовете и даваше инструкции. Палма, Ким и Аш му помагаха. Водеше се сканиране на местността, а това беше началото на претърсването. Един екип от 20 души излезе около кораба за охрана. Това беше нощ, когато нямаше да се спи…




(следва продължение)